Тефсир на сура ал-Инфитар

Тефсир на сура ал-Инфитар

Меканска. Съдържа 19 знамения.

В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!

1. Когато небето се разкъса,

2. и когато звездите се разпръснат,

3. и когато моретата бъдат отприщени,

4. и когато гробовете бъдат преобърнати,

5. ще узнае всяка душа, какво е направила преди и какво е оставила.

6. О, човече! Какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител,

7. Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери,

8. в какъвто образ пожела, в такъв те нагласи.

9. Ала не! Вие взимате за лъжа Съдния Ден.

10. Но има над вас надзиратели (меляикета)

11. благородни, записващи.

12. Знаят какво вършите.

13. Наистина праведниците ще са в блаженство,

14. а нечестивците ще са в Джахим.

15. Ще горят там в Съдния ден,

16. и не ще избягат от него.

17.О, само ако знаеше ти, какъв ще бъде Съдния ден!

18. Да, само ако знаеше ти, какъв ще бъде Съдния ден!

19. Денят, в който никой не ще е от полза на друг - повелята в този Ден принадлежи на Аллах.


Тази кратка сура разказва за космическият прелом, за който се говори и в сура “ат-Таквир”. Дадената сура обаче, притежава собствена отличителна индивидуалност и особена насоченост. Тя се обръща към особените сфери, силно въздействащи върху човешкото сърце, използвайки нови стилистични нюанси и ритми, отличаващи се със спокойствие и дълбочина. Тези смислови оттенъци са подобни на упрек, дори и ако в тях се съдържа заплаха!

В тази сура достатъчно сбито се представят сцените на прелома, който се явява неин лайтмотив, за разлика от това, как то е описано в сура “ат-Таквир”. То се обяснява с това, че атмосферата на упрека е по-спокойна и нейния ритъм е по-бавен. Сурата е мелодична, и нейният ритъм подчертава тази музикалност, в резултат на което се постига хармония и съгласуваност в специфичния характер на сурата!

В първата част сурата разказва за това, как небето ще се разкъса и звездите ще се разпръснат, как водите ще се взривят водите и ще се отворят гробовете, т.е. всички тези явления, които ще съпровождат познаването от всяка душа на онова, в което тя е преуспяла, и в какво е изостанала, в този страшен Ден…

Във втората част на сурата започва да звучи мотива на упрека, съдържаща в себе си завоалирана заплаха по адрес на човека, който получава от своя Повелител велики блага за душата и тялото, но не осъзнава истинската ценност на тази милост и не отдава длъжното на своя Повелител. Човекът не се отблагодарява на Всевишният Аллах за честта, милостта и почитта, които Той му оказва: О, човече! Какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител, Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери, в какъвто образ пожела, в такъв те нагласи?

Третият част на сурата разкрива причината на този отказ и отричане, която се заключава в опровержение на религията, т.е. предстоящата равносметка. Подобно опровержение води до възникването на всяко зло и нихилизъм. Нататък сурата провъзгласява неотвратимостта на равносметката, произтичащите от това последствия и неизбежността на възмездието: Ала не! Вие взимате за лъжа Съдния Ден. Но има над вас надзиратели (меляикета) благородни, записващи. Знаят какво вършите. Наистина праведниците ще са в блаженство, а нечестивците ще са в Джахим. Ще горят там в Съдния ден, и не ще избягат от него.

Последната част на сурата описва величието и ужаса на Денят за равносметка, когато всички души ще бъдат лишени от възможността да сторят каквото и да било, и само Всевишният Аллах ще върши Своето велико дело: О, само ако знаеше ти, какъв ще бъде Съдния ден!Да, само ако знаеше ти, какъв ще бъде Съдния ден!Денят, в който никой не ще е от полза на друг - повелята в този Ден принадлежи на Аллах…

Като цяло тази сура представлява звено във верига от ритми и интонации, характерни за целия този джуз на Свещеният Коран в цялото им многообразие.

* * *

Когато небето се разкъса, и когато звездите се разпръснат, и когато моретата бъдат отприщени, и когато гробовете бъдат преобърнати, ще узнае всяка душа, какво е направила преди и какво е оставила.

