Тефсир на сура ат-Тарик

Тефсир на сура ат-Тарик

Меканска. Съдържа 17 знамения

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Кълна се в небето и във Вечерницата!

2. А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата?

3. Звездата с пронизваща светлина.

4. Над всяка душа има надзорник.

5. И да погледне човекът от какво бе сътворен!

6. Бе сътворен от изтласкваща се течност,

7. която излиза измежду гръбнака и ребрата.

8. Способен е Той да го върне

9. в Деня, когато ще бъдат изпитани тайните

10. и не ще има той нито сила, нито избавител.

11. Кълна се в небето, проливащо дъжд,

12. и в земята, която се разпуква,за да проникне растението

13. че това е слово-разграничение (на истината от лъжата).

14. А не е шега.

15. Те замислят с умисъл коварни хитрини.

16. Аз противопоставям на техните коварни хитрини Своя замисъл.

17. И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко!

В предговора към този джуз бе казано, че тези сури представляват сменящи се и последователни начини, въздействащи върху чувствените възприятия. Тези силни, резки и възвишени методи, а така също и резките викове са обърнати към тези, които са изпаднали в дълбок сън…В едно темпо и с едно предупреждение тези методи и викове, непрекъснато редуващи се въздействат върху възприятието на човека. “Събудете се! Опомнете се! Раздвижете се! Прогледнете! Огледайте се около вас в края на краищата! Замислете се! Разсъждавайте с ума си! Има Аллах! Всичко е устроено според разпоредбите на Всевишният Аллах! Има предопределение! Има изпитание! Има неизбежно следствие! Има равносметка и възмездие за извършеното! Има сурово наказание и велико блаженство!”

Тази сура представлява ярък образец на указаните по-горе особености. В нейното темпо присъства рязкост, съответстваща по вид на описаните сцени, присъства своеобразен музикален ритъм, звучни епитети и лексически обороти, а така също и съобщение за смисъла по пътя на внушението.

Сред картините живо описващи сурата, следва да се отбележат: Вечерницата – звездата с пронизваща светлина; изтласкващата се течност; проливането на дъжда; разпукването на земята, за да поникне растението.

Към идеите и значенията, съдържащи се в сурата, се отнасят следното – надзор над всяка душа: Над всяка душа има надзорник... Отрицанието относно това, че човека в деня Къямет: Не ще има той нито сила, нито избавител... Най-строга сериозност: Че това е слово-разграничение (на истината от лъжата). А не е шега…

Заплахата, съдържаща се в сурата, носи аналогичен характер: Те замислят с умисъл коварни хитрини. Аз противопоставям на техните коварни хитрини Своя замисъл. И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко!

Тази сура, фактически обхваща тематиката, която бе указана във встъпителната част на този джуз: “Събудете се! Опомнете се! Раздвижете се! Прогледнете! Огледайте се около вас в края на краищата! Замислете се! Разсъждавайте с ума си! Има Аллах! Всичко е устроено според разпоредбите на Всевишният Аллах! Има предопределение! Има изпитание! Има неизбежно следствие! Има равносметка и възмездие за извършеното! Има сурово наказание и велико блаженство!”

Картините, описващи вселената, и обективните факти, съдържащи се в сурата, се намират в абсолютно съгласувано и отчетливо хармонично съчетание, което става ясно при разглеждането на сурата в нейното прекрасно коранично изложение…

* * *

Кълна се в небето и във Вечерницата! А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? Звездата с пронизваща светлина. Над всяка душа има надзорник.

Тази част от сурата съдържа описание на едно от явленията във вселената, а така също и една от истините на вярата. Тази част започва с клетва в небето и вечерницата, след което следва въпрос, характерен за стилистичната изразителност на Свещеният Коран: А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? Все едно, че при това се подразбира наличие на нещо извън рамките на обичайното възприятие и знание. Нататък следва разяснение и уточнение на формата и вида: Това е Звездата с пронизваща светлина. Това е тази звезда, която пронизва тъмнината със своите ярки и силни лъчи. Даденото описание дава характеристика само на външния вид на звездата, Всевишният Аллах без да се дава в текста определение или разяснение относно същността на самата звезда като материален обект. Впрочем, от такова обяснение няма и необходимост. Обобщението тук играе по-важна роля, вместо смисъла: Има небе и звезди по небето, техните светлини пронизват тъмнината, прониквайки през това покривало, обгръщащо всички предмети и неща. Подобно указание подготвя съзнанието за възприемането на другите факти и картини, които ще бъдат изложени по нататък в сурата…

