100 години Главно мюфтийство
Уставът от 1919 г. и мюсюлманското изповедание
През 20-те и 30-те години на миналия век българските мюсюлмани преживяват доста противоречиви и динамични процеси. Докато от една страна Версайският договор утвърждавал малцинствените права като тема на всеобщото законодателство, то от друга страна някои антидемократични български правителства в определени периоди показвали стремеж да ги ограничават.
България, която по време на Първата световна война застава на страната на Германия, Австро-Унгария и Османската държава, след поражението от войната на 27 ноември 1919 г. е принудена да подпише Ньойския мирен договор със страните от Антантата.
Четвърти раздел от този договор се отнася до правата на малцинствата и включва спазването на религиозните и националните права на турското малцинство. Така например, Член 50. възлага на българската държава спазването без изключение и разлика правата на всички български граждани при раждане, националност, език, раса и вяра. Член 53. подчертава, че всички български граждани са равни пред законите и се ползват от същите граждански и политически права независимо от разликата в расата, вярата и езика. А Член 54., който има особено значение за турците в България, предвижда, че те заедно с останалите граждани, ще се възползват от същите права като ще имат право да учредяват свои благотворителни, религиозни, социални сдружения и училища; да ги управляват и контролират, да използват свободно своя език и да се изповядват на него.
Преди него обаче е изготвен устав, който урежда дейността на мюфтийствата и на цялото мюсюлманско изповедание в страната. Уставът за управление на организацията на религиозното учреждение на българските мюсюлмани бива утвърден с царски Указ №12 от 28 май 1919 г. Този устав, който включва 189 члена се състои от следните 9 раздела:
1. Религиозна организация; 2. Съвет на мюсюлманските общности, настоятелства и техните задължения; 3. Религиозни служители. 4. Храмове. 5. Мюфтии и мюфтийски наместничества и техните задължения. 6. Главно мюфтийство 7. Шериатски съдилища 8. Дирекция „Вакъфи“ 9. Заключителни разпоредби. Този устав е бил съставен доста добре, тъй като общо взето изгражда една цялостна система. С него се отменят разпоредбите на Временния правилник за духовното управление на мюсюлманите. Ето и някои от по-съществените членове от новия устав:
Член 1. Признава свобода за духовния живот на мюсюлманите.
Член 3. Управлението на религиозните дела и изповеданието на мюсюлманите е на подчинение на Министерството на външните работи и изповеданията.
Член 6. Кореспонденцията и счетоводните дела на мюсюлманската общност се водят на турски и на български език. Съдебните решения и книжата, отнасящи се до религиозните формалности се съставят на турски.
Член 113. Главният мюфтия е представител на мюсюлманското вероизповедание в България и се избира за 5 години от мюфтиите.
Член 121. За да се присвои звание на главния мюфтия и да му се разреши религиозна кореспонденция се налага да иска потвърждение от Министерството на външните работи и религиозните изповедания, и от Мешихата в Истанбул.
Член 122. В задълженията на Главния мюфтия влизат:
А) Да надзирава доброто управление на религиозната организация на мюсюлманите.
Б) Да работи за просперитета на благотворителните учреждения и нравственото издигане на мюсюлманите.
В) Да се интересува от приложението на религиозните разпоредби
Д) Да работи за подобрение дейността на медресетата, за въвеждането на единна програма за обучение в тях като полага усилия за учредяване на училището “Нювваб”. В Главно мюфтийство се намират заместника и началник канцеларията му, писаря по шериатските дела, книговодителя и другите писари.
Според Член 94. религиозните дела на мюсюлманите се ръководят от главния мюфтия, районните мюфтии и наместник мюфтиите. Мюфтиите се явяват духовните водачи на мюсюлманите.
Мюфтиите и наместник мюфтиите се назначават от Министерството на външните работи и вероизповеданията по предложение на главния мюфтия. Окръжните мюфтии се назначават с царски указ, а наместник мюфтиите със заповед на министерството.
Главното мюфтийство издава на мюфтиите и наместник мюфтиите шериатски разрешения, с които да изпълняват задълженията си като шериатски съдии. Във всяко мюфтийство има по един писар, касиер, писар по шериатските дела и един викач.
Съгласно Член 109. мюфтийствата водят следните книжа: За вписване на ражданията, за браковете и смъртта. Такива задължения имат и имамите.
През 1923 г. в страната имало следните мюфтийства:
А) Окръжни мюфтийства: Във Варна, Шумен, Русе, Търново, Плевен, Видин, София, Петрич, Смолян, Пловдив, Хасково, Стара Загора и Бургас.
Б) Мюфтийски наместничества в Провадия, Преслав, Разград, Исперих, Кубрат, Попово, Търговище, Омуртаг, Севлиево, Елена, Свищов, Никопол, Ловеч, Оряхово, Лом, Враца, Бяла, Пазарджик, Пещера, Гоце Делчев, Благоевград, Карлово, Казанлък, Кърджали, Смолян, Ардино, Златоград, Момчилград, Крумовград, Сливен, Карнобат и Айтос.