В предишната сура, ние вече сме разказали за онова впечатление, което прониква в усещанията на човека при възприемането на картините от тази вселена, която всемогъщата Ръка изменя и я преобръща в потресаващ прелом. И в резултат на това в нашата огромна вселена нищо няма да остане в предишния си вид. По-рано ние сме говорили, че това внушава в душата усещането на лишение от всичко онова, на което тя се е опирала в това битие, и само Всемогъщият Аллах, Творецът на това битие, ще остане след изчезването на всичко съществуващо. Човек със сърцето си се обръща към единствената, достоверна и извечна истина, която не се изменя и не изчезва, за да получи от нея спокойствие и безопасност пред лицето на великия прелом, всеобщото разстройство, сътресение и крушение на всичко привично, постоянно и подредено по начин вселяващ увереност във вечността и непоколебимостта на всичко съществуващо! Ала вечен е само Всевишният Аллах, Творецът, на Който всички се покланят!

От аспектите на прелома във вселената тук се споменава за това, че небето ще се разкъса, за което се говори и в други айети. В сура “ар-Рахман” Всевишният Аллах е казал: Когато небето се разцепи, и се обагри, като почервеняла кожа.../55:37/ И още Всевишният Аллах е казал в сура “ал-Хаакка” : И ще се разцепи небето, тъй като ще бъде слабо в този Ден./69:16/ И още в сура “ал-Иншикак” Всевишният Аллах е казал: Когато небето се разцепи…/84:1/ По този начин, разцепването на небето се явява една от истините на предстоящия тежък Ден. Какво конкретно се има в предвид под разцепване на небето, е трудно да се каже, както е трудно да се каже и нещо за начина или формата на това разцепване. В съзнанието на човека се запечатва само картината на апокалиптичното изменение във целия вид на вселената, достъпно до неговото възприятие, когато се наруши известната и привична структура на мирозданието, когато изчезнат ключовите звена, обезпечаващи стройност и точност на тази система…

Дадената картина се допълва от споменаването за разпръсването на звездите в резултат от изчезването на тяхната подредба и стабилност на движение с огромна скорост в техните орбити, от които те никога не са излизали и не са се движили хаотично в този космос, чиито граници не са известни на никой от хората. Ако звездите се разпръснат, както това ще се случи в Деня, когато ще завърши техния срок и ще се откъснат от тази тясна и невидима връзка, която ги удържа в подредено състояние, то те ще се разпилеят в космическото пространство, подобно на това как се разпиляват ядрените частици при разпада на атома!

Що се отнася до взривяването на водите, то това, вероятно е тяхното рязко увеличаване в обем, затопляне на сушата и повсеместното разливане на реките. Това може да означава също така разпад на водата на нейните съставни елементи; кислород и водород. Всичката вода ще се превърне в тези газове и ще премине в състояние, така както когато Всевишният Аллах е позволил на тези два газа да се съединят и да образуват моретата от тях. Възможно е също така, да стане взрив в ядрата на тези два газа, подобно на това, което се случва в съвременните ядрени и термоядрени бомби. Подобен чудовищен по своята сила и ужас взрив, обаче, прави съвременните страшни бомби наивни детски играчки! А може би, подобен катаклизъм ще се случи под някаква друга форма, неизвестна досега на човечеството. Каквото и да се случи, все едно, това събитие ще бъде толкова чудовищно, че ще е съвършено непознато и непривично за нервната система на човека!

Относно и когато гробовете бъдат преобърнати, може да се каже, че това ще се случи в резултат предишните събития, или пък даденото явление ще има своето самостоятелно място в този дълъг Ден, когато ще се случат другите многочислени картини и сцени. От разтворените гробове ще се издигнат телата на хората, които Всевишният Аллах ще пресъздаде в предишния им облик, за да разчисти сметките с тях и да им въздаде дължимото за всичко извършено…

Това се подкрепя и с него се съгласуват следните слова на Всевишният Аллах след повествованието за предстоящите сцени и събития: Ще узнае всяка душа, какво е направила преди и какво е оставила, т.е. всеки ще узнае своите дела от начало до край в земния си живот, какви последствия са останали от тези дела, на какви наслади се е оставял човека на земята и какво е натрупал за бъдещия живот.

Във всички случаи, знанието от всяка душа на това ще бъде съпроводено с указаните величайши ужаси, всеки от които по своята чудовищност е равен на всички останали сцени и събития, взети заедно!