Клетвата в небето в съчетание със звездите, сияещи с пронизващ блясък, се състои в това, че над всяка душа има надзирател съгласно повелята на Всевишният Аллах: Над всяка душа има надзорник… Такава езикова форма на изразяване свидетелства за категоричността при утвърждаването, т.е. няма нито една душа, над която да не съществува блюстител и надзорник, който следи за нея, води отчет и я наблюдава. Надзирателят е упълномощен за това по указание на Всевишният Аллах и осъществява контрол над душата, тъй като тя представлява склад на тайни и мисли, на която са предписани дела и възмездие за извършеното.

Следователно, там няма никаква анархия и безпорядък! И на хората съвсем не им е предоставено просто така да си живеят на земята без стража, те не са оставени без надзорник в техните домове и бърлоги, не им е дадена свобода да правят каквото си поискат без надзор. Абсолютно всичко се отчита веднага, по най-изчерпателен начин, а предстоящата равносметка се основава на това искрено и точно отчитане.

Текстът дава на човек застрашително внушение по такъв начин, че душата усеща невъзможността да се намира в празно пространство. Дори когато човек смята, че той се намира насаме със себе си и никой не го следи, то все пак там присъства невидим надзирател, който наблюдава всичко, колкото и усамотен да е човек. Когато душата се скрива от всеки взор и е уверена, че нито един нощен гост не нарушава нейната самота, то и в такъв случай обезателно ще присъства надзорник, сваля всеки саван и прониква във всичко спотайвано подобно на това, както ослепително сияещата звезда раздира покривалото на нощния мрак. И така, само една превъзходна работа на Всевишният Аллах хармонично се съгласува и съчетава в душите и хоризонтите.

* * *

След този фрагмент, в който душата на човека се свързва с вселената, следва нов, утвърждаващ истината на предопределението и божественото устройство от Всевишният Аллах, защото потвърждение за това се явява клетвата в небето и вечерницата. За тази божествена истина свидетелства изначалното възникване на човека. И това създава осъзнаването, че човекът не е подхвърлен напразно и не е оставен безцелно загубен:

И да погледне човекът от какво бе сътворен! Бе сътворен от изтласкваща се течност, която излиза измежду гръбнака и ребрата.

Нека човекът поразмисли над това, от какво е бил създаден и какъв е станал в последствие…Той е бил сътворен от изтласкваща се течност, която излиза измежду гръбнака и ребрата. Той е бил сътворен от тази течност, излизаща от гръбнака на мъжа и ребрата на жената, която образува смес (имат се предвид горните ребра от гръдната клетка на жената). По-рано това е било тайна, известна само на Всевишният Аллах, за която на хората не е било известно нищо, докато не настъпила втората половина на XX век. И чак тогава съвременната наука се оказала в състояние да разгадае този секрет и да узнае истината, използвайки своята методика. Станало е известно, че гръбнакът на мъжа изработва мъжка течност, а горите ребра от гръдната клетка на жената изработва женската течност. Когато тези две течности се слеят в едно цяло на съответното място, то протича процеса на възникване на човека!

Огромна е дистанция между зачатието и изходния резултат…между сливането на течностите, излизащи от гръбнака и ребрата, и мислещия, разумен и оформен човек, имащ сложно организирана структура на система от органи, нерви, мозък и психика…И тази изливаща се течност преодолява огромната дистанция, докато не се превърне в човек, притежаващ дар слово, което внушава идеята за съществуването на ръка с извънчовешки характер, която пуска това нещо безформено, безструктурно, безволево и безсилно по дългия, поразителния и величествения път така, че в края на този път да се получи дадения резултат със задължителното наличие у всеки човек на свой надзорник по заповед на Всевишният Аллах. И този надзорник се грижи за даденият изначален съсирек, който няма форма и разум, воля и сила, в продължение на този дълъг и поразителен път, преизпълнен с такова количество удивителни и чудновати неща и явления, което многократно превъзхожда броя на чудесата, които човек среща през своя живот, започвайки от неговото раждане и завършвайки с неговата смърт!

