Тефсир на сура ал-Гашийа

Тефсир на сура ал-Гашийа

Меканска. Съдържа 26 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Стигна ли до теб вестта за съкрушителното бедствие?

2. Едни лица в този Ден ще са сведени,

3. обременени, изнурени,

4. ще горят в пламтящ огън,

5. ще им се даде от кипящ извор да пият,

6. не ще имат друга храна, освен от тръни,

7. които нито угояват, нито избавят от глад.

8. А други лица в този Ден ще са блажени,

9. поради своето старание доволни,

10. във възвишена Градина.

11. Не ще слушат в нея празнословие.

12. Има там течащ извор.

13. Има там въздигнати престоли

14. и готови чаши,

15. и подредени възглавници,

16. и разстлани килими.

17. И нима не виждат как бяха сътворени камилите

18. и как бе въздигнато небето,

19. и как бяха възправени планините,

20. и как бе разпростряна земята?

21. И напомняй! Ти си само за да напомняш.

22. Не си над тях властващ,

23. но който се отвърне и не повярва,

24. него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение[в Джехеннем].

25. При Нас е тяхното завръщане.

26. После Наша грижа е тяхната равносметка.

Тази сура е една от сурите, имаща дълбок, отмерен и спокоен ритъм, подбуждащ към осмисляне и размишления, към надежда и нетърпеливо очакване, към опасения и боязън, а така също и към пресмятане на всички дела в светлината на предстоящия Ден на равносметката!

Сурата обгражда човешкото сърце в две грандиозни сфери: сферата на бъдещия живот с неговия обширен свят и импресивни сцени, а така също и в сферата на нашето обширно битие, достъпно за нашето възприятие. Наред с това текстът съдържа знаменията на Всевишният Аллах, касаещи Неговите създания, представени на всеобщ обзор. След такива величествени екскурси, сурата напомня на всички хора за равносметката в бъдещия живот, господството на Всевишният Аллах и неизбежното завръщане в края на краищата при Него…Текстът на сурата е изложен в дълбок и спокоен, но действителен и проникновен ритъм, който се явява уравновесен, но наред с това и заплашителен!

Стигна ли до теб вестта за съкрушителното бедствие?

Именно с такова встъпление започва тази сура, преследваща целта да върне сърцата на хората към Всевишният Аллах, да им напомни за Неговите знамения в това битие, за Неговата равносметка в бъдещия живот и за Неговото неизбежно възмездие относно извършеното. То започва с такъв впечатляващ риторичен въпрос, който вселява в душата осъзнаване на величието, свидетелстващо за божественото решение, което указва в същото време за бъдещия живот, решение и напомняне за който вече е имало по-рано. Денят Къямет тук получава ново име, а именно “съкрушителното бедствие”, т.е. огромно нещастие, което постига хората и ги омотава в бездната на всякакви страхове и ужаси. Това е едно от новите имена, използвани в този джуз на Свещеният Коран, имащо огромна впечатляваща сила. “ат-Тамма” - голямата беда, “ас-Сахха” - оглушителния грохот, “ал-Гашийа” - съкрушителното бедствие, “ал-Кариа” - ужасната катастрофа – всички тези имена съответстват на определен характер от този джуз.

По отношение на словата: “Стигна ли до теб…?” трябва да се отбележи, че пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е усещал реалността на обръщението от Аллах именно към него, слушайки тази сура, той като че ли за първи път е получавал съобщение непосредствено от неговия Повелител. Това е ставало по силата на изключителната чувствителност на сърцето му към посланието на Всевишният Аллах - хвала Нему – за живото възприемане на истината от това послание и чувството за това, че то е насочено непосредствено към него без какъвто и да е посредник, тъй като той е слушал речта на Всевишният Аллах със собствените си уши… Ибн Абу Хатим е казал: “Али Ибн Мухаммед ат-Танафуси и Абу Бакр Ибн Аббас ни разказаха с думи от Абу Исхак, който е предал разказа от Умар Ибн Меймун: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, веднъж преминавал покрай една жена, която четяла:“Стигна ли до теб вестта за съкрушителното бедствие?” Пратеникът на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, поспрял, послушал и казал: “Да, тя е дойде при мен”…

Наред с това божественото съобщение носи общ характер и е насочено към всеки, който слуша Свещеният Коран. Разказът за съкрушителното бедствие се повтаря не еднократно в Свещеният Коран. Той напомня, предупреждава, възвещава, пробужда с това повествование в душите на хората чувствителност, боязън, праведност и опасения. Наред с това божественият текст вселява надежда, чувство на очакване и нетърпелив устрем. Нататък, той вселява живот в душите на хората, и тези оживени души вече няма да умрат и няма да бъдат небрежни.