Уникалният кораничен израз гласи: Ще узнае всяка душа. По своята същност това означава, че се има в предвид всеки човек, обаче кораничния израз е преизпълнен с изящество и впечатляваща сила. Възниква впечатлението, че нещата не се ограничават в обикновените рамки на знанието за това, което душата е предпоставила и което е оставила. Това знание ще произведе ужасно въздействие, което по своята сила ще е подобно на въздействието на всички апокалиптични явления в прелома на вселената. Именно такъв подтекст се съдържа в дадения израз, въпреки че пряко за това не се говори. Това също така предава на текста допълнително изящество и действеност!

* * *

* * *

След такова встъпление, пробуждащо чувства, усещания, умовете и съвестта на хората следва обръщане към реалността на съвременния човек, който е безгрижен, небрежен и безразличен. В сърцето на човека прониква усещането на упрек и скритата в този упрек заплаха. В това има напомняне за великата милост на Всевишният Аллах по отношение към човека: той го е създал в такъв съразмерен вид и в такава хармония, въпреки че е могъл стори това във вид такъв, какъвто Той си поиска. Повелителят, обаче, е избрал за човека именно такъв хармоничен, съразмерен и прекрасен облик, а той от своя страна не е благодарен и не оценява това: О, човече! Какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител, Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери, в какъвто образ пожела, в такъв те нагласи?

Подобно обръщение: “О, човече!” апелира към най-благородното в неговата същност – към неговата човечност, която го отличава от всички останали живи същества, издига го на най-почетното място. Именно в това качество се въплъщава великата почит, оказа от Всевишният Аллах на човека. След това обръщение следва самия упрек, изразен в прекрасна и величествена форма: Какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител?... О ти, човече, на който Повелителят твой е оказал велика почит, станал е твой Пастир и Възпитател, дарил ти е възвишена, съзнателна и благородна човечност; о ти, човече, какво ти е дало смелост против твоя Повелител, кое ти позволи да си небрежен по отношение към Него, да пренебрегнеш Неговите заповеди и да се държиш неприлично пред Него? Та нали Той е твоя Великодушен Повелител, Който не се скъпи на Своите милости, благо и почит, а така също и на щедростта Си към теб. От тази Негова безпределна милост произтича твоята човечност, която те отличава от останалите твари, благодарение на която ти мислиш и осъзнаваш това, което трябва и не трябва да правиш по отношение на Него.

Нататък следва пояснението на божествената почит, което звучи прекрасно във вдъхновения и дълбокомислен призив, съдържащ в себе си много косвени намеци. Всевишният Аллах разяснява част от този божествен почит, обилно даряван на човечеството във вид на неговата човечност, което Всевишният Аллах е провъзгласил в редовете на този айет. В Своето пояснение Всевишният Аллах указва на хармоничното създание на човека и съразмерния му вид, въпреки че Той е способен да го сътвори във всеки угоден Нему вид. Избраният от Всевишният Аллах за човека именно такъв образ произтича от Неговата милост изключително по отношение на този човек, който не е благодарен и не цени своя Повелител, и нещо повече – осмелява се да бъде непокорен и небрежен!

О, човече! Какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител, Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери?...

Такъв призив разтърсва всяка частица в цялото същество на човека, когато се пробуди неговата човечност, прониквайки в скривалището и дълбините на сърцето. Неговия Благороден Повелител упреква човека по такъв възвишен начин, напомняйки му за това благо, докато човек пребивава омърсен в собствената си безотговорност и се държи неприлично по отношение на своя Повелител, Който го е сътворил, придал му е облик и го е осъразмерил.

Сътворяването на човека в такъв красив, съразмерен, хармоничен, завършен и целесъобразен вид се явява дело, заслужаващо продължително размишление, дълбока благодарност, крайно уважение и любов по отношение на неговия Благороден Повелител, Който го е дарил и почел с това, обезпечавайки Своята загриженост и покровителство. Та нали Всевишният Аллах с лекота е могъл да създаде човека във всяка друга Нему угодна форма. Той обаче, е избрал именно този съразмерен, съвършен и прекрасен облик.

Човекът се явява прекрасно, пропорционално и съразмерно творение. Чудесата на творението, са въплътени в него, много по-величествени, отколкото той самия може да си представи и осъзнае. Това е най-удивителното от всичко онова, което човека вижда в обкръжаващия го свят.

