Тефсир на сура ал-Аля

Тефсир на сура ал-Аля

Меканска. Съдържа 19 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият,

2. Който сътвори и осъразмери,

3. Който предопредели съдбата(на всяко нещо) и напъти,

4. Който изважда тревата на пасбището

5. и го превръща в черно стърнище!

6. Ще ти дадем да четеш [Корана, о, Мухаммед] и не ще забравиш,

7. освен каквото Аллах пожелае. Той знае явното и скритото.

8. И ще те улесним за твоя успех.

9. Затова наставлявай, ако има полза от наставлението!

10. Ще си спомни[за това наставление] онзи, който се страхува.

11. И ще се отдръпне от него най-лошият,

12. който ще гори в най-големия Огън.

13. После там нито ще умре, нито ще е жив.

14. Сполучил е онзи, който се пречиства

15. и споменава името на своя Повелител, и извършва молитвата намаз.

16. Да! Вие предпочитате земния живот,

17. но отвъдният е по-хубав и по-дълготраен.

18. Това е [записано] в предишните свитъци

19. в свитъците на Ибрахим и на Муса.


Съгласно разказ на имам Ахмед с позоваване на имам Али карремеллаху веджхеху, пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е обичал тази сура: Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият…В своя сборник “Сахих” Муслим разказва, че пратеникът салляллаху алейхи ве селлем в намазите на двата байрама и по време на петъчния джума намаз е чел: Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият… сура “Ал-Аля” и: Стигна ли до теб разказът за съкрушителното бедствие?...сура “Ал-Гашийа”. Ако байрамите съвпадали с петък, то пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е чел по време на намазите и двете сури…

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по право е обичал тази сура, която му е превръщала цялата вселена в място за поклонение, всички краища на което били подходящи за прослава и възхвала на неговия Всевишен Повелител, а също така и в сфера, преизпълнена с подбуждащи и вдъхновяващи импулси за прослава и възхвала: Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият, Който сътвори и осъразмери, Който предопредели съдбата (на всяко нещо) и напъти, Който изважда тревата на пасбището и го превръща в черно стърнище!... Ритъмът на сурата е бавен и проточен, съответстващ по своите нюанси на прославяне с далече разпространяващо се ехо…

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по право е обичал тази сура, която му донася велико повеление, тъй като неговия Повелител му казва, задължавайки го да възвестява и да подсеща: Ще ти дадем да четеш [Корана, о, Мухаммед] и не ще забравиш, освен каквото Аллах пожелае. Той знае явното и скритото. И ще те улесним за твоя успех. Затова наставлявай, ако има полза от наставлението!... С тези слова неговият Повелител му възлага да съхрани този Коран в сърцето си, и снема от него тежестта при заучаването. Той му обещава също така да окаже помощ и съдействие във всички негови дела и делата на ислямския призив. Наистина, това е величайшо поръчение.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по право е обичал тази сура, която съдържа в себе си нерушимите основи на религиозния мироглед и представата за вярата, започвайки с догмата за еднобожието теухид на Повелителя Твореца, и утвърждение на божественото откровение и неизбежната награда в бъдещия живот, които представляват първични или основополагащи елементи в догматиката на вярата. След това се разкриват историческите корени и източници на догматиката, които дълбоко са вкоренени от векове: Това е [записано] в предишните свитъци в свитъците на Ибрахим и на Муса. Тази сура описва природата на това кредо, и природата на пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, който възвещава това кредо, както и природата на общността, носеща това кредо. В нея се наслагва мощно звучащия лайтмотив за лекота и великодушие…

Всяка една от тези теми се съпровожда с впечатляващи и внушаващи моменти от най-разнообразен характер и широк спектър, зад които стоят необозрими хоризонти.

* * *

Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият, Който сътвори и осъразмери, Който предопредели съдбата (на всяко нещо) и напъти, Който изважда тревата на пасбището и го превръща в черно стърнище!...

Това начало с бавно и проточено встъпление преследва цел да създаде предпоставка за възникване на ехо от прославата на Всевишният Аллах, а след това към преход за същността и значението на възхвалата, и представяне на божествените атрибути, които следват след повелята за прослава: Височайшият, Който сътвори и осъразмери, Който предопредели съдбата (на всяко нещо) и напъти, Който изважда тревата на пасбището и го превръща в черно стърнище!... за да се превърне всяко нещо в място за поклонение към Всевишният Аллах , място в което всички краища биха се отзовали на това ехо, а също така и в сфера, в която биха се въплътили резултатите от дейността на изкусният и творческият Съзидател: Който сътвори и осъразмери, Който предопредели съдбата (на всяко нещо) и напъти…

Прославата представлява възхвала и пречистване от всичко, външно и вътрешно възпроизвеждане на прекрасните атрибути на Всевишният Аллах, а така също и живот в техните обилни лъчи и тяхното сияние с чувственото възприятие на прелестите от тези атрибути с душа и сърце. Прославата съвсем не означава обикновено произнасяне на словата: “Слава на Аллах!” Конструкцията, каквато е: Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият… трябва да се произнася с вътрешно и душевно осъзнаване на този смисъл. То е такова състояние, което трудно се поддава на точно определение с обикновените думи. Истинското наслаждение на тези атрибути настъпва при тяхното възприятие с чувствената сфера, когато възниква усещането и потребността да се живее, пребивавайки в сияещите лъчи, изливащи се при вътрешното осъзнаване на значенията на тези божествени атрибути.

Първият атрибут или божественото свойство в този текст е качеството “Рабб” - “Повелител”, а след това атрибута “Ал-Аля” - “Височайшият”. “Повелителят” – това е възпитател и попечител или пастир. Лексическото значение на това свойство носи в себе си оттенък на мекота, което хармонично се съчетава с общата атмосфера на тази сура, нейната човечност и плавна ритмичност. Атрибутът “Височайшият” подтиква човек да се устреми към безкрайните хоризонти, предизвиква духовна потребност да се прославя и възхвалява Всевишният Аллах до безкрайност. Всичко това хармонично се съчетава с пречистването от всичко външно, което по своята същност е усещането на атрибута “Височайшият”…

В началото речта тук е обърната към пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и дадената повеля изхожда към него от Повелителят му в следната формулировка: Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият… Тези слова съдържат в себе си такова количество любезност и дружелюбие, че то не може да се изрази с думи. Прочитайки тази божествена повеля, пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, веднага е откликнал на това, преди да продължи четенето на следващите айети от сурата. Той е възкликнал: Слава на моя Повелител, Височайшият! Това е обращение и отговор, повеля и подчинение Нему от страна на пратеника, дружелюбие и взаимност нас пратеника. Той общува със своя Повелител, непосредствено слуша и непосредствено откликва, и всичко това произтича в пряка връзка и с приветливост. Когато този айет е бил низпослан, пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Четете този айет по време на седжде”, а когато преди него е бил низпослан айета: Затова прославяй името на твоя Повелител, Превеликия!/56:74/, пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Четете този айет по време на руку”. Подобна прослава на Всевишният Аллах по време на руку и седжде, представлява приветствие, което е било включено в ритуала на молитвата намаз, т.е. това е живо слово, проникнато с жизнена топлота. Същността му се състои в това, че непосредственият отговор следва веднага на непосредствената повеля или, казано по-точно, за благоволение в неговия непосредствен вид. Благоволението на Всевишният Аллах към Неговите раби се състои в това, че те Го прославят и възхваляват, което е едно от благата и щедрите дарове от Него за тях. Възможността да се получи благоволението на Всевишният Аллах по пътя на връзката с Него, хвала Нему, във форма, достъпна за ограничените човешки възможности, се явява една от проявите на благосклонност на Всевишният Аллах към хората, на които Той с това им дава да узнаят за Него и атрибутите Му в граници, достъпни за техните стремежи. Всяко позволение да се установи връзка с Всевишният Аллах под каквато и да е форма се явява благодеяние от Всевишният Аллах и чест за Неговите раби.

Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият, Който сътвори и осъразмери…

Той е създал всичко и го е завършил, при това всяко от творенията на Всевишният Аллах се отличава с връх в съвършенството, което съответства на самото Негово съвършенство. Всевишният Аллах е предопределил за всяка твар нейното предназначение и цел, а след това я е вдъхновил за онова, заради което тя е била създадена. Той е внушил на всяко Свое създание осъзнаването на целите за неговото съществуване, предопределил е това, което е правилно и подходящо за него по време на съществуването му, така също е упътил създанието към това…

Това е великата истина, която присъства във всяко нещо и в това битие, за тази истина свидетелства абсолютно всичко в просторите на вселената, от най-малкото до най-голямото, от най-великото до най-нищожното. Всичко има своята съразмерност във всяко Негово изделие, и всяко творение се отличава със съвършенство, готово да функционира в съответствие с предопределената цел на неговото съществуване. Всевишният Аллах способства за постигането на тази цел по най-оптимален начин. Всички творения като цяло се намират в хармония между себе си по такъв начин, че те са в състояние с лекота да изпълнят своята колективна роля, подобно на това както са приспособени за изпълнението на своите индивидуални роли.

Отделно взетият атом демонстрира пълна хармония между съставящите го неутрони, протони и електрони. И по това атомът е сходен със слънчевата система, в която хармонично се съчетават Слънцето, планетите и техните спътници. При това елементите на атома, подобно на всички обекти от слънчевата система, знаят своите орбити и точно изпълняват своите функции…

Всяко отделно взета жива клетка представлява завършено създание, готово да изпълни всички функции точно така, както и най-високо организираните живи същества, притежаващи най-сложна структура.

Между отделният атом и слънчевата система, както и между отделната клетка и висшите живи същества, има структурни образувания от различна степен, но всяка една от тях притежава точно такова конструктивно съвършенство, също така те са хармонични в състава от комплекса и за тях също така са присъщи устройството и предопределението, управляващи и направляващи всички техни действия. Вселената като цяло свидетелства днес за тази велика истина…

Човешкото сърце осъзнава тази истина изцяло, когато възприема внушаващите импулси на това битие, когато то осмисля различните неща от всички краища на вселената, разкривайки своето възприятие. Подобно вдъхновено осъзнаване е достъпно за всеки човек и във всяка среда, имащо каквато и да е степен на придобити знания, ако бъдат открити отдушниците на неговото сърце, а фибрите на душата – бъдат настроени за получаване на импулсите от битието.

Процесът на наблюдение след това, в съчетание с придобитите знания, потвърждава с конкретни примери това, което по-рано е било осъзнато по интуиция от пръв поглед. Натрупаните наблюдения и изучаване указват някои от аспектите на тази универсална истина във всичко, което се намира в нашето битие.

Известният учен Крис Морисън, президент на Нюйоркската академия на науките, в своята книга “Човекът не съществува сам”[1], пише:

“ За птиците е присъщ инстинкта за връщане в родината. Един от видовете прелетни птици, гнездящи на север с САЩ, есента мигрират на юг, и следващата есен се завръщат в своите гнезда. През септември стадата на повечето от гнездящите у нас птици отлитат на юг пресичайки много често хиляди мили морско пространство. Въпреки това птиците не губят ориентация. Ако чужди гласове изплашат пощенския гълъб, преминал далечен път, намирайки се в клетка, то, когато отлети от нея и кръжейки немного във въздуха, той безпогрешно определя направлението и се завръща точно в дома, от който е бил откаран. Обикновената пчела намира своя улей, колкото и силно да е променял през това време духащия вятър конфигурацията на растителността и дърветата. Такова чувство за завръщане у дома при човека е слабо развито, но той компенсира своята малка приспособеност с навигационни прибори. Подобен инстинкт ни е необходим, и в следствие на това нашите умове обезпечават тази потребност. Несъмнено е, че малките насекоми притежават очи, действащи по принципа на микроскопа, т.е. могат да увеличават предметите, попадащи в полезрението, въпреки, че не са ни известни точността и величината на това увеличение. Зрението на ястреба е устроено по принципа на телескопа, което му позволява да увеличава в размери и да приближава обектите, попадащи в полезрението, въпреки, че не ни е известно точността и величината на токова увеличение. Със своите механични прибори и приспособления човекът тук има превъзходство. С помощта на телескопа той е в състояние да наблюдава такива мъглявини, което за тяхното непосредствено визуално наблюдение неговото зрение трябва да е по-силно с два милиона пъти. С помощта на електронен микроскоп човек е в състояние да разгледа невидимата с просто око бактерия.(още повече, че малките насекоми ловят подобни организми!)”

“Ако вие оставите някъде вашия стар кон самичък, то той непременно ще намери пътя към дома си, колкото и тъмна да е нощта. Конят вижда дори когато времето не е ясно, основно обаче той се ориентира по разликата в температурата на самия път и по неговите страни, тъй като неговите очи са способни да различат предмети в спектъра на инфрачервените лъчи, изпускани от пътя. Пумата е способна да забележи малката топла мишчица, бягаща по хладната трева, колкото и тъмна да е нощта. За нас нощта се превръща в ден, когато се появят лъчите от този спектър, който ние наричаме светлина.”

…“Работните пчелички изграждат в кошерите клетки за отглеждането на млади особи, имащи различни размери. Малките клетки са предназначени за работните пчелички, а по-големите – за търтеите (самците при пчелите). Специална камера се предназначава за оплодените пчели-майки. Снасянето на оплодените яйца става в клетките, предназначени за работните пчели-самки и вероятни майки, а неоплодените яйца се отделят в клетките, предназначени за търтеите. Чакайки продължително време за появата на ново поколение, работните пчели-самки приготвят храна за личинките пчели, състояща се от смес на мед и цветен прашец, която те предъвкват и насищат с храносмилателни ферменти. На определен етап от своето развитие младите самци и самки от работните пчелички престават да обработват хранителната смес, обогатена с ферменти, и продължава храненето само с мед и цветен прашец. Младите самки, отгледани по този начин стават работни пчели.”

