Тефсир на сура ан-Назиат

Тефсир на сура ан-Назиат

Меканска. Съдържа 46 знамения.

В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!

1. Кълна се в изтръгващите( душите) с все сила,

2. и в изваждащите ( ги) нежно,

3. и в спускащите се бързо,

4. и в гонещите се в надпревара,

5. и в изпълняващите повелите!

6. В Деня, когато (се протръби с тръбата за първи път) ще се разтърси тресящата се ( вселена)

7. ще последва второто (протръбяване)

8. Някои сърца в този Ден ще тръпнат.

9. Погледите им ще бъдат сведени.

10. Ще кажат:” Нима ще бъдем върнати към предишното(състояние),

11. нима след като бяхме прогнили кости?”

12. Ще кажат:”Това тогава е завръщане със загуба.”

13. То е само един повик,

14. и ето всички ще бъдат изправени(на голата Земя) съживени!

15. (О, Мухаммед!), не стигна ли до теб разказът за Муса?

16. Когато неговият Повелител го призова в свещената долина Тува:

17. “Иди при Фираун! Той престъпи позволеното,

18. и кажи: “Не ще ли се пречистиш?

19. Аз ще те напътя към твоя Повелител, за да се побоиш?”

20. И му показа най - великото знамение.

21. Ала той го взе за лъжа и се възпротиви.

22. После се отвърна със зло упорство.

23. И насъбра ( своите войни) и прогласи.

24. Каза: “Аз съм вашият повелител, върховният!”

25. И затова Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот.

26. Наистина в това има поука за всеки, който се бои (от Аллах.)

27. Вие ли сте по- трудни за сътворяване или небето? Той го съгради.

28. Въздигна неговият свод и го изравни(в съвършенство),

29. и потъмни нощта му, и изведе утрото му,

30. и Земята след това разпростря

31. Извади от нея водите и пасбищата й,

32. и закрепи планините й

33. за ползване от вас и от вашия добитък.

34. И когато настъпи великото бедствие,

35. тогава в този Ден човек ще си припомни за какво се е старал,

36. и Джехеннемът “Джахим” ще бъде показан на всеки, който вижда.

37. За този, който е престъпвал позволеното,

38. и е предпочел земният живот,

39. обиталището е Джахим.

40. За който се е страхувал да не застане пред своя Повелител (с грях) и е удържал душата от страстта,

41. обиталището е Дженнет.

42. Питат те ( о, Мухаммед) за Часа:” Кога ще настъпи?”

43. Но какво знаеш ти, че да го споменеш?

44. Само твоя Повелител знае за окончателното му настъпване.

45. Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него.

46. В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една вечер или утрин.


Тази сура се явява един от образците сури, съдържащи се в този джуз на Свещеният Коран, чиято цел се състои в това да осведоми сърцето на човека за истината на отвъдния свят с неговата чудовищна обширност и пространственост, сериозност и самобитност в рамките на предопределението от Аллах относно възникването на този земен свят на хората и всевишното управление на всички етапи от неговото възникване, и неговото развитие както на повърхността на Земята, така и в нейните недра, а след това и в отвъдния свят, означаващ край за човешкия живот и преход в бъдещия живот.

Чрез стремежът да се доведе до човешкото сърце истината за огромния, величествен и необятен отвъден свят, в изложението на тази сура се използват различни ритми за по-добро въздействие върху струните на душата, а също така и всевъзможни нюанси относно тази велика истина. Всички тези ритми и нюанси са свързани непосредствено с истината, за съзнателно и деликатно възприятие, с което те подготвят чувствата и усещанията на човека.

Подготовката за такова възприятие започва с тайнствено въведение, неясен смисъл, който предизвиква страх у човека, а също боязън и интуитивни опасения. Това навлизане се излага с рязък и пресичащ музикален ритъм, като че ли от внезапен уплах, ужас и разстройство на човек му спира дъха и гърлото му се свива от спазъм: Кълна се в изтръгващите( душите) с все сила, и в изваждащите ( ги) нежно, и в спускащите се бързо, и в гонещите се в надпревара, и в изпълняващите повелите!

След това вълнуващо и потресаващо тайнствено начало следва първата от серията картини за този Ден, която носи в себе си отпечатъка и е издържана в същия дух. Създава се впечатление, че началото служи за рамка и обвивка на тази първа картина: В Деня, когато (се протръби с тръбата за първи път) ще се разтърси тресящата се (вселена), ще последва второто (протръбяване).Някои сърца в този Ден ще тръпнат. Погледите им ще бъдат сведени. Ще кажат:“Нима ще бъдем върнати към предишното(състояние), нима след като бяхме прогнили кости?” Ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.” То е само един повик, и ето всички ще бъдат изправени(на голата Земя), съживени!

И ето тук, в тази вълнуваща, потресаваща, тежка и заплашителна атмосфера започва да се разгръща повествованието за гибелта на един от най-зловредните опровергатели в епизода из историята на Муса и Фираун. Музикалният ритъм става все по-спокоен и по-малко напрегнат, за да съответства на духа на разказа и повествованието: (О, Мухаммед!), не стигна ли до теб разказът за Муса?Когато неговият Повелител го призова в свещената долина Тува: “Иди при Фираун! Той престъпи позволеното, и кажи: “Не ще ли се пречистиш? Аз ще те напътя към твоя Повелител, за да се побоиш?” И му показа най - великото знамение. Ала той го взе за лъжа и се възпротиви. После се отвърна със зло упорство. И насъбра ( своите войни) и прогласи. Каза: “Аз съм вашият повелител, върховният!” И затова Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот. Наистина в това има поука за всеки, който се бои (от Аллах.) С това сюжетните се срещат, подготвяйки се за описание на тази велика истина.