Красотата, съвършенството и пропорционалността, проявяващи се в телосложението на човека, устройството на неговия разум и духовност, хармонично, прекрасно и съразмерно се съчетават в цялата негова натура!

Съществуват цели томове, специално посветени за описанието на физическото съвършенство в човешкото същество, неговата точност и натъкменост. Ние тук нямаме възможност детайлно да опишем всички чудеса, заложени в човека, и ще се ограничим само с посочването на някои от тях…

Всички основни функционални системи на човешкия организъм, т.е. костно-мускулния апарат, кожата, стомашно-чревния тракт, кръвоносната система, дихателната система, половите органи, лимфната система, нервната система, пикочно-половата система, органите на вкуса, обонянието, слуха и зрението представляват сами по себе си чудеса, всяко от които превъзхождат много повече всички чудеса на техниката, които смайват човека. Той им се възхищава, забравяйки за чудесата, заложени в самия него, които са толкова величествени и великолепни и точни, че не се поддават на никакво сравнение с каквото и да било друго!

В английско научно списание пише: “Ръката на човекът стои преди най-блестящите природни чудеса. На само извънредно сложно, но дори е невъзможно да се изобрети апарат, който би представлявал конкуренция на човешката ръка от гледна точка на опростеност, потенциал, възможност и приспособимост. Ако на вас ви се прииска да четете, то вземате книгата с ръка, след това я поставяте в положение удобно за четене, при това ръката автоматично регулира това положение. Прелиствайки страниците, вие поставяте палеца под нея и полагате усилие, необходимо за прелистването, а след това усилието се намалява и изчезва. Ръката държи перото и пише с него, тя използва необходимите на човека приспособления – от лъжичката и ножа до пишещата машина. Ръката отваря и затваря прозореца, а така също изпълнява и други нужни на човека действия. Във всяка от двете ръце на човека има двадесет и седем костици и деветнадесет групи мускули.”[1]

“Част от ухото на човек (средното ухо) представлява непрекъсната верига от изключително сложно организирани нервни извивки (окончания, дъги), чиито брой достига до 4000. Тези извивки представляват толкова сложна и точна конфигурация, че могат да бъдат уподобени на музикален инструмент, приспособен за приемане и предаване в мозъка на всеки звуков или шумов сигнал, започвайки от тътнежа на гръмотевицата та чак до шумоленето на листата по дърветата, без да споменаваме за великолепната гама от звученето на музикалните инструменти в оркестър и хармоничното им единство.”[2]

“Зрителният център на човека се намира в окото, в което се съдържат около 130 милиона светлинни рецептори, представляващи нервни окончания. Очите са защитени от клепачи и мигли, които денем и нощем ги предпазват, при това движението на клепачите се явяват произволни и не зависят от волята на човека. Процеса на премигване предотвратява попадането в очите на частици от почвата, различни боклучета и други най-различни предмети. Присвиването на клепачите намалява силата на въздействие върху очите на слънчевата светлина, благодарение на сянката, давана от миглите. Премигването също така предотвратява изсъхването на очната ябълка, измиващата окото течност, която се нарича сълзи, се явява най-силния очистител…”[3]

“Езикът се явява орган на вкуса за човека, чиято деятелност е обусловена от групи вкусови клетки разположени в ципите на епителната тъкан върху повърхността на езика. Тези ципи имат различна конфигурация и могат да бъдат нишкообразни, гъбообразни или лещообразни. Ципите на езика се съединяват с езико-гълтачните и вкусовите нерви. В процеса на ядене вкусовите нерви изпадат във възбуда и предават в мозъка съответния сигнал. Вкусовият апарат е разположен в предната част на устата, щото човека да може веднага да изплюе това, което му носи вреда. С помощта на този апарат човек усеща горчивост, сладост, студено, топло, кисело, солено, люто и т.н. езикът съдържа 9000 изключително чувствителни вкусови рецептори, всеки от които е свързан чрез няколко нерви с мозъка. Колко са тези нерви? Какъв е техният обем? Как действа всеки един от тях поотделно, а след това как в мозъка се предава комбинираното усещане?”[4]

“Нервната система, осъществяваща пълен контрол над човешкия организъм, се състои от множество тънички влакънца, пронизващи всеки орган на тялото. Тези нервни влакна са свързани с по-големи нерви, образувайки централната нервна система. Ако някаква част от тялото бъде подложена на някакво въздействие, например, незначително повишение на температурата в околната среда, то нервните окончания предават това усещане в специални нервни центрове, разпръснати по цялото тяло. Чрез тяхното непосредствено възбуждане в мозъка се предават за по-нататъшни действия. Скоростта за предаване на сигналите и командите по нервите достига сто метра в секунда.”[5]

“Ако се разглежда храносмилането като процес в химическо предприятие, а храната, която ние консумираме, се разглежда, като на обичаен процес, то ние веднага ще разберем, храносмилането наистина, е удивително! Стомаха преработва и смила всичко, което е годно за ядене, с изключение на самия себе си!

