Тефсир на сура ат-Таквир

Тефсир на сура ат-Таквир

Меканска. Съдържа 29 знамения.

В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!

1. Когато слънцето бъде обвито( в мрак)

2. и когато звездите угаснат,

3. и когато планините бъдат раздвижени,

4. и когато бременните камили( в десетия месец ) бъдат изоставени,

5. и когато дивите зверовете бъдат насъбрани,

6. и когато моретата се препълнят,

7. и когато душите се съединят,

8. и когато живопогребаното момиче бъде попитано

9. за какъв грях е било убито,

10. и когато свитъците бъдат разгърнати,

11. и когато небето бъде смъкнато,

12. и когато Джахим бъде нажежен,

13. и когато Дженнетът бъде приближен,

14. тогава всяка душа ще узнае какво е извършила.

15. О, не! Кълна се в залязващите планети,

16. движещи се, скриващи се,

17. Кълна се в нощта когато се здрачава,

18. Кълна се в утрото, когато се развиделява,

19. Това наистина, е слово на благороден пратеник

20. имащ сила, утвърден при Властелина на Могъщия Трон.

21. Който е дълбоко уважаван, ползващ се с доверие.

22. И не е луд вашият събрат( Мухаммед).

23. Той го видя на светлия небосклон.

24. И ( вести) от съкровеното той не укрива.

25. И това не е слово на прокуден шейтан.

26. Къде отивате тогава?

27. Това действително е поучение за световете-

28. за всеки от вас, който желае да е на правия път.

29. Но вие може да пожелавате само онова, което желае Аллах, Повелителят на световете.

Тази сура се състои от две тактови групи айети, всяка от които разглежда въпроса за потвърждаването на една велика истина от истините на ислямската доктрина, т.е. вероубеждението. Първата от тях – това е истината за деня Къямет със съпътстващите всеобщия космически прелом, обхващащ слънцето, звездите, планините, моретата, Земята, небесата, добитъка и дивите зверове. Хората също така ще бъдат обхванати от този прелом.

Втората от тези истини – е истината за откровението на Всевишният Аллах и свързаното с това качество на Властелинът, Който го носи, а също така качеството на пророка, който го получава. След това следват хората, към които пророкът се обръща с това откровение в съответствие с великата воля на Всевишният Аллах, която е сътворила хората и е низпослала откровението за тях.

Общата ритмика на тази сура напомня на бурно неудържимо и всеобхватно движение, отнасящо и разпиляващо всичко по своя път. То предизвиква вълнение у мълчаливия и вселява ужас в спокойния, отнася всичко привично и оборва всичко известно, внася твърдо и продължително сътресение в душата на човека, лишава я от всичко онова привично, в което тя намира успокоение. И ето човешката душа се оказва в този кошмар, разрушителният и всичко помитащ ураган, носеща се в него подобно на перце, нямащо тежест и убежище. И няма спасение за нея нито убежище, освен защитата на Единственият Господстващ, и Той е Единственият, на Който принадлежат живота и вечността; само на Него Единственият принадлежат решението, убежището и спокойствието…

Нататък сурата само с едната своя обща ритмика лишава душата от всякакво спокойствие и опора, принуждавайки я да прибегне към защитата на Всевишният Аллах, да търси спасение при Него, измолвайки мир, спокойствие и убежище.

Наред с това сурата съдържа богата палитра от блестящи картини, - както тази великолепна вселената, която ние виждаме, така и този последен ден, в който тази вселена ще се преобърне с цялата си позната подредба. Сурата е преизпълнена с изящни изразителни средства и епитети, подбрани с цел да предадат колорит на сцените и ритмите. И това и другото се съединяват в тясно текстово пространство на тази сура, оказвайки натиск върху усещанията на човека, силно и впечатляващо въздействайки върху всичките му чувства.

Ако не бяха редицата изразителни слова и словосъчетания, непривични и неясни за съвременния читател, то тази сура със своя ритъм, картини, образи, смислови оттенъци и истини би произвела действие, несравнимо с никакъв превод на човешки език. Тя би докоснала най-тънките струни на сърцето в неговите дълбини. Това, което трябва да се случи, няма да отмине, и в наше време ние сме се отделили от езиковия стил, присъщ на Свещеният Коран!

