Тефсир на сура ал-Мутаффифин

Тефсир на сура ал-Мутаффифин

Меканска. Съдържа 36 знамения.

В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!

1. Горко на ощетяващите,

2. които щом взимат от хората, вземат в пълна мярка,

3. а щом отмерват или претеглят за другите , причиняват загуба!

4. Не допускат ли те, че след смъртта ще бъдат съживени,

5. за великия Ден?

6. Деня, в който хората ще застанат пред Повелителя на световете.

7. Ала не! Книгата( за делата)на нечестивците е в Сидджин.

8. О, само ако знаеше ти, какво е Сидджин?

9. Книга ясно записана!

10. Горко в този Ден за отричащите,

11. които взимат за лъжа Съдния ден!

12. Взима го за лъжа само всеки престъпник, грешник.

13. Когато му четат Нашите знамения, казва: “ Легенди на предците!”

14. Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили.

15. Ала не! Тогава те ще бъдат отделени от своя Повелител.

16. После те ще горят в Джахим.

17. После ще се каже: “ Това е, което отричахте!”

18. Ала не! Книгата ( за делата) на праведниците е в Иллийун.

19. О, само ако знаеше ти, какво е Иллийун?

20. Книга ясно записана.

21. Свидетелстват за нея приближените.

22. Праведниците са в блаженство,

23. от престоли гледат (към техния Повелител).

24. Ще узнаеш по лицата им сиянието на блаженството.

25. Ще им се поднесе запечатано пребистро питие.

26. Щемпелът му е (с ухание на) мускус. Нека за това се надпреварват надпреварващите се!

27. Сместа му е от Тасним-

28. извор от, който пият приближените на Аллах.

29. Онези, които престъпиха, се присмиваха на онези, които повярваха.

30. И когато минаваха край тях си смигваха.

31. И когато се завръщаха при своите семейства, те се завръщаха развеселени.

32. И когато ги виждаха, казваха: “ Тези са заблудени.”

33. А те не бяха пратени при тях за надзиратели.

34. Но в този Ден правоверните ще се присмиват над неверниците

35. От престоли гледат.

36.Нима не се въздаде на неверниците за онова, което са вършили?

Тази сура рисува тази реална обстановка, с която се е сблъскал ислямския призив в Мекка. Наред с това сурата преследва целта да подбуди сърцата, да разклати чувствата на хората, подбуждайки ги да се обърнат към новото събитие в живота на арабите и в живота на човечеството като цяло, което се явява небесното послание на Земята, съдържащо в себе си съвършено нова и всеобхватна представа.

Описание на реалната обстановка се съдържа в самото начало на сурата, когато се разказва за заплахата от цялата неизмерима велика мъка в предстоящия величествен Ден, Деня, в който хората ще застанат пред Повелителя на световете… в заключението на сурата отново става дума за житейските реалности, когато текста разказва за невъзпитаността и наглостта на виновните безбожници по отношение на онези, които са повярвали. Те си смигвали помежду си, присмивали са се над правоверните и казвали за тях: “ Тези са заблудени!”

Наред с това в сурата се описва положението на грешниците и положението на праведниците, а така също съдбата на едните и другите в този велик Ден. Композиционно сурата се състои от четири части, първата от които започва с обявяването на война срещу тези, които ощетяват: Горко на ощетяващите, които щом взимат от хората, вземат в пълна мярка, а щом отмерват или претеглят за другите , причиняват загуба! Не допускат ли те, че след смъртта ще бъдат съживени, за великия Ден? Деня, в който хората ще застанат пред Повелителя на световете.

Втората част на сурата, гневно и предупредително разказва за грешниците, заплашвайки ги с велика беда и гибел; тя заклеймява техния позор, грях и беззаконие, разяснява причината за тази слепота и неведение, описва тяхното наказание в деня Къямет и отсъденото им наказание във вид на лишение от среща с техния Повелител. Извършените в земния живот грехове ще запечатат сърцата им, и нататък сурата осъдително и с порицание разказва за Джехеннема, приготвен за тях:

Ала не! Книгата (за делата) на нечестивците е в Сидджин. О, само ако знаеше ти, какво е Сидджин? Книга ясно записана! Горко в този Ден за отричащите, които взимат за лъжа Съдния ден! Взима го за лъжа само всеки престъпник, грешник. Когато му четат Нашите знамения, казва: “ Легенди на предците!”Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили. Ала не! Тогава те ще бъдат отделени от своя Повелител. После те ще горят в Джахим. После ще се каже: “ Това е, което отричахте!”

Третата част на сурата носи противоположен характер и е посветена на праведниците, техните възвишено място и блаженство, което им е отсъдено. Тук се говори за сиянията на блаженството, които ще осветяват лицата на праведниците, за тяхното пречисто питие, което те ще отпиват седейки върху престоли. Наистина, това е блажена и светла страница:

Ала не! Книгата ( за делата) на праведниците е в Иллийун. О, само ако знаеше ти, какво е Иллийун? Книга ясно записана. Свидетелстват за нея приближените. Праведниците са в блаженство, от престоли гледат (към техния Повелител). Ще узнаеш по лицата им сиянието на блаженството. Ще им се поднесе запечатано пребистро питие. Щемпелът му е (с ухание на) мускус. Нека за това се надпреварват надпреварващите се! Сместа му е от Тасним - извор от, който пият приближените на Аллах.