След това от областта на историята повествованието преминава отворената Книга на мирозданието и величествените картини на вселената, свидетелстващи за силата на управление и божественото предопределение, създало вселената и разпореждащо се с нейната съдба, както в този свят, така и отвъдния. Тези картини са живо описани с използването на много изразителни лексически средства и отмерен ритъм, съгласуващ се с началото на сурата и нейната обща ритмика: Вие ли сте по- трудни за сътворяване или небето? Той го съгради. Въздигна неговият свод и го изравни(в съвършенство), и потъмни нощта му, и изведе утрото му,и Земята след това разпростря. Извади от нея водите и пасбищата й, и закрепи планините й, за ползване от вас и от вашия добитък.

И ето тук, след такива встъпителни и подготвителни айети, а така също и впечатляващи образни моменти, започва описанието на картината за великата гибел и съответното възмездие на човека за неговите земни дела. Описанието на такова възмездие се представя в картини, съответстващи на своите образи и оттенъци за събитието на великата гибел: И когато настъпи великото бедствие, тогава в този Ден човек ще си припомни за какво се е старал, и Джехеннемът “Джахим” ще бъде показан на всеки, който вижда. За този, който е престъпвал позволеното, и е предпочел земният живот, обиталището е Джахим. За който се е страхувал да не застане пред своя Повелител (с грях) и е удържал душата от страстта, обиталището е Дженнет.

И ето в този момент, когато съзнанието на човека, е препълнено с чувства, предизвикани от картините за великата гибел, и образа на широко отворения Джехеннем е за този, който вижда, мрачната съдба и края на този, който се противи и предпочита живота на нашия свят, а така също съдбата на този, който се бои от съда на своя Повелител и удържа душата си от похот…именно в този момент повествованието се завръща към опровергаващите този Час, които задават въпрос на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, за времето относно неговото настъпване. Тоналността на получения отговор е такава, че в усещанията и чувствата на човека още повече нараства страха и ужаса пред наближаващия величествен Час: Питат те ( о, Мухаммед) за Часа:” Кога ще настъпи?” Но какво знаеш ти, че да го споменеш? Само твоя Повелител знае за окончателното му настъпване. Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него. В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една вечер или утрин. Използването на дълъг звук в слято местоимение “му” предава на текста особено мощен ритъм, който подчертава грандиозност и прави заплахата още по-осезаема!

* * *

* * *

Кълна се в изтръгващите( душите) с все сила, и в изваждащите ( ги) нежно, и в спускащите се бързо, и в гонещите се в надпревара, и в изпълняващите повелите!

В тълкуването на тези слова е казано: става дума за меляикетата, които с все сила се стремят към душите на хората, те са много активни в своите пориви и движения, бързо се пускат в висшия свят, превъзхождат всички във вярата, подчиняват се на повелите отправени от техния Повелител и управляват поръчаните от Него дела.

В друго тълкуване е казано: това са звездите, които се преместват от своите орбити, активно се движат, премествайки се от място на място, плават бързо и се спускат в пространството на Всевишният Аллах, бидейки окачени на небесата и превъзхождат другите небесни тела по своя кръговрат. Тези звезди изпълняват възложените им от Всевишният Аллах задачи, управлявайки резултата и явленията, което оказва влияние върху живота на Земята и нейното население.

Има и такова тълкуване, което гласи, че изтръгващите, изваждащите спускащите се бързо и гонещите се в надпревара – това са звездите, а изпълняващите повелите – това са меляикетата.

Има и друго тълкуване, което гласи, че изтръгващите, изваждащите спускащите – това са звездите, а гонещите се в надпревара и изпълняващите повелите – това са меляикетата.

Каквото и да е значението на тези слова обаче, в действителност, ние чувстваме от най-истинското коранично повествование, че развитието става по следния начин: първо, създава се преди всичко разтърсване в усещанията на човека, опасение в неговите чувства, готовност и очакване на нещо много страшно и ужасно. Всички тези лексически и стилистически средства са активно задействани в началото на сурата за подготовка на възприемане от човека към осъзнаване на ужасяващото и всяващо страх явление на треперещата и тресящата се Земя, и в заключение – великата гибел!

В съответствие именно с такова възприятие ние предпочитаме да не се впускаме в по-пространствено тълкуване на лексическите значения и обсъждане, за да се живеем под сянката на Свещеният Коран с духа на неговото внушение и вдъхновение в неговия естествен вид. Постигането на сърдечния трепет и пробуждането на сърцата се явяват сами по себе си желана цел, и кораничното повествование използва всички средства, за да постигне това. Като пример може да ни послужи Умар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху! Веднъж той четял сура “Абаса”: “Той се намръщи и обърна гръб…”, докато не стигнал следните слова на Всевишният Аллах: И плодове и “абба”(тревна покривка)..

Тук Умар казал: “Ние знаем, какво е това плодове, но какво означава “ал-абба”?” След това, размишлявайки, казал: “Кълна се в живота ти, о Ибн ал-Хаттаб, това е само едно изкуствено затруднение! И какво от това, че ти не разбираш някакво слово от Книгата на Всевишният Аллах?!” Съгласно друга версия, той възкликнал: “Всичко това ние го знаем, но какво е това “ал-абба”?” След това разгневявайки се на себе си до такава степен, че дори строшил тоягата, която му била в ръката. Умар възкликнал: “Кълна се в Аллах, всичко това е само изкуствено затруднение! Но какво от това, че ти сине на майката на Умар, не разбираш словото “ал-абба”.” По нататък той продължил: “Следвайте това, което ви е ясно от тази Книга, а онова, което не разбирате, го оставете.” Такива думи произлизат от дълбоко уважение и почитание към великите слова на Всевишният Аллах, предпазливо отношение от страна на слугата към словото на своя Повелител. Възможно е зад такива слова да се крие божествената цел и замисъл на Самият Аллах.

* * *

Встъпителната част е издържана в стил клетви относно това, което се описва в следващите айети на дадената сура:

В Деня, когато (се протръби с тръбата за първи път) ще се разтърси тресящата се (вселена), ще последва второто (протръбяване). Някои сърца в този Ден ще тръпнат. Погледите им ще бъдат сведени. Ще кажат:“Нима ще бъдем върнати към предишното(състояние), нима след като бяхме прогнили кости?” Ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.” То е само един повик, и ето всички ще бъдат изправени(на голата Земя), съживени!