* * *

Когато слънцето бъде обвито( в мрак) и когато звездите угаснат, и когато планините бъдат раздвижени, и когато бременните камили( в десетия месец ) бъдат изоставени, и когато дивите зверовете бъдат насъбрани, и когато моретата се препълнят, и когато душите се съединят, и когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито, и когато свитъците бъдат разгърнати, и когато небето бъде смъкнато, и когато Джахим бъде нажежен, и когато Дженнетът бъде приближен, тогава всяка душа ще узнае какво е извършила.

Такава е картината за всеобщият прелом, когато ще изчезне всичко познато, ще се случи всеобхватно изригване на всяко нещо. Този прелом, когато бъдат унищожени небесните и земните тела и масиви, дивите зверове и домашните животни, душите на хората и порядъка на всички дела, когато бъдат спуснати всички завеси, и стане известно всичко скрито, и всяка душа застане за решение и равносметка на всички дела, извършени от нея и за всичко прибавено от нея. Всичко наоколо ще бъде обхванато от буря и околния свят ще се преобърне!

Всички тези грандиозни космически събития в тяхното многообразие указват, че известната ни вселена се явява хармоничен и прекрасен свят, всички движения ка който са уравновесени и изравнени, всички вещи са пропорционални, надеждни, точни и твърди. И ето във вселената ще бъдат разрушени всички връзки на тази стройна система, в безпорядък ще се разпилеят нейните съставни части, ще изчезнат всички нейни свойства и качества, които са й позволявали да функционира, ще завърши отмереният й срок, тъй като всяко сътворено ще придобие нова форма на съществуване и живот със закономерности и истини, абсолютно неизвестни нам в дадената известна нам вселена.

Целта на тази сура се състои в това, щото да утвърди всичко споменато в чувствата и сърцата на хората, за да се откъснат от преходните земни явления, колкото и устойчиви те да се оказват, и да се приобщят към непреходната и вечна истина – истината на Всевишният Аллах, Който няма да пропадне и няма да изчезне, докато абсолютно всичко останало ще пропадне и ще изчезне. Душите и сърцата са длъжни да се отскубнат от рамките на привичното и обичайното в тази известна ни вселена и да се сдобият с абсолютната истина, съществуващи извън зависимостта от време, място, мироглед, чувствено възприятие или каквото и да било явление, налагащо й ограничение в зависимост от условията или частни случаи!

Това е общото усещане, което прониква в душата на човека, когато той се запознае с картините на този страшен прелом. Що се отнася до истината за това, какво ще се случи със всички същества, то тя е известна само на Всевишният Аллах . тя е много по-величествена от това, което ние можем да разберем и да осъзнаем сега с нашите чувства и представи, намиращи се в плен на нашите земни възприятия и начин на мислене. Най-крупните катаклизми, които са ни известни, - това са разрушителните мощни земетресения, крупните вулканични изригвания, стълкновението на Земята с метеори и болиди. Най-страшната водна катастрофа, известна на човечеството – това е потопа…Най-страшните космически събития, отбелязани от учените – това са изригванията и протуберансите върху повърхността на слънцето, случващи се на разстояние повече от стотици милиони мили…

И всичко това е само детска игра в сравнение с всеобщия ужасен прелом, който ще се случи в деня Къямет!!!

Ако беше необходимо, щото ние да узнаем малко за истината на това, което ще се случи с всичко живо, то ние бихме получили само приблизително описание с използваните лексически средства и думи, с които сме свикнали в нашия земен живот!

* * *

* * *

Обвиването на слънцето може да означава неговото изстиване, угасване и прекратяване на мощните протуберанси и изригвания, чиито пламъци днес се разпространяват от всички страни на слънцето на разстояние стотици мили, което се потвърждава от астрономическите наблюдения по време на слънчевите затъмнения. Тези мощни плазмени смерчове, образуващи се в резултат от въздействието на високи температури, достигащи до 12000 градуса, които превръщат слънчевото вещество в пламтящи газови протуберанси, могат да угаснат, и слънцето да се покрие с кора, аналогична на земната кора. От тази твърда обвивка вече няма да изригват и да се разпространяват мощните езици на пламъка!

Може би, така и ще бъде, а може би, ще се случи и нещо друго…Що се отнася до това, по какъв начин това ще случи и какви фактори ще доведат до това, то знанието за всичко това принадлежи на Всевишният Аллах.