Последната част на сурата описва издевателствата, насмешките и униженията, които са изпитвали праведниците в този тленен и лъжовен свят от страна на грешниците, за да се покаже на този фон, каква ще е съдбата на праведниците и грешниците във вечния свят и постоянната истина:

Онези, които престъпиха, се присмиваха на онези, които повярваха. И когато минаваха край тях си смигваха. И когато се завръщаха при своите семейства, те се завръщаха развеселени. И когато ги виждаха, казваха: “ Тези са заблудени.” А те не бяха пратени при тях за надзиратели. Но в този Ден правоверните ще се присмиват над неверниците От престоли гледат. Нима не се въздаде на неверниците за онова, което са вършили?

Като цяло тази сура представлява една от страните на обстановката, в която се е намирал ислямския призив, а също така се разкрива един от аспектите на противодействие на призива срещу околната среда и реалността на човешката душа… Ето това ние ще се и опитаме да разкрием при подробното разглеждане на тази сура.

* * *

Горко на ощетяващите, които щом взимат от хората, вземат в пълна мярка, а щом отмерват или претеглят за другите , причиняват загуба! Не допускат ли те, че след смъртта ще бъдат съживени, за великия Ден? Деня, в който хората ще застанат пред Повелителя на световете.

Сурата започва с обявяването на война от Всевишният Аллах към тези хора, които ощетяват: Горко на ощетяващите. В даденият контекст “горко” означава гибел, и смисъла на това е абсолютно очевиден. Все едно дали тук се има предвид утвърждение, че това е предопределено от Всевишният Аллах, или пък това е възвание. И в двата случая същността на изказаното е една, тъй като казаното от Всевишният Аллах – това вече е предопределено разпореждане.

Следващите два айета разкриват понятието “ощетяващи”. Това са тези, които щом взимат от хората, вземат в пълна мярка, а щом отмерват или претеглят за другите , причиняват загуба!

Тук става дума за хората, които получават напълно стоката, ако я купуват и я дава с недостатък, когато я продават.

В следващите три айета се изразява изумление от поведението на ощетяващите. Те постъпват по този начин, все едно че няма да има никаква равносметка за онова, което са придобили през земния си живот, и като че ли няма да има всеобщ сбор пред Лика на Всевишният Аллах в страшния Ден на равносметка и възмездие за всичко извършено: Не допускат ли те, че след смъртта ще бъдат съживени, за великия Ден? Деня, в който хората ще застанат пред Повелителя на световете…

Противодействието срещу поведението на ощетяващите с подобен способ в сурата обявена в Мекка заслужава особено внимание. За мекканска сура, като правило е характерно обръщението към основополагащите и ключовите принципи на вярата: като утвърждаване единственността на Всевишният Аллах, абсолютизма на божествената воля, господството на Всевишният Аллах над вселената и хората, а така също истинността на откровението и пророчеството, истинността на отвъдния свят, равносметката и възмездието за извършеното. При това особено внимание се отделя при формирането на специално морално-нравствено чувство и неговото обвързване с основните принципи на вярата. Що се отнася до решенията на каквито и да било конкретни морални проблеми, като например, ощетяване при претегляне и премерване, или пък обществените отношения, то тези въпроси са започнали да се разглеждат по-късно, вече в мединските сури, касаещи организацията на живота в обществото при условията на ислямската държава в съответствие с ислямския план, обхващащ абсолютно всички страни на живота.

В резултат на това, най-съсредоточено внимание заслужава фактът за разглеждането на такъв конкретен въпрос именно в тази мекканска сура. Тук могат да се открият редица разнообразни свидетелства, които са скрити в тези лаконични айети.

Преди всичко това свидетелства, че Ислямът в мекканските условия се сблъскал с безпрецедентно разпространение на ощетяване в притегляне и премерване, с което местната аристокрация. Наред със своето високо положение в обществото те толкова много са се занимавали с търговия, че почти тя е станала техен монопол. Под разпореждането на тези знатни хора са се намирали огромни средства, с помощта на които те са организирали два пъти в годината, през зимата и лятото, търговски кервани до Йемен и до Шам.[1] Наред с това те са откривали сезонни пазари, подобни на пазара Укказ по време на поклонението хадж, на които са сключвали търговски сделки и са декламирали стихотворения!

Тези текстове от Свещеният Коран свидетелстват, че ощетяващите, които Всевишният Аллах заплашва с голяма беда и на, които Той е обявил война, представляват класа от знатни и влиятелни хора, принуждаващи хората към онова, което им е било угодно. Те са обирали хората по собствен произвол, така като че ли са имали власт над тях, със сила са прибирали пълна мярка и тегло. Това съвсем не означава, че те са вземали онова, което им принадлежи по право, тъй като в този случай не е било необходимо да им се обявява война. Въпросът е в това, че те чрез сила са получавали повече, отколкото им се полага и на колкото са имали право. Те са вземали пълна мярка, принуждавайки хората към това. Ако пък те са отмервали или теглели нещо на хората, то благодарение на своята власт са отнемали от тях толкова, колкото са смятали за необходимо, така че ощетените хора не са могли да получат онова, което им се е полагало. Възможно, е това да е ставало вследствие на притежаваното ръководно положение или пък племенната знатност, или е било резултат от владението на парите и нуждата на хората от тези средства, които са притежавали влиятелните и знатни хора, а също и поради монополизацията от тяхна страна на търговията, което е принуждавало хората да се примирят с такъв произвол. Аналогично явление се случва и днес на пазарите. По този начин, явлението на ощетяване в теглото и мерките е било толкова разпространено, че е възникнала необходимостта то да бъде разгледано в толкова ранен период от появата на Исляма.