* * *

Стигна ли до теб вестта за съкрушителното бедствие? След това в сурата до известна степан се разкрива съдържанието на вестта за съкрушителното бедствие:

Едни лица в този Ден ще са сведени, обременени, изнурени, ще горят в пламтящ огън, ще им се даде от кипящ извор да пият, не ще имат друга храна, освен от тръни, които нито угояват, нито избавят от глад.

Картината за наказанието е описана живо в сурата преди картината за блаженството, тъй като този ред повече съответства на духа и обстановката “за съкрушителното бедствие”. В текста се говори, че някои лица в този ще бъдат обременени, унизени, угнетени и изнурени. Те са се занимавали с тежък труд и са станали изнурени, но този труд е неблагодарен, и неговия изход не е благословен. Тези хора нищо не са спечелили, освен пагубни тегоби и загуби; те са станали още по-страдащи, изнемощели и уморени, те са обременени, изнурени. Те не са се трудили заради Всевишният Аллах и не са уморили по Неговия път. Те са се трудили изключително заради себе си и заради своите деца, увлечени и затънали в своя стремеж към земния живот и неговите блага, а след това са се сблъскали с резултат на своя труд и усилия. В земния живот тези хора са изпаднали в бедствено положение и нужда, а в бъдещия живот те ще са в мрак, водещ към наказание, т.е. в резултат на това те са се оказали в положението на унизени, изтощени, нещастни и загубили всяка надежда!

И ето в такова положение на унижение, изтощение, мъка и болка те ще влязат и ще горят в пламтящ огън, вкусвайки от него и ще се мъчат в него.

Ще им се даде от кипящ извор да пият, т.е. изключително горещ, много горещо ще е тяхното питие…не ще имат друга храна, освен от тръни, които нито угояват, нито избавят от глад.

Употребеният термин “дари’й” – “тръни” се смятат за растителност на Джехеннема, която е сътворена от огън, подобно на това, което се съобщава за дървото “Заккум”, израстващо от самия пъкъл на Джехеннема. Може би, това е някаква разновидност на тръните, с които се хранят камилите, докато те са още зелени, това са така наречените тръни “шабрак”, които след като узреят камилите вече не ядат, тъй като стават отровни! Каквото и да е, и в единия и в другия случай това е разновидност на храна от Джехеннема, наред със смърдяща течност и други подобни продукти, които нямат никаква питателност и ни най-малко спасяват от глад!

Съвършено очевидно е, че в земния живот на нас не ни е дадено да осъзнаем характера на това наказание от живота в отвъдното. Такова описание, обаче се дава, за да могат нашите човешки чувства в максимална степен приблизително да осъзнаят тази мъка, когато в едно се сливат унижението, безсилието и отчаянието с изгарящите езици жарките пламъци, а прохладата се съчетава с къпане във вряща вода! Тук храната – е във вид на безполезни тръни, които дори камилите не могат да ядат. И ето от комплекса на тези представи в нашите чувства се сформират осъзнаването на невероятна по своите болки мъка. При това следва да се отбележи, че наказанието в бъдещия живот е много по-силно и мъчително. Истинската същност на това наказание може да осъзнае само онзи, който го вкуси, Аллах да ни опази от това!

От друга страна намираме следното:

А други лица в този Ден ще са блажени, поради своето старание доволни, във възвишена Градина. Не ще слушат в нея празнословие. Има там течащ извор. Има там въздигнати престоли и готови чаши, и подредени възглавници, и разстлани килими.