“Храненето на младите пчели-самки намиращи се в клетките за майки, както преди продължават да правят полусмляната смес от мед и цветен прашец с добавка на храносмилателни ферменти. Изхранваните по този начин млади самки се превръщат в пчели-майки, и само те са способни да дават оплодени яйца. Такъв процес на възпроизводство включва в себе си наличието на специални клетки и особени яйца, а така също и поразителното явление със смяната на храната, което изисква спазване периода на очакване, различаване, и така също използване разпознаването на резултата от храненето! Подобни изменения са особено присъщи за живота в колектив, които, по всяка вероятност, са необходими за неговото функциониране. Несъмнено е, че знанията и навиците, необходими за това, са били придобити след началото на такъв колективен живот. При това няма необходимост от формирането на пчелите или тяхното оживяване. В светлината на това напълно вероятно е, пчелите да превъзхождат в областта на знанието, касаещо въздействието на храната при определени условия!”

“Както е било указано по-горе, всяко куче е в състояние да подуши животно и да го проследи. До сега в арсенала от технически средства на човека няма изобретение, способно да усили слабото човешко обоняние. Наред с това, независимо от слабостта на нашето обоняние, то е толкова чувствително, че ни позволява да определим наличието на микроскопично количество вещества.”

“Всички животни притежават способността да чуват звуци, много от които се намират в диапазона на честоти, неразличими за нашите уши. При това те го правят с такава точност, която неколкократно превъзхожда нашия ограничен слух. Благодарение наличието на технически средства, човекът може сега да чуе жуженето на мухите, летящи на разстояние отдалечени на няколко мили от него, при това може да се създаде впечатление, че мухата се движи до ухото. С помощта на подобни свръхчувствителни апарати може да се запише дори падането на слънчевия лъч!”

“Един от видовете водни паяци строи своето гнездо във формата аеростат (балон) от паяжината си. Прикрепвайки гнездото към нещо под водата, паякът умело захваща мехурчетата въздух с помощта на своите власинки и се спуска заедно с тях под водата. Спускайки се под своето гнездо, той изпуска мехурче, което прониква вътре. Този процес се повтаря, докато гнездото не се напълни с въздух. И чак тогава паякът дава на бял свят своето потомство и се занимава с неговото отглеждане , бивайки спокоен за неговата съдба и безопасност от поривите на вятъра. Ето ви един пример за тъкачното майсторство, включващо технологията на производство, инженерно изкуство и въплъщение законите на аеродинамиката!

Излюпената от хайвера малка рибка сьомга цели години прекарва в морето, а след това се завръща именно в тази река, в която се е родила. Нещо повече, тя плува против течението на реката и излиза именно в този приток, откъдето е започнала своя жизнен път. Кое е това нещо, което с такава точност я кара да се върне именно там, където тя се е появила на бял свят? Ако сьомгата бъде поставена в друг приток, тя веднага разпознава, че това не е нейното русло. Сьомгата се завръща в реката и ще плува срещу течението, стремейки се към своята цел!”

“Съществува и по-сложна загадка, изискваща разрешение. Става дума за змиорките, които постъпват по противоположен начин. Ставайки възрастни, тези удивителни създания започват своя път от най-различни реки и водоеми. При това ако този път започва в Европа, то змиорките преплуват хиляди мили в океана, стремейки се всички без изключение към морските дълбини южно от Бермудските острови, където те изхвърлят своя хайвер и умират. Що се отнася до излюпените от хайвера малки, които нищо не осъзнават, освен това, че се намират във водата, то те намират пътя и се завръщат именно там, откъдето са дошли техните майки, а след това се разселват по различни реки, езера и други водни басейни. И тогава всеки водоем става приемлив за тях. По своя път змиорките преодоляват мощни течения, съпротивлявали са се на отливи, бури и вълни, бушуващи при всяко крайбрежие. Сега те са получили възможността да се развиват до зряла възраст. Когато настъпи това време, то тайнствен и неведом закон ги кара да се завърнат там, от където са започнали своето плаване. Откъде възниква такъв стимул, който кара змиорките да постъпват по този начин? Не е имало нито един случай, щото американска змиорка да бъде уловена в Европа или европейска змиорка да бъде уловена в американски води. Природата забавя развитието на европейската змиорка с година или повече, за да компенсира по-дългия маршрут, който тя ще преодолява( това разстояние е по-голямо от това, което се налага да преодолее американската змиорка). Интересно, ако съберем от различни молекули и частици змиорка, то ще има ли чувството на ориентация и необходимата сила на волята, за да изпълни своята задача и да измине необходимия път?!”

… “Ако вятърът отвее през отвореният прозорец на мансардата във вашия дом обикновена пеперуда, то тя веднага започва да праща скрити сигнали. Дори ако самецът се намира на голямо разстояние, той улавя този сигнал и ще отговори. При което това ще се случи дори и в този случай, ако се опитате да запълните пространството с всеки друг силен аромат, за да се заблуди пеперудата. Интересно, дали това миниатюрно създание притежава специален предавател? Дали пеперудата-самец има специално мислещ приемник, без да споменаваме за наличието на каквато и да било антена? Дали пеперудата не предава трептения на определена чистота, които улавя самецът?!”

… “Телефонът и радиото представляват технически чудеса, позволяващи ни бързо да установим връзка, при това обаче ние сме свързани с тези фактори с наличието на проводник и място. Това не е причината пеперудата да продължава да запазва своето превъзходство над нас отчитайки даденото обстоятелство.”

“За продължение на своя род – растенията използват хитрост, примамвайки за това посредници, без да се нуждаят от тяхното съгласие! Става дума за насекомите, които се явяват преносители на прашеца от едно цвете на друго, за вятъра, а така също и за всичко, което лети или се предвижва за разпространение на семената. В резултат дори човека, заемащ привилегировано положение, е попаднал в клопката, поставена от растенията! Човекът е украсен от природата и щедро награден с нея. Той бързо се размножава и е принуден да се занимава със земеделие. Той е длъжен да сее и да събира реколтата, а така също да го съхранява, да се занимава със скотовъдство и кръстосване, подрязвайки растенията и осъществявайки допълнително наторяване. Ако човекът пренебрегне тази дейност, то го очаква неизбежен глад, и цивилизацията ще премине в упадък, а земята ще се върне в своето първобитно състояние!”…

“ Много от животните са подобни на морския рак или омара. Ако той загуби щипка, то неговия организъм веднага разбира за загубата и по най-бързия начин започва процес на регенерация, наново активирайки клетките на растеж и факторите на наследствеността. Когато регенерацията завърши, клетките прекратяват своята дейност, тъй като по някакъв начин на тях им става известно, че е настъпило време за почивка!”

“Водната стоножка, когато при някакъв случай бъде разделена на две части, е способна да се регенерира напълно, използвайки едната част. Ако отрежете главата на земния червей, то той бързо възпроизвежда нова. Ние сме в състояние да активираме зарастването на раните, когато обаче ранения ще се отдаде да узнае, по какъв начин може да се активизират клетките, за да се регенерира ръка, мускул, кост, нокът или нерв? И ако това въобще е възможно?!”

