Мюсюлманите в България

Мюсюлманите в България

Интервю на Зам.-главния мюфтия Ведат С. Ахмед пред сп. “ВАКИТ”:

• Как е създадено Главно мюфтийство в България?
• Какво е отношението на българите към мюсюлманската общност?
• Има ли българи, приели исляма?
• Кои в България приемат исляма?
• Какво е османското наследство в България?
• Кои са причините за закриване на 500-600 годишни джамии?

130-ГОДИШНОТО МЮФТИЙСТВО Е ЕДНО ОТ НАЙ-СТАРИТЕ УЧРЕЖДЕНИЯ В СТРАНАТА
Каква е историята на Главното мюфтийство в България? Как е създадено то?
Главното мюфтийство на мюсюлманите в България е създадено на основата на Берлинския договор и споразуменията, сключени между османската държава и България през 1909 и 1913 година.
Независимо ли е?
Да. Съгласно Закона за вероизповеданията, приет въз основа на българската конституция Главно мюфтийство е напълно самостоятелно и независимо религиозно учреждение. Организацията на Главно мюфтийство е едно от най-старите учреждения в нашата страна, вече в продължение на 130 години от създаването на новата българска държава.
Представлява ли то всички мюсюлмани в България?
Разбира се. Главно мюфтийство представлява всички мюсюлмани в България, наброяващи около 1,5 милиона в национални и международни платформи и религиозните дела.
Каква е организационната Ви структура?
Религиозните дейности се състоят в образование, просветителство (иршад), издателска дейност, организиране на поклонения в светите места-хадж, правни и финансови въпроси. Тези услуги се извършват чрез 16-те районни мюфтийства и мюсюлманските настоятелства, които са разположени в близо 1300 населени места с оглед покриване на цялата територия на страната.
В НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ В БЪЛГАРИЯ ИМА 1156 ДЖАМИИ, 302 МЕСЧИДА И 51 ТЕККЕТА, НО НЕ ВСИЧКИ ОТ ТЯХ ФУНКЦИОНИРАТ
Колко са на брой местата, в които се извършват ибадети?
В настоящия момент в страната ни има 1156 джамии и 302 месджида, в които се изпълняват петъчни намази. Освен тях има 51 теккета и тюрбета.
Всички ли функционират?
За съжаление, не. Част от тях поради различни причини не функционират. Сред причините на първо място поставям липсата на кадри и необходимостта от ремонти.
Колко са религиозните служители в България?
В настоящия момент имаме 920 имами, 10 районни ваизи и 5 ваиз-преподавателки. Една трета от имамите ни получават месечни възнаграждения, а останалите изпълняват задълженията си срещу малко възнаграждение и на доброволни начала.
Какво правите за образованието им?
В София има Висш ислямски институт, а в градовете Шумен, Русе и Момчилград действат три мюсюлмански духовни училища със статут на гимназии. В град Мадан има Център за подготовка на хафъзи. Благодарение усилията и подкрепата на мюфтийствата ни в близо 40 държавни училища се учи религия ислям един час седмично. Лятно време на много места организираме Коран-курсове.
Има ли интерес към тях?
Да. Всяка година броят на Коран-курсовете расте като през последните 5 години техният брой нарасна двойно и през 2009 г. надмина 520.