В тази фабрика ние слагаме различни видове храна подобно на материал. При това ние изобщо не се грижим за самата фабрика и не се замисляме относно протичането на химическия процес при храносмилането! Ние просто ядем парчета месо, зеле, пшеница и пържена риба, облекчавайки проникването на храната навътре с известно количество вода.

И ето стомахът отбира от тази смес нужните полезни вещества, подлагайки различните видове храна на химическо разлагане, без да се грижи за отпадъците. Нататък полезните вещества се преработват в нови белтъчни съединения, пригодни за храна на различните клетки. Храносмилателният апарат взема калция, сярата, йода, желязото, а така също и други необходими елементи, без да допуска загуби на никакви важни компоненти. Той е в състояние да изработва хормони, да обезпечава всички химически съединения, необходими да поддръжката на живота в необходимите пропорции и готови да осигурят всяка потребност. В стомаха се обработват мазнините и други резервни вещества за използване в екстремални ситуации, например, при глад. Следва да се отбележи, че всички тези процеси протичат извън зависимостта и мислителната дейност на човека или неговите мотивировки. Ние просто натоварваме тази фабрика за химическа преработка с най-различни вещества, фактически без да се замисляме за това, как ще протече преработката, надявайки се, че целия процес протича автоматически, заради поддръжката на нашия живот. Когато храната се разлага, а след това се създават нови хранителни вещества, те постоянно се подават във всяка от милярдите клетки на човешкия организъм, общото число на които превишава цялото население на земното кълбо. Подхранването на всяка клетка трябва да се осъществява непрекъснато и в индивидуален порядък, при това във всяка от тях трябва да постъпват именно необходимите за дадената клетка вещества за тяхното последващо преобразуване в кости, нокти, мускули, коса, очи и зъби, т.е. специализираната клетка получава специална храна. По този начин, ето ви истинска химическа фабрика, която изработва повече вещества, отколкото всяко друго предприятие, създадено от гения на човечеството! Ето ви система за доставка, която по своята сложност и точност превъзхожда всяка транспортна или разпределителна система, известна в света. И при това всичко протича крайно организирано!”[6]

Много може да се каже за всяка друга система на човешкия организъм, които при цялата си своя уникалност под тази или онази форма се дублират в организма на животното. Уникалните свойства на човека се заключават в неговата способност да мисли, а така също и в неговата духовност, което се явява предмет на признателност в тази сура. В нея особено се подчертава: Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери… след обръщението: “О, човече!”

Относно деятелността на човешкия разум и неговата способност да мисли следва да се отбележи, че на нас не ни е известна скритата същност на това, тъй като разума се явява наше оръдие за познаване на това, което ние познаваме. Разумът, обаче, не може да познае себе си, а така също не може да познае по какъв начин се случва това!!

Може да се предположи, че всички познания и понятия постъпват в мозъка чрез посредничеството на периферната нервна система, но къде мозъка съхранява всичко това?! Ако мозъкът представляваше нещо подобно на магнетофонна лента, то в течение на шестдесет години – което е средната продължителност на живота – то на човек ще му трябват милиарди метри такава лента, за да запише на нея цялата огромна маса от образи, думи, значения, чувства и усещания за фиксиране им в паметта. А човекът помни всичко това дори след преминаването на десетилетия!

По какъв начин става свръзката на отделните думи, значения, събития и отделните образи в единно цяло, какво формира интелекта? Как отделните понятия се превръщат в съзнание? По какъв начин става знанието?

Именно в това се заключава една от отличителните особености на човека, която, обаче не се явява главна, и не в това най-високо свойство на човека. Съществува поразителен източник на дух от Всевишният Аллах, съществува особен дух на човека, който приобщава това живо същество към красотата на битието и красотата на Твореца на това битие. Този дух дарява човека с възвишени и светли моменти на връзка с безпределният Абсолют след връзката с искрите на прекрасното в това битие.

