Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България – Положението на мюсюлманите
След демократичните промени в Р. България българските мюсюлмани придобиха правото си свободно да изповядват ислямската религия.
Построиха се много джамии, организираха се курсове по изучаването на Исляма, издаваха се религиозни книги.
Наред с промените в държавата, и Главно мюфтийство се променяше. Заварихме ръководители и мюсюлмани, които бяха слуги на комунистическия режим. Нещо трябваше да се промени, но промените не стават безболезнено. Нужни бяха кадри, подходящи за новото време. Започнаха безкрайни единоборства и кавги. В Главно мюфтийство за водач на мюсюлманите претендираше Недим Генджев. Това положение не приемаха българските мюсюлмани, които са голям процент от населението на страната и представляват втората по големина религия след източното православие. През 1992 г., на Национална конференция на мюсюлманите беше издигнат за Главен мюфтия Фикри Хасан Сали (в момента районен мюфтия на гр. Кърджали).
След 2 годишно управление на Главно мюфтийство изборите в Р. България бяха спечелени от последователите на комунистическия режим, които чрез фалшиви национални конференции на българските мюсюлмани върнаха като Главен мюфтия отново Недим Генджев.
Избраните от мюсюлманите законни ръководители на Главно мюфтийство и районните мюфтийства бяха изведени от работните им места с полиция, прокурори. Българските мюсюлмани не приеха това положение и започнаха неспирни протести и натиск върху правителството. Заведоха се дела в Страсбург.
Икономиката на България рухна с нея и рухнаха бившите наследници на комунизма.
Властта спечелиха демократите, които помогнаха на българските мюсюлмани да проведат обединителна конференция през ноември 1997 г.
Мюсюлманите избраха за свой водач завършилият в Йордания шериат 35 годишния Мустафа Алиш Хаджи.
Голяма беше радостта на българските мюсюлмани, защото ръководителите на мюсюлманската общност бяха млади хора, добре подготвени и необременени от предишния режим.
Проблемите на мюсюлманското вероизповедание бяха безбройни, наред с икономическия недоимък, който обхвана най-вече мюсюлманите, проблем представляваше и непознаването на религията изповядана от поколения предци.
Повечето имами бяха самоуки и възрастни хора пенсионери, знаещи практическо ръководене на намазите и останалите ибадети, но голяма част от тях не провеждаха курсове за изучаване на Корани керим.
След изтичането на мандата на Главно мюфтийство през 28 Ноември 2000 г. се проведе в София нова Национална конференция на Българските мюсюлмани (за пръв път от 1989 г. насам беше изпълнен цял мандат на Главно мюфтийство).
На тази конференция българските мюсюлмани единодушно избраха за Главен мюфтия г-н Селим Мюмюн Мехмед, а за председател на Висшия Мюсюлмански Съвет г-н Мустафа А. Хаджи.
Избора на новия Главен мюфтия беше посрещнат от голямото одобрение на всички мюсюлмани, защото наред с добре подготвения Главен мюфтия Селим М. Мехмед щяха да работят и Мустафа Хаджи като председател на ВМС и Фикри X. Сали като районен мюфтия, както и останалите районни мюфтии, които са 12 на брой също бяха от новото поколение и завършили религиозни училища.
В Р. България съществуват три средни духовни училища и Висш Ислямски Институт.
Има регистрирани 1280 мюсюлмански настоятелства и близо 1320 джамии или месджиди.
Има 900 имами, които не получават заплати от Ръководния орган, не се отпуска и бюджет от българската държава, което затруднява ръководството на Главно мюфтийство в организацията на религиозната дейност.
От друга страна има подготвени млади кадри за имами, които поради липса на заплащане са принудени да работят в други сфери. Затова Ви молим най-учтиво за подпомагането на Главно мюфтийство с материални средства за заплатите на имамите в Р. България.
Аллах Теаля да възнагради усилията Ви.
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (101), Юли, 2001 година
Портал 