Какви други мероприятия организира Главно мюфтийство?
Вече 12-та по ред година честваме Седмица на светото рождение на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) - Кутлу доум. От няколко години насам организираме национални състезания по четене на Коран и основни познания за исляма. По този начин се стремим да повишаваме познанията и интереса на мюсюлманите. С оглед запознаването на останалите граждани немюсюлмани с исляма, издаваме книги и брошури, организираме посещения на светите места - хадж.
Настояваме да си възвърнем вакъфите си наследство от османско време
Какви други по-различни дейности развивате?
Една от най-важните ни дейности е работата по възвръщане на вакъфските ни имоти. Знае се, че в страната ни има множество вакъфски имоти, останали от османско време. От една страна полагаме грижи за управлението и опазването им на тези имоти, а от друга полагаме усилия за възвръщане на вакъфите, които са одържавени или продадени от недобросъвестни деятели или заграбени, за които водим дела. Макар и по-слабо, работим и за учредяваме на нови вакъфи. Освен това полагаме усилия за издирване и установяване на различни вакъфски имоти като джамии, теккета, тюрбета, бани, безистени, училища, ниви, магазини. Другата ни дейност е изграждането на джамии, където се изпитва необходимост от тях, а когато нямаме възможности гледаме поне да закупим отделни домове и сгради, които ги приспособяваме в месчиди за изпълнение на ибадетите на мюсюлманите.
Създава ли българската държава пречка пред мюсюлманите? Какви проблеми срещате в това отношение?
Отношенията на Главно мюфтийство с българската държава можем да преценим от две гледни точки: По отношение на законите и тяхното приложение. По отношение на законите мюсюлманите в България имат доста широки права. Религиозното управление на мюсюлманите в България се избира от самите мюсюлмани въз основа на принципите на лаицизма, сами уреждат и организират дейностите си. Тук не може да се говори за никаква намеса от страна на държавата.
ПРАВАТА, КОИТО БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРИЗНАВА, В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ СА САМО ПОКАЗНИ
А как стоят нещата на практика?
Когато стане въпрос за приложението на правата ни на практика, се оказва, че нещата не стоят точно както изглеждат. Тук искам да изтъкна преди всичко обстоятелството, че в сравнение с годините отпреди 1989 г. сега разполагаме с много широки права. Освен това когато се сравним с подобни на нашата страна, ще се види, че имаме една свобода на действие и демокрация, която не може да се пренебрегне.
Достатъчни ли са те?
В никакъв случай. Не може да се каже, че са достатъчни. Защото в една страна, която се придържа към такива съвременни принципи като първенството на законите, свободата, демокрацията и др. лицата и общностите би трябвало да бъдат свободни по отношение избора на основните си права като религията и да не им поставят различни бариери. Най-малкото те трябва да получат правата, които им признават по законите на страната.
(следва)
Мустафа Узун