“Съществува поразителен факт, който хвърля известна светлина върху загадката на такова пресъздаване: в първите етапи от своето развитие, бивайки разделени, клетките получават възможност да създадат изцяло организма, при това всяка клетка е способна да го стори и по отделно. Ако след делението първичната клетка отдели едната част от другата, то ще протече формирането на две особи. Възможно е, това да обяснява идентичността на близнаците по между им, но в същото време дадения факт говори много повече. Работата е там, че всяка клетка в началото може да стане монолитно оформен организъм. Следователно, ти се съдържаш във всяка клетка и тъкан!”

В друга глава авторът казва:

“Когато жълъдът пада на земята, от повреждане го опазва твърдата кафява обвивка, и той остава в някаква вдлъбнатина или дупчица в почвата. През пролетта зародишът се пробужда, пробива обвивката, а изхранването се осъществява за сметка на ядрото на жълъда, което прилича на яйце и в което се намира зародиша. Намиращите се в жълъда гени осигуряват растежа на корените и тяхното укрепване в почвата. И ето вие вече виждате израстък или филиз, който след години ще стане дърво! Зародишът със съдържащите се в него гени се увеличават в милиони и милиони пъти. Извършва се формирането на мощна коренна система, ствол, кори на всяко листо и всеки плод. При това новото дърво е аналогично на това, от което е паднал жълъда. И в течение на стотици години безброй много жълъди продължават да запазват структурата и реда на формиране, който е бил присъщ на първия дъб милиони години преди това”[2]

В трета глава авторът казва:

“Всяка клетка, която се създава във всеки жив организъм, трябва да се адаптира в нея с това, щото да стане част от мускулната система, или да се пожертва в качеството на епителна, тъй като клетките на кожата умират бързо. Клетките трябва да произведат зъбния емайл, прозрачната очна течност или да участва във формирането, например на носа или ухото. След това всяка клетка трябва да се приспособи от гледна точка на формите и всяко друго свойство, необходимо за изпълнение на предназначените й функции. Трудно може да си представим, че клетката е нещо, имащо дясна или лява ръка, всяка от клетките обаче става част от дясното ухо, а друга – част от лявото.”

“Стотици хиляди клетки изглеждат така, като че ли им е предадена движеща сила, за да извършат правилни действия в нужното време, а така също на нужното място!”

В четвърта глава авторът казва:

“При цялото многообразие на живите същества много организми са способни да проявят висока степен на инстинктивност, осъзната дейност или нещо такова, което ние не знаем. Така, например, когато стършелът улови щурец, изкопава дупчица в земята, ужилва щуреца на строго определено място, за да го парализира, щуреца обаче продължава да е жив, превръщайки се по този начин в нещо подобно на консервирано месо. Самката на стършела снася своите яйца в строго определено място. При това, тя може би и не осъзнава, че излюпилите се малки ще могат да се хранят, без да убиват насекомите необходими за храна , тъй като това е опасно за техния живот. Несъмнено е, че осите са действали по такъв начин още от самото начало, повтаряйки това от поколение на поколение, тъй като в противен случай те не биха останали на земята. Науката не е в състояние да намери обяснение на това тайнствено явление, въпреки това то никак не бива да бъде отнесено към обикновената случайност!”

“Стършелът - оса заравя дупчицата в земята и безгрижно отлита, а след това умира. Нито той, нито неговите предци някога са мислили за такива действия и не са знаели, какво ще се случи с тяхното потомство, ако те са разбирали въобще, какво е то потомство. Осата дори не осъзнава, че тя живее и извършва действия за запазване на вида!”

“В някои породи мравки работничките се занимават с изготвянето на хранителните зрънца за изхранването на другите мравки през зимния период. Мравките изготвят така нареченото “хранилище на смляното”, където мравките с мощни челюсти, приспособени за смилане на продуктите, приготвят храната за цялата колония, и само в това се заключава тяхната единствена работа до тогава, докато не настъпи есента, когато всички хранителни зрънца бъдат напълно изготвени. Спазването на принципа “максимално благо за най-голям брой” изисква да се пази това продоволствие. Когато израсте ново поколение мравки-мелачки, мравките-войни убиват наличните мравки-мелачки. При това, възможно е, тяхната мравча съвест се успокоява с това, че тези мравки вече са получили достатъчна награда, тъй като те първи са могли да се възползват от храната по време на нейното приготвяне!”

“Съществуват различни видове мравки, чиито инстинкт или мислене (изберете това, което повече ви харесва) ги подтиква да отглеждат ядивни треви, които напълно можем да наречем “зеленчукова градина”, или пък ловенето на определени видове червеи, или листни въшки, които се явяват като причина за такова заболяване по растенията, като медената роса. И ето тези насекоми стават за мравките един вид “едър и дребен рогат добитък”! Мравките събират определен вид листни въшки, приличащи на мед, и ги използват като хранителни продукти.”

“Мравките могат да вземат в плен други мравки и да ги заробват. Някои мравки, построявайки своите гнезда, обрязват листата по строго определен размер. Когато някои мравки-работнички събират скелета на зданието, младите мравчици, намиращи се в стадия на личинките, но вече способни да изплитат коприна, обвиват и укрепват скелета с конци! Може би, младите мравки не правят пашкул за себе си, но те заедно се трудят за благото на колектива!

По какъв начин материалните частици, от които се състоят мравките, могат да осъществят такива сложни действия?”

“Несъмнено, съществува Творец, Който е напътил мравката за всичко това”…Тук приключва изложеното от този учен.

Да, без всякакво съмнение, съществува Творец, Който напътства и направлява мравките в тяхната дейност, а така също и другите живи същества, както големите, така и малките. Това наистина, е Той: Височайшият, Който сътвори и осъразмери, Който предопредели съдбата (на всяко нещо) и напъти…

Подбраните от нас примери от книгата на този учен представляват само малко количество от тези наблюдения, които е събрало човечеството в ботаниката, ентомологията, орнитологията, а също така и биологията като цяло, зад което се крие още маса аналогични факти, които не са ни известни. И цялото това многообразие от информация ни разкрива само малка част от съдържанието и значението на следващите слова на Всевишният Аллах: Който сътвори и осъразмери, Който предопредели съдбата (на всяко нещо) и напъти…в този материален свят, за който ни е известно само една малка част от малкото. Зад всичко това се простира светът на неизвестното, някои щрихи и черти на който достигат до нас чрез словата на Всевишният Аллах за него, при това в опростен вид, достъпен за възприемане от слабото човешко същество!

* * *

* * *

След демонстрация на такива огромни простори от крупните страници на битието и превъзнасянето на възхвалата към Всевишният Аллах, отразяващото се ехо във всички краища на вселената, великото прославяне завършва с впечатляващ и имащ дълбок смисъл щрих, засягащ живота на растенията:

Който изважда тревата на пасбището и го превръща в черно стърнище!...