* * *

Угасването на звездите може да означава тяхното разпръсване и разрушаване на системата, свързваща ги, ще помръкне тяхната яркост и ще угасне тяхната светлина…И само на Всевишният Аллах е най-добре известно, с кои именно звезди ще случи тази катастрофа, и дали това ще е група звезди, близка до нас. Дали това събитие, например, ще засегне нашата слънчева система или нашата галактика, в която броя на звездите достига до стотици милиони, или пък то ще обхване всички звезди, чийто брой и местонахождение са известни само на Всевишният Аллах? Зад пределите на това, което е достъпно за нашето наблюдение, се намират множество галактики и безкрайни космически пространства, чиито брой и граници не са ни известни. Съществуват звезди, които ще бъдат затъмнени, както за това се съобщава в дадения правдив текст, ала истинската същност на всичко това е известна само и единствено на Всевишният Аллах…

* * *

Раздвижването на планините може да означава тяхното разрушаване, раздробяване и разпръскване из въздуха във вид на прах, както за това се говори в други сури: И те питат за планините. Кажи:“Моят Повелител изцяло ще ги разпръсне” /20:105/ Когато планините рухнат и се превърнат в отломки и станат разпиляна прах/56:5-6/… И планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж./78:20/ Всичко това указва, какво ще се случи с планините, когато те изгубят своята твърдост, нерушимост, споеност и цялост. Може би, това ще се случи в резултат на всеобщо земетресение, за което в Свещеният Коран се казва: Когато земята бъде разтърсена в трус, и земята изхвърли своите товари./99:1-2/ Всички споменати събития ще се случат в този дълъг ден..

* * *

Нататък следват словата на Всевишният Аллах: И когато бременните камили (в десетия месец) бъдат изоставени… Тук става дума за камилите самки, които се намират в десетия месец от своята бременност. Камилите се смятат за най-скъпото и ценно имущество на всеки арабин, но още по-голяма ценност представляват тези от тях, които се намират в такова състояние, тъй като те ще родят потомство и ще дадат мляко, което обещава бърза печалба. И ето в Денят, когато ще се случат всички тези ужаси, хората захвърлят и се отказват от бременните камили, които губят своята ценност, и от тях вече никой не се интересува…Работата е там, че арабина, към който са обърнати дадените слова, ще остави без надзор и ще се откаже от тези камили само в случай на най-застрашаваща и заплашваща ситуация собствения му живот!

* * *

И когато дивите зверовете бъдат насъбрани…Обхванати от ужас дивите зверове са се събрали заедно, те ще се струпат на купчина след безумен бяг по покритите с растителност простори. Те ще са забравили своя страх един от друг, ще са забравили за своята плячка. С изкривени от ужас муцуни, те няма да се стремят по навик да се укрият в своите леговища и бърлоги и няма да преследват своите жертви. Страхът и ужасът, които са ги обхванали, абсолютно са ги лишили от тяхната природа и навици! А какво тогава ще бъде с хората в този невероятен ужас?!

* * *

Що се отнася до разливането на реките, то това може би ще е препълването им с вода, или пък ще бъдат залети с вода в резултат на катастрофални наводнения, подобни на тези, които са съпътствали раждането на Земята и нейното изстиване (за което се споменаваше в сура “ан-Назиат”). Разливането на реките и моретата може да стане и в резултат на мощни земетресения и изригвания на вулкани, които ще разрушат всички водораздели, и всички водни пространства ще се слеят. Възможно е, смисълът на това да е, щото водите рязко да увеличат своя обем и да се разлеят с взривна сила, както за това е казано на друго място в тази сура: И когато моретата се препълнят… Това е може би взрив на елементите от които се състои водата, с разпада на нейния водород и кислород, или пък взрив на атомно-молекулярен уровен, подобен на атомния взрив(което е още по-ужасно), или пък под някаква друга форма. Когато това се случи, цялата вода ще се превърне в невъобразимо море от огън. Взривовете на ограничено количество от атомна или водородна бомби представлява потресаващ ужас, известен на нашия свят. Ако подобен взрив се случи в тази или под друга форма с ядрата на водата, то грандиозността и катастрофалността на такъв ужас са недостъпни за възприятието на човешкото съзнание, както и безграничния ад от огън и пламъци, в каквото ще се превърнат всички води!