Подобно указание в ранномекканския период свидетелства за характера на тази религия, нейния пълен обхват на всички страни и аспекти от реалния практически живот и строителството й основано върху дълбок и самобитен морално-нравствен фундамент в природата на този прав път трасиран от Всевишният Аллах. Той се отвращава от възмутителната по своята несправедливост и аморалност явление в отношенията между хората, въпреки че Исляма още не е бил получил браздите на социалния живот, за да го организира в съответствие с шерията по силата на закона и властта на държавата. Свещеният Коран е издал този гръмогласен вик, възвестяващ война и мъка за онези, които ощетяват, които в онова време били меккански вождове и абсолютни властители не само над душите на хората основавайки се на езическото вероучение, но и в областта на икономическите отношения и условията на живот. Ислямът високо е надигнал своя глас против лъжата и измамата на хората, които са били маси експлоатирани от аристокрацията, търгуващи с тяхното препитание, ставайки с хитрост и измама монополисти, господстващи в същото време над масите с помощта на религиозните илюзии!

Нататък на нас ни става очевидна част от истинските причини, по силата на които корейшитската аристокрация е заела толкова непримирима позиция в отношението си към ислямския призив. Те, несъмнено, са разбирали, че новата религия, с която при тях е дошъл пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, съвсем не е гола и откъсната от живота догма, съхранявана от човек в съвестта му, без да изисква нищо, освен словесно засвидетелствуване на това, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах – ля иляхе илля Аллах Мухаммед расулюллах - и, че молитвата намаз е трябвало да изпълняват обръщайки се към Всевишният Аллах, а не към идолите и божествата. Съвсем не! Те много добре са осъзнавали, че новото вероубеждение означава програма, подкопаваща всички основи на джахилията, върху които се е изграждало тяхното положение, крепели са се техните интереси и господство. По своята същност тази програма е била нетърпима към всякаква двойственост и е отхвърляла всеки земен фактор или стандарт, ако той не се е базирал и не е произтичал от небесните закони. Този път е представлявал заплаха за всички подли земни основи, върху които се е изграждала джахилията. Именно затова те са предприели тази война против новата вяра, която не е завършила нито до преселването хиджра, нито след това. Тази война е представлявала защита и устояване на целия комплекс от техните интереси пред лицето от интересите на Исляма, и не е ставало изобщо дума за голи идейни и религиозни убеждения и представи. Тези, които са се сражавали против господството на ислямската програма върху живота на цялото човечество във всяко поколение и на всяко по планетата, разбират тази истина и прекрасно я осъзнават. Известно им е несъстоятелността на тяхното положение, незаконност на интересите им, фалша на битието им и изопачения начин на живот. Именно всичко това заплашва правия и благороден ислямски път!

Лъжливите и несправедливи угнетители, мамещи хората под всякаква форма, било то в мерките или в теглилките, или пък в нарушаването на други права, повече, от когато и да е било, не се е харесвало господството на този справедлив и чист път! Този път не приема пазарлък, угодничене или пък каквито и да са компромиси!

Това са разбрали вождовете на племената ал-Аус и ал-Хазрадж, които в Акаба вторично са се заклели пред пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, преди хиджрата. Ибн Исхак е казал: “Асим Ибн Умар Ибн Катада ми е разказал, че когато хората са се събрали, за да дадат клетва на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, ал-Аббас Ибн Ибада Ибн Надла ал-Ансари от рода Бену Салим Ибн Ауф попитал: “О хазраджити, знаете ли, за какво се заклевате пред този човек?” Те отговорили: “Да!” Ал-Аббас е казал: “Вие се заклевате в това, че сте готови да воювате както с червените, така и с черните хора. Ако смятате, че ще го предадете в случай на заплаха от разорение или убийство на вашите знатни хора, то сега го оставете и напуснете! Кълна се в Аллах, ако вие сторите това, то ще опозорите с безчестие себе си в този живот и в отвъдния. Ако вие смятате, че изпълнението на всичко, заради което сте го призовали, без да щадите имущество си и знатните хора, то заберете го с вас, тъй като в това има благо както в земния, така и в бъдещия живот!” Хората казали: “Ние ще го вземем с нас, дори ако се разорим и бъдат убити нашите знатни хора. А какво ще стане, о пратенико на Аллах, ако ние изпълним всичко това?” Пророкът казал: “Вие ще влезете в Дженнета.” Тогава те казали: “Протегни си ръката!” Пророкът им протегнал ръката си, и те му са се заклели.

Тези хора разбрали, както преди това са разбрали и вождовете на корейшите, същността на тази религия. Подобно като острието на меча тя стои на стража за справедливост и равенство строейки целия живот на хората върху тези принципи. Тя е нетърпима към произвола на тираните, несправедливостта, притеснителя, високомерния и надменния. Тя не приема обидите, загубите, униженията и експлоатацията на хората. Затова с тази религия се сражава всеки притеснител, тиран, надменник и експлоататор, внимателно следейки ислямския призив и призоваващите към Исляма.

Не допускат ли те, че след смъртта ще бъдат съживени, за великия Ден? Деня, в който хората ще застанат пред Повелителя на световете.

