100 години Главно мюфтийство
Назначения и дейност на мюфтийствата
(Продължение от предишния брой)
Временният правилник за управление на религиозните дела определя седалищата на мюфтийствата и подопечните им райони, задачите на мюфтиите, канцелариите и възнагражденията им. Според него във всяка административна област на Княжеството ще има по един мюфтия, из-бран от мюсюлманите в областта измежду кандидатите притежаващи свидетелства или издадени от шейху-л исляма удостоверения. Мюфтийствата ще се намират там, където се намират окръжните съдилища като всичко в съответния окръг ще е под негово управление. В устава са изброени поотделно 10-те новосъздадени окръжни мюфтийства и прикрепените към тях окръзи.
Мюфтийства са учредени в градовете София, Кюстендил, Видин, Варна, Търново, Русе, Шумен, Силистра и Враца, като районите им са точно обозначени. Освен това уставът определя задълженията на всеки отделен мюфтия:
А) Да надзирава джамиите и длъжностните лица в тях.
Б) Да гледа делата, свързани с мюсюлманите въз основа на чл. 930-938 от Временния устав за организация на съдилищата.
Според Временния правилник, мюфтията в София получава 3000 франка възнаграждение от българското правителство, а останалите мюфтии по 2000 франка.
В правилника е записано, че всеки мюфтия разполага с канцелария с по един секретар и писар, чиито заплати ще се посрещат от таксите, събирани от разрешителните за бракосъчетания. Към тях ще бъде придаден и преводач, чиито разноски ще се посрещат според чл. 927 на Устава за временната организация на съдилищата. Разноските по пътуванията на мюфтиите в границите на окръга с разрешението на Министерството на външните работи и вероизповеданията се заплащат от същото перо.
В този правилник привлича вниманието факта, че е описан начина за назначаването на мюфтиите, но няма разпореждане как ще става уволненията им. В правилника ясно се посочва, че мюфтиите ще бъдат под строгия контрол на Министерството на външните работи и вероизповеданията.
Непосредствено след публикуването на Временния правилник в Княжество България са проведени избори за мюфтии. В княжеския Указ № 652, поместен в бр. 84 на Държавен вестник от 12 ноември 1880 г. се подчертава, че избраните мюфтии са одобрени като предложението на Министерството на външните работи и изповеданията с дата 18 юли 1880 г. Тази дата е само 8 дена след обнародването на споменатия правилник. Тук отново става ясно, че изборите са проведени съгласно принципите, предвидени във Временния правилник за религиозните организации.
Мюфтиите, за които се съобщава, че са избрани и одобрени в споменатия Указ са дадени в следния ред:
1. Хафъз Садуллах Ефенди - мюфтия на София.
2. Мехмед Абдул Ефенди - мюфтия на Кюстендил.
3. Сюлейман Махмуд Ефенди - мюфтия на Видин.
4. Мюдеррис Хамди Ефенди - мюфтия на Враца.
5. Мюдеррис М. Осман Ефенди - мюфтия на Плевен.
6. Садуллах Ефенди - мюфтия на Търново
7. Ахмед Ефенди Дущубаклъ - мюфтия на Русе
8. Ахмед Салих Ефенди - мюфтия на Шумен.
9. Хафъз Билял Ефенди - мюфтия на Силистра.
10. Абдуррахман Ефенди - мюфтия на Варна.
Както става ясно от този документ, княжеската власт в България поне в началния период от управлението е изпълнявала решенията на Берлинския конгрес и постановките на Търновската конституция като предоставял на народа възможност да избира своите мюфтии.
Забележителното е, че във въпросния устав сред избраните и назначените мюфтии на окръзи не са споменати мюфтиите на Пловдив, Бургас, Сливен и Хасково. Това не е трудно за разбиране, тъй като тогава споменатите окръзи са в границите на Източна Румелия, която все още не е присъединена към Княжество България. Съгласно Берлинския договор след като този вилает се учредява през 1878 г., на 24 септември 1881 г. е внедрена нова организация на религиозното управление на мюсюлманите, живеещи в него. Според нея начело на тази организация стои мюфтията на Пловдив като същевременно той и останалите мюфтии и шериатските съдии имат солидна тежест както в религиозното така и в юридическото и административното управление на вилаета. Естествено при тях са продължили органическите връзки на мюфтиите с шейху-л исляма в Истанбул.
Само че самостоятелното съществуване на Източнорумелийския вилает не продължава дълго, тъй като през 1865 г. Княжество България го присъединява към себе си. След тази дата и мюфтийствата във вилаета също са влезли под управлението на княжеската власт.
Другото нещо, което няма във Временния устав е статута на наместник мюфтиите. А знае се, че извън окръзите, които са посочени като центрове на мюфтийствата са открити мюфтийски наместничества, определени според необходимостта от тях. Впоследствие техният брой е нараснал. Наместник мюфтиите не са били на изборна длъжност както е станало по-късно. Те са били назначавани и уволнявани не от княза, а от Министерството на външните работи и изповеданията.
След публикуването на Устава от 1880 г. българското правителство уволнява русенския мюфтия (и кадия) Ибиш Ефенди и на негово място назначава Ахмед Ефенди от Разград. Въпреки настояването на русенското гражданство, Ибиш Ефенди да запази поста си, правителството не се отказва от решението си.
През 1895 г. българското правителство съставило и въвело Временен устав за религиозното управление на мюсюлманите. Известен под името „Временен устав“ той е може би най-важният и най-всеобхватният. Тъй като и юридически просъществувал до 1919 г., може да се каже, че е и най-дълготрайният. Процедурата по изготвянето и приложението му подсказва, че той по решение на правителството е бил предложен за одобрение от княза.
Временният устав по същество се състои от три раздела и 33 члена. В първи раздел е разработен начина за избор на главен мюфтия, окръжните мюфтии и наместник мюфтиите; тяхното назначение, критериите, на които трябва да отговарят, възнагражденията, които ще получават и кореспонденцията им с административните органи. В този раздел се разкрива, че структурата на религиозното управление на мюсюлманите в границите на България се състои а) от Главен мюфтия, б) окръжни мюфтии и в) наместник мюфтии. Броят на мюфтиите и наместник мюфтиите се определя от Министерството на външните работи и изповеданията.
Според устава главният мюфтия се назначава с одобрението на княза като седалището му се намира в София. Той има канцелария със свои служители. Главният мюфтия е религиозен глава на мюсюлманите в България. На него са подчинени всички мюфтии, джамии, благотворителни учреждения, служителите в тях и джемаатите.
(Следва)
Портал 
