60 години търсили грешки в Корана
Европейците виждат големите различия в книгата на своята религия, изпитват известно безпокойство и под влияние на този психологичен фактор от XVII в. насам те изследват Свещения Коран. Някои ориенталисти дори предлагат на своите университети да се направят същите изследвания и на различните екземпляри на Корана. Мюнхенският университет приема това предложение и към него бива учреден Институт за изследване на Корана. Целта им е да съберат възможно най-много копия на съществуващите в света екземпляри на свещената книга. След като работата по събирането е приключена, минават към сравнение на екземплярите. Целият този процес трае почти 60 години. Проф. д-р Мухаммед Хамидуллах, който познава дейността на този институт и се е срещал с някои от неговите сътрудници, съобщава следното по тази тема:
„Когато бях студент в Париж, през 1934 г. директорът на споменатия институт пристигна в Париж, за да вземе копия от екземплярите на Корана. В Националната библиотека в Париж (Bibliotheque Nationale) има най-малко два такива екземпляра, останали от втори век по мюсюлманското летоброене. Тогава се срещнах и разговарях с този учен във връзка неговата работа. Той каза, че до 1934 г. броят на събраните екземпляри е 42 хиляди. Това огромно число включваше снимките на пълни и непълни екземпляри, взети от различни места по света и от различни векове. През 1934 г. продължаваха да сверяват екземплярите. В библиотеката на института бяха събрани и книги, свързани с тълкуването и четенето на Свещения Коран. Защото в тях често се споменават и други книги, като например прочита на Малик и Мелик в сура Фатиха. Целта им беше да съберат и такава информация.
След това започна Втората световна война и една американска бомба улучи тъкмо този институт на Мюнхенския университет. Заедно с хората в сградата бяха унищожени и събраните материали. Но това не значи, че подобно начинание не може да се възобнови. Унищожените в Мюнхен екземпляри на Корана не бяха оригинални, а техни копия. Проф. Претцл беше третият директор на този институт и е загинал по време на бомбардировката.
В института имаше големи учени и много техни сътрудници. Един от тях, на име Джефри, беше американец. Той се опитваше да открие различни версии на Корана. Беше публикувал свързаната с това книга на Ибн Ебу Давуд „Китаб ел-Месахиф”. Джефри имаше ученик на име Абдулмуид Хан, който беше мой приятел. Малко преди Втората световна война Джефри публикува някои бележки относно дейността на института, както аз не съм ги виждал. По това време и Абдулмуид Хан беше починал. Само устно ми беше съобщил, че в бележките си Джефри открито заявява следното: „До този момент различни версии на четене (ривайет), не сме срещали. Има различия, дължащи се на грешки при преписването”. Всеки от нас, когато пише писмо, например, допуска грешка без да иска. Така и някои писари, когато са преписвали Корана, са допускали определени грешки. Ето един пример от този род. Когато в Корана вместо „Бисмилляхиррахманиррахим” се среща „Бисмилляхиррахман”, това може да бъде и правописна грешка, и версия на четене. Ако това се наблюдава само в една глава и то в началото, решаваме, че е грешка на преписващия. Но ако се повтаря във всички глави, трябва да се счита за версия на четене. Джефри казва, че до бомбардирането на института са откривали само грешки при преписване, но не и версии. Този труд не е завършен. Има вероятно и несравнени копия. Не можем да твърдим, че институтът не е открил и различни версии на четене. Ето защо не допускам, че в Корана има противоречие.
Институтът е работил над проблема 60 години. Целият християнски и еврейски свят е бил запознат с дейността му. В работата на института са участвали много учени. Те са разполагали с много екземпляри. Ако в Корана имаше някакво противоречие, тези учени щяха да отразят това в трудовете си. Те самите са заинтересовани да го направят. Открити са двеста хиляди варианта на Евангелието. Това е повод да се открият разлики и в Корана. Ако бяха открили тези разлики и в Корана, щеше да се наложи да ги разгласят, все едно че казват: "Видяхте ли, и на Корана не можем да се доверим, и в него има противоречия!”
Мурат Кая