5 100 години Главно мюфтийство

100 години Главно мюфтийство

Статут и дейност на Главно мюфтийство
След Руско-турската война мюсюлманите в България пристъпиха към нов начин на организация на духовния живот. Както в останалите области на живота така и при преустройството и организацията на религиозния живот от една страна се имаха предвид новосъздадените условия, а друга се облегнаха на исторически натрупания опит.

Традициите на османския период
В Османската държава религиозната организация се състоеше от някои религиозни учреждения и духовни дейци. На върха на тази религиозна йерархия стоеше шейху-л ислямът. Шейху-л ислямът изпълняваше религиозните функции на султана, който освен че беше глава на държавата, но изпълняваше и ролята на халиф, наместник на пророка. Учреждението на шейху-л исляма, наречено „мешихат“ от една страна оглавяваше религиозните учреждения като мюфтийствата по места, кадийствата, училищата, джамиите, вакъфите, а от друга като най-високостоящо учреждение, което бе упълномощено да взима решения по религиозните и правните въпроси, които засягаха мюсюлманите в страната.
В системата на тази организация мюфтийствата представляваха местните подразделения на мешихата във вилаетите и околиите.
Мюфтиите по места освен че бяха натоварени с решаването на религиозните дела в районите си, същевременно отговаряха и за персонала в религиозните учреждения и за вакъфите.
Разрешаването на юридическите проблеми по места както и воденето на отчета по регистрациите, т.е. дейностите на сегашните нотариуси се изпълняваха от специалните отдели, наречени „кадии“ и „наиби“. Тъй като мешихатът беше компетентната институция да взема решения по всякакви религиозни въпроси, всички учители, имами, кадии и мюфтии биваха назначавани от страна на шейху-л исляма или от негово име.
От гледна точка на тяхната организираност религиозното устройство на мюсюлманите в България не се различаваше съществено от това положение. Както във всички региони, които се намираха под османско управление, така и у нас след учредяването на независимата българска държава теккетата, училищата, медресетата, кадийствата и джамиите останаха органически свързани с мешихата. Екрем X. Айверди подчертава, че от османския период в границите на Княжество България са останали 2356 джамии и месчиди, 174 теккета и завиета, 142 медресета, 400 вакъфи и др.

Преход от централно софийско към Главно мюфтийство
Единственото учреждение, което е било създадено от началото на третата българска държава и оцеляло до днешно време е Главно мюфтийство. По времето на османското владичество в българските земи съществуваха мюфтийства като провинциални религиозни организации. Тези мюфтийства бяха на подчинение на шейху-л исляма в Османската държава, т.е. религиозният лидер на мюсюлманите в България беше шейху-л ислямът в Истанбул.
Подписаните договори и приетите закони след Руско-турската война осигуриха възможности на мюсюлманите в България да създадат своя религиозна организация и да приложат някакво що годе самоуправление на религиозния живот. Става ясно, че процеса на учредяването на Главно мюфтийство заема доста продължително време. Тъй като статута и компетенциите на Главно мюфтийство и районните мюфтийства не са установени едновременно и с един и същи документи, а са утвърдени чрез редица други споразумения и устави. В Санстефанския мирен договор, макар че се заявяваше, че ще се спазват религиозните права на турското население, но не се изтъкваше как ще се извърши религиозната им организация. В чл. 17 на този договор се заявяваше следното: „В районите, където живеят заедно българи с мюсюлмани, гърци и др. по време на избори ще се вземат предвид защитата на правата на споменатото население във вътрешния правилник. Скоро след Санстефанския договор се свиква Берлински мирен конгрес. Подписаният тогава мирен договор съдържа сравнително по-подробни разпореждания относно общите и в частност религиозните права и свободи на малцинствата. Впрочем в чл. 5 на споменатия договор се потвърждава, че в България няма да се прави разлика по вяра, че малцинствата, които принадлежат към различни вероизповедания, ще се възползват от всички граждански и политически права и свободи, ще могат да заемат обществени длъжности, да избират и да упражняват всяка професия по тяхно желание и няма да могат да бъдат лишавани от тези права и свободи поради принадлежността им към различни религии. Пак в същия член на малцинствата се признават права освен свободата на религията и изповеданието, но и правото да създават свои религиозни организации като бе решено, че няма да се попречи на връзките и отношенията им с техните религиозни лидери. Въпросният член възлагаше на българското правителство да гарантира религиозните права и свобода на богослужение.
След този договор турците в България имаха право както да изградят своята религиозна организация, така и да поддържат отношенията си с шейхюл-исляма в Истанбул. През онези години доколкото да имаше представители на руски, цигански, еврейски и др. малцинства в земите на България, то най-многобройното малцинство представляваха турците, поради което чл. 5 от Берлинския договор е въведен именно предвид турско мюсюлманското малцинство в страната.
От друга страна в първата българска конституция, която официално бе провъзгласена на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание в Търново се потвърждаваше, че всички граждани на България имат религиозни права и право на религиозно богослужение, че не се прави разлика между гражданите поради религиозна принадлежност, че техните вероизповедни дела ще се ръководят от свои духовни администрации под наблюдението на съответния министър, съобразно закона. По такъв начин бяха запазени религиозните учреждения начело с мюфтийствата.
Главното мюфтийство в продължение на почти 15 години изпълняваше своите функции и задачи въз основа на Временния устав за християнски, мюсюлмански и еврейски религиозни дела.
В този временен устав като духовни учреждения на мюсюлманите се посочваха джамиите и мюфтийствата като основни религиозни учреждения. От 25 до 31 член се уреждаха дейността на джамиите и джамийските настоятелства. Според тези членове се предвиждаше създаването на джамийски настоятелства, състоящи се от 3 до 5 души за ръководене приходите и разходите на всяка действаща джамия, която ще се избира от съответните мюсюлмани и ще одобрява от областния мюфтия като изборите трябваше да се проведат в разстояние на един месец след публикуването на въпросния устав. За членове на дадена джамия ще се смятат членове на всички семейства, които посещават съответния храм, състава и разпределението на участниците в тези храмове ще става според до тогава действащия начин като длъжностните лица в тях ще получават годишни възнаграждения според споразуменията им с джамийските настоятелства. Приходите на джамиите ще се осигуряват от вакъфите, учредени в тяхна полза и от сумите, които ще се събират от населението срещу религиозните услуги и помощите, събрани от джамийското настоятелство за нуждите на храма.

Басри Пехливан