На човекът не е известна тайната на този дух, а нима пък му е известно нещо по-просто – по какъв начин протича осъзнаването на чувствените възприятия?! Този дух възнаграждава човека с избухването на висше щастие и радост, дори ако той се намира на земята, свързвайки го с висшите сфери. Този дух подготвя човека за живота, предначертания живот на Дженнета и безсмъртието, към взора на божествената красота в този щастлив свят!

Този дух се явява велик дар от Всевишният Аллах за човека, благодарение на който той е станал човек. Всевишният Аллах се обръща към него, наричайки го с това име: “О, човече!” – и Всевишният Аллах засрамва и упреква човека: Какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител?...Това е пряко порицание на Всевишният Аллах към човека, Който се обръща към него, а смутения, объркан и виновен човек стои пред Всевишният Аллах , бидейки не в състояние да стори каквото и да било пред величието на Аллах. той не е почтен, и Всевишният Аллах му напомня за великата милост, а след това и за небрежността, невъзпитаността и високомерието!

Наистина, това порицание предизвиква скръб, когато човекът осъзнае неговия истински източник, истината за призоваващия го и своето истинско положение пред своя Повелител, Обръщащия се към него по този начин, а след това изказващ Своето порицание:

О, човече! Какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител, Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери, в какъвто образ пожела, в такъв те нагласи?

* * *

* * *

Нататък Всевишният Аллах разкрива причината за високомерието и небрежността на човека, която се състои в отричането на деня на равносметката. След това потвърждава истина за равносметката и сурово предупреждава за различното възмездие вследствие на извършеното:

Ала не! Вие взимате за лъжа Съдния Ден. Но има над вас надзиратели (меляикета) благородни, записващи. Знаят какво вършите. Наистина праведниците ще са в блаженство, а нечестивците ще са в Джахим. Ще горят там в Съдния ден, и не ще избягат от него.

Терминът “калля” – “ала не” се явява не само въздържащ и предупреждаващ, но също така и рязко отрицателен. Тази дума подчертава прехода към нов изказ, съдържащ в себе си разяснение, утвърждение и убеждение. Това вече не е порицание, напомняне и изображение.

Ала не! Вие взимате за лъжа Съдния Ден…т.е. отричат равносметката, разпитването и възмездието за извършеното. Именно в това и се е заключава аргументацията за високомерието и небрежността на човека, тъй като отричащото равносметката сърце няма да застане на правия път за истинското наставление без добро и подчинение. Сърцата, обаче, ще се възвисят и ще се очистят, те ще се покорят на своя Повелител и с любов ще Му се покланят, а не от страх пред Неговото наказание или пък стремежа да спечелят наградата Му. Те ще повярват в Съдния ден, ще се страхуват от него и с надежда ще го очакват, стремейки се към срещата със своя Повелител, Който те обичат, бидейки преизпълнени с надеждата и устрема към среща с Него. Ако човек всячески отрича този ден, то той никога няма да придобие възпитаност, покорност и светлина. Никога неговото сърце няма да трепне, и съвестта му никога няма да се събуди.

Вие отричате Съдния ден…и в същото време вървите към него. Всичко, което вие сте сторили, на вас ви се зачита, при това няма да пропадне нищо и нищо не се забравя: Но има над вас надзиратели (меляикета) благородни, записващи. Знаят какво вършите…

Такива блюстители се явяват специално прикрепените към хората меляикета, които постоянно ги съпровождат и наблюдават за тях,отчитайки всичко абсолютно всички дела и постъпки. На нас не ни е известно, по какъв начин всичко това се случва, та да знаем това на нас не ни се и полага. На Всевишният Аллах е известно, че на нас не са ни дадени способности да разберем това, и че за в това разбиране за нас няма добро, тъй като това не влиза в нашата жизнена задача и не съответства на целите определени за нашето съществуване. Няма никаква необходимост да излизаме извън пределите на онова, което Всевишният Аллах ни е разкрил от съкровеното. Съвършено достатъчно е това, че човешкото сърце не се чувства захвърлено и изоставено. Има заслужили регистратори, които записват всичко, каквото прави човека в своя земен живот. Това кара сърцето да трепери, да запази бдителност и да е почтено! Именно това се изисква!