* * *

Съединяването на душите, по всяка вероятност, означава общия сбор на душите на всички хора в тяхната телесна обвивка след тяхното пресъздаване. Очевидно, общия сбор на хората ще се осъществява на отделни групи по принципа на еднородността в техните свойства, както за това е казано в Свещеният Коран: Вие ще се разделите на три групи/56:7/ т.е. вие бяхте три разновидности или категории. Това са приближените, хората от дясната страна и хората от лявата страна, а може би, тези формирования ще бъдат еднородни по друг принцип!

* * *

И когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито… Позорното петно в душата на човека по времето на джахилията (периода на невежеството преди Исляма) е бил разпространения обичай да се погребват живи новородените момиченца, заради страха от срам и бедност. В повествованията на Свещеният Коран този обичай се обяснява с целият този цинизъм, с който са се вършили всички неща в епохата на невежеството, и Ислямът е дошъл, за да спаси арабите от тази пропаст, както и цялото останало човечество. В Свещения Коран Всевишният Аллах е казал: И щом известят някого от тях за женска рожба, лицето му помрачнява и спотайва той печал. Скрива се от хората заради лошото, което са му съобщили ­дали да я пощади за унижение, или [жива] да я зарови в земята. Колко зли са техните съждения!/16:58-59/ Всевишният Аллах е казал още:

И когато известят някого от тях за раждането на онова (т.е. раждането на момиче), което той приписва на Милосърдният Аллах, лицето му почернява от гняв и той едва се сдържа. Нима [Му приписват] онази, която се украсява с накити и не е способна ясно да изложи [своите мисли] в спора?/43:17-18/ В Свещеният Коран е казано още: И не убивайте своите рожби, заради страх от бедност! Ние храним и вас, и тях./6:151/…

Погребването се е осъществявало по много жесток начин, тъй като момиченцето е било заравяно живо! При това в този гнусен обичай те са се изхитряли така, както са могли. Имало е такива, който са оставяли своето момиче да порасне и да стане на шест години, а след това казвали на майката: “Намажи я с благовония и накичи, за да я заведа у роднините!” Изравяйки яма в пустинята, бащата завеждал дъщеря си до нея и казвал: “Погледни в нея!” След това той бутал момичето в ямата и я засипвал с пясък! У други е било прието, щото родилката при настъпване на родилни болки да е заставала до края на яма, която по-рано е била изровена. Ако новороденото е било от женски пол, то майката хвърляла момиченцето в ямата и веднага го засипвала с пясък! Ако някои не са могли да закопаят момичето живо, то те са се държали с дъщеря си, както с нищожно същество, докато тя не достигне възраст, пригодна за пастирство. След това я обличали с груба вълнена дреха и я отправяли към някое бедуинско семейство, където момичето е пасла камилите на своите хазяи!

Що се отнася до тези, които не са погребвали живи своите момичета и не са ги изпращали да пасат животните, то те са имали други средства, с които са карали момичетата да почувствуват своето унижение и безполезност. Ако жената е била омъжена, а след това нейния мъж умре, то идвал негов роднина и нахвърлял върху вдовицата свои дрехи. Това означавало, че тя става забранена за всички хора, и никой вече не е могъл да я вземе за жена. Ако жената се харесвала на роднината, то той я е вземал за своя жена, без изобщо да се интересува от нейното желание и без да иска нейното съгласие! Ако вдовицата не се е харесвала на роднината, то той я е държал забранена до нейната смърт, а след това наследявал нейното имущество. Имало е и следното, жената под една или друга форма е могла да се откупи за определена сума. Някои са се развеждали с жените си при условие, че тя може да се омъжи повторно само за човек, угоден на бившия й съпруг, или пък тя е трябвало да се откупи за сметка на това имущество, което той й е дал. В редица случаи след смъртта на мъжа неговите роднини оставяли на вдовицата някое дете от мъжки пол, докато той порасне и след това той я е вземал за жена. Случвало се е мъжа да става настойник на момиче-сираче. Той е забранявал на това момиче-сираче да се омъжва, разчитайки на това, че когато неговата жена умре, той ще вземе момичето-сираче за жена, или пък ще ожени за нея своя малолетен син, за да присвои нейното имущество!

Именно такова е било положението на жените в епохата на невежеството джахилия, докато не дошъл Исляма, който обявил тези обичаи за позорни и ги е нарекъл отвратителни. Ислямът е забранил за се заравят живи момиченцата, признавайки този греховен обичай, за което в деня Къямет ще бъде поискан отговор. Свещеният Коран разказва за това в рамките на всеобщия яростен и бурен ужас, смятайки че космическото събитие е редицата на други величествени събития. В Свещеният Коран се казва: И когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито… То тогава, каква ли ще бъде съдбата на онзи, който я е погребал?!