Поразително нещо става с такива хора. Тук става дума за просто обмисляне на факта за съживяването в предстоящия страшен Ден, когато всички хора, лишени от всичко, ще застанат пред Повелителят на световете. В този Ден за тях няма да има друг покровител, освен Всевишният Аллах, и ще им остане само да се надяват на неоспоримата присъда от Всевишният Аллах спрямо тях. Те ще разберат, че в този Ден няма да намерят друг помощник, освен Всевишният Аллах. Дори простото знание за това,че хората ще бъдат съживени в този Ден, вече е достатъчно, за да се откажат от ощетяването в мерки и теглилки, присвояването на чужди средства чрез измама, използване на властта за гнет над хората и нарушаване на законното им право в различните сделки. Въпреки всичко това, те упорстват в ощетяването, все едно не знаят, че ще бъдат съживени! Това наистина, е поразително и странно дело!

* * *

* * *

В първата част на сурата те са назовани ощетяващи, а във втората – грешници, защото са включени в групата на греховните хора. Става дума за тези хора, за отношението на Всевишният Аллах към тях, за тяхното положение в този живот, за това, какво ги очаква в страшния Ден на съживяването.

Ала не! Книгата (за делата) на нечестивците е в Сидджин. О, само ако знаеше ти, какво е Сидджин? Книга ясно записана! Горко в този Ден за отричащите, които взимат за лъжа Съдния ден! Взима го за лъжа само всеки престъпник, грешник. Когато му четат Нашите знамения, казва: “ Легенди на предците!”Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили. Ала не! Тогава те ще бъдат отделени от своя Повелител. После те ще горят в Джахим. После ще се каже: “ Това е, което отричахте!”

И така, те не смятат, че ще бъдат съживени в страшния Ден. Свещеният Коран ги обуздава и предупреждава, потвърждавайки, че съществува специална книга, в която се водят записки на всички дела, а за по-голяма убедителност се указва нейното място. Велика беда и мъка са обещани за тези хора в страшния Ден, когато ще им бъде разкрита тази книга с най-подробни записи:

Ала не! Книгата (за делата) на нечестивците е в Сидджин. О, само ако знаеше ти, какво е Сидджин? Книга ясно записана! Горко в този Ден за отричащите, които взимат за лъжа Съдния ден!

Грешници са тези, кото престъпват всякакви граници в своето непослушание и греховност, и избраният за това епитет има съответстващия смисъл. Тяхната книга представлява запис на всички дела, но на нас не ни е известно, какво конкретно представлява тя, а и ние не се опитваме да вникнем в това. Това се отнася към областта на съкровеното, от което на нас ни е известно само онова, което ни съобщава носителя на това – и нито на йота повече! Съществува книга за записване на всички деяния на грешниците, за която Свещеният Коран съобщава, че тя се намира в Сидджин. След това в характерен за Свещеният Коран заплашителен стил се задава въпроса: О, само ако знаеше ти, какво е Сидджин? Подобна интонация носи в себе си оттенъка на възвеличаване, и този, към когото е обърнат този въпрос, усеща, че всичко това е извън неговото разбиране и е много по-грандиозно от онова, което той е в състояние да възприеме. Наред с това Всевишният Аллах е казал: Книгата (за делата) на нечестивците е в Сидджин. Това означава, че Всевишният Аллах е указал определеното място на тази книга, въпреки, че то не е известно на човека. Подобно ясно указване на мястото по пътя на откровението повишава убедеността на този, към когото е насочено изказването, че действително такава книга съществува. Именно в това се и състои целта на внушението, която се заключава в разкритието на тази истина по подобен начин без каквито и да било излишества.

Нататък се разказва за характера на книгите на грешниците, и Всевишният Аллах казва: Книга ясно записана! т.е. окончателно решено е всичко в нея, няма какво да се добавя нито пък има какво да се премахне. Тя ще бъде изложена на показ в този велик Ден.

И когато това стане, то ще бъде горко в този Ден за отричащите…!

При това се конкретизира предмета на отричането и истинското лице на тези, които се опитват да отрекат:

Горко в този Ден за отричащите, които взимат за лъжа Съдния ден! Взима го за лъжа само всеки престъпник, грешник. Когато му четат Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”… Беззаконията и греховете водят този, който ги извършва, към отричане на този Ден и непочтено отношение към Свещеният Коран, тъй като грешника казва относно четените му айети: “Легенди на предците!”…

И това се говори по адрес на притчите за древните хора, които Свещеният Коран дава като пример за наставление и усвоение на съответните уроци, разяснение на извечния закон на Всевишният Аллах, под чието действие постоянно се намират хората.

Застрашително и предупредително Свещеният Коран говори за подобно посегателство и отрицание: Ала не! Нещата съвсем не са такива, за каквито ги представят и говорят те за тях.

Нататък Свещеният Коран разкрива причината на това посегателство, отрицание, игнориране на очевидната истина и мрака в сърцата на тези, които отричат:

Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили…

Това означава, че със своите грехове и неподчинение хората затворили своите сърца, понеже с мрак се преизпълват и закоравяват сърцата, в които има непослушание и неподчинение. Плътна обвивка обгръща сърцата, възпрепятствайки светлината да излиза от тях и да попада в тях. Такива сърца постепенно загубват чувствителност, втвърдяват се и след това умират.