И ето само една оплодена клетка, почти невидима с микроскоп, тъй като една порция семенна течност съдържа милиони сперматозоиди, - и ето такова създание, което не притежава форма, разум, сила и воля, сформирано вътре в матката, веднага започва да търси хранителни вещества, защото попечителската ръка го е дарила със свойството да поглъща храна. В резултат на това участъка от стената на матката около закрепената оплодена клетка се превръща в най-малката локвичка течна кръв, приготвена в качеството си на храна! И когато се пригоди храната на оплодената клетка, тя веднага пристъпва към следващия процес – процеса на непрекъснатото деление, в резултат на което се образуват нови клетки…При това именно такова примитивно създание, нямащо нито форма, нито разум, нито сила, нито воля, оказва се знае, какво прави и какво иска, тъй като попечителската ръка го осигурява с необходимото наставление или програма, необходимото знание, способност и воля, по силата на което това създание знае нужния път! То е програмирано така, че да специализира новите клетки така, че всяка група от тези нови клетки да се заеме с формирането на строго определен елемент от това велико съоръжение – конструкцията на човешкия организъм. Една от групата клетки формира скелета, друга започва усилено да създава мускулната система, трета – нервната система, четвъртата – лимфната система, и така става с всеки елемент от основната конструкция, от които се състои тялото на човека и неговия организъм! Всичко обаче не е толкова просто, защото съществуват и много по-тънки специализации. Работата е там, че всяка кост, всеки мускул и всеки нерв се различават един от друг, тъй като човешкото тяло по своята конструкция е изключително сложно в производството, поразително по своя състав и се отличава в многообразието на функциите. Всяка от групите клетки, отговаряща за формирането на някоя от конструкциите или елемент на дадено съоръжение, се обучава да разпознава частните специализации в рамките на всяка система. При това всяка от подгрупите клетки изпълняват своята определена работа на своя участък в рамките на едното велико съоръжение! Нещо повече, всяка от малките клетки върши именно своето дело при това напълно съзнателно, знаейки, къде да се движи и какво се изисква от нея! И в този огромен и заплетен лабиринт нито една от клетките не греши по своя път. Клетките, отговарящи за сформирането на очите, знаят, че очите трябва да бъдат разположени на лицето, и в никакъв случай на корема, краката или ръцете, въпреки, че всяко от изброените места подхожда за разполагане върху него на очи. Ако първата от клетките, отговаряща за формирането на очите, вземе и се закрепи за един от тези органи, то очите тогава биха се образували именно там! Обаче, именно самата клетка, започвайки своето първоначално движение, се отправя не някъде другаде, освен в мястото, което е предназначено за очите в този толкова сложен апарат, какъвто е човешкият организъм. Тук се пита: Кой е казал на клетката, че този апарат се нуждае от това, че очите да се намират именно на това място, и на никое друго? Това е Всевишният Аллах! Наистина, именно Всевишният Аллах се явява Върховният Пазител, Който се грижи за клетката, направлява я, наставлява я по правия път в лабиринта, където няма друг наставник, освен Аллах!

Всички тези клетки, както поотделно, така и заедно, действат в сферата, която се определя за тях от специална група намираща се вътре в самата клетка единици, които се наричат единици на наследствеността или гени. Гените, влизащи в състава на хромозомите, осъществяват контрол за запазване на видовете принадлежност и предават наследствените свойства от поколение на поколение. Клетката на очите, която се дели и размножава, за да се образува окото, се старае да запази в процеса на своята работа определената форма на окото и ред други специфични качества, позволяващи да се сформира именно човешко око, а не око на някое животно. От гледна точка на наследствеността, човешкото око също така запазва определена форма и цял ред особености. При това не се допуска ни най-малкото отклонение от набелязаната схема в конструкцията на окото от гледна точка на неговата форма или други особености. Тогава кой е този, който е надарил клетката с такъв потенциал и способности? Кой я е научил на това? Та това нали е една примитивна клетка, която не притежава нито разум, нито съзнание, нито воля, нито сила? Това е Всевишният Аллах! Наистина, Всевишният Аллах я е научил на това, което самия човек не е в състояние да конструира, дори ако му бъде поръчано да създаде око или само част от него, докато в същото време само една или няколко примитивни клетки извършват цялата тази гигантска работа!