През 1937 г. мюфтийствата се делят на първостепенни и второстепенни. Първостепенните са в София, Пловдив, Кърджали, Шумен и Русе. А второстепенните са във Видин, Плевен, Свищов, Търговище, Разград, Търново, Омуртаг, Нови пазар, Провадия, Ст. Загора, Хасково, Айтос, Пещера, Девин, Гоце Делчев, Ардино, Смолян, Златоград и Крумовград.
Така през 1943 г. съществуват 36 мюфтийства като 11 от тях са окръжни, а останалите околийски мюфтийства.
В новоприсъединените земи мюфтийства има в следните градове:
- Ксанти (с Гюмюрджина).
- Битоля (с Прилеп, Охрид и Неготин).
- Скопие (с Куманово, Струмица, Щип и Бояново).
В края на войната те са възвърнати към съответните държави.
През тези години главният мюфтия получава 5200 лв. месечна заплата, заместника му 4800; окръжните мюфтии по 4200 и околийските по 8000 лв.
Според устава от 1919 г. главният мюфтия се избира от окръжните мюфтии, но не може да встъпи в длъжност без одобрението на българския цар и шейхюл-исляма. Дори през 1919 г. българското правителство не бе отменило задължението главният мюфтия да бъде одобряван от шейху-л исляма като по този начин се спазвали последните разпоредби на Договора от Истанбул.
За главен мюфтия през тези години е избран Сюлейман Фаик ефенди. Той е роден през 1869 г. в с. Ясеновец, Разградско. След като е завършил религиозното си образование в Истанбул, започва професионалната си кариера като наместник мюфтия в Балчик. Служил е в мюфтийствата в Добрич, Пазарджик, Свищов, Пловдив и София и през 1919 г. е избран за главен мюфтия. След като изкарал първия си мандат, Фаик ефенди е бил преизбран, но е бил принуден да напусне поста си поради партийни пристрастия като е продължил да служи на исляма под друга форма.
След премахването на халифата в Турция /1924/ българските правителства започнали лека полека да променят статута на главния мюфтия като отменили изборната система и започнали да прилагат назначенията. През 1928 г. изборът е бил спечелен от Фаик ефенди, но е бил принуден да подаде оставката си като на негово място е бил назначен за главен мюфтия Хюсеин Хюсню.
Хюсеин Хюсню Молла Ахмед е роден през 1882 г. в с. Развигорово, Шуменско. В продължение на 10 години е следвал религиозни науки в медресетата на Истанбул, след което през 1919 г. започнал кариерата си като мюфтия в Шумен. През 1928 г. е бил назначен за главен мюфтия. През 1936 г. е уволнен, след което продължил да служи като училищен инспектор, член на Висшия шериатски съд, председател на Дружеството на защитниците на ислямската религия. Умира през 1940 г. На негово място е бил назначен Абдуллах Съдкъ Ефенди.
Абдуллах Съдкъ Ефенди е роден през 1887 г. в с. Каменар, Разградско. Завършва религиозното си образование в Истанбул, след което се завръща в родината си и служи като мюфтия в градовете Русе, Исперих и Разград. През 1936 г. е бил назначен за главен мюфтия. Целия си съзнателен живот той е посветил в служба на мюсюлманите. След като е бил уволнен през 1945 г., той се изселил в Истанбул, където е починал през 1970 г.
По време на управлението на БЗНС мюфтийската организация е работила сравнително спокойно, тъй като правителството на Ал. Стамболийски следвало положителна политика спрямо малцинствата. Несъмнено това си имало своите външни и вътрешни причини. Между тях могат да се посочат фактите, че по време на Първата световна война България участва във войната като съюзник на Турция. През това време турското малцинство съзнателно и организирано настоявало за своите права. Освен това управлението на БЗНС се крепи на земеделските маси, а осемдесет процента от турското население се числят към тях. След войната в международното право се наблюдават много важни промени в полза на малцинствата, тъй като България подписва мирния договор в Ньой.
Под влиянието на тези конюнктурни условия мюсюлманското население имало възможност да поеме глътка въздух. Сред положителните развития през този кратък период на земеделското управление можем да посочим провеждането на избори за главен мюфтия, внасянето на поправки в Закона за просветата в полза на турските училища, създаването на Главен инспекторат за турските училища, оказването на материална подкрепа на училищата, осигуряване на кредити и улеснения за изграждането на нови училищни сгради, образуването на училищни фондове, които включвали ниви, ливади, гори и др., откриването на Държавно турско педагогическо училище (Дарюл-муаллимин) и особено важното с оглед темата ни училището Медресетюн Нювваб.
Басри Пехливан
Портал 