Определено тук става дума за тресящата се Земя, което се потвърждава от казаното от Всевишният Аллах в друга сура: В Деня, когато ще се разтресат Земята и планините/73:14/ Вторичното разтърсване означава небесата, които ще се разтресат и ще се прекатурят след Земята, когато ще се разтрошат и разпръснат звездите и планетите.

Разтърсващото сътресение може да бъде изтълкувано в смисъл, че след първото протръбяване до основи ще се сгромолясат Земята, планините и всички живи същества, които ще изпаднат в безсъзнание както, тези които са в небесата така и онези, които са на Земята, освен онези, които на Всевишният Аллах е угодно да изключи. Вторичното сътресение означава второто протръбяване на тръбата, след който всички ще се изправят, ще се съберат на едно място заедно и ще стоят в очакване. (както е казано в сура “аз-Зумер” айет 68.)

Независимо от това, кое тълкуване е вярно, във всички случаи обаче, човешкото сърце изпитва разтърсване, започва конвулсивно да бие, в него проникват ужас, смут и паника. То ще се пръсне от страх, боязън, уплаха и спазъм. С това човек се подготвя към възприемането на непреодолимия и неизбежен ужас, който ще се всели в сърцата през този Ден. Човек започва да възприема и да осъзнава истинската същност на казаното от Всевишният Аллах:

Някои сърца в този Ден ще тръпнат. Погледите им ще бъдат сведени…

Сърцата на хората ще бъдат в огромно объркване и паника, ще са унизени, ще бъдат преизпълнени със страх и покорност, шок и разстройство. Това е, което ще се случи в Деня, когато люлеещата се Земя се разтърси и вторичното сътресение ще последва след това. Именно за това се говори в клетвата към тези същества, които изтръгват с все сила, и изваждащите ги нежно, и в спускащите се бързо, и в гонещите се в надпревара, и изпълняващите повелите! Това е картината, която по своята стилистическа окраска и ритмичен рисунък се съгласува с встъпителната част.

Нататък в сурата се разказва за техните първи усещания и изумления, когато те уплашени и изумени се надигнат от своите гробове:

Ще кажат:“Нима ще бъдем върнати към предишното(състояние), нима след като бяхме прогнили кости?”

Хората си задават едни на други въпроса: Нима ние ще се върнем към живота в нашия първоначален облик?

В текста на сурата е казано: “към предишното(състояние)” т.е. към първоначалния си облик. В изумление и обърканост те ще питат: Нима ще се върнат към живота в своя собствен облик? Те недоумяват: как е възможно това и как ще стане, след като вече са се превърнали в изгнили кости, жалки останки, в които свисти вятър?!

И ето, може би, ще се осъзнаят или придобивайки зрение и узнаят, че това е връщане към живота, но към съвсем друг живот. Тогава ще почувстват вреда и тягост от подобно завръщане, и ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.”

Това е завръщането, за което те изобщо не са се замисляли и не са се приготвяли. При такова завръщане, те ще усетят само загуба!

И тук , в противоположност на предишната картина, сурата от Свещеният Коран разказва за истината на онова, което ще се случи:

То е само един повик, и ето всички ще бъдат изправени(на голата Земя), съживени!

Повик означава вик, в контекста обаче е използван именно този синоним, който е преизпълнен със страховит смисъл, което напълно съответства на стилистическата окраска както на тази, така и на други картини от дадената сура от Свещеният Коран. Думата “сахира” в контекста е използвана в значение на “голата Земя”, и означава бяла сияеща Земя, където ще бъде местостоенето “махшер” на всички съживени хора. Ние обаче не знаем къде ще се намира това място. За това на нас ни е известно само онова, за което сме чели в Свещеният Коран, и затова не смятаме да прибавяме нещо, освен онова, което е известно с цялата си достоверност, но е не е разяснено съдържанието!

На основание други текстове следва, че този един повик, по скоро, представлява второто протръбяване, т.е. сигнал, по който ще започне съживяването и всеобщия сбор на изправящите се хора, за което свидетелстват наличните в този изказ оттенък на бързина и общ характер на динамичност. Изобщо целият текст на дадената сура и нейната ритмика са белязани с висока динамичност и скоростта при развитието на събитията. Треперещите сърца получават това свое качество от скоростта на такта в повествованието, с което е белязан всеки мотив, сюжет или оттенък в рамките на текста на сурата!

* * *

* * *

След това в сюжетната линия произтича известно забавяне на ритъма, за да съответства на духа на повествованието, когато става дума за онова, което се е случило с Муса и Фираун, и относно това, че в края на краищата се е случило с този непокорен деспот:

(О, Мухаммед!), не стигна ли до теб разказът за Муса?Когато неговият Повелител го призова в свещената долина Тува: “Иди при Фираун! Той престъпи позволеното, и кажи: “Не ще ли се пречистиш? Аз ще те напътя към твоя Повелител, за да се побоиш?” И му показа най - великото знамение. Ала той го взе за лъжа и се възпротиви. После се отвърна със зло упорство. И насъбра ( своите войни) и прогласи. Каза: “Аз съм вашият повелител, върховният!” И затова Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот. Наистина в това има поука за всеки, който се бои (от Аллах.)

Историята на Муса се среща най-често в Свещеният Коран и най-пълно е изложена именно в него. В много от предишните сури на Свещеният Коран са се представяли различни фрагменти от тази история, при това са използвани най-разнообразни методи, намиращи се в пълно съответствие със стила на всяка една от сурите в името за постигане на общата цел на повествованието. При това строго се е спазвал общият стил на Свещеният Коран в изложението и предаването на различните притчи. Тук тази история се излага във вид на кратки, бързоменящи се една след друга картини, започвайки от времето, когато ние виждаме Муса в свещената долина, та чак докато Всевишният Аллах не е сграбчил египетския фараон, за да го накаже през този живот и в отвъдния, което върви в тон с лайтмотива на цялата сура,[1] т.е. засяга се истинската същност на отвъдния свят.

