Пратеникът на Аллах в ат-Таиф
При тези непоносими условия Пратеника на Аллах се отправил към ат-Таиф, с надеждата там да откликнат на призива му, да го подслонят и да му помогнат. Поел за ат-Таиф пеш. С него бил Зайд ибн Хариса, когото бил освободил от робство. Когато минавал през земите на някое племе, призовавал към исляма. В ат-Таиф отседнал в дома на трима братя от управниците на рода Сакиф. Призовал ги да приемат исляма и да го подкрепят в призива му. Те обаче не откликнали и най-грубо му отвърнали. Оставил ги и отишъл при други. Призовавал ги да приемат исляма. И така обходил един по един управниците. Не останал човек от аристокрацията, към когото да не се обърнал. Това му отнело десет дни, но никой не откликвал. Напротив, отпращали го с думите:
– Махай се от земите ни!
Настроили срещу него младежите, глупаците и робите. Когато се наканил да си тръгне, те се струпали около него в две редици и започнали да го обиждат, да го ругаят и да го замерват с камъни; краката и стъпалата му се разранили, а сандалите му подгизнали от кръв. Зайд Ибн Хариса Аллах да е доволен от него го бранел и бил ранен в главата. Това безумие продължило, докато Пратеника на Аллах стигнал до една градина, собственост на Утба и Шайба- двамата сина на Рабиа, на около три мили от ат-Таиф. Щом влязъл в градината, преследвачите му се оттеглили.
Праикът на Аллах седнал на сянка под една лоза и се опрял на стената. Душата му била изпълнена с непоносимо страдание. Тогава произнесъл своята прочувствена молитва:
„О, Аллах! Пред Теб изплаквам своето безсилие, немощ и унижение пред хората! О, Най-милосърден сред милосърдните, Ти си Господ на слабите. Ти си моят Господ. На кого ме оставяш? На чужд , който ще ме гледа мрачно или на враг, който ще управлява живота ми. Ако Ти не ми се гневиш, няма за какво да се тревожа. Твоята закрила на мен ми е достатъчна. В светлината на Твоя Лик, който разпръсква тъмнината и привежда в порядък делата в този и в отвъдния свят, търся убежище да не спуснеш гнева Си върху мен и да не ме постигне Твоето Негодуване! О. Аллах, моля за Твоето опрощение, докато останеш доволен. Няма сила и няма мощ, освен Твоята!”
Двамата сина на Рабиа го видели в какво състояние е и ги обзела жалост. Изпроводили един роб, християнин, на име Аддас, да му даде чепка грозде. Мухаммед(сас) протегнал ръка да го вземе, промълвявайки: “В името на Аллах!” и го изял. Аддас отбелязал:
– Това са думи, които тукашните хора не казват.
Тогава Пратеника на Аллах отвърнал:
– Откъде си? Каква е твоята религия?
– Християнин съм. От Ниневия.
– О, значи ти си от града на праведния Юнус*, сина на Матта.
– Нима ти знаеш кой е Юнус?
Тогава Пратеника на Аллах отвърнал:
– Той е мой събрат. Бил е Пророк и аз съм Пророк – И му прочел историята за Юнус (мир нему) от Свещения Коран.
Като чул това, Аддас станал мюсюлманин.
После Пратеника на Аллах напуснал градината и угрижен, тъжен и сломен, продължил пътя си към Мекка. Когато стигнал до Карн ал–Маназил, над него се спуснал облак, в който бил Джибрил, а с него и Ангела на планините. Пророка вдигнал глава, а Джибрил му казал:
– Аллах ти изпраща Ангела на планините, за да му заповядаш каквото поискаш.
Ангела на планините поздравил и попитал:
– О, Мухаммед! Какво искаш? Ако желаеш, ще изравня със земята ал–Ахшабайни и ще затрупам под тях меканците.
Ала той отвърнал:
– По–скоро ще помоля Аллах да извади от потомството им онези, които ще се подчинят единствено на Аллах и няма да Го съдружават с други.
След като получил тази подкрепа, Пратеника на Аллах се отърсил от безпокойството си и продължил към Мекка. Стигнал до Нахла и останал там няколко дена. По време на престоя му Аллах изпратил няколко джина, за