От 50-и брой към 50 години
„Изреченията са камъчета, които писателят хвърля в душата на читателя. Диаметърът на концентричните вълни, които се образуват, зависи от размерите на блатото.” Николас Гомес Давила
От 50-ти брой към 50 години сп. „Мюсюлмани”. Това не е пожелание, а искрена молитва и стратегия за бъдещето на официалния медиен орган на Мюсюлманско изповедание. Не трябва да бъде разбирано, че след 50 години няма да го има. Напротив, ще го има, но може би под друга форма, която е все още далеч от нашите представи за печатна медия на бъдещето.
Списанието израства с всеки пореден брой. Развива се и е нашата памет за свършеното и несвършеното, за предимствата и недостатъците, за болката и радостите, които преживяваме и споделяме с читателите. С удоволствие пиша и ще продължавам да пиша по-активно за нашето списание, но в противоречие на възприетата позиция за балансираност и умереност като политика на нашия орган, щях да си позволя по-голяма острота и обективност при представянето на реалността, но признавам, че не вярвам в демократичното право на свобода на словото в България. Необходимо е да отбележа, че и до сега никога, по никакъв повод не съм бил ограничаван и критикуван за особеното мнение, което споделям чрез страниците на „Мюсюлмани”, за което благодаря на творческия и отговорен екип. Няма цензура, няма лицемерие. При всички случаи то е наш нравствен коректив и морал- на подкрепа в трудни времена.
Какво е списанието - отражение на дейността на изповеданието, трибуна на мюфтийството и общността като цяло в религиозен аспект, прозрачно и ясно представяне на предизвикателствата и проблемите на мюсюлманите в страната и света, отговор на нападките към нас, научни и академични мнения, виждания и изследвания, информация за факти и събития от живота и религиозната дейност на мюсюлманите по света и у нас. Учим, възпитаваме и информираме. Констатираме, анализираме и даваме насоки. Четат ни и в чужбина. За съжаление недостатъчно в страната, повече сме отколкото тиража, но това значи, че трябва да работим по-усърдно за утвърждаването ни като фактор. Далеч сме от идеята - повече продажби, повече печалби. За нас основна цел е да достигнем до всеки дом, сърце и ум. На мюсюлмани, а и не само. Особено обаче трябва да ни четат недоброжелателите, предубедените и явните противници на демокрацията, толерантността и взаимното разбирателство между хората от различни религии. Това е другото ни предимство - списанието е възможност да покажем, докажем и затвърдим това какво сме и какво не сме. Чрез него отговаряме на обвинения, нападки и клевети. Всеки, който иска да научи за бита, културата и развитието на ислямската религия и мюсюлманската общност в България, може да се осведоми от ежемесечника ни, да ни разбере и в последствие да изгради правил- но и позитивно мнение. От тук може да се установи кого и какво обичаме и дали въобще сме в състояние да мразим когото и каквото и да било.
Какво му липсва - повече страници, по-чести издания, възможност за критика към нас, разширен екип от кореспонденти и сътрудници. Но вярвам, че с това темпо и амбиция не е далеч времето, когато ще сме най-компетентния и авторитетен орган, представляващ интересите, позицията и защитата на мюсюлманите. Не че сега имаме конкуренция, но тепърва ще се развиваме и доказваме.
Сп. „Мюсюлмани” е това което са мюсюлманите, ни повече, ни по-малко. Обективността е основен приоритет и ценност на всяка медия и смятам, че ние отговаряме и на този критерий.
След този емоционален порив на духовни излияния и откровена изповед се възползвам от възможността да благодаря на творческия екип за усърдната работа, за това че влагат не само интелект, а душа и сърце в своята дейност, за добрите идеи и да ги окуража за бъдещи изяви. А като идея, която мога да споделя се изкушавам да цитирам отново естета Давила, по когото се заплесвам напоследък - „Всяка цел, различна от Бога, ни опозорява.” Нека това да е и единствената цел на списанието, но не го приемайте буквалистки, а като философска доктрина.
В заключение - давам идея за заглавие на основна статия на брой 500, сп. „Мюсюлмани”, 2046 година (Най-вероятно годината не е реална. Тя е при условие, че продължим да го издаваме месечно, в което дълбоко се съмнявам): „Президентът на САЩ поздрави Главния мюфтия проф. д-р Хюсеин Хафъзов за юбилея на списанието и сподели, че го чете редовно”.
Хюсеин Х. Хафъзов
Портал 
