Ролята на Главно мюфтийство в живота на мюсюлманите в Република България
Непосредствено след Руско-турската война, биват написани временните правила за управление на религиозните дела на мюсюлманите, останали да живеят по своите родни места. Прави впечатление, че религиозните дела не се свеждат само до джамиите и имамите. Мюфтийствата, които са обособени по това време, са изпълнявали и ролята на съдилища, като разглеждат въпроси, свързани с гражданския кодекс, а също така и с наследственото право. Мюфтийствата също така организирали и контролирали образователната система на мюсюлманите.
Това е явно доказателство, че още руското военно командване е наясно, че мюсюлманите не могат да уреждат социалния си живот извън принципите на ислямската религия. Поради това се е наложило обособяването на институция, която да организира религиозния и социалния живот на мюсюлманите. Били са пробвани различни варианти, като всяко районно мюфтийство да бъде самостоятелно, но се оказва, че институцията Главно мюфтийство с нейните структури е най-добрия вариант.
Макар че Главно мюфтийство на практика съществува, то се официализира с избора на първия главен мюфтия през 1910 година. Според подписаните споразумения през 1909 и 1913 г. между Царска България и Османска Турция, Главният мюфтия ще се избира измежду районните мюфтии и след като получи одобрение от Шейхул-исляма, ще бъде признат от българските власти.
Необходимо е да се отбележи, че структурите на мюфтийството функционират, както преди втората световна война, така и в първите години на комунистическия режим. Едва в началото на 50-те години на ХХ век, ролята на мюфтийството е ограничена само до джамиите и имамите, а впоследствие броят на мюфтийствата в България е бил намален до минимум. Въпреки това даже и комунистите не са лишили или не са посмели да лишат напълно мюсюлманите от тази институция.
Истина е, че в повечето случаи Главно мюфтийство е било обект на нападки и критики, както от страна на мюсюлмани, така и от страна на немюсюлмани. Тази институция обаче е успяла да поддържа духа на вярващите мюсюлмани дори и в най-трудни времена, а също така е поддържала и отношения с държавните органи. Това е доказателство за необходимостта от съществуване на този управленчески орган на изповеданието.
Истина е, че някои хора не разбират важността на мюфтийството, но достатъчно е да видим в какъв хаос изпада изповеданието, когато мюфтийството изпадне в неизгодна ситуация. Естествено както всяко учреждение, мюфтийството се нуждае от добри ръководители и самоотвержени служители, за да постигне целите си. И тук не можем да кажем, че няма пропуски, но не може да се отрече и положителната роля на институцията във всеки един период.
Днес, когато някой се опитва да отнеме правото на мюсюлманите да избират своите религиозни водачи, с тъга си спомняме за онези мрачни времена на комунизма, тъй като и тогава не липсваха недоброжелатели на мюфтийството и респективно на мюсюлманите. Всъщност историята показва, че проблемите на мюсюлманите винаги започват от мюфтийството. Дано този път проблемите останат само в мюфтийството. Ето защо не трябва да забравяме, че Главното мюфтийство е главата на изповеданието, към което се числят всички мюсюлмани. Тази институция не е държавна, както не е и частна. Мюфтийството е духовна институция, която има за задача да съхрани идентичността на всеки мюсюлманин, да бъде опора на онези, които търсят напътствие и да насърчава всяко добро начинание.
Не казвам, че без мюфтийство няма ислям, но без мюфтийство не може да има качествена ислямска дейност. Ето защо мюсюлманите се стремят да запазят институцията в свои ръце, а враговете искат да я превземат и да я обезличат. За съжаление има и трета група хора, които безучастно гледат какво ще се случи. Последните може би нямат лоши намерения, но понякога безучастието е равно на вреда.
Също така е неправилно да се отмъщава на мюфтийството, ако не си съгласен с работата на мюфтията, защото няма как да се отмъщава на нещо, което са оставили нашите деди. Те са изградили тази институция с искреност и усърдие и само за това тя се е запазила до наши дни. Следователно можем да кажем, че защитавайки институцията мюфтийство, защитаваме нашата идентичност, защитаваме културното си наследство, защитаваме завета на нашите бащи и деди...
„О, вярващи, ако подкрепите (делото на) Аллах, и Той ще ви подкрепи, и ще заякчи стъпките ви.” (Мухаммед: 7)
Портал 