Тук виждаме лица отбелязани в блаженство и сияещи от удовлетворение. Лицата блаженстват в обстановка, в която са се оказали, и те възхваляват своите дела, тъй като техния резултат е станал благото. Те се наслаждават с това възвишено духовно чувство – чувство на удовлетворение за своите дела, когато видят, че Всевишният Аллах с благосклонност ги е приел. И няма нищо по-приятно за сърцата, отколкото да почувстват увереност в благото и да са спокойни за наближаващия край, да виждат благосклонността на Великодушният Аллах и да бъдат в блаженство. Нататък Свещеният Коран живо описва картината на това щастие в Дженнета, преизпълнено с изобилие и благоденствия. Сурата повествува за Дженнета и удоволствията, които се предоставят на неговите щастливи обитатели:

Във възвишена Градина, която е славна и възвишена сама по себе си; тя е висока в своите степени и равнища, а възвишеността в усещанията на човек има особена ритмичност.

Не ще слушат в нея празнословие…Тези слова създават атмосфера на спокойствие, тишина, мир, увереност, дружелюбие, удовлетвореност, спасение и задушевно съвместно прекарване на времето в кръг от любими близки и другари…Нагледно възниква усещането за възвишеност и отдалеченост от всяка празна дума, което не съдържа нито благо, нито благополучие. И само това вече е блаженство и щастие. Особено ярко подобно щастие се проявява, когато съзнанието на човек се връща към този земен живот с неговото празнословие,брътвеж, дрязги, единоборство, конкуренция, теснота, натрапчивост, дърдорене, грохот, шумотевица и крясъци, вълнение и суетня. След това човек, естествено, отдава предпочитание на картината за сладостната тишина, мира, покоя, любовта, удовлетвореността и росната свежест в следващите вдъхновяващи слова: Не ще слушат в нея празнословия. Дори самите тези слова навяват атмосфера на свежест и възвишена духовност, плъзгане в речта с плавност и лекота, с мекота и мека музикална ритмичност! Този смислов щрих внушава на хората, че живота на правоверните върху земята, е освободен от празнословия и спорове, и представлява сам по себе си една от страните от живота в Дженнета, и с това те се подготвят към бъдещото велико блаженство.

Именно така, Всевишният Аллах, представя на хората някои свойства на Дженнета, тъй като това понятие има възвишен, благороден и светъл смисъл. Нататък следва описание на благата от Дженнета, които преизпълват чувствата и усещанията, тъй като това се описва в такъв вид, който човек може да си представи. Всички удоволствия на Дженнета съответстват по степен на възвишености спрямо душите на обитателите в Дженнета, което в пълна мярка може да осъзнае само онзи, който наистина го вкуси!

Има там течащ извор. Течащият извор представлява обилно изливащ се извор, което придава красота на тези слова, красота в движението и бушуващо бликаща вода. Течащата вода създава усещането за кипяща активност и преизпълва с чувства на духовност бликане и импулсивност! И това е наслада за очите и душите от този скрит аспект, който прониква в дълбините на съзнанието.

Има там въздигнати престоли… Въздигнатостта тук внушава усещането за чистота, пречистване и непорочност…И готови чаши, удобно разположени и поставени за пиене, и не е необходимо да бъдат поръчвани или да се подготвят от по-рано! И подредени възглавници, предназначени за излежаване, опора и отдих; и разстлани килими, направени от бархет, разположени навсякъде за украшение и отдих!

Всички тези удоволствия са известни на хората по аналогичните блага на земята. Тези неща се споменават, за да се приближи максимално описанието на Дженнета за възприемане от хората на земята. Що се отнася до истинската същност на Дженнета и характера на наслажденията от Дженнета в техния истински вид, то това е достъпно само за неговите обитатели – щастливци, които Всевишният Аллах е дарил да вкусят такова неземно удоволствие!

Би било съвършено неразумно да се впускаме в разсъждения или изследвания, касаещи характера на блаженството в Дженнета или характера на наказанието в бъдещия живот. Защото осъзнаването на характера на каквото и да било зависи от типа на осъзнаване. Възприятието на земните хора регламентирано от чувства и усещания, основани на земните условия и характера или природата на земния живот. Тъй като, ако хората се окажат там, където изчезнат завесите и рухнат бариерите, душите и чувствата ще се окажат на свобода, ще се измени значението на самите думи и понятия по силата на изменените възприятия, и ще се случи това, което ще се случи, но това не ни е дадено сега да разберем, по какъв начин всичко това ще се случи!