Всяко растение може да послужи за пасбище, и всяко е пригодно за което и да било от тварите на Всевишният Аллах. В даденият контекст понятието “пасбище” е много по-обширно, отколкото привичното нам пасбище за говедата. Всевишният Аллах е сътворил тази земя и е предопределил наличието върху нея на препитание за всяко живо същество, както на повърхността, така и в нейните дълбини, или летящите над нейната повърхност. В началото пасбището има зелен цвят, а след повяхването и изсъхването потъмнява. Пасбището е пригодно за паша на животните, когато то има зелен цвят, а така също е пригодно за храна след повяхването и потъмняването на растенията. То е пригодно за паша също така и при всички промеждутъчни стадии по силата в условията на живот според предопределението на Този, Който създава и осъразмерява, предопределя и напътва.

Съдържащото се указание за живота на растенията подсъзнателно ни внушава, че всяко растение е предназначено за жътва или прибиране на реколта, а всяко живо същество има своя край. Даденият смислов нюанс се съгласува с разказа за земния живот и живота в отвъдното: Да! Вие предпочитате земния живот, но отвъдният е по-хубав и по-дълготраен…Земният живот е подобен на това пасбище, което с времето потъмнява и почернява, а живота в отвъдното остава завинаги.

* * *

С такова встъпление, разкриващо огромни простори от крупната страница на битието, са свързани с истината, съдържаща се следващата сура. Тези факти касаят събитията, а битието е свързано с тях, което се нарежда в прекрасни и просторни рамки. Забележително е, че болшинството сури в този джуз включват подобни рамки, т.е. това е поставяне в рамка, което хармонично съответства по дух, колорит и ритъм на тези сури.[3]

* * *

И ето след това идва ред на възвещанието към пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, а чрез него и към неговата общност, за великата радостна вест:

Ще ти дадем да четеш [Корана, о, Мухаммед] и не ще забравиш, освен каквото Аллах пожелае. Той знае явното и скритото. И ще те улесним за твоя успех. Затова наставлявай, ако има полза от наставлението!...

Радостната вест започва с това, че от пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се снема тежкия труд от научаването наизуст и съхраняването в паметта на Свещеният Коран: Ще ти дадем да четеш [Корана, о, Мухаммед] и не ще забравиш, освен каквото Аллах пожелае…По този начин Всевишният Аллах ще стори така, че пратеника салляллаху алейхи ве селлем, ще получи текста на Свещеният Коран от своя Повелител, Който ще вземе върху Себе си отговорността за съхраняване на Свещеният Коран в сърцето на Неговия пратеник салляллаху алейхи ве селлем. Тази радостна вест успокоява и вселява увереност у пророка салляллаху алейхи ве селлем, за това, което касае този велик, прекрасен и любим на неговото сърце Свещени Коран. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е бил преизпълнен с любов към него, с чувства и внимателно отношение към него, с усещане към неговата велика принадлежност. Той е бил движен от тези възвишени чувства, с които е било преизпълнено неговото сърце. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се е стремял да повтаря кораничният текст айет по айет в съответствие с това, както Джебраил му ги е предавал. Страхувайки се да не забрави дори една буква , той непрекъснато е тренирал своя език, докато при него достигнали тези успокояващи и радостни вести за това, че неговия Повелител взема върху Себе си отговорността за това дело, снемайки тази отговорност от пратеника салляллаху алейхи ве селлем.

След пророка салляллаху алейхи ве селлем, това е била радостна вест и за неговата общност, която е успокоила всички относно първоизточника на неговото вероучение. Да, той идва от Всевишният Аллах. Аллах е Гарантът и Пазителят на новата вяра в сърцето на нейния пророк. Това е станало благодарение на попечителството от страна на Всевишният Аллах. Почетното място на тази религия се намира при Всевишният Аллах и величието на това дело е върху Неговите везни.

И на това място, както и на всяко друго, където се съдържа категоричното обещание или извечния закон, се утвърждава свободата на божественото волеизявление, стояща зад това и неговата пълна зависимост от всяко ограничение, и дори ако това ограничение да произтича от самото божествено обещание или закон. Волята на Всевишният Аллах е напълно свободна и стои зад всяко обещание и закон. И Свещеният Коран навсякъде се стреми да утвърждава тази истина, както ние вече разгледахме това по-рано в “Под сянката на Корана”. И за това в сурата се казва:

…Освен каквото Аллах пожелае… Това е уговорка, потвърждаваща абсолютната свобода на божественото волеизявление след искреното обещание за това, че пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, няма да забрави Свещеният Коран, за да остави цялото дело в рамките на Великата воля, за да остави постоянния стремеж към нея дори по отношение на това, което е било обещано от нея, за да остане човешкото сърце винаги свързано с волята Всевишният Аллах и да приветства такава зависимост…

Той знае явното и скритото. Това изглежда като обяснение на онова, което е било казано в този фрагмент на текста в план на потвърждение, съхранение и изключение…Всичко това е обосновано от мъдростта, известна на Този, Който знае за това, което е явно и онова, което остава скрито. Който всестранно е осведомен за положението на нещата по най-добрия начин. Той приема решението така, както Му диктува Неговата мъдрост, опираща се на Неговото всестранно знание.

* * *

Другата всеобхватна радостна вест е:

И ще те улесним за твоя успех.

Радостна вест лично за пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, и съответно, радостна вест чрез него и за неговата общност. Радостна вест за утвърждаване характера на тази религия, истината на този призив, неговата роля в живота на човечество, а така също и неговото място в системата на битието. Тези слова: “И ще те улесним за твоя успех” съдържат в себе си една от най-великите истини на това вероучение, а така също и истините за нашето битие. Тя свързва натурата на пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, природата на това вероучение и природата на това битие – битие, което с лекота е излязло от ръката на Могъществото, леко върви по своя път към своята лека цел. И такъв изход от светлина указва на наистина безгранични и безпределни далечини, срокове и хоризонти…

Наистина, онзи, комуто Всевишният Аллах дари Своето съдействие, ще премине своя жизнен път леко, той ще го премине в това битие, където има хармония на устройството, движение и направление. Той ще завърши своя път при Всевишният Аллах, сблъсквайки се само с тези, които се отклоняват от курса на това огромно битие, в сравнение с което те нямат никаква тежест или значение. И така, човекът леко, просто, удобно върви по своя път, намирайки се в пълна съгласуваност с всичко обкръжаващо битието, случващите се събития, всички неща, хора и предопределението, управляваните събития, вещи и хора. Лекотата е в неговите ръце и на езика, лекотата е в неговите постъпки и действия, лекотата е в неговия мироглед и мислене, лекотата в подхода към всички дела и решения на проблема, лекота в отношението към себе си и другите.

Именно такъв е бил във всичко пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем…От два варианта той винаги е избирал по-опростения, което следва от разказа на Айша радияллаху анха.[4] За него тя е казала: Когато бяхме в дома ни с пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, той бе най-мекия, усмихнатия и весел от всички хора.” Бухари в своя сборник “Сахих” е казал: “Една робиня хванала за ръката пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и го е водила където си поиска!”