В това именно се състои истинската причина за притчата, която се показва тук във вид на кратки не многочислени и експресивни айети, за да съответстват по характер на дадената сура и нейния ритъм.

Тези кратки и експресивни айети включват различни фрагменти и картини от тази притча…

Те започват с обръщение към пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, от страна на Всевишният Аллах: (О, Мухаммед!), не стигна ли до теб разказът за Муса? Тази въпросителна форма е предназначена, за да подготви и приспособи душата и слуха за възприятие на самия разказ.

След това в айетите започват изложението на разказа, както се нарича тази история в Свещеният Коран, вселяваща увереност в истинността му, т.е. то действително е станало и има място. Айетите започват да описват картината на възвание и тайна беседа: Когато неговият Повелител го призова в свещената долина Тува… По скоро, Тува е името на една от долините намираща се отдясно по движението на този, който идва откъм Мадйян на север от Хиджаз.

Ужасен и величествен е моментът на възванието, а също така е поразителен по своята същност. Сам по себе си фактът на възванието от Самия Всемогъщ Аллах към един от Неговите раби е колосален и ужасяващ. Това е много по-ужасно, отколкото може да бъде описано с лексическите средства на човешкия език и човешките същества, които Всевишният Аллах е заложил в Своето творение, подготвяйки с това човекът към възприятието на подобно възвание. То е най-голямото, това можем да кажем по повод на даденото явление, което е недостъпно за човешкото възприятие, и човек не е в състояние да преодолее тази граница, докато Всевишният Аллах не му открие това. И само тогава човекът ще усети това със собствените си чувства.

На други места се излагат подробности около тайната беседа между Муса и неговия Повелител, която се е състояла в свещената долина. В споменатите айети даденото събитие се излага сбито и бързо темпо.

Нататък в сурата започва повествованието за божествената повеля на Муса след разказа за възванието в свещената долина Тува:

“Иди при Фираун! Той престъпи позволеното, и кажи: “Не ще ли се пречистиш? Аз ще те напътя към твоя Повелител, за да се побоиш?”

Иди при Фираун! Той престъпи позволеното, т.е. започнал да създава смут, да прекрачва границите и да причинява произвол, което изобщо не би трябвало да бъде, и което не е могло да продължава. Това е отвратително дело, разпространяващо развала по Земята, противоречащо на онова, което е угодно на Всевишният Аллах и водещо към това, което Му е ненавистно. За да пресече това Всевишният Аллах, Сам лично е упълномощил един от Своите избрани раби да предприеме опит за прекратяване на това зло, да забрани развалата и да спре произвола. Това явление е толкова ненавистно и отвратително, че Всевишният Аллах се обръща към един от Своите раби, за да се отправи към този деспот и да се опита да го отвърне от злото, обръщайки се към него с предупреждение, преди още Всевишният Аллах да го сграбчи за наказание в бъдещия и земния животи!

“Иди при Фираун! Той престъпи позволеното.” След това Всевишният Аллах обучава Своя раб, как любезно да се обърне към този деспот, за да трогне сърцето му, и може би, тогава той ще прекрати своя произвол, ще се спаси от гнева на Всевишният Аллах и Неговото наказание: “и кажи: “Не ще ли се пречистиш?” Тук става дума за духовно пречистване от мръсотията на произвола и скверността от неподчинението. Не ти ли се иска да тръгнеш по пътя на молитвата и благословението? Аз ще те напътя към твоя Повелител, за да се побоиш?” Не искаш ли, аз да ти покажа пътя към твоя Повелител? Когато Го опознаеш, в твоето сърце ще се всели смирение пред Него. Ти ще вършиш произвол и няма да се подчиняваш само тогава, когато се отстраниш надалеч от своя Повелител. Човек извършва това, когато загуби пътя към своя Повелител, и неговото сърце се ожесточава, и тогава в него прониква развалата. Точно тогава от него започва да излиза произвол и неподчинение!

Това е описано в картината на възванието и божественото поръчение, а също така се съдържа след това и в картината на срещата с Всевишният Аллах и възвестяването. В сцената с възвестяването обаче, повествованието не повтаря изцяло това, а се ограничава с демонстрация и споменаване. При това се премълчава за онова, което е станало след сцената на възванието, и се показва само формулата на възвестяването в съответната сцена. След това завесата се спуска и се вдигат в заключение сцената за срещата с Всевишният Аллах:

И му показа най - великото знамение. Ала той го взе за лъжа и се възпротиви.

Муса му е съобщил за това, което му е било поръчано да съобщи, а именно, как Всевишният Аллах го е обучил и какво му е заповядал. Въпреки това, тази тактичност не е могла да смекчи сърцето на деспота, в което не е имало знание за неговия Повелител. Тогава Муса му показал велико знамение – знамението за тоягата и бялата ръка, както за това е казано в другите айети, ала Фираун го взе за лъжа и се възпротиви. Сцената със срещата и възвестяването завършва с отказ и неподчинение, която е изложена накратко и лаконично. След това следва друга сцена, когато Фираун се отвръща от Муса и се опитва да събере маговете, за да проведе съревнование между вълшебството и истината, след като е отказал да признае истината и да тръгне по правия път:

После се отвърна със зло упорство. И насъбра ( своите войни) и прогласи. Каза: “Аз съм вашият повелител, върховният!”

Тук повествованието рязко преминава със съответните подробности към сбито изложение на изказванията направени от неверника-деспот, обрисувайки, как той действа против Муса и събира маговете за вълшебства. И така, той се е отвърнал от Муса и е започнал да действа против него, използвайки различен род зли хитрини и коварни интриги. Фираун събрал маговете и много други хора, а след това направил нагло и оскърбително изказване, преизпълнено с високомерие и невежество: “Аз съм вашият повелител, върховният!”