От всички тези описания в нас се натрупва представата за картините на велико наслаждение, блаженство и удоволствие в рамките на нашите настоящи земни усещания, докато не ни стане достъпна истината за това, което ще се случи там, когато Всевишният Аллах ни почете със Своята милост и благосклонност.

* * *

Завършвайки екскурса в отвъдния свят, повествованието се връща към нашето осезаемо материално битие, внушаващо убеденост в мощта на Всемогъщият, на Подреждащият всичко Висш Управляващ, уникалността на творенията от Всевишният Аллах и индивидуалността на Неговия характер. Всичко свидетелства за това, че зад това божествено предопределение и подредба има нещо, което ще се случи след завършването на земния живот, нещо намиращо се извън пределите на нашата земя, и друг изход, а не смъртта:

И нима не виждат как бяха сътворени камилите и как бе въздигнато небето, и как бяха възправени планините, и как бе разпростряна земята?

Тези айети са обединени от четири фактора на околната среда, специфична за арабина, към който за първи път се обръща Свещеният Коран, а така също включва забележителните аспекти на живите създания в цялата вселена. В тях става дума за небето, земята, планините и камилите (представляващи всички други животни). Особено предпочитание е отдадено на създаването на камилата, заради нейния своеобразен облик, а така също по причина на нейната висока ценност за арабина.

Подобни картини се явяват специфични за взора на човек, където и да се намира… Небето, земята, планините, животните…Каквато и да е степента на образованието и цивилизоваността на човек, подобни образи се явяват неотменна част от неговия свят и съзнание, внушавайки му осъзнаването на онова, което се намира зад всичко това, когато неговия поглед и сърце се стремят да разберат същността на дадените явления.

Във всяко от тези явления има скрито чудо, и всяко от тях представлява шедьовър на Твореца, съдържащ в себе си уникална енциклопедия. И тези явления вече са напълно достатъчни, за да внушат на човек осъзнаването на истинността на основополагащите догми на вярата. И Свещеният Коран обръща към това вниманието на всички хора:

И нима не виждат как бяха сътворени камилите…? Известно е, че камилата се явява най-важното животно за арабина. С него той извършва пътуванията си, ползва го за пренасяне на стоки,, от него получава храна и пиене. Вълната и кожата на камилата се използва за изготвянето на дрехи и оборудване за жилището, т.е. камилата за арабина е първи източник за съществуване. Към това трябва да се отбележи, че ред особености правят камилата уникално създание измежду другите животни. Независимо от неговата голяма сила, крупно и мощно телосложение, тя покорно се подчинява на управляващото я малко същество. Въпреки, че камилата носи неоценима полза, оказвайки различни услуги, разходите за нейното отглеждане са незначителни. Тя леко се пасе, и не е претенциозна към храната, употребявайки евтина храна. Камилата е най-издръжливото от всички опитомени домашни животни. Тя може дълго време да не яде и да не пие, занимавайки се с тежък труд и пребивавайки при лоши условия. Към всичко това камилата се отличава още с едно положително качество, хармонизиращо с факторите на околната среда, за което ще стане дума по-късно.

По силата на това Свещеният Коран обръща внимание на проповядващите изобретателност и обмисленост, проявени при създаването на камилата, това обичайно за арабите животно. Така, че не е необходимо да се абстрахират или да притежават някакви специални знания: И нима не виждат как бяха сътворени камилите…? Нима те не обръщат внимание върху външния вид и анатомия на камилата? Нима те не се замислят, по какъв начин тя е била успешно създадена и приспособена за изпълнение на своите функции, което обезпечава постигането на целите на нейното създаване в пълна хармония с функциите му с околната среда?! Наистина, не те са създали камилата, нито пък тя се е създала сама. Несъмнено, това е плод от творчеството на Твореца, Уникалния във Своите творения. Това свидетелства за Неговото съществуване, при това убедително и еднозначно, а така също доказва Неговото установяване, ръководство и предопределение.