Отчитайки, че сурата е издържана в дух на достойнство и великодушие, споменатите блюстители са получили епитета “благородни”, за да могат сърцата на хората да се изпълнят с усещането за смущение и почит пред тези благородни. Човек изпитва смущение и почтителност в присъствието на почтени и благородни хора, като не допуска грубост или неприличност в думите, жестовете или постъпките. Какво ли усеща и чувства човек, представяйки си, че във всеки миг и във всяка ситуация с него незримо присъстват благородните меляикета, които следва да виждат в него само добро и благородство както в характера, така и в делата?!

Свещеният Коран преизпълва сърцето на човека с най-възвишени чувства, потвърждавайки тази истина в него, използвайки реалистични образи, близки до ежедневните възприятия на човека.

Нататък Свещеният Коран съобщава за съдбата на праведниците и грешниците след като се направи равносметката, основана на записите от благородните регистратори:

Наистина праведниците ще са в блаженство, а нечестивците ще са в Джахим. Ще горят там в Съдния ден, и не ще избягат от него.

Тази съдба е определена и края е потвърден: праведниците ще пребивават в блаженство, а грешниците в Джехеннема. Праведността идва с благочестивите дела, ако те станат навик и обичай на човека. Благочестиви се явяват абсолютно всички добри дела, близки по смислов оттенък до щедростта, благородството и хуманността. Греховността представлява противоположно понятие, т.е. това е невъзпитаност, наглост, безсрамие, самите грехове и непослушанието. И Джехеннемът е съдбата на всички грешници! Нататък следва пояснение на тяхното положение и състояние:

Ще горят там в Съдния ден, След това то получава потвърждение: и не ще избягат от него…т.е. няма да им се отдаде да избегнат наказанието, дори и за малко. Сурата разказва за праведниците и грешниците, за блаженството и Джехеннема, по-подробно разяснява и утвърждава положението на обитателите в Джехеннема!

* * *

Отчитайки, че Съдния ден е бил предмет на отричане, текста на сурата се завръща към това след изложение на онова, което ще се случи в този ден. В заплашителна и рязка форма текстът провъзгласява истината за този ден. Стилистиката и тоналността са такива, че със цялата очевидност се възприемат пълната безпомощност на душите в този ден с пълно отсъствие на всякакви шансове за каквато и да е помощ или поддръжка. В този ужасен ден само Всевишният Аллах ще върши еднолично всичко:

О, само ако знаеше ти, какъв ще бъде Съдния ден!Да, само ако знаеше ти, какъв ще бъде Съдния ден! Денят, в който никой не ще е от полза на друг - повелята в този Ден принадлежи на Аллах…

Подобно риторичен изказ е използван в Свещеният Коран, за да отблъсне човека от онова, което се явява за него привично и обичайно.

На човек се внушава усещането, че това дело е много по-грандиозно и ужасно, отколкото това е достъпно за ограниченото възприятие на човека. Това е много по-висше от всяка представа, предположение или това, което е характерно за хората.

Повторението на риторичния въпрос усилва усещането за страх.

Нататък следва разяснение, съгласуващо се с това: Денят, в който никой не ще е от полза на друг…т.е. Всемогъщият ще решава еднолично всичко, което се отнася до този и отвъдния живот. Но в този ден – Съдния ден - реално ще се въплъти истината, която безгрижните и тщеславни хора игнорират в земния живот. Тази велика истина вече няма да е скрита и няма да подмине излъгания и заслепения!

* * *

И ето този мълчалив, угнетяващ и велик ужас в края на сурата се присъединява с бурния, вълнуващ и възбуждащ ужас на нейното начало. Тези два ужаса обхващат всички усещания на човека, поразявайки го, зашеметявайки го и заплашвайки го! А между тези ужаси се намира възвишеното, патетичното и предизвикващо дълбока скръб порицание на Всевишният Аллах!

* * *

[1] Откъс от книгата “Аллах и съвременната наука” на проф. Абдел Раззак Нуфал.

[2] Откъс от книгата “Науката зове към вярата”

[3] Откъс от книгата “Аллах и съвременната наука”

[4] Откъс от книгата “Аллах и съвременната наука”

[5] Откъс от книгата “Аллах и съвременната наука”

[6] Откъс от книгата “Науката зове към вярата”