Източник

Мюсюлманите в България

Интервю на зам.-главния мюфтия Ведат С. Ахмед пред сп. “ВАКИТ”:

(продължение от миналия брой)

ПРАВАТА, КОИТО БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРИЗНАВА
- Не се ли дават?
- За голямо съжаление, когато погледнем нещата от тази гледна точка, ще се види, че поведението на държавата ни спрямо мюсюлманите и Главно мюфтийство като най-важно тяхно учреждение е само показно, привидно. Политиката на “завареното дете”, което се прилага вече близо един век, продължава и днес. Тук можем да дадем и няколко конкретни примера, за да не останат нещата само на думи.
- Например?
- Например, според законите в страната българските мюсюлмани избират своето ръководство съгласно правилата, които са определили, сами помежду си. Това положение се прилага от 1991 г. насам, но от различни държавни учреждения не се признава тази воля на мюсюлманите. Защото ръководството, което се избира от делегатите мюсюлмани до края на 2002 година трябваше да се регистрира от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, а оттогава насам от Софийски градски съд. И тук вече работите се опират на стръмно. В изборите, които се произвеждат за избор на главен мюфтия или председател на Висшия мюсюлмански съвет, делегатите мюсюлмани избират различни лица, но винаги се намира някой да възрази на тези избори.
БКП НАЛАГАШЕ ДА СЕ ИЗБИРА УГОДЕН ЗА ТЯХ КАНДИДАТ
- Значи стават интересни неща?
- Естествено. Така например, главен мюфтия на България беше офицерът от Държавна сигурност Недим Генджев. Този човек с подкрепата на различни формации, години наред пречи на дейността на Главно мюфтийство. Възползвайки се от празнотите в законодателството съдейства за разпиляването на вакъфските ни имоти като по този начин пречи икономически на работата ни. Освен това всички тези неща се превръщат в своеобразен психологически натиск. Естествено, че всичко това той прави благодарение на старите си приятели и техните синове. Затова решенията, взети от конференцията с участието на 900 делегати в края на 2009 година не могат да бъдат регистрирани без всякакви законови основания.
- Какво върши този главен мюфтия на БКП?
- Като се възползва от празнотите в законодателството Недим Генджев преди известно време се опита да продаде вакъфска земя на стойност близо 10 милиона долара. Всъщност това искаха да го направят още преди две години като се възползваха от законови недостатъци. През същото време те се осмелиха да продадат друг исторически вакъфски имот в Пловдив на стойност няколко милиона долара, но с Аллахово съдействие това се предотврати.
- Има ли и други примери в това отношение?
- Да. Друг пример, който явно показва отношението на държавата е планираният за изграждане на Ислямския културен център, който да посрещне нуждите на Висшия ислямски институт. Вече повече от година няма разрешение за строителството на този център без да бъде посочена някаква законова причина. Освен това искам да заявя, че тъй като е заведено дело против опита за продажба на въпросния терен, то реализирането на проекта може да бъде спрян и заради това.
500-600 ГОДИШНИ ДЖАМИИ СЕ ОТНЕМАТ ПО ВСЯКАКВИ ПОВОДИ
- Навярно има още подобни примери?
-Да. Беше спряно строителството на джамията в Бургас и бяхме принудени по съдебен ред да издействаме разрешение за строителство, което все още не е получено. Подобно отрицателно отношение срещаме и по отношение на образователното дело.
- Какви са по-точно пречките в това отношение?
- От една страна се игнорират решенията на Министерския съвет от 1998 г. за откриване на Висш ислямски институт, а от друга не се разрешава строителството на сграда с оглед разширяване на института. Държавните институции пряко или косвено пречат на развитието на взаимодействието между института и различните университети в страните от Европейския съюз. От друга страна не се признават дипломите на завършилите висши духовни училища в мюсюлманските страни, преди всичко в Турция.
- Във връзка с проведения референдум в Швейцария много се разчу въпроса за минаретата и езана. Как стоят тези въпроси в България?
- У нас езан се чете открито, но на някои места това е забранено от местните управи. А там, където не е забранено често се измерват децибелите на езана като по този начин се контролира, а в някои случаи се налагат и парични глоби. Между другото, макар че всяка година се заделят известни средства за религиозните общности, това не става пропорционално броя на мюсюлманите, с което те се ощетяват. Освен това различни държавни учреждения прибягвайки до различни непозволени прийоми и хитрости туриха ръка на 500-600 годишни джамии от османско време, поради което мюсюлманите не могат да изпълняват ибадетите си там.
- Ние често сме писали за тези неща. Сега какво е положението с тези джамии?
- Като се има предвид, че градове като Кюстендил, Враца, Самоков, Стара Загора имат само по една джамия и не могат да ги използват, можем да се досетим как се нарушават религиозните права на няколкото хиляди мюсюлмани в тях.
- Какво е равнището на подготовката на духовниците в България? Къде се подготвят те?
- Духовниците в България се подготвят в съществуващите днес три средни духовни мюсюлмански училища и Висшия ислямски институт в София. По-рано всички преподаватели по специалните предмети идваха от Турция, но през последните години техният брой намаля, след като ги заместиха наши местни кадри. В духовните ни училища преподаването се извършва по програми, близки до тези в Турция, а във Висшия ислямски институт обучението се води по подобие на програмите в Богословския факултет на университета Мармара като се имат предвид условията в нашата страна.

(продължава в следващия брой)