И как бе въздигнато небето…? Обръщането на човешкото сърце към небето се повтаря нееднократно в Свещеният Коран. Най-подходящите хора за обръщане на своите погледи и внимание към небето – това са жителите на пустинята, тъй като небето има вкус и особена притегателност, силата на внушение и специална настройка, като че ли истинското небе е само там, в пустинята!

Дневното небе е отчетливо, ясно, открито и превъзходно, и изобщо, изначално небето по своята същност е очарователно, прекрасно и вълшебно. Вечерното небе е изумително, уникално и прави огромно впечатление. Небето през нощта е необятно в своите простори, посипано със сияещи и мигащи звезди, водещи бавна беседа. Небето призори е прекрасно, сияещо и вдъхва живот.

Такова е небето в пустинята…Нима те не го виждат? Нима не виждат как е въздигнато? Кой го е издигнал на тази височина и го е установил там без каквито и да е подпори? Кой е разпилял по него безброй многото звезди? Кой му е придал подобно великолепие, такава красота и тази огромна впечатляваща сила? Не са хората, които са го издигнали, и не самото то се е издигнало. Несъмнено, има Творец, Който е издигнал и е установил небето. И за да се разбере това, не са нужни специални знания и умствено напрежение. Достатъчно е просто трезвомислещ взор…

И как бяха възправени планините…?Планините представляват, особено за арабина, убежище и място за спасение, т.е. планините са другар и приятел за него. Картината за планините като цяло вселява в душата на човека усещане за величие и трепетен страх, тъй като човек наред с тях става съвсем малък и безропотен, той се прекланя пред грандиозното величие на тези грамади. Естествено, че в обкръжението на планините душата на човека с цялото свое същество се стреми към Всевишният Аллах, проникната с усещането за това, че тя е близо до Всевишният Аллах, отделяйки се от скверностите на земята, нейната шумна суета и всичко презряно. Не е удивително и въобще не е случайно, че Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е избрал за благочестиво уединение пещерата Хира в планината Сур. Съвсем не е случайно, че търсещите спасение хора се отправят периодически в планините!

В текста на сурата се съдържа въпроса относно това, как бяха възправени планините…? От гледна точка на човешкото възприятие и представа, такъв смислов щрих се съгласува със същността на самото явление, както за това ще бъде казано по долу.

И как бе разпростряна земята?... Земята се простира пред взора на човека, подготвена за живот и труд, но не са хората тези, които са я разпрострели, тъй като тя е била разпростряна преди те да се появят на нея. Нима те не си задават въпроса: кой все пак я е разпрострял, и така прекрасно я е приготвил за живот?

При здравомислещо разглеждане и трезво размишление тези картини вселяват нещо в човешкото сърце. И това е напълно достатъчно, за да се пробуди съзнанието, да трепне сърцето и да се насочи душата към Съзидателният Творец на всички творения.

Да спрем за малко пред красотата от впечатляващата хармония в целия комплекс на космоса, за да видим, по какъв начин Свещеният Коран се обръща към религиозното съзнание на хората с използването на високохудожествения естетически език и как това се съчетава в чувствата на правоверния, усещащ красотата на битието…

Общата картина включва образа на въздигнатото небе и разпростряната земя. И в тези безкрайни простори възникват възправените планини с техните върхове, а не разхвърляни в безпорядък. Проявява се красотата на планинските възвишения, две хоризонтали и две вертикали в едно величествено зрелище на обширна територия. Но, независимо от това, се наблюдава пълна хармония между разстоянията и направленията в тази грандиозна картина! И това е специфичният метод на Свещеният Коран да описва разнообразни видове и картини с неговата впечатляваща и изразителна сила.[1]

* * *

И така, след първия екскурс в отвъдния свят и втория в областта на космическите картини и явления, повествованието се обръща към пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, наставлявайки го за пределите на неговия дълг и характера на неговата дейност. Последният подтикващ щрих дълбоко засяга сърцата на хората:

И напомняй! Ти си само за да напомняш. Не си над тях властващ, но който се отвърне и не повярва, него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение[в Джехеннем]. При Нас е тяхното завръщане. После Наша грижа е тяхната равносметка.