В упътването на пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за обличане, хранене, почивка а така също и другите му дела, свидетелства постоянният му стремеж да избира лекото и не обременителното. От упътването на пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, за дрехите и неговите навици към обличане, Шамс уд-Дин Абу Абдуллах Мухаммед Ибн Кайим ал-Джаузийа е съобщил следното: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, имаше чалма, наричана “сахаб”, която по-късно е слагал Али. Понякога под чалмата пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, надявал “калансува”(вид шапка), понякога носил калансувата без чалма, а понякога чалмата без калансувата. Когато е бил с чалмата, той я е разхлабвал, спускайки единия край между плещите си.” Муслим в своя сборник “Сахих” позовавайки се на Умар Ибн Харис, който е разказал: “Видях пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, на минбера с черна чалма, единия край на която бе спусната между плещите му.” От думите на Муслим в неговия сборник “Сахих” предадени от Джабир за прическата на пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, следва, че той не винаги е пускал своите коси отзад. Казват: “Той влязъл в Мекка с бойни доспехи и с защитен шлем на главата, и във всяка ситуация и на всяко място той се е обличал по съответния начин.”

В друга глава той казва: “Правилно е това, че най-добрите маниери са присъщи на пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, които той е одобрил, заповядал е да се придържаме към тях, които са нему угодни и в които той е бил постоянен. Навикът пророкът салляллаху алейхи ве селлем, да се облича се е състоял в това, че той е надявал това, с което е разполагал, т.е. понякога това е било вълна, памук и лен. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е носил йеменски плащ в десен на ивици или плащ в зелен цвят. Сред предметите на неговите дрехи е имало джуббе (връхна дреха с широки ръкави), халат, риза, широки панталони тип шалвари изар, наметка, обувки и сандали. Косите си той сресвал, а понякога оставял свободни…”

Относно навиците при хранене на пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, Муслим е казал следното: “През живота си пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е бил непретенциозен относно храната. Той не се е отказвал от наличната храна и не е затруднявал себе си в търсенето на това, което не имало в дома му. Когато са му предлагали вкусна храна, то той с охота е ял и се е отказвал, ако не му се е ядяло, при това без да налага забрана. И въобще пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, никога не е порицавал храна. Ако храната му се е струвала апетитна, то той е ядял, а ако пък не, то той не я е докосвал. Така, например, той не е приемал в храната си месо от гущер, тъй като такава храна за него е била непривична, и той не я е забранил за своята общност. Ако другите са консумирали такава храна, в негово присъствие, то пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, само е наблюдавал това. Той е обичал сладости и мед, консумирал е пресни и сушени фурми, пил е чисто и разредено мляко, ечемична напитка, вода с мед, запарка от фурми. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е ядял каша, сварена от брашно и мляко, ядял е зелена салата, краставици и туршия, кашкавал, извара, попара с масло, сушени фурми с хляб, хляб с растително масло, дини с пресни фурми, обичал е сушени фурми с краве масло. Той никога не е отхвърлял вкусна храна, но и не си е правил труда непременно да я търси, т.е. неговият подход към храната е бил да приема това, което има. Ако пък нищо такова не е било в наличност, то той е проявявал твърдост и търпение…”

Относно маниера на пророкът салляллаху алейхи ве селлем, да спи и бодърствува автора е написал следното: “Понякога той е спял на своето легло, понякога на одър, а понякога на рогозка, а понякога и на земята. Понякога е спял на креват с разкрасена постеля, а понякога е постилал покривка с черен цвят.”

Броят на хадисите за пророка салляллаху алейхи ве селлем, подбуждащи към улеснение, щедрост, великодушие и доброжелателност при решението на всички въпроси, и на първо място касаещи догмите на вярата и съответните изисквания, е толкова многочислен и голям, че е трудно да бъдат изброени с точност. Сред тях са следните изказвания на пророка салляллаху алейхи ве селлем: “Наистина, тази религия е лесна и удобна, и ако някой се опита да пречи на религията, то тя ще удържи връх над него.” Този хадис е сведен от Бухари. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, също така е казал: “Не проявявайте строга твърдост към себе си, тъй като (религията строго изисква от вас). Тези хора, които предявят строга твърдост към себе си, то Аллах строго ще изиска от тях…” Този хадис е сведен от Абу Дауд. “Мястото на виреене, нямащо земя, ще буреняса, но онова, което не се проявява, остава.” Този хадис е сведен от Бухари. “Опростявайте всичко, а не го усложнявайте” Този хадис е сведен от Бухари и Муслим.

В областта на взаимоотношенията: “Аллах проявява милосърдие към човек, който е толерантен, когато продава, купува или съди.” Този хадис е сведен от Бухари. “Правоверният лесно стига до съгласие и е благ!” Този хадис е сведен от Бейхаки. “Правоверният постъпва дружелюбно, и с него дружелюбно се постъпва.” Този хадис е сведен от Дарукутни. “Най-големият ненавистник сред хората – е най-злия враг на Аллах.” Този хадис е сведен от Бухари и Муслим.

Дълбоко значение има такъв щрих, като презрението на пророка салляллаху алейхи ве селлем, към затрудненията и сложностите, дори в имената и индивидуалните черти на хората, което внушава убеденост относно вроденото свойство (човешката природата - фитрет), която е създал у човека неговият Повелител, и оказвайки по този начин облекчение и съдействие, което намира своето отражение в характера и структурата на човешкия организъм…Саид Ибн ал-Мусайиб е предал разказ от своя баща радияллаху анху, за това как веднъж той отишъл при пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, и Пророкът го попитал: “Как се казваш?” Той му отговорил, че се казва Хазн (труден, сложен). “Но ти си лек (и прост), - казал пророка. “Аз обаче не смятам да си сменям името, което моят баща ми е сложил”, - казал Хазн. “И ето, че оттогава у нас трудностите си остават!” – резюмирал своя разказ Ибн Мусайиб рахимехуаллах.” Този хадис е сведен от Бухари. “От думите на Ибн Умар радияллаху анхума, е известно, че пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е сменил името Асия (непокорна) с името Джамиля (красива).” Този хадис е сведен от Муслим. Пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, също така е казвал: “Ако ти посрещнеш своя брат с весело лице, то това е добро дело.” Този хадис е сведен от Тирмизи. Тук ясно и точно прозира изостреното чувство за неприемане на каквито и да е сложности и затруднения, дори в имената и индивидуалните черти. Проследява се явна тенденция към опростеност и снизходителност! Целия жизнен път на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, представлява редица ярки страници на великодушие, щедрост, опростеност, снизходителност, мекота и стремеж към лекота в решенията на всички въпроси и дела. Предлаганият по-нататък пример за излекуването на човешките души от пророка салляллаху алейхи ве селлем, ярко илюстрира неговия подход към подобен род въпроси, а така също и демонстрира неговия характер:

“Веднъж при него дошъл бедуин с молба да бъде надарен от него с нещо. Пратеникът го надарил, и след това попитал: “Добре ли постъпих с теб?” Бедуинът отговорил: “Не! Ти не ми угоди!” Чувайки това, мюсюлманите се разгневили и се нахвърляли срещу бедуина, но пророкът ги спрял със знак. Когато се върнал в къщи, той изпратил да повикат този бедуин, след това му дал още нещо и го попитал: “А сега вече угодих ли ти?” Бедуинът отговорил: “Да! Нека Аллах възнагради теб, твоите роднини и целия ти род с добро!” Тогава пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, му рекъл: “Наистина, ти си казал, каквото си казал, и това в определена степен е повлияло на моите сподвижници. Ако може, кажи им това, което ти сега ми каза, за да изчезне от техните души онова недобро, което изпитват те към теб.” Бедуинът се съгласил и на другия ден се явил отново. Пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Този бедуин е казал, каквото е казал, и след това ние го надарихме още, и тогава той каза, че е удовлетворен. Нали така?” Бедуинът отговорил: “Да, това е именно така! И нека Аллах да възнагради теб, твоите роднини и целия ти род с добро!” Тогава пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Аз и този бедуин приличаме на човек, от който е избягала камила. След нея в преследване се втурнали хората, но те още повече я изплашили. Стопанинът на камилата се обърнал към тях: “Оставете ме с моята камила. Аз най-добре се отнасям към нея и най-добре измежду вас я познавам.” След това стопанинът на камилата започнал полека лека да подхожда пред нея, събирайки й от земята всякаква суха растителност. Постепенно той я подкарал към дома, докато тя не се завърнала и приклекнала на колене. Стопанинът й надянал юздите и я оседлал. Така и аз, ако бях ви оставил, когато човека е казал това, което е казал първия път, то вие бихте го убили и щяхте да попаднете в огъня.”

Ето така пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е превземал заблудените души – с такава опростеност, лекота, доброжелателност и успех… Целият му жизнен път е преизпълнен с такива примери, и всичко това произтича чрез дареното му съдействие и облекчение във всички дела в съответствие с това, което е възвестил неговия Повелител, изпращайки му успехи в живота, ислямския призив и във всички дела като цяло.

Тази благородна и мила личност, която се е стремяла да стори достъпно облекчението и всичко, което е добро е била такава, за да донесе на човечеството този призив, за да стане неговата природа подобна по същност и природа на призива, та човечеството да възприеме своето истинско лице от истината на призива, за да бъде човечеството достойно за тази огромна отговорност, която то носи – при съдействието на Всевишният Аллах и Неговата помощ. И всичко това, щото с помощта и съдействието на такова божествено облекчение към тази мисия от тежко бреме да се превърне в любимо дело, приятно упражнение, радост и удоволствие…

Относно характера на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, и особеността на мисията, за която той е бил призван да изпълни, в Свещеният Коран е казано: “И те изпратихме [о, Мухаммед] наистина като милост за световете.” /21:107/ “ …онези, които следват Пратеника, Пророкът, който не умее да чете и пише, когото откриват записан при тях в Теврат и Инджил. Той им повелява одобряваното и ги въздържа от порицаваното, и им разрешава благините, и им възбранява скверностите. И снема бремето и оковите, които са на тях...”/7:157/ Пратеникът на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е дошъл като милост за цялото човечество. Той се е явил да облекчи участта на хората, да снеме от техните плещи бремето на тегобите и оковите, които са им били преписани. Когато те проявяват зло упорство, той строго е изисквал от тях.

Относно свойствата на мисията, носител на която е пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, в Свещеният Коран е казано: “И сторихме Корана лесен за поучение. Но има ли кой да се поучи?”/54:22/ “…и не ви наложи Той притеснение в религията…/22:78/ “Аллах не възлага на душата нищо, освен възможното за нея...”/2:286/ “…Аллах не иска да ви притесни, а иска да ви пречисти…”/5:6/

В пределите на възможното тази мисия се явява облекчение, без да обременява хората с тежък труд или други затруднения. И тази лекота се съдържа както в духа на самата вяра, така и в нейните предписания: “И обърни своето лице към религията правоверен, към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора не разбират.”/30:30/

Когато човек се явява носител на това вероучение, то той изпитва лекота и загриженост за съхранение на човешката сила в най-различни ситуации и условия, с които той може да се сблъска при най-различни обстоятелства. Самото вероучение е много лесно за осъзнаване и възприемане: Аллах е Един, и няма нищо Нему подобно. Той е сътворил абсолютно всичко, указвайки на всяко нещо целта и битието. Той е изпратил пратеници, за да напомнят на хората целта на тяхното битие и да се обърнат към Аллах, Който ги е сътворил. Последвалите след това религиозни предписания абсолютно хармонично произтичат от догмите на вярата без каквото и да е изкривяване или отклонение. От тези предписания хората трябва да изпълняват това, което им е по силите, без каквито и да било обременения и затруднения: “Ако ви е заповядано да извършите някакво дело, то изпълнете от него това, което е според вашите сили и способности. А което ви е забранено, то старайте се да го избегнете” Този хадис е сведен от Бухари и Муслим. Що се отнася до забраненото, то няма беда за неспазването му при остра необходимост: “ …освен ако сте принудени…”/6:119/ И всички религиозни предписания са сведени в тези граници…

Нататък, характера на пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, органично се слива с природата на мисията, а истинската същност на призоваващият – с истината на самия призив в това изначално и забележително свойство. Същото се простира и върху общността, при която е дошъл улесняващия всичко пратеник с опростеност и облекчение към цялата мисия. Това е общност на средния път, общност върху, която е низпослана милостта, и тя самата е носител на милост, тя облекчава всичко и носи в себе си опростеност и лекота…И изначално заложената в общността божествена природа прекрасно се съгласува с природата на това огромно битие…

Това битие с неговата величава и идеална хармония във всичко, намиращо се в постоянно движение, представлява шедьовър на Всевишният Аллах, пронизан с лекота и плавност, където няма място за стълкновения и търкания…Милиони и милиони небесни тела плуват в космическото пространство на Всевишният Аллах, преминавайки по своите съгласувани, хармонични и изпитващи взаимно притегляне орбити, без да се сблъскват, без да се отклоняват и без да се колебаят по тези пътища. Милиони и милиони живи същества, увлечени в живота към своите близки и далечни цели, извървяват своя път организирано и подредено. При това всяко същество с лекота прави това, заради което е било сътворено, вървейки по своя път към указаната цел. Милиони и милиони всякакви действия, събития и ситуации се обединяват и разделят, изминавайки своя определен път, което може да се оприличи на оркестър, включващ най-разнообразни музикални инструменти, които обаче се обединяват в единен общ мощен лайтмотив!

Това е и абсолютната хармония между природата на битието, природата на мисията, характера на пратеника салляллаху алейхи ве селлем, и природата на мюсюлманската общност-умма, което се явява на Единният Аллах, а така също вродено и изначално свойство, дарено от Мъдрия Творец и Съзидател.

Затова наставлявай, ако има полза от наставлението!...