Ибн Джарир, ат-Тирмизи, ан-Насаи и Ибн Маджа от думите на Мухаммед Ибн Аджалан, който е слушал от ал-Какаа Ибн Хаким, позоваващ се на Абу Салих, който е чул от Абу Хурейра, че пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако рабът на Аллах извърши грях, то в неговото сърце се появява черно петно. Ако той се покае, то неговото сърце придобива блясък, а с всяко ново покаяние този блясък става все по-ярък.” В достоверен хадис ат-Тирмизи, което се потвърждава и от ан-Нисаи, е казано: “Ако рабът на Аллах извърши грях, то в неговото сърце се появява черно петно. Ако той прекрати да греши, измолил е опрощение и се е покаял пред Аллах, то неговото сърце придобива блясък. Когато той се разкае вторично, то този блясък ще се усилва и очиства.” Именно за това Всевишният Аллах е казал: Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили.

Хасан ал-Басри е казал: “Грях след грях се извършва, докато сърцето не ослепее и умре…”

Именно така стоят нещата с отричащите грешници, и такава е причината за греховността и отрицанието:

Ала не! Тогава те ще бъдат отделени от своя Повелител. После те ще горят в Джахим. После ще се каже: “ Това е, което отричахте!”

Непокорството, неподчинението и греховете са обвили техните сърца, и в тях няма усещане за техния Повелител в земния живот, те са закоравели и са се покрили с кора, в тях се е вселил мрак, и те са станали слепи в живота. Оттук и естествения край и адекватното наказание в бъдещия живот, когато ще им бъде забранено да поглеждат към благородния Лик на Всевишният Аллах, и ще бъдат лишени от великото щастие, което се дарява на чистите духом и възвишените хора, между тях и Всевишният Аллах няма да има прегради, тъй като те по право са заслужили това. Именно за тях е казано в сура “Ал-Къямет”: Едни лица в този Ден ще сияят, към своя Повелител ще гледат./75:22-23/

И тази преграда, отделяща хората от техния Повелител, ще се превърне в най-суровото от всички наказания и най-жестоката забрана. И ще бъде печален такъв край за човека, който черпи своята човечност от един единствен източник, който представлява свръзката на човек с благородния дух на неговия Повелител. Ако човек бъде лишен от този източник, то той ще загуби своите отличителни черти на човек и ще бъде захвърлен на степен, заслужаващ Джехеннем: После те ще горят в Джахим. Нататък следва суров упрек, който е още по-злощастен, отколкото споменаването за Джехеннема: После ще се каже: “ Това е, което отричахте!!!”

* * *

След това се открива нова страница, страницата за праведниците, в присъщия за Свещеният Коран маниер, когато болшинството случаи се съпоставят двете страници, за да се сравнят помежду си двете истини, двете положения и двата логични края:

Ала не! Книгата ( за делата) на праведниците е в Иллийун. О, само ако знаеше ти, какво е Иллийун? Книга ясно записана. Свидетелстват за нея приближените. Праведниците са в блаженство, от престоли гледат (към техния Повелител). Ще узнаеш по лицата им сиянието на блаженството. Ще им се поднесе запечатано пребистро питие. Щемпелът му е (с ухание на) мускус. Нека за това се надпреварват надпреварващите се! Сместа му е от Тасним - извор от, който пият приближените на Аллах.

Този откъс започва със словата: Ала не! – напомняйки на хората за отрицанието, за което ставаше дума по-горе: После ще се каже: “ Това е, което отричахте!”… И веднага след това звучи заплашителното: Ала не! И след това решително и убедително се разказва за праведниците.

Ако книгата със записите за делата на грешниците се намира в Сидджин, то книгата със записите за делата на праведниците се намира в Иллийун. Праведници са тези, които се подчиняват на Аллах и вършат само добро. Те се противопоставят на грешниците, на които не приличат, и които престъпват всякакви граници.

Словото “Иллийун” внушава усещането за възвишеност и издигнатост, докато словото “Сидджин”внушава разбирането за низост и падение. Нататък следва традиционния въпрос, подчертаващ невежество и вселяващ страх: О, само ако знаеше ти, какво е Иллийун? Защото това е онова, което превишава пределите на знанието и разбирането!

И след тази впечатляваща тоналност се утвърждава истината за книгата на праведниците: това е Книга ясно записана. Свидетелстват за нея приближените. По-рано се споменаваше за това, какво означава ясна книга. Тук следва да добавим, че избрани от Всевишният Аллах меляикета ще свидетелстват и ще я видят тази ясна книга. Потвърждението на тази истина придава оттенък на благородство, чистота и възвишеност в книгата на праведниците. Към тази книга ще могат да поглеждат избрани от Всевишният Аллах меляикета, наслаждавайки се на благородните дела и качества. Това придава на повествованието благороден и сияещ оттенък с цел възвеличаване и почитание.

Нататък се говори за положението на самите праведници, за които е предназначена тази благородна книга, и се разказва за блаженството, което те ще получат в предстоящия велик Ден:

Праведниците са в блаженство от престоли гледат (към техния Повелител).… в противоположност на Джехеннема, където е съдено да попаднат грешните нечестивци…Т.е. праведниците ще се намират на многоуважаемо място, свободно ще се оглеждат наоколо, без да изпитват унижения и без да бъдат затруднявани с каквото и да е бреме. Те ще се разполагат върху разкошни и меки дивани, в някаква степен подобни на това, което при арабите се нарича “намусия” или “кулле”, което е подобно на креват покрит с балдахин и завеси против комари. Такъв земен образ на тези дивани се явяват предела на мечтите и разкоша за очите на обикновения арабин, живеещ в тежки и сурови условия! А какъв ще бъде истинският облик на тези дивани в бъдещия живот – то е известно само на Всевишният Аллах. Каквото и да е, реалността на това блаженство е много по-висше и прекрасно от всичко онова, което може да си представи човек, основаващо се на неговия земен опит и представи!