Деспотът направил това, бивайки подлъган от безгрижието на своя народ, неговата покорност и подчинение. Нищо друго не подлъгва деспотите така, както безгрижието на народните маси, тяхната покорност и послушание. Всеки деспот по своята същност е човек, нямащ никаква сила и власт. Въпросът е в това, че безпечният и унизен народ послушно му дава гръб, а той от своя страна се качва върху него! Хората протягат своите шии към него, а той ги впримчва! Те скланят своите глави, а той се възвисява над всички! Те с почит и благоволение му отстъпват своите права, а той започва да върши произвол!

Народните маси постъпват така, бидейки, от една страна, въведени в заблуждение, а от друга – от чувството им за страх. Този страх обаче, се заражда изключително върху основата на илюзията. Всеки деспот – а той е човек – никак не може да бъде по-силен от хилядите и милионите. Ако масите бяха усетили своята хуманна и човешка същност, своето достойнство, могъщество и свобода, то всеки човек по нищо не би отстъпил на деспота от гледна точка на физическа сила. Деспотът обаче, лъже масите, внушавайки им илюзията, че той притежава нещо против тях! Никой не може да върши несправедливост по отношение на представителя на нацията, която осъзнава своето достойнство. Никога не ще бъде угнетен представител на мъдра нация! Никога няма да бъде угнетен представител на нация, която знае своя Повелител, вярва в Него и отказва да се поклони на едно от Неговите живи творения, което не е в състояние да му причини нито вреда, нито да му допринесе полза!

Що се отнася до Фираун, то, намирайки в своя народ безпечност, унижение и сърца, в които няма вяра, той е дръзнал да направи това безбожно и греховно изказване: “Аз съм вашият повелител, върховният!” Той никога не би произнесъл такива думи, ако се бе оказал в среда на съзнателен, достоен и вярващ народ, който би знаел, че той е само един слаб раб, който не е способен на нищо. А дори, ако мухите му заграбят нещо, то и тогава той нищо не може да стори с тях!

И ето след такава гнусна самоувереност и отвратителен деспотизъм влиза в действие величайшата сила:

И затова Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот.

В този айет наказанието в бъдещия живот предшества наказанието в земния живот, тъй като първото е по-строго и по-продължително. Именно това е истинското наказание, което постига деспотите и непокорните с всичката си сила и безкрайност… В руслото на това повествование такова наказание се явява най-подходящо, тъй като става дума за отвъдния свят, който е станал лайтмотив на тази сура. В лексически план наред с моралната това напълно се римува с главната тема и хармонизира с нея, а така също и с изначалната истина.

Наказанието в земния живот е също така сурово и жестоко. А какво остава да кажем за наказанието в отвъдния, което ще бъде най-суровото и жестоко, око отчетем, че Фираун е имал сила, власт и слава, унаследени от памтивека! Какво да кажем тогава за другите отричащи?! Какво да кажем за езичниците, който противопоставят на призива?!

Наистина в това има поука за всеки, който се бои (от Аллах.)

Този, който знае своя Повелител, и се страхува от Него, - именно той разбира, какъв е смисъла на урока за него и другите в случая с Фираун. Този, в чието сърце няма боязън от Всевишният Аллах, то между него и полезния урок има препятствие, а така също и завеса между него и предупреждението дотогава, докато той непосредствено не се сблъска с ужасния край и докато Всевишният Аллах не го сграбчи, за да го накаже в бъдещия живот и тук на Земята. Нека всеки си има свой път и свой край. Урокът е за този, който се страхува от Всевишният Аллах.

След такъв екскурс, касаещ гибелта на деспотите, творящи беззакония със силата си, повествованието се връща към езичниците, кичещи се със собствената си сила. Текстът на сурата недвусмислено им показва проявлението на великата сила, в сравнение с която тяхната сила в тази вселена нищо не струва:

Вие ли сте по- трудни за сътворяване или небето? Той го съгради. Въздигна неговият свод и го изравни(в съвършенство), и потъмни нощта му, и изведе утрото му, и Земята след това разпростря. Извади от нея водите и пасбищата й, и закрепи планините й, за ползване от вас и от вашия добитък.

Даденият въпрос подразбира възможността само за единствен отговор на него- а именно признанието на това, което не подлежи на никакво оспорване: Вие ли сте по- трудни за сътворяване или небето? Разбира се, че небето! Без каквито и да било спорове и уговорки! Тогава кое от вашата сила ви блазни, след като небето е по-трудно за създаване от вас, а Този, Който е създал небето, е по-силен от него? Това е едната страна на поставения въпрос, но има още и друга. Какво намирате трудно във въпроса за вашето пресъздаване? Той е създал небето, което е било по-трудно за създаване от вас. Вашето пресъздаване след смъртта означава вторично ваше сътворение.

Този, Който е въздигнал небето, което е било много по-трудно, е Способен да ви пресъздаде, и това е много по-леко!

Да се създаде това небе е много по-трудно, в което и няма никакво съмнение: Той го съгради. Такова съграждане говори за мощ и нерушима цялост, тъй като небето се явява цялостна и ненарушима конструкция, в чиито рамки планетите и звездите не са нахвърляни в безпорядък, не излизат от своите орбити и не изпадат от своите траектории, не се разпадат и не се разрушават. Всичко това представлява здраво и нерушимо съоръжение, чиито всички части са яко свързани помежду си; Въздигна неговият свод и го изравни(в съвършенство), в цялата му височина и пълнота. Небето е въздигнато в цялата му съразмерност и хармоничен вид; и го изравни(в съвършенство),т.е. безупречно.