Зад този лаконичен фрагмент относно някои етапи на дългия и поразителен път – от изливащата се течност до човека притежаващ дар слово – стои неизчислимо множество от чудеса относно свойствата на различни системи и органи, които ние тук да разгледаме просто не сме в състояние. Всичко това свидетелства за предопределението на Всевишният Аллах и устройството на всичко, а така също и за наличието на осъществяваща опеката, направляваща и определяща ръка. Това също така потвърждава първата истина, закрепена с клетвата в небето и вечерницата, и също така води към втората истина – истината за възраждането в бъдещия живот, в което не са вярвали езичниците, към които за първи път е била обърната тази сура.

* * *

Способен е Той да го върне в Деня, когато ще бъдат изпитани тайните и не ще има той нито сила, нито избавител.

Наистина, Всевишният Аллах е Този, Който го е изградил и е бил негов Попечител, и именно Той може отново към живота след смъртта и към обновление след овехтяване. Първото изграждане на човека свидетелства за могъществото на Всевишният Аллах, за Неговото предопределение и устройство на всичко. Това първо изключително тънко, сложно и мъдро изграждане, изцяло ще пропадне напразно, ако нататък няма възраждане с цел проверка на всички тайни на основание на които би се заслужила праведна награда: …в Деня, когато ще бъдат изпитани тайните… През този Ден всичко потайно и съкровено, всички далеко скрити секрети и тайни ще бъдат изявени и проверени. Те ще станат явни и очевидни подобно на това, както звездата със своя сияен блясък разсейва непрогледния мрак, и невидимият Попечител прониква в душата, изцяло обвита в тайни! Точно така ще бъдат разкрити всички тайни в този Ден, когато човек ще бъде лишен от всякаква сила и всякакъв помощник: …и не ще има той нито сила, нито избавител. Човек сам по себе си ще бъде лишен от всякаква сила, и няма да има никакъв помощник отвън. Разкриването на всичко спотайвано с лишаването от каквато и да било сила още повече ще засили суровостта на обстановката, което оказва върху възприятието дълбоко и впечатляващо въздействие, когато протича прехода от космоса и душата към изграждането на човека и неговия поразителен път до самия му край, когато от него ще бъдат снети завесите и ще бъде разкрита всяка тайна, а човека ще бъде лишен от всякаква сила и всякакъв помощник…

* * *

Може би, частица съмнение или известно недоверие ще остане в душата относно това, че то задължително същества, след това обаче настъпва убедеността, че това слово се явява решаващо, и се установява връзката между това слово и картините от космоса подобно на това, както то е направено в началото на сурата:

Кълна се в небето, проливащо дъжд, и в земята, която се разпуква, за да проникне растението, че това е слово-разграничение (на истината от лъжата). А не е шега.

Периодичното валене на дъжда от облаците, разпукването на земята, за да проникнат растенията представляват две картини от проявата на живот в една от неговите форми. Това е живота на растенията и тяхното първично възникване: водата пада от небето, а растенията прорастват от земята, което с нещо напомня за изтласкващата се течност, която излиза от сулб - гръбнака на мъжа и тераиб – ребрата на жената, а така също и ембриона, който израства в мрака на матката. Животът и в единия и в другия случай си е живот, явлението и в единия и в другия случай си е явление, а движение и в единия и в другия случай си е движение. Това е твърдо установен ред, а така също и фина и майсторска работа, която свидетелства за Този, Който е сътворил всичко това. При това никой не е в състояние да се уподоби с Него нито в същността на изделието, нито по неговата външна форма!

Това явление е много сходно с вечерницата, която сияе с ослепителен блясък, разсейва всякакви завеси и покривала на тъмнината, а така също разкрива всички тайни и секрети на хората- това фактически е една работа, указваща Този, Който е сторил това!