И ето праведниците ще се намират в такова блаженство, и техните души и тела ще се наслаждават, а техния облик ще излъчва сияние, за да го видят всички: Ще узнаеш по лицата им сиянието на блаженството…

Ще им се поднесе запечатано пребистро питие. Щемпелът му е (с ухание на) мускус.

Терминът “рахик” е употребен за пречистена, без мътилка и абсолютно прозрачна напитка, в която няма дори и най-малка измама. Указанието, че тази напитка е запечатана с мускус, означава, че тя се намира в запечатани съдове, които преди употреба ще бъдат разпечатани, в което се съдържа и смисловия оттенък на внимание и загриженост. Само това, че печатите са направени от мускус, означава изтънченост и разкош! Подобна образност човек може да осъзнае само в пределите на това, което му е познато от земния живот. Ако хората ще пребивават там, то тяхното чувство за вкус и понятие ще бъде много по-възвишено, отколкото ограничените земни усещания!

Преди да бъде описано самата напитка, за което се казва в следните два айета: Сместа му е от Тасним - извор от, който пият приближените на Аллах, т.е. това запечатано пребистро питие ще бъде разпечатано, след което ще бъде смесено с някакво количество течност от извора Тасним - извор от, който пият приближените на Аллах. Преди това описание следва наставление в друг ритъм: Нека за това се надпреварват надпреварващите се! В даденият текст се съдържа дълбок смисъл, и той е доста многозначителен…

Всички тези ощетяващи, които с измама прибират парите на другите хора, без да вземат под внимание предстоящия Ден за равносметка, чиито сърца са покрити с грехове и непокорство, които отричат равносметката и възмездието за извършеното, - те се съревновават помежду си за богатство или за някакви си там земни наслаждения. Всеки един от тях се стреми да изпревари другия в това, щото да откъсне, за себе си колкото се може по-голямо парче, след това върши несправедливост и изпада в разпътство, извършва грехове, без да се спира пред нищо в стремежа си да спечели тленните и преходни земни утехи.

Към какво призовава да се стремиш това многозначително и лаконично изказване? Трябва да се състезаваш заради това блаженство и съответстващата почит: Нека за това се надпреварват надпреварващите се! Това изискване заслужава да се стремиш към него, да се състезаваш за постигането на тези сияйни хоризонти. Това е великата цел, заслужаваща борбата заради нея.

Тези, които се съревновават в името за постигането на нещо земно, колкото и значително, велико и възвишено да е то, те се съревновават за нещо малко, низше, преходно, тленно и близко. Целият наш земен свят не струва пред Всевишният Аллах дори колкото крилце на комар, бъдещия свят обаче тежи пред Него. Следователно, това е именно тази истина, заради която трябва да се състезаваме и съревноваваме…

Поразително е, че състезанието в името за спечелването на блага за бъдещия живот възвисява душите на всички съревноваващи се, докато гонитбата на земните наслади ги сваля всички на дъното. Стремежът към блаженството за в бъдещия живот облагородява земята и я очиства за всички, докато гонитбата само за земните неща превръща земята в блато и среда, където червеите се изяждат един друг, тъй като алчните насекоми и гнусните твари жалят и терзаят за кожата на добрите праведници!

Състезателността в името за спечелването на блаженство за в бъдещия живот съвсем няма да превърне земята в пустиня и няма да доведе до всеобща разруха, както това си представят някои отклонили се от правата линия. Напротив, Ислямът прави нашия свят плантация за бъдещия ни живот, а осъществяването на наместничеството на земята и нейно усвояване по пътя на праведността и боязънта от Аллах – е дълг на всеки правоверен. С това наместничество човек е длъжен да се стреми към Всевишният Аллах, правейки своето поклонение към Него, което оправдава целта на съществуването му, тъй като така е постановил Всевишният Аллах – слава Нему! – казвайки: Аз сътворих джиновете и хората единствено, за да Ми се покланят./51:56/

Словата: “Нека за това се надпреварват надпреварващите се!” сами по себе си представляват наставление, обръщащо очите и сърцата на хората към това, което се намира извън пределите на малката и незначителна земя, която те населяват и където осъществяват наместничеството, направлявайки техните стремежи от гнилото блато към възвишените и чисти хоризонти във времето, когато хората облагородяват и очистват това блато! Срока на човешкият живот в този свят е ограничен, а продължителността на неговия живот в отвъдния свят е известна само и единствено на Всевишният Аллах. Насладите в живота на тази земя са ограничени, а насладите в Дженнета, тях просто човек не е в състояние да си ги представи. Известна ни е степента на земното блаженство, но степента на блаженството в Дженнета съответства на вечността! Къде е просторът на просторите? Къде е целта на всички цели? Говорейки на достъпен и понятен за човека език, нима самият човек не пресмята своята полза и своята загуба?!

Всички стремежи трябва да бъдат отправени натам… Нека за това се надпреварват надпреварващите се!

* * *

* * *

Описващите блаженството в Дженнета картини заемат достатъчно много място в повествованието, за да подготвят почвата относно разказа за тези насмешки, издевателства и домогвания, на които са били подлагани праведниците. Тази част също така достатъчно пространна и завършва вече с насмешка над нечестивите грешници, когато те ще се взират в блаженството на праведниците:

Онези, които престъпиха, се присмиваха на онези, които повярваха. И когато минаваха край тях си смигваха. И когато се завръщаха при своите семейства, те се завръщаха развеселени. И когато ги виждаха, казваха: “ Тези са заблудени.” А те не бяха пратени при тях за надзиратели. Но в този Ден правоверните ще се присмиват над неверниците От престоли гледат. Нима не се въздаде на неверниците за онова, което са вършили?