Напомняй това и онова, напомняй им за бъдещия живот и за това, което ги очаква в него, напомняй им за космоса и това, което има в него, тъй като ти си само, за да напомняш, и именно в това се състои твоята задача. В това се заключава твоята роля в този призив. Повече от теб нищо не се изисква. Ти си длъжен да поучаваш и напомняш, защото си подготвен за това, и на теб ти е поставена тази задача.

Не си над тях властващ, т.е. ти нямаш власт над техните сърца и души, за да ги принудиш със сила към вярата. Сърцата на хората се намират под властта на Всемилостивият, и човек не може да се разпорежда с това.

А що се отнася до свещената борба по пътя на Аллах – Джихад – който по нататък е предписан, то той не е предназначен, за да се принудят хората със сила в религията. Целта на Джихадът се състои в това, щото да премахне от пътя на призива всякакви препятствия и свободно да бъде възвестяван този призив на хората. На тях не им е забранено да слушат този призив, и те няма да се отклонят от своята религия, ако слушат призива. Джихадът е предназначен за ликвидацията на всякакви препятствия от пътя на призива и напомнянето. Това е единствената роля, приготвена за пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем.

Откровението за това, че в делото на призива ролята на пратеника салляллаху алейхи ве селлем, се ограничава само с поучение и напомняне, нееднократно звучи в Свещеният Коран по цял ред причини. На първо място това се обяснява с необходимостта да се снеме от нервите на пратеника салляллаху алейхи ве селлем, тежестите на призива след неговото завръщане, оставяйки делото на преценката на Всевишният Аллах, Който нататък ще стори онова, което е Нему угодно. Настойчивият стремеж на хората и тяхното горещо желание за победа на призива, носещ всеобщо благо, техния стремеж за разпространение на това благо са се оказали толкова горещи, че е съществувала настоятелна необходимост нееднократно да се повтаря подобно внушение. Призоваващият е длъжен да изключи всички свои лични и собствени желания от областта на призива, за да може беззаветно да изпълни своя дълг, какъвто и да бъде отговора на хората за това и какъвто и да е крайния резултат. Душата а призоваващият не трябва да е загрижена за въпроса относно това, кой е правоверен и кой е неверник. Той не трябва да се поддава на тягостни мисли, когато обстановката около призива рязко се влоши, намалява се отзива и отношението на хората към призива, когато расте опозицията и враждебността.

За горещото желание на човечеството относно победата на призива към Всевишният Аллах, тяхното неизтребим стремеж да ощастливят хората с благо и милост свидетелстват нееднократните наставления на пратеника салляллаху алейхи ве селлем, въпреки, че той е този , който е – възпитан в благопристойност от Всевишният Аллах, знаещ пределите на своите пълномощия и предопределението на Аллах. И наред с това изобилието от горещо желание е изисквало такова продължително и нееднократно лечение на различни етапи и в различни времена.

Ако това обаче е била границата на пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, то делото съвсем не завършва с това. Опровергаващите религията и вярата няма да се спасят и не ще останат невредими. Има Аллах, и при Него се връщат всички дела:

Но който се отвърне и не повярва, него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение[в Джехеннем]!

Неизбежно, всички те ще се завърнат само при Аллах – Един е Той! И само Той е Единственият, Който непременно ще им въздаде за стореното. И това е последното внушение на тази сура, изразено в категорична и недвусмислена форма:

При Нас е тяхното завръщане. После Наша грижа е тяхната равносметка.

С това се определя ролята на пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, в този призив, а така също и на всеки призоваващ след него. Ти си призоваващ, а равносметката с тях след това е дело на Всевишният Аллах. те под никаква форма няма да избегнат завръщането си при Него. Те никога няма да избегнат равносметката и възмездието за извършеното. Наред с това трябва да се разбере, че в областта на призоваването влиза ликвидацията на всякакви препятствия по пътя на призива, за да се възвести той на хората, и за да се състои този призив. В това именно се състои задачата на Джихада, както това произтича от Свещеният Коран и жизнения път на пророка салляллаху алейхи ве селлем, без никакво недоглеждане или беззакония…

* * *
[1] Виж раздел “Художествената хармония” в книгата “Художествеността на Корана”