Достойнството на жената никога не е могло да израсте върху почвата на невежеството, а това е станало само тогава, когато е бил изпратен шериата на Всевишният Аллах и Неговото наставление относно достойнството на цялото човечество и за почитането на човека изобщо, както на мъжете, така и на жените. Шериата е издигнал човекът на подобаващото му се място, като на същество, в което е бил вдъхнат дух от Всевишният и Възвишеният Аллах. Именно от този източник произтича достойнството на жената, подарен й от Исляма, съвсем не поради причина от въздействието на някакъв фактор от околната среда.

Когато е станало раждането на новия човек основано на усвояването от него на небесното ръководство, а не на земните ценности, тогава и жената е придобила своето истинско достойнство. По-рано жената не е могла да заеме достойно положение сред роднините и да бъде оценена по достойнство от тях поради своята слабост и високата стойност на житейската издръжка. Такъв подход обаче, е бил обусловен не от божествените небесни ценности, а от земните мерки, съгласно които жената няма никаква тежест. Истинската тежест човешкия дух придобива бидейки свързан с Всевишният Аллах, и ето тук мъжа и жената стават абсолютно равни. В системата от доказателства, че тази религия е от Всевишният Аллах и това, с което е дошъл пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е резултат от откровението на Аллах е качествен скок в положението на жените също така се явява едно от тези неопровержими доказателства. Става дума за това, че в съществуващото тогава общество и социалната среда не е имало и най-малък признак за това, че жената някога ще получи такова достойнство, както и не е имало никакъв стимул или мотив в социален план, особено в икономическа ситуация. По този начин, никога никакво изменение не би се случило, ако разбира се не бе изпратено наставлението на Всевишният Аллах, за да започне този процес основан на други мотиви с абсолютно други свойства, различни от земните фактори, особено подбудителните мотиви, действащи в епохата на невежеството джахилия. На основата на небесните ценности и небесните критерии жената е получила качествено ново положение!

* * *

* * *

И когато свитъците бъдат разгърнати…т.е. книгите с делата на хората. Разгръщането на книгите означава тяхното отваряне и запознаване с това, което е записано в тях. Те вече няма да бъдат скрити и незнайни, а подобна гласност ще окаже изключително тежко въздействие върху душите на хората. Колко много скрита лошотия съществува, чието обнародване ще бъде много неприятно за човека извършил всичко това, който ще бъде потресен и сломен от подобно разобличаване! И ако всички такива дела бъдат разкрити и станат очевидни в този наближаващ ден?!

Такова разпространение и разкриване само по себе си представлява една от формите на ужас в този ден и признак за всеобщия прелом, когато скритото става явно, спотайваното излиза наяве и се разобличава всичко онова, което е било скрито в душите и сърцата на хората

* * *

Такова разобличаване на всичко онова, което е било скрито в сърцата на хората, ще бъде съпроводено от съответстващото явление в космоса: и когато небето бъде смъкнато… Как това ще се случи на дело и по какъв начин ще стане, ние определено не можем да кажем. Ние обаче, си представяме, как човек гледа и не вижда над себе си небесния купол, изчезнал по причина, изменила цялата космическа система, благодарение на която е съществувал небосвода. И това е напълно достатъчно…

* * *

След това настъпва финалната сцена от всички драматични картини на ужасният и страшен ден: И когато Джахим бъде нажежен, и когато Дженнетът бъде приближен…

Огънят ще се възпламени и ще се разгаря, ще растат неговите пламъци, яркост и температура…Ала къде ще бъде този огън? По какъв начин ще се възпламени и ще се разгаря? Какво гориво ще бъде използвано за това? В това отношение ние имаме само словата на Всевишният Аллах: горивото на който са хората и камъните!/2:24/ и /66:6/. Но това ще се случи, след като в Огъня бъдат хвърлени неговите обитатели. А какво ще се случи преди това, то за огъня и неговото гориво е известно само на Всевишният Аллах!

Дженнетът ще се приближи и ще стане очевиден за неговите обитатели, на които той е бил обещан. Те ще усетят лекотата при неговия вход и улеснението при проникването в него. Той е осезаем, близък и готов да приеме своите обитатели. Дори използваните за тези описания епитети са леки и плавни при тяхното произнасяне, подчертавайки дори самото звучене на лекотата за влизането в него!!!