Всевишният Аллах го е научил на Свещеният Коран, и той няма да го забрави, …Освен каквото Аллах пожелае…Аллах му е дарил съдействие и облекчение, за да носи успешно великата мисия и да наставлява, тъй като той е бил подготвен за това. Ето защо наставлявай ако има полза от наставлението!...Наставлението няма да пропадне напразно, за този, който ще извлече полза от него, било то голяма или малка. Нито което и да е поколение, нито земята някога ще бъдат лишени от тези, които се вслушват и извличат полза, колкото и развалени да са хората, колкото и ожесточени да са сърцата, а така също колкото и плътни да са завесите, които ги покриват…

Внимателно разглеждайки реда по който са разположени айетите в сурата, ние осъзнаваме величието на мисията и грандиозността на доверието, развитието и подема, който изискват божественото облекчение и съдействие, прочитане и запомняне на Свещеният Коран, отговорност за което е взел върху Себе си Всевишният Аллах. Това е сторено, за да бъде в състояние пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да носи бремето на наставлението, имайки в арсенала си такова могъщо средство.

Ако пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се окаже достоен за това бреме, то това означава, че той е изпълнил своята задача, а хората след това могат да оставят на самите себе си техните различни пътища и съдби. Всевишният Аллах ще стори с тях онова, което Нему е угодно, в зависимост от това, как те ще се отзоват на такова наставление:

Ще си спомни[за това наставление] онзи, който се страхува. И ще се отдръпне от него най-лошият, който ще гори в най-големия Огън. После там нито ще умре, нито ще е жив. Сполучил е онзи, който се пречиства и споменава името на своя Повелител, и извършва молитвата намаз.

Наставлявай…и полза от наставлението ще извлече онзи, който се страхува…т.е. този, в чието сърце е проникнала боязънта от Всевишният Аллах, този който се страхува от гнева на Аллах и Неговото наказание. Живото човешко сърце започва да изпитва опасения и да се бои, когато осъзнае, че в битието има Аллах, Който твори и осъразмерява, предопределя съдбата на всяко нещо и напътва. Той никога няма да изостави хората и няма да ги остави без внимание. Несъмнено, Той ще им потърси сметка за всяко добро и зло, Той строго и справедливо ще въздаде на хората за извършеното от тях. Осъзнавайки това, човек започва да изпитва страх, и когато му напомнят, той ще запомни, когато му укажат, той ще бъде внимателен, а когато го наставляват, той всичко ще вземе под внимание.

И ще се отдръпне от него най-лошият…т.е. той ще избягва наставлението, няма да го слуша и не ще извлече от него полза за самия себе си. Следователно, такъв човек е най-лошият, изцяло и напълно нещастен. Това е нечестивецът в неговия краен образ, неугледен и безбожен. Това е нечестивецът в земния живот с неговата празна, мъртва и безсрамна духовност, която не усеща истините на битието, не чува техните искрени свидетелства, не попада под влиянието на впечатляващите и въздействащи фактори. Той живее в състояние на бясно настървение относно всичко онова, което служи по земята на това неголямо дело! Това е нечестивецът в отвъдния живот с наказанието, което няма граници: …който ще гори в най-големия Огън. После там нито ще умре, нито ще е жив...

Най-големият огън е огъня на Джехеннема и епитета “най-големия”, свидетелства за неговата сила и мощност, т.е. той гори дълго, и пребиваването в него ще бъде дълго. Жертвата на този огън няма да умира, тъй като това означава отдих и спокойствие; а така също няма да живее в състояние на безопасност и спокойствие. Наистина, това е вечно наказание, и подложения на него се стреми към смъртта, както и към великата безопасност!

И тук в противоположност на това, ние намираме спасението и успеха заедно с пречистването и споменаване името на Всевишният Аллах:

Сполучил е онзи, който се пречиства и споменава името на своя Повелител, и извършва молитвата намаз.

Пречистването, означава освобождаване от всички нечистоти и скверности, а Аллах – хвала Нему – утвърждава, че това е нещото, което очиства, както и споменаване името на Повелителят. Човек възражда в сърцето си величието към Аллах: …и извършва молитвата намаз…Това може да означава смирение и покорност или да има значение на извършване на молитвата намаз в точния смисъл на думата. И в единия и в другия случай тези чувства възникват в резултат на споменаване името на Аллах и възраждане в сърцето на величие към Всевишният Аллах и усещането за Неговото могъщество в душата…Този, който се е пречистил, споменава името на Аллах и извършва молитвата намаз, той вече е сполучил и сигурно ще преуспее в своя земен живот, ще живее свързано, имайки живо сърце, пропито със сладостта на споменаването и Неговото дружелюбие. Той ще преуспее също така и в бъдещия живот, намирайки спасение от най-големия огън, ще спечели блаженство и удовлетворение…

Каква е разликата в последствията? И каква е разликата в съдбите?

* * *

И ето в обстановката на тази картина и зрелището от най-големия огън за нечестивеца и спасение с преуспяване за онзи, който се е пречистил, читателя и слушателя се връщат към причината за тяхното нещастие, към източника на тяхната небрежност към онова, което ги отклонява от споменаване на Аллах, пречистване, спасение и преуспяване, и се връщат към онова, което ги е довело до най-големия огън и огромното нещастие:

Да! Вие предпочитате земния живот, но отвъдният е по-хубав и по-дълготраен.

Предпочитането на земния живот се явява първопричина на всяко нещастие. Резултат от такова предпочитание се явява отказ от споменаването на Всевишният Аллах, тъй като това изисква да се има предвид равносметката за бъдещия живот и отдаването на предпочитание към него. Но въпреки всичко това, хората желаят земното и му отдават предпочитание…

Използването на епитета “дунйа” – “земния живот” съвсем не е случайно. Наистина, това е суетен, подъл и низш живот, който е мимолетен и преходен, докато отвъдният е по-хубав и по-дълготраен, т.е. той е най-хубавия по своите качества и най-дълъг по срок.

И ето в сянката на тази велика истина предпочитането на земния живот пред бъдещия живот е съвършена глупост и погрешна преценка, която никога умния и трезвомислещ човек няма да допусне.

* * *

В заключение тази сура съдържа указание за древността на този призив и източника на вярата, чиито корени се простират в дълбините на вековете, обединявайки се извън рамките на времето и мястото:

Това е [записано] в предишните свитъци, в свитъците на Ибрахим и на Муса.

Това е онова, което се съобщава в тази сура относно корените на великата религия и великото вероучение. Това е изначалната и древната истина, съдържаща се в предишните свитъци, свитъците на Ибрахим и Муса.

Една е истината и едно е вероучението. Постулатите и догмите на вярата подразбират единство на източника, от който водят своето начало, а така също и единство на божественото волеизявление, съгласно което пратениците са носели своята мисия на човечеството. Това е една истина имаща един корен. В частност и подробно могат да се различат в зависимост от възникващите потребности и отново подредените условия. Това обаче води началото си от един корен, имащ един източник, и той е твоя Всевишен Повелител, Който сътворява и осъразмерява, Който предопределя съдбата на всяко нещо и напътва…

* * *


[1] Превод на проф. Махмуд Салих ал-Фалаки, излязла под заглавието “Науката призовава към вярата”

[2] За еволюцията на ембриона виж сура “Ат-Тарик”

[3] Виж глава “Художествената хармония” в книгата “Ат-Тасфиру ал-фанни фи ал-Коран”- “Художествеността на Корана”

[4] Този хадис за Айша е изведен от Бухари и Муслим.