Дори обикновен поглед и обичайното наблюдение свидетелстват за абсолютната хармония в съразмерността. Знанието същността на законите, в съответствие с които се удържат в рамките на грандиозната система и взаимодействат огромните творения, изцяло съразмерява своите движения, въздействия и взаимно влияние, разширява смисъла на това изразяване, увеличава мащаба на тази грандиозна реалност, за която хората с всичките им науки, е известно само немного. Изумени и поразени те стоят пред ти реалност, те са обхванати от ужас, и единственото обяснение, което те дават на този феномен е това, че всичко е само хипотеза за съществуването на неизвестна и могъща сила, която управлява всички. При това такова мнение поддържат дори тези, които не изповядат нито една от съществуващите религии!

И потъмни нощта му, и изведе утрото му. Съдържащата се в това изразяване сила на звучене и смисъл се намират в пълно съответствие с разказа за мощта и силата: и потъмни нощта му, т.е. сторил я е тъмна; и изведе утрото му, значи, че Той го е осветил. Следва да се отбележи, че изборът на слова тук във висша степен съответства на самия дух на повествованието. Както е известно, тъмнината и светлината периодично и последователно се сменят едно след друго денем и нощем, което се явява общоизвестен факт. Това е истината, която всеки човек ще види с очите си, и която оказва въздействие на всяко сърце. По силата на обичайното и привичното този факт може да се игнорира, но Свещеният Коран подчертава сериозността и важността на това, привличайки чувствата на човека.

В това се състои постоянното обновление, и това се случва ежедневно. В съответствие със смяната на деня с нощта се обновяват чувствата на човека и неговите емоции. Що се отнася до законите, които стоят зад тази смяна на деня с нощта, то те са величествени и точни до такава степен, че ужасяват и изумяват всеки, който ги познава.

Тази истина продължава да заплашва сърцата и да ги изумява според мярката увеличение при знанието и ръста в интелекта!

И Земята след това разпростря. Извади от нея водите и пасбищата й, и закрепи планините й.

Разпростирането на Земята означава изравняване и разстилане на нейната повърхност, за да стане пригодна за движение по нея, а така също и за производство на растения и въздигането върху нея на планини. Това става възможно в резултат на стабилизацията на земната повърхност и наличието на умерена температура, позволяваща на живота да се развива. Всевишният Аллах е извадил от Земята вода, било то във вид на бликащи извори или дъждове, падащи от небесата. Дъждовете представляват тази земна вода, която в началото се е изпарила, а след това пада върху Земята като валежи на дъжд. Всевишният Аллах е направил на Земята пасбища, т.е. разнообразна растителност, която хората и животните употребяват в храната си, и на нейно основание пряко или косвено съществува всичко живо.

Всичко това се е случило след като вече е било създадено небето, и също така след потъмняването на нощта и извеждането на утрото. Съвременните астрономически теории по своя смисъл са доста близки до това, за което се разказва в текста на Свещеният Коран, тъй като те предполагат, че в течение на стотици милиони години Земята е извършвала своите завъртания около оста си, и нощта последователно се е сменяла с деня, докато тя не е станала пригодна за растения и стабилизация на нейната кора със съществуващия релеф във вид на възвишения и падини.

Свещеният Коран провъзгласява, че всичко това е било създадено за ползване от вас и от вашия добитък, което напомня на хората за величие в устройството на всичко това за благото на хората, а също така се подчертава величието в предопределението на Всевишният Аллах относно Неговото владение. Създаването на небесата и Земята именно по такъв начин съвсем не е прищявка или случайност. Всичко това е било разчетено с величайша точност в полза на живите твари на Аллах, които са станали Негови наследници на Земята. Съществуването растежа и развитието на човечеството са обусловени и предопределени от огромен брой благоприятстващи това фактори, както в планирането на вселената като цяло, слънчевата система в частност и особено Земята.

Със свой специфичен способ, в кратко впечатляваща и изразяваща същността на нещата форма, Свещеният Коран ни указва благоприятните фактори, споменавайки създаването на небесата, тъмната нощ, светлия ден, разпростирането на Земята, изкарването от нея на водата и пасбищата, а също така издигането на планините и тяхното закрепване – за използване от човека и неговите животни. Такова указание затвърждава в нашето съзнание истината за управлението на вселената и предопределението на основание проявлението му в очевидни за всички факти, пригодни за проповядване на всеки човек, във всяка среда и по всяко време. За осъзнаването на това не са необходими особени знания или висока ерудиция, тъй като аргументираността на Свещеният Коран е била изначално приспособена за възприятие за всички хора, на всички фази от неговото развитие и във всички времена.

Подир този уровен се откриват нови перспективи и хоризонти на тази велика истина – истината на предопределението, установяването и управлението в структурата на тази огромна вселена. Тук са изключени случайността и необмислеността, за което свидетелства природата на тази вселена, а така също и характера на явлението случайност, в действията на фактора, при който е невъзможно стечение на такъв род благоприятни условия.

Подобни благоприятни съвпадения започват с характера на слънчевата система, към която принадлежи нашата Земя. Известно е, че структурното образуване се явява много рядко измежду стотици милиони други звезди. По своята позиция, Земята се явява уникален обект в сравнение с другите планети на слънчевата система, тъй като нейното положение я прави пригодна за живота на човека. Включително до настояще време на човечеството не е известна друга планета, на която да присъстват всички тези благоприятни съвпадения, въпреки че броя на планетите може да достигне до десетки хиляди!

“Условията за живот съществуват на планета с подходящ размер, средна отдалеченост и състояща се от необходимите химични елементи в пропорции, които активират жизнените процеси.”

“Размерите на планетите трябва да бъдат достатъчно големи, тъй като наличието на атмосфера и нейната плътност зависят от наличността у планетите на притегателни сили.”

“Необходима е средна отдалеченост на планетите от слънцето, тъй като в непосредствена близост до него планетата се загрява до такава температура, при която е невъзможно образуването на сложните химически съединения. Отдалечена от слънцето планетата става толкова студена, че на нея не са възможни химическите реакции на елементите.”

“Необходимо е, щото планетата да се състои от необходимите химически елементи пропорционално, активизиращи жизнените процеси, тъй като такава пропорция е нужна за възникването на растителност и форми на живот, зависещи от нея в плана за препитание.”