Пред нас се представят запечатани от Свещеният Коран картини за това, как безпътните неверници се надсмиват над правоверните, които са се държали неприлично по отношение на тях, посягали са им и са ги описвали като заблудени хора. Това са разнообразни картини, запечатали битовата реалност на живота в Мекка, но са били типични за планинските и всички други райони. Много съвременници също така са били свидетели на подобни сцени, съвършено сходни с това, което се е описвало в низпосланите айети. С цялата си очевидност това свидетелства, че виновните грешници имат една обща природа в отношенията си спрямо праведниците при всякакви условия и във всички времена!!!

Онези, които престъпиха, се присмиваха на онези, които повярваха…Присмивали са се…Завърши бързо изтичащият преходен земен живот, и ето тези, за които се говори в повествованието, са вече в отвъдния свят и наблюдават блаженството на праведниците в бъдещия живот, които са повярвали. И блаженството на Дженнета им напомня за онова, което се е случило живота на земята!

Те са се присмивали, издевателствали и гаврили над онези, които са повярвали, или заради тяхната бедност, тежко положение или пък поради тяхната слабост и неспособност да дадат достоен отпор на мъчителите, а може би защото, праведниците са над всички слабоумни невежи. Каквото и да е, всичко това е предизвикало насмешките на нечестивите грешници, които са направили правоверните обект на своето издевателство и мръсни шеги. Те са оливали правоверните с помия, гнусно и мерзко са се присмивали над техните беди. Но праведниците са били непоколебими, възвишени и украсени с етикета на правоверните!

И когато минаваха край тях си смигваха…т.е. едни на други са си намигвали, или пък са показвали с ръка, или са правели някакъв познат жест, означаващ издевателство по отношение на правоверните – това е гнусен и долен жест, който е демонстрирал пълна невъзпитаност и липса на култура. С това грешниците са се опитвали да разбият сърцата на правоверните, да вселят в тях плахост и объркване. Именно затова подлеците гнусно са си намигвали, издевателствайки над правоверните!

И когато се завръщаха при своите семейства, - пресищайки своите дребни и мръсни душици с издевателствата над правоверните и гоненията им, те се завръщаха развеселени, доволни от себе си, ликувайки от извършеното, наслаждаващи се на дребното и мръсно зло, без ни най-малко да упрекнат себе си, без за нищо да съжаляват, и без да усещат подлостта и низостта на своите дела. Наистина, това е пределът на низостта в техните души и гибелта на тяхната съвест!

И когато ги виждаха, казваха: “ Тези са заблудени.”

И това е поразително! Няма нищо по-удивително от това, когато виновните грешници да разсъждават за пътя на истината и заблудата и когато, виждайки правоверните, те провъзгласяват тяхната гибел, съпровождайки това с унизителни и оскърбителни жестове: “ Тези са заблудени.”

Греховността е безпределна, тя е съвършено безсрамна на думи и не познава упрек в делата. Да се обвинят правоверните при срещата с тях в това, че те се заблуждават и вървят към гибелта, означава на дело истинската същност на греховността, която прекрачва всички граници и предели!

Свещеният Коран не влиза в дискусия, защитавайки правоверните, и не отговаря на подлата клевета, тъй като той абсолютно не заслужава това. Свещеният Коран много тънко осмива онези, които си пъхат носа не в своите дела и се появяват там, където не са канени:А те не бяха пратени при тях за надзиратели. Те изобщо не са били упълномощени от никой, за да се занимават с делата на правоверните и не са били изпратени като техни надзиратели, и не е тяхна работа да дават оценка и да отсъждат относно тяхното положение! Те нямат никакво отношение към всичко това!

И ето с такъв изтънчен сарказъм завършва повествованието за тези, които са извършвали грехове в земния живот и които са изчезнали в небитието…Изчезнали…и сцената завършва с това, с което е завършила. Нататък следва картина на онова, което съществува, за тези, които са повярвали в блаженството на Дженнета:

Но в този Ден правоверните ще се присмиват над неверниците От престоли гледат.

И в този Ден неверниците ще бъдат изолирани от техният Повелител, и те ще се терзаят в мъки от тази преграда, която ще унищожи тяхната човечност. И те ще попаднат в пламъците на Джехеннема с порицание и осъждане, защото е казано: “ Това е, което отричахте!”

А онези, които са повярвали, през този Ден ще се намират в разкошни престоли, свободно гледайки наоколо, пребивавайки във вечно блаженство, приемайки напитка запечатана с мускус, разредена с пречиста вода от кладенеца Тасним…

И в този Ден вече правоверните ще се присмиват над неверниците…

И Свещеният Коран отново задава въпрос, преизпълнен със изтънчен сарказъм:

Нима не се въздаде на неверниците за онова, което са вършили?

Да, именно така! Нима не им е платено? Нима не им се въздаде за техните дела? Нима те не са знаели за тази награда? От този момент ние вече ги виждаме в Джехеннема! Без всякакво съмнение, те са получили според заслугите, и това е възмездието за извършеното от тях. Колко много сарказъм се крие в словото “възнаграждение”, използвано тук!

