50. брой
Не само дните и месеците, но и годините се изнизват бързо. Броя който държите в ръцете си е 50-ти! Ако речем да се върнем назад в годините, спомням си как тогавашният главен мюфтия ни повика и каза: Трябва да издаваме месечен вестник. Налага се да просвещаваме нашите мюсюлмани, които през годините на атеизма нямаха възможност да научат нещо за религията ни. Смятам, че като опитни хора в журналистиката, ще се справите с тази задача. Вестника ще бъде двуезичен, за да може еднакво добре да се ползва и от турците и от нашите събратя помаците. Вървете и изгответе концепцията, която да я разгледаме!“
След една седмица бяхме готови. Седнахме и обсъдихме кое как ще стане, кои теми ще засегнем, какви въпроси ще осветляваме и скоро се заехме за работа. Ние имахме опит в издаването на вестник, но този щеше да бъде специфичен, „религиозен“ вестник. Самите ние не знаехме много неща от религията, затова от една страна трябваше да разширяваме собствените си познания, а от друга да просвещаваме читателите.
Главният мюфтия ни подхвърли лист хартия, на която беше нахвърлил някои неща. “Вижте и вие добавете нещо. Съберете актуална информация за живота на мюсюлманите у нас и по света. Дайте някоя и друга информация за последните ни усилия с каквито неща се занимаваме... Пишете за историята на исляма, за нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), та да можем за една седмица да бъдем готови. Засега заглавието на вестника ни ще бъде МЮСЮЛМАНИ!
Вярно, тогава страната вреше и кипеше та и около мюфтийството се развиваха какви ли не събития. И тъй като знаехме, че всяко временно нещо е тъй дълготрайно, ние възприехме името на бъдещия вестник и с покойния Фехми Явашев седнахме и направихме разпределение на задачите. Той ставаше главен редактор, а аз негов заместник. На него повече му прилягаше организаторската работа.
Заехме се здравата за работа. Искахме да придадем привлекателен вид на бъдещия вестник. Да положим здрави основи, за да може да просъществува дълго време. С всеки брой започнахме да налучкваме по-добре тематиката. Минаваха месеци, вестникът общо взето излизаше редовно, но около Главно мюфтийство започнаха да се разиграват най-различни игри. Една сутрин бяхме изненадани от полицията, която беше заградила сградата на Главно мюфтийство и не допускаха никого вътре. При това положение продължихме нелегално да издаваме вестника. Материалите ги пишехме по домовете, после се срещахме в Клуба на журналиста, след което ги предавахме за печат.
При тези перипетии, по едно време се появи алтернативният в. „Мюсюлмани“ със зелено заглавие. Ние излизахме с черно. Нова продължи доста. Ала когато бяхме изгонени от сградата, там бяха останали пишещите ни машини, речниците и колекциите от вестниците ни. Сега от една страна поведохме борба с алтернативното мюфтийство и техния вестник, а от друга с различните несправедливи решения на административните органи и кресливите викове на несъгласните с нас.
Добре, че тогава ни дойде на помощ новата техника. Започнахме да набираме вестника на компютър. Вече не дишахме прахоляка и миризмата на печатниците. Тогава работещите във вестник „Права и свободи“ не пренебрегваха и не благоволяваха да ни споменават дори като вестник. Но ето, че съдбата реши другояче. Слава на Аллах, МЮСЮЛМАНИ продължава да излиза, а другият вестник вече се забрави.
След дълги перипетии се стигна до 2005 година. Тогава се реши, че ще бъде по-добре вестника по-нататък да излиза като списание. Ето какво съм отбелязал в първия брой на списанието:
„Както вестникът, така и списанието, ще продължава да разнася мъдрост и знания за миналото и настоящия живот на мюсюлманите в страната ни и извън нея; ще разкрива многовековната история за вярата и житието на нашия Пейгамбер Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и на най-добрите й представители; ще разказва за приноса на исляма за из-дигането на бита и културата на мюсюлманите у нас и в света; за постиженията на мюсюлманските учени в различните области на науката, изкуството и литературата, за ролята им в развитието на световната цивилизация.
Нашето списание, което ще носи същото название, ще следва най-добрите традиции на предшественика си, а това означава да допринася за повишаване на общата религиозна култура на мюсюлманите, на познанията им в областта на религията; за възпитаването им в духа на ислямските традиции и добродетели, за култивирането у тях на чувство на взаимопомощ, толерантност, човечност, родолюбив и вярност към най-добрите традиции на исляма у нас, утвърдили се от векове.”
Разбира се през тези годи¬ни не стояхме на едно място. Стараехме се всеки следващ брой да бъде по-пълен и по-съдържателен от предишния. Нова го правим и сега. От 1 януари т.г. увеличихме страниците, започнахме да печатаме и няколко цветни страници.
Всеки вестник или списание се стреми да достигне до по-голям брой читатели. Ние също не правим изключение. И вярваме, че колкото повече се възстановява авторитета на любимата ни вяра сред мюсюлманите, толкова повече ще се увеличи и абонамента ни. Ние оставаме верни на своето верую от първия брой - всеки следващ брой да бъде още по-хубав и по-съдържателен.
До нови срещи в следващите ни броеве!
Исмаил А. Чаушев,
главен редактор
Портал 