Източник

Мюсюлманите в България

Интервю на Зам.-главния мюфтия Ведат С. Ахмед

(продължение от бр. 5)
БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО НЯМА ПОЛОЖИТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МЮСЮЛМАНИТЕ!
Всичките ли духовни лица се подготвят в България?
Не всички. Сред тях има такива, които са получили духовно образование в Турция, Сирия, Йордания и Саудитска Арабия. Друга част от тях се подготвят в двугодишните курсове за подготовка на имами. Само че поради липса на средства продължително време не можахме да им предложим да заемат духовни длъжности. В това отношение от една година отбелязваме сериозно раздвижване.
Получават ли достатъчна подготовка?
Всъщност понастоящем само две трети от имамите ни са хора с необходимото образование, а останалите са хора учили и практикували при бащите и дедите си по времето на тоталитарния строй. Както подчертах и по-горе, през последната година отбелязваме решителен напредък по отношение дейността на религиозните ни служители като смятаме да продължим сериозната ни работа за подготовка на кадрите ни.
А какво е отношението на българите към мюсюлманската общност?
Поради 500-годишното османско управление съществува отрицателно отношение към мюсюлманите и по-специално към турците. По време на управлението на комунистите тези отрицателни възгледи се засилиха още повече и бихме казали дори, че българското самосъзнание се гради на основата на враждебното отношение към турците. Следите от това минало са видни и в наши дни. Отношението на новите поколения, които не са заразени от образователните навеи към проблема е малко по-умерено, но все още виждаме, че предварителните им нагласи все още не са заличени. Особено през последните години под въздействието на международните събития и преди всичко на медиите, ислямофобията видимо оказала своето въздействие и върху тях.
Въпреки това има ли някои, които да стоят по-близо до мюсюлманите?
Има, но техният брой е много малък. Има, естествено, хора, които са в близки отношения с мюсюлманската общност, но те са малцинство. Тези, хора, които са имали контакти с мюсюлманите имат по-положително отношение към нас. Само че след като през последните години се появи крайно националистическата партия „Атака“ и отбеляза успехи в изборите, заедно с антимюсюлманските и антитурското отношение на останалите партии, които видяха бързия им успех, в страната се задуха обща националистическа атмосфера. Другата причина, която раздухва тази атмосфера е присъствието във властта на партията Движение за права и свободи, която се възприема и се отъждествява с мюсюлманството и всички отрицателни последствия се приписват на мюсюлманите и исляма. 
ВСЯЧЕСКИ ГЛЕДАТ ДА АСИМИЛИРАТ МЮСЮЛМАНИТЕ.
Какво е отношението на крайно радикалните и националистите?
Всъщност крайно радикалните и националистически настроените лица твърдят, че в България няма турци, а мюсюлманите са насилствено помюсюлюманчени българи. Изхождайки от такова едно разбиране, според тях тези, които твърдят, че са турци трябва да заминат в Турция, а що се отнася до мюсюлманите - те да се прекръстят. За това всяко усилие за развитието на исляма и всичко турско се посреща със съпротива.
А какво е отношението на държавата?
Що се отнася до държавните ръководители, те често се обосновават на мисълта, че такава е „народната воля“.
А има ли мюсюлмани от български произход?
Слава на Аллах, има и такива, макар че техният брой не е голям както в западните страни. Всяка година десетки българи атеисти или християни възприемат исляма.. Но има и такива, които са приели исляма, но не го афишират открито.
Защо?
Защото заради отрицателните следи от историята на такива българи не се гледа с добро око от семействата им и от околните. И за да не изпитват материалния и духовния им натиск, те не изявяват своята принадлежност към исляма.
ОБИКНОВЕНО ОБРАЗОВАНИТЕ ХОРА ПРИЕМАТ ИСЛЯМА!
Какви са те?
Сред тях има инженери, изследователи, ориенталисти, учители и др. Така например, преводача на Свещения Коран на български език проф. д-р Цветан Теофанов е заместник декан на факултета по класически и нови филологии.
Какво е останало в българските земи от османско време?
Поради петвековното си присъствие по тези земи, османците са оставили трайни следи. Но през последните 130 години всякак се стараеха да заличат тези следи. Въпреки това все още има доста неща и нека да се надяваме, че поне те ще се запазят.
Какво друго е останало от османците?