“Земята заема най-доброто положение от гледна точка на обезпечаването на условия, необходими за съществуването на живота в известната за нас форма. До настоящия момент не са ни известни други форми на живот.”[2]

Утвърждение на истината за всеобщото устройство, управление и предопределение в конструкцията на тази огромна вселена със значително пресмятане на местата на човека в нея, което е видно от характера на неговата същност и еволюция, се явява фактор, който подготвя сърцето и разума към възприемането на истините за отвъдния свят с неговото търсене на сметка и възмездие на дължимото със спокойствие и увереност. Не може да бъде, щото тази реалност от появата на вселената и човечеството да не получат своя завършек и да не последва възмездието. Невероятно е, всичко да приключи с края на краткия живот в този тленен свят, щото злото, несправедливостта и лъжата да останат безнаказани за това, което са творили на Земята, и щото доброто и справедливостта да си останат потъпкани и невъзстановени. Подобно предположение по своята същност влиза в противоречие с природата на божественото предопределение и управление, които ясно се разглеждат в планирането на огромната вселена. По нататък тази истина, за която разказва текста в дадената част, се съединява с истината за отвъдния свят, което се явява главна тема на тази сура, подготвяйки сърцата и умовете на хората към възприемането на истината. След това много уместно и своевременно следва споменаването за великата гибел!

* * *

* * *

И когато настъпи великото бедствие, тогава в този Ден човек ще си припомни за какво се е старал, и Джехеннемът “Джахим” ще бъде показан на всеки, който вижда. За този, който е престъпвал позволеното, и е предпочел земният живот, обиталището е Джахим.

Земният живот е наслада, предопределена с величайша точност и съвършенство в съответствие с устройството и управлението на Всевишният Аллах, свързващо цялата вселена с възникването на живота и появата на човека. Но въпреки всичко земният живот е наслада, която продължава в течение на определен срок. След като настъпи времето на великото бедствие, то ще обхване абсолютно всичко и ще погуби абсолютно всичко. Тогава временната наслада ще остане в небитието, ще се приключи с надеждната и предопределена и подредена вселена, с въздигнатото небе, разпростряната Земя, укрепените планини, всичко живо и самия живот, а така също и всичко, което съществува на този свят. Всичко това ще бъде дори още по-грандиозно, и великото бедствие ще унищожи абсолютно всичко!

И тогава немощният човек ще си спомни всичко, към което той се е стремил. Той ще си спомни и мислено ще си представи своите желания. Ако в живота му житейските грижи и развлечения са го отвличали от мисълта му за това, което ще се случи след смъртта, то той ще си спомни и мислено ще си представи всичко това в деня на великото бедствие, ала това вече няма да му донесе никаква полза. Ще го обхване скръб и разкаяние, когато той си представи бъдещето наказание и нещастие!

И Джехеннемът “Джахим” ще бъде показан на всеки, който вижда…т.е. той е открит и очевиден за всеки, който вижда. Изразът “ще бъде показан” е използван за по-голяма изразителност и благозвучие, а също така и за усилване и по-голяма отчетливост на смисъла, за да може същността на дадената сцена да стигне до всеки!

И тогава съдбите на всички хора ще бъдат различни, и всеки ще има свой изход. Тогава ще се изясни великата цел на установяването и предопределението, която се е преследвала при възникването на земния живот:

За този, който е престъпвал позволеното, и е предпочел земният живот, обиталището е Джахим.

В даденият случай става дума не само за деспотизма и несправедливостта, и словото “престъпвал позволеното”се използва в неговото широко значение. Има се предвид, този който нарушава правото, опълчва се срещу истината и се отклонява от правия път. В тази категория попадат не само тирани, притежаващи власт и мощ, а въобще всеки човек, кривнал от истинския път, избирайки земния живот и отдавайки му предпочитание пред живота в отвъдното след смъртта. Който се е трудил единствено за земния живот и не е вземал под внимание и разчет бъдещия живот след смъртта. При сериозно отношение към бъдещия живот след смъртта везните на всичко ще бъдат в ръцете на самия човек и в неговата съвест. Ако човек отхвърли сметката за бъдещия живот или пък отдава само предпочитание на земния живот, то тогава везните се трошат, намирайки се в ръцете му, става изопачено възприятието на истинските ценности, нарушават се основите на възприятието и правилата на поведение в неговия живот. И ето тогава човек става деспот и тиран, престъпвайки абсолютно всички граници и предели.

Що се отнася до изразът “обиталището е Джахим”, то това означава, че Джехеннема е открит, неговите врати са широко разтворени, неговия огън пламти, и той е близко. Денят на великото бедствие!

За който се е страхувал да не застане пред своя Повелител (с грях) и е удържал душата от страстта, обиталището е Дженнет.

Този, който се е страхувал да застане пред съда на своя Повелител, той няма да дръзне срещу неподчинение пред Него. Ако все пак той се осмели на това поради човешката си слабост, то страхът пред висшия съд ще го накара да се разкае, да потърси опрощение и покаяние, и той ще остане в рамките на покорното послушание.

Удържането на душата от похот се явява опорна точка и устойчивост в рамките на подчинението. Похотта и капризите се явяват мощен стимул при всяка проява на деспотизъм, престъпване на границите и неподчинението. Те представляват основата на голямо нещастие и източник на зло, което, като правило, настига човек чрез неговата похот и капризи. Не е трудно да се поправи невежеството, но капризите на притежаващия знание стават душевна болест, и нейното лечение изисква дълги и извънредно тежки усилия.

Страхът от Аллах представлява истинска бариера пред мощните импулси на капризите, прищевките и похотта. А и това, което може да противостои на такива импулси са малко неща, освен тази бариера. Нататък тези две тенденции се обединяват в повествованието на Свещеният Коран в един айет. Този, Който говори тук е Творецът на тази душа, Нему са известни инфекцията, поразяваща душата, и лекарството за нея. Само Нему Единственият са известни пътищата и глухите улички на душата, там където се крият нейните капризи и недъзи, а също така и по какъв начин да се достигнат и преследват в най-потайните места!