Всевишният Аллах се заклева в тези две създания и явления: небето, от което периодично се излива дъжд, и земята, която се разпуква, за да проникнат растенията… По този начин картината на тези две явления и тяхната впечатляваща сила, наред със звучните и изразителни епитети, правят дълбока впечатление за сила, суровост, проникновение, проницателност и решителна твърдост. Всевишният Аллах се заклева, че това е слово, в което се излага решението относно възраждането и изпитанието с разкриването на тайните, - както и целия Коран, - се явява решаващо и окончателно слово, слагащо точка след всяко друго слово, във всеки спор, съмнение или недоверие. Това е окончателно слово, след което не може да има друго. За това свидетелстват небето, от което периодично се излива дъжд, и земята, която се разпуква, за да проникнат растенията!

* * *

И ето под сянката на това решаващо слово за възраждането и изпитанието за разкриването на тайните, повествованието се обръща към пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, към него и неговите сподвижници – правоверното малцинство в Мекка, страдащи от коварните интриги на езичниците и техните заговори против призива и вярващите в него. Езичниците са излезли извън кожата си, за да вършат всевъзможни сплетни, интриги и коварни замисли против правоверните, плетейки всякакви интриги, преграждайки им пътя и изобретявайки всевъзможни способи против тях. В такива условия словото на Всевишният Аллах се обръща към пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, с поддръжка и утешение, с намалено значение на интригите и ролята на злите сплетници, тъй като това ще продължава до известно време. Изходът от борбата – се намира в Неговите ръце и е под Негово ръководство, хвала на Аллах! Затова нека пратеникът и правоверните бъдат непоколебими и спокойни:

Те замислят с умисъл коварни хитрини. Аз противопоставям на техните коварни хитрини Своя замисъл. И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко!

И ето тези, които са били сътворени от течността, излизаща от гръбнака и ребрата – без да имат нито сила, нито способности, нито възможности, нито воля, нито знания, нито необходимото наставление, които Ръката на могъществото води по дългия път – тези, които вървят към своето ново възраждане, когато бъдат разкрити всички тайни, а те останат без сили и помощник, и ето такива смеят да замислят коварни хитрини?!

А Аз съм – Създателят, Наставникът, Пазителят, Водещият по верния път, Възвръщащият, Подлагащият на изпитание чрез разкриване на тайните. Всемогъщият Притежател на силата и авторитета, Всепобеждаващият, Творецът на небето и звездите, Творецът на изтласкващата се течност и на човека, притежаващ дар слово, Творецът на небето, изливащо дъжд, и на разпукването на земята, за да проникнат растенията – Аз съм Аллах, и Аз противопоставям на техните коварни хитрини Своя замисъл…

По този начин ние имаме един замисъл на коварни хитрини и противопоставянето на тези коварни хитрини от замисъла на Всевишният Аллах…Разбира се, това е битка, която има само една страна. Да се смята, че това е противоборство между две страни – това просто е издевателство над здравия разум и е просто нелепа глупост!

И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко! Не бързай и не чакай с нетърпение изхода от сражението. На теб вече са ти ясни нейния характер и истинската същност. Зад такава отсрочка стои велика мъдрост. Малка отсрочка, дори тази малка отсрочка да продължи през целия земен живот. Какво е земният живот в сравнение с бездънните, безкрайните и неведоми дълбини на времето?!

В лексическата изразителност на повествованието ние отбелязваме божественото дружелюбие към пратеникът: И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко! Така като, че ли изхода на нещата зависят от него, пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, все едно, че е по неговите сили да определи и назначи тази отсрочка или пък да даде своето съгласие за това. Самият пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, няма никакво отношение към това и няма сили да стори нещо такова. Това е проява на дружелюбие и симпатия, когато той салляллаху алейхи ве селлем, е усетил в своето сърце полъха на милостта от Всевишният Аллах. При това дружелюбие се съчетават желанието от душата на пророка и волята на неговия Повелител, Който го приобщава към това дело, все едно, че играе в него определена роля. Като, че ли неговият Повелител казва: “Ти си овластен да постъпваш с тях, но им дай отсрочка за определено време!” В това има нежна сърдечност и ласкаво дружелюбие, което изтрива скръбта, мъката, страданието и коварните интриги. И нека всички те изчезнат, а да останат само съчувствието и дружелюбието…