* * *

И когато всички тези чудовищни събития в битието на цялата вселена се случат, а също така в съществуването на всички живи твари и всяко нещо, тогава в душите на хората вече няма да остане никакво съмнение относно истината за всичко извършено от тях, това, с което те са дошли в този ден, и какво ще представят те за равносметката:

Тогава всяка душа ще узнае какво е извършила…

И в този потресаващ ден, всяка душа ще узнае, какво има, какво ще стане с нея и какво й предстои. Тя ще разбере това в обкръжаващата я ужасна обстановка, тя ще разбере това, бидейки не в състояние и нямайки сила да промени каквото и да било от извършеното, да добави или пък да намали каквото и да било. Тя ще узнае това, когато вече е отделена и лишена от всичко привично, обикновено и известно в обичайния живот, а така също и относно представите си за него. Тя ще бъде откъсната от нейния свят, а нейният свят ще бъде откъснат от нея. абсолютно всичко ще се измени и ще преобразува своя облик. Ще остане само величественият Лик на Всемогъщия Аллах, който няма да се промени и преобразува. Всички души ще се устремят и ще се обърнат към Благородния Лик на Всевишният Аллах, и те ще открият Всемогъщия, когато се измени и преобрази цялата вселена!

В такъв ритъм завършва първия такт на сурата, преизпълнил с чувства величествените картини на това, което ще се случи в деня на великия прелом.

* * *

Нататък следва втората част на сурата, която започва със сигнал за клетва в прекрасните космически явления и използването на най-изящните изразни средства… Това е клетва относно характера на божественото откровение и качествата на пратеника салляллаху алейхи ве селлем, явяващ се носител на това откровение, което му се низпослава, а така също и относно позициите на хората в съответствие с волеизявлението на Всевишният Аллах:

О, не! Кълна се в залязващите планети, движещи се, скриващи се, Кълна се в нощта когато се здрачава, Кълна се в утрото, когато се развиделява. Това наистина, е слово на благороден пратеник имащ сила, утвърден при Властелина на Могъщия Трон. Който е дълбоко уважаван, ползващ се с доверие. И не е луд вашият събрат( Мухаммед). Той го видя на светлия небосклон. И ( вести) от съкровеното той не укрива. И това не е слово на прокуден шейтан. Къде отивате тогава? Това действително е поучение за световете - за всеки от вас, който желае да е на правия път. Но вие може да пожелавате само онова, което желае Аллах, Повелителят на световете.

Планетите, които изчезват, движат се право, след това се скриват. Изчезването на планетите означава, че те се връщат в своята космическа орбита, движат се направо, след това се скриват. Подобно образно изразяване дава на планетите свойството на живот с елегантност, подобно като живота на антилопите. Те се движат, изчезват, скриват се в своите убежища, след това наново се появяват от друга страна. Усеща се реалния пулс на живота в резултат на използването на такъв изящен и тънък стилистичен изказ по отношение на тези планети. Човек е проникнат с подсъзнателното усещане от красотата за движението на тези планети, тяхното изчезване и поява. Тази красота се усеща в самия процес на това, как те се скриват и възникват наново, изчезват и се завръщат. Усещането за красота се създава също така и благодарение на прекрасното звучене на съответните лексически средства.

Кълна се в нощта когато се здрачава… т.е. когато настъпи тъмнината. Такова усещане дава и самото използване на думата “здрачава”. В своето изискано звучене тази дума, състояща се от няколко срички, вдъхва живот в тази нощ, предавайки на нощния мрак видимостта на ръце или краката, които в реалност отсъстват! Това е поразително внушение и забележителен избор на изразни средства.

Същото може да се каже и за словата: Кълна се в утрото, когато се развиделява… което е още по-жизнено и впечатляващо. Утрото диша подобно на живо същество, и неговото дихание дава светлина, живот и движение, с което е преизпълнено всяко живо същество. Аз почти съм уверен, че в арабския език, при цялото богатство на неговите стилистически изразителни средства, отсъства аналогичен по изразителност епитет, отнасящ се за утринното време. Зарята се вижда толкова отчетливо, че сърцето почти физически усеща нейното трепетно дихание! След това следва дадения израз, описващ тази истина, която усеща разтвореното сърце.

Всеки човек, който чувства изразителната и образна красота на тези айети, осъзнава, че словата на Всевишният Аллах: О, не! Кълна се в залязващите планети, движещи се, скриващи се, Кълна се в нощта когато се здрачава, Кълна се в утрото, когато се развиделява… - представлява проникновено изразително богатство, освен тези космически истини, за които се говори тук. Това забележително по своето изящество стилистическо богатство представлява ценен принос в общочовешката класика в различните чувства, позволяващи на човечеството с всички чувства да възприеме космическите събития, за които става дума.

* * *

Текстът на сурата пламенно разказва за тези космически картини, правейки ги жизнени и вселявайки в душата на човека техния дух посредством използването на живите и прекрасни изразни средства на езика, за да може душата на човека да проникне в тайните на величествените картини и да осъзнае могъществото, стоящо зад всичко това. Сурата разказва за истинността на вярата, към която се призовава човешката душа, утвърждавайки след това тази истина в най-подходящия момент за нейното споменаване и възприятие:

Това наистина, е слово на благороден пратеник имащ сила, утвърден при Властелина на Могъщия Трон. Който е дълбоко уважаван, ползващ се с доверие. Наистина, Свещеният Коран и описанието на Сетния ден е слово на благороден пратеник, т.е. на Джебраил, който е бил негов носител и възвестител. То е станало негово слово, тъй като той го е съобщавал.

Споменава се качеството на този пратеник, който е бил избран за носенето и съобщаването на това слово… “благороден” пред неговия Повелител. Именно самият негов Повелител казва: “имащ сила”, - което позволява да се направи извода за необходимостта от силата, за да се носи това слово, утвърден при Властелина на Могъщия Трон, т.е. при своето положение и място, но пред кого? Пред Всевишният и Височайш Властелин на Трона: Който е дълбоко уважаван, т.е. там във висшите сфери, и ползващ се с доверие, относно пренасянето на словото и неговото възвестяване.

Всички тези качества като цяло внушават мисълта за благородство, величие и възвишеност на това слово, а така също и за загрижеността на Всевишният Аллах, отделяна от него за човека, т.е. Всевишният Аллах специално е подбрал благородния пратеник, за да може той да донесе на човека тази мисия и да предаде божественото откровение на избрания измежду хората пророк. Подобна загриженост докарва до объркване това живо същество, което абсолютно нищо не струва спрямо мащабите на царството и властта на Всевишният Аллах, ако ли Самият Аллах – Велик е Той и Всемогъщ! – не е отдал своето предпочитание към него, оказвайки му висока почит!

* * *

Такива са чертите на пратеникът, който е бил носител на словата и негов изпълнител. Що се отнася до пратеникът, който конкретно е донесъл до вас това слово, то той е вашият събрат, който вие много добре познавате от дълго време. Тогава защо, когато той е дошъл при вас с пълно право за това, казвате за него това, което казвате, допускайки най-различни изказвания по негов адрес?! Та нали той е ваш събрат, който вие не можете да игнорирате. И той е достоен за доверие, когато с увереност ви разказва за съкровеното:

И не е луд вашият събрат( Мухаммед). Той го видя на светлия небосклон. И ( вести) от съкровеното той не укрива. И това не е слово на прокуден шейтан. Къде отивате тогава? Това действително е поучение за световете…

И ето те казали за благородният пратеник, който прекрасно познават, знаят неговото благоразумие, правдивост, честност и надеждност, те казали, че той е безумец, и шейтан му е внушил това, което той говори. Както се съобщава в преданията, някои хора казали това заради вреда, сплитайки всякакви зли интриги против него и против неговия призив. Други пък казали същото по негов адрес, бидейки в недоумение и изумени от чутото, тъй като в това не е имало нищо привично и познато за хората. това напълно е съответствало на техните убеждения относно това, че на всеки поет шейтана внушава някакви небивали слова, и че на всеки служител на култа шейтана подсказва нещо съкровено и далечно, и че шейтан влиза в някои хора и изказва странни слова от техните усти! С това те са оставили настрана единственият верен аргумент, същността на който се състои в това, че наистина всичко това е божествено откровение, низпослано от Повелителят на всички светове.

В тази си част сурата от Свещеният Коран разказва на хората за потресаващата красота на вселената и жизнеността на нейните прекрасни картини, което вселява в техните сърца увереност, че Свещеният Коран произлиза от същата съзидателна мощ, която е сътворила цялата тази изключителна красота. Свещеният Коран е дошъл, за да разкаже на хората относно качествата на пратеника, който е бил негов носител, и за пратеника, който им го е възвестил. Този пратеник е техен събрат и е бил добре известен на своите съотечественици, а не безумец. Това е този, който с очите си е видял благородния пратеник Джебраил на толкова ясния и отчетлив небосклон, че това е било съвършено очевидно. И той салляллаху алейхи ве селлем, е бил абсолютно уверен в истинността на съкровеното, в което няма място за никакви подозрения относно разказаното от него. Това, което те са знаели за пратеника, е било относно неговата правдивост и твърда убеденост. И това не е слово на прокуден шейтан, тъй като шейтаните не наставляват в правия път. И той ги пита осъдително: Къде отивате тогава? Къде отивате в своите съждения и думи? Или къде отивате в своя път, всячески отклонявайки се от истината, въпреки че тя ще застане на вашия път, където и да се намирате!

Това действително е поучение за световете…т.е. напомняне на хората за истинската същност на тяхното битие и съществувание, за истината на тяхното сътворяване и обкръжаващата ги вселена… Световете, означава глобалният характер на призива от първия етап на неговото възникване. Както свидетелстват този и други меккански текстове, ислямския призив в Мекка е бил блокиран и подложен на гонения.

* * *

Що се отнася до това впечатляващо, убедително и точно разяснение, то им напомня, че да се тръгне по пътя на истинското наставление е леко за онзи, който го желае, и следователно, само те самите носят отговорност за себе си. И Всевишният Аллах им дарил тази опростеност в избора на пътя:

За всеки от вас, който желае да е на правия път.

Това означава: да се върви право по пътя на истинското наставление на Всевишният Аллах, по пътя, водещ към Него, след такова изчерпателно разяснение, което напълно снема всички съмнения, открива цялата неправда и отблъсква всеки контра довод. Това наставлява здравото сърце на истинския път, а онзи, който не застанал на правия път, то той лично отговаря за собственото си отклонение, защото е имал възможност да върви в правия път. Доказателствата за истинността на пътя и вдъхновяващата сила на вярата са толкова мощни, дълбоки и имащи тежест в душите и перспективите, че да се отклониш от това въздействие може само с преднамерено усилие. И това е особено сложно, когато хората чуват наставлението на истинския път с посредничеството на впечатляващия, вдъхновяващ и пробуждащ метод на Свещеният Коран. Да се отклониш от пътя на Всевишният Аллах след това е в състояние само онзи, който сам желае да се отклони, без каквото и да е причина или оправдание!

* * *

Когато на хората е съдено да бъдат напътени в правия път, и правия път е лек за тях, то в текста на сурата се утвърждава велика истина, стояща зад техните желания и воля. Тази истина се състои в това, че всяка действаща воля и подбуждащи стремежи представляват в същността си волята на Всевишният Аллах …

Но вие може да пожелавате само онова, което желае Аллах, Повелителят на световете.

Това е казано, за да не си въобразяват, че тяхната воля съществува отделно от величайшото волеизявление, към което се връща всяко дело. От това следва, че дарената на хората свобода на избора и лекотата за приемане на истинното наставление също така зависят от волеизявлението на Всевишният Аллах, което господства над всяко нещо, което е било и ще бъде!

Тези благородни айети на Свещеният Коран , които следват след споменаването за волята на живите твари, са призвани да коригират вяро въображението на хората и неговата вторичност по отношение на великата истина. Тази истина се заключава в това, че абсолютно всичко в това битие произтича от волеизявлението на Всевишният Аллах . Дарената от Всевишният Аллах на хората способност да правят своя избор, се явява една от страните на Неговото волеизявление, както и всяко друго предопределение и устройство. То е подобно на това, как Всевишният Аллах позволява на меляикетата абсолютно подчинение в това, което на тях им се заповядва и им дарява мощ, необходима им, за да изпълнят поръчаните им задания. По този начин, това също така е една от страните на волеизявлението на Всевишният Аллах, както и дарената на хората възможност за избор на един от двата пътя след тяхното обучение и разяснение.

Съвършено необходимо е, тази истина да се утвърди в представите на правоверните. Те са длъжни да осъзнаят, че има Истина само по себе си, за да прибягнат към волеизявлението на Всевишният Аллах, търсейки в него помощ и успех. Хората зависят от волеизявлението на Всевишният Аллах във всичко, което те получават, или пък търсят по своя път!