Следи от дългогодишното съжителство могат да се открият в езика, традициите, правото, имената на местностите, в културата. Освен това у нас живее многобройно мюсюлманско население, което въпреки упоритите политики за изселване, асимилиране и ликвидиране, съставлява най-многобройното мюсюлманско малцинство в страните от Европейския съюз. Съществуват и религиозни и културни паметници, останали от онова време. Днес в България съществуват близо 1000 работещи или неработещи джамии и теккета. Ненадейно навръх някоя планина вие ще видите тюрбе, за което въобще не сте чували. Освен това има стари турски бани, една от които е в Пловдив; безистени в Шумен и Ямбол, десетки часовникови кули в градовете, в които днес изобщо не живеят турци; библиотеки както тази във Видин, училища и медресета, мостове и крепости, безброй чешми, надписи и хиляди надгробни паметници...
ЗАПАЗЕНА Е ЕДВА 20 НА СТО ОТ МАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА, ОСТАНАЛА ОТ ОСМАНЦИТЕ
Какво е отношението към това наследство? Полагат ли се грижи за неговото запазване?
За съжаление, съществуващото днес материално наследство може би представлява едва 20 процента от онова, което е оставено. Някои с нетърпение чакат част от тях да бъдат съборени и в това отношение се прави всичко от някои враждебно настроени спрямо турците хора. Голяма част от културното наследство на османците е унищожено непосредствено след Руско-турската война. Заедно с това някои джамии, училища и други вакъфски имоти са превърнати в църкви, административни сгради, музеи и др. Особено в големите градове при прокарването на улици, голяма част от джамиите всеки път „се изпречвали“ на градоустройствените планове и били събаряни. Така че в градовете, в които през последните години на османската власт е имало по 20-30-40 дори по 50 джамии, днес са останали само по 3 и то едва в един два града!
Какво е положението днес?
Днес също така се продължават усилията за заличаване на следите от османското минало. Единствената джамия във Враца миналата година бе превърната в музей. Същото е положението и на джамията в Самоков. На път да се превърне в музей е и джамията в Стара Загора. Джамията Ташкьопрю в Пловдив е заета незаконно от някои лица и въпреки заведените дела не е възстановена и днес се използва като ресторант. Теккето Акязълъ баба край Балчик е преминало във владение на общината и сега се правят опити да бъде превърнат в туристически обект.
ОБЕКТ НА НАПАДЕНИЯ СТАНАХА 150 ДЖАМИИ
Никакви ли добри примери не бихте привели?
Въпреки всичките отрицателни явления, не бих искал да отмина своето доволство от факта, че благодарение усилията на някои български историци и изследователи на културното наследство, някои паметници на ислямската култура са били запазени в миналото и днес. Освен това между България и Турция бе подписан протокол за запазването на непреносимото културно богатство, в рамките на който започнаха да се ремонтират и реставрират някои джамии с особено ценна историческа и културна стойност.
Кои например?
Например? Джамията Мурадие (Хюдавендигяр) в Пловдив бе отремонтиран и реставриран с финансовата помощ на Истанбулската голяма община, Наред е джамията Макбул Ибрахим паша в Разград, която ще се ремонтира със съдействието на ТИКА. Чака своя ред джамията Фатих в Кюстендил.
Известно ни е, че редица джамии са станали обект на нападения. Какви са тези безобразия?
Последното унищожено османско наследство е джамията в Никопол. Тази е втората джамия, станала обект на подпалване в града. Преди 7-8 години беше подпалена едната от трите джамии в Никопол. Извършителите все още не са известни. Преди това подпалиха джамиите в Хасково и Казанлък, само че поради навременната намеса бяха спасени. И двете са от началния период на османското управление по тези земи. Освен всичко това през последните 20 години срещу мюсюлманските храмове са насочени различни по-малки и по-големи нападения. Това са само регистрираните случаи. Навярно има и такива, които са останали незабелязано.
Кои са извършителите на тези деяния?
Намериха само извършителя на осквернението на джамията в Плевен и той бе освободен без последствия, тъй като е бил непълнолетен. Джамиите във Варна, Плевен и Пловдив стават обект на нападения по няколко пъти на година от страна на расисти.
На какво се дължат тези нападения, осквернявания на храмовете?
Всичко това може да се обясни с насъскването на антитурска вражда от определени сили в страната. Свидетели на подобни деяния ставаме предимно в навечерието на български национални празници.

Източник