* * *

Да се задържим за малко пред тази картина, чиито сцени и ситуации Свещеният Коран представя достатъчно пространно. Става дума за това, как престъпните грешници са се надсмивали над онези, които са повярвали през земния живот. Със същата пространственост по-рано Свещеният Коран е показал картината за блаженството на праведниците, демонстрирайки видовете Дженнет и неговите наслаждения. При това откриваме, че впечатляващото въздействие на това повествование представлява връх в изкуството на изразителността и влиянието върху сферата на човешките чувства. Незначителната мюсюлманска прослойка в Мекка е била подложена на такива преследвания и гонения, които са оказали изключително дълбоко и мощно въздействие върху човешката душа. Техният Повелител обаче,не ги е оставил без помощ във вид на укрепване на непоколебимостта, утеха и облекчение на положението.

Такова подробно описание страданията на мюсюлманите в резултат на тяхното преследване от езичниците се явява истински балсам за сърцата на мюсюлманите. Та нали техният Повелител описва тези страдания, тъй като Той вижда това. Той няма да остави настрана тези страдания, дори понякога да отсрочва наказанието за езичниците. И дори само това вече вселява радост в сърцата на правоверните, изцелява раните и премахва болката. Наистина, Всевишният Аллах вижда, как негодниците издевателстват над мюсюлманите, как им вредят грешниците, как се присмиват над мъките и страданията на правоверните, и при това подлеците не изпитват ни най-малкото угризение на съвестта или разкаяние! Техният Повелител вижда всичко това и го описва в това, което им е низпослано от Него. Това значи, че нещо се поставя на Неговите везни, и това е напълно достатъчно! Да, вече достатъчно, ако такова усещане се появи в сърцата на правоверните, колкото и наранени и измъчени да са били те. След това техният Повелител с височайш и много тънък сарказъм, имащ застрашителна подкладка, осмива грешниците. Може би, закоравелите сърца на престъпниците не усещат това, бивайки покрити с гнойни струпеи на техните грехове, но сърцата на правоверните са трепетни и чувствителни. Те усещат и ценят това, придобивайки спокойствие и умиротвореност!

Нататък тези правоверни сърца виждат приготвеното им място при техния Повелител, своето блаженство под сянката Му и своето място в Неговите градини. Наред с това те виждат положението и унижението на своите врагове в бъдещия живот, тяхното наказание в Джехеннема с порицанието и осъждането. Сърцата на правоверните подробно и достатъчно дълго виждат тези две ситуации, абсолютно отчетливо и реално представяйки си го. И ето такова живо усещане ликвидира цялата горчилка на коварните замисли, издевателствата, малобройност и слабост. В някои сърца подобно усещане може да замени горчилката със сладост под въздействието от реално осъзнаване на картините, описани в това свещено повествование.

Забележително, е че това е успокоение от Всевишният Аллах за измъчените и изтерзани от коварните замисли на грешниците срещу правоверните, приготвеният им Дженнет и Джехеннема за безбожниците, както смяната на положението в бъдещия живот е било онова единствено нещо, което е обещал пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, на онези, които са му дали клетва за вярност. А хората са пожертвали цялото си имущество и живот!

Що се отнася до победата на правоверните на този свят и покоряването от тях на земята, то в периода на низпославането на Свещеният Коран в Мекка при утешаване и укрепване духа на правоверните за това нищо не се е говорило.

Свещеният Коран е създавал сърца, способни да бъдат верни и предани. Тези сърца е трябвало да бъдат твърди, силни и изолирани, за да приложат всестранни усилия и да понесат всички тегоби. Те по никакъв начин не са се стремили към нещо земно, защото са те са се взирали изключително към бъдещия живот, за да получат благосклонността на Всевишният Аллах, и нищо повече. Тези сърца е трябвало да са готови във всеки един момент да продължат своя жизнен път до самия негов край в тежък труд, беди, лишения и пожертвование без каквато и да е награда в този земен живот, дори ако такова възмездие е било победата на призива, възцаряване на Исляма и появата на мюсюлманите!

Когато се появят сърцата, знаещи, че на техния жизнен път ще се наложи да работят изключително на себеотдаване, без нищо да получават в замяна, в очакване на бъдещия живот, защото наградата ще бъде дарена именно само в него, и само в него истината ще бъде отделена от лъжата, и Всевишният Аллах, знаейки искреността на техните намерения относно това, в което те са се заклели, то Той ще им дари победата. При това хората ще се уповават на Всевишният Аллах съвсем не заради самите себе си, а защото беззаветно и уверено ще крачат по пътя на Всевишният Аллах от самото начало, когато не им е била обещавана никаква награда в земния живот, и те самите не са се стремели към нищо земно. Те изцяло са се отдали на Всевишният Аллах в този ден, когато единствената им награда е била Неговата благосклонност!

Всички айети, в които се говори за победа в този живот, са били низпослани вече в Медина, когато това велико дело е излязло извън рамките от програмата на един правоверен, неговите очаквания и стремежи. Победата е дошла само по себе си, тъй като волята на Всевишният Аллах се е състояла в това, щото този път да стане реалност за човешкия живот, намирайки конкретен практически образ, осезаем за всички поколения. И в този живот не е имало място за награда относно тегобите, лишенията, пожертвованията и мъките. То е част от това, което е било предопределено от Всевишният Аллах, и зад което стои мъдростта, която ние сега се опитваме да разгледаме!

* * *

[1] Днешните земи на Сирия, Палестина и Ливан