Всевишният Аллах не е задължил човека да влиза в дискусия и да спори в душата си със страстите, тъй като на Всемогъщият, хвала Нему, е известно всичко онова, което е извън силите на човек. Всевишният Аллах обаче, е задължил човек да потиска и сдържа страстите и да ги укротява. При това човекът е длъжен да привлече на помощ страха, страхът от съда пред Всевишният и Всемогъщ негов Повелител. Всевишният Аллах е предписал на човека да води упорита борба, за да спечели Дженнета за своя обител:“Обиталището е Дженнет.” То се обяснява с това, че на Всевишният Аллах е известна великата тежест на тази борба и нейната ценност за възпитанието на човешката душа, нейното поправяне и издигане до сияйни висоти.

Човек става истински човек в условията на такава забрана, такава борба и такова възвишеност. Ако той се отдаде на волята на страстите, то той ще престане да бъде човек, тъй като е подчинил себе си на своите низши устреми до краен предел, обосновавайки го с това, че капризите се явяват неразделна част от неговата натура. Този, който държи себе си в готовност да удържи страстите, в готовност да ги управлява, да избягва всяка подлост, да разкъса възлите на тяхното притегляне, да се издигне над тях, - за него е приготвен Дженнет в качеството му на награда и обител, когато човек овладее своите страсти и прищевки и застане над тях.

Съществува човешка свобода, която съответства на почитта, оказана от Всевишният Аллах на човека. Това е свободата на победата над страстите в душата, освобождение от плена на въжделенията и премереното им управление, което закрепва за човека свободата на избора, и човешкото предопределение. Съществува също така и животинска свобода, когато човек отстъпва пред натиска на страстите, боготвори своите въжделения, прави ги съвършено неуправляеми. Подобна свобода може да бъде приветствана само от поробен човек, загубил своята човечност, чиито обект на обожествяване се кичи с фалшивата дреха на свободата!

Първият се е възвисил и надскочил своите страсти, приготвяйки се за възвишения и свободен живот в обителта на Дженнета; а другият ще бъде върнат назад и възроден, приготвяйки се за живота в Джехеннема, в който ще загине неговата човечност, и той ще стане гориво за Огъня, както и другите хора от подобен род, заедно с камъните!

Това са двата образци от естествената участ на възвисеният и възроденият върху везните на тази религия, която определя истинската цена на нещата…

* * *

И ето накрая настъпва времето за заключителния, величествения и дълбок такт в тази сура:

Питат те ( о, Мухаммед) за Часа: “Кога ще настъпи?” Но какво знаеш ти, че да го споменеш? Само твоя Повелител знае за окончателното му настъпване. Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него. В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една вечер или утрин.

Зло упорстващите и заядливите измежду идолопоклонниците питали пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, всеки път, когато чуели описанието за ужасите на часа, събитията които ще се случат, а също така и за равносметката и възмездието:.. “Кога ще се случи това, или кога ще настъпи срока му?” Или пък въпросът може да бъде зададен в този вид, както това е цитирано в Свещеният Коран: Кога ще настъпи?

Отговорът звучи по следният начин: Но какво знаеш ти, че да го споменеш? Подобен тон на отговор внушава мисълта за величието и грандиозността на събитието, на чиито фон този въпрос изглежда нищожен и неуместен, а също така несериозен и предизвикателен. И ето на великият пратеник се казва: Но какво знаеш ти, че да го споменеш?

Това събитие е толкова грандиозно и величествено, че ти не можеш да питаш или пък да бъдеш питан за неговия срок. Това се отнася изключително към компетенциите на твоя Повелител, и това е само Негово, и изобщо не е твоя работа: Само твоя Повелител знае за окончателното му настъпване. Това дело го решава само и единствено Всевишният Аллах, и само Нему е известно времето за настъпването на часа. Само Той и никой друг, ще ръководи всичко след неговото настъпване.

Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него, т.е. това е твоята задача, и такива са границите, установени за теб. Ти само предупреждаваш този, на който това предупреждение ще донесе полза. Това е този, който чувствайки със сърцето си истинността на предстоящото събитие, ще се уплаши от него, и ще започне да се труди заради това и смирено ще чака срока на неговото настъпване, който е известен само и единствено на Всевишният и Всемогъщ Аллах.

Нататък следва характеристика на величието и грандиозността на това събитие, неговото въздействие върху чувствата и усещанията на хората, какво ще бъде то в очите и възприятията на хората в сравнение с техният преминал земен живот:

В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една вечер или утрин.

Това събитие ще окаже такова огромно въздействие върху душата на човека, че в сравнение с него целия човешки живот, неговата продължителност, неговите събития, а също така всички присъщи му предмети ще се окажат просто нищожни, т.е. като че ли всичко това е било в течение на малка част от деня – вечер или утрин!

И тогава ще изчезне този земен живот, заради който хората воюват и се сражават ожесточено между себе си, на който те отдават предпочитание и в името на който се отказват от своята награда в бъдещия живот, заради който те вършат престъпления и творят произвол, изпадат в непослушание, отдават воля на своите страсти и живеят само за това…И ето този живот отминава, промъквайки се от душите на самите хора подобно на вечер или утрин.

Това е земният живот – мимолетен, жалък, преходен, нищожен и нищо и никакъв… И какво, нима заради една вечер или утро те ще пожертват бъдещия живот? Нима заради мимолетното наслаждение те ще се откажат от блаженството на обителта в Дженнета?!

Наистина, това ще е най-великата глупост, която никога няма да извърши този , който чува и вижда!

* * *

[1] Виж глава “Притчата в Корана” в книгата “Художествени средства на изразяване в Корана” . Издателство “Дар аш-Шурук”.

[2] “Идеология на мислителите в двадесети век” от професор ал-Аккад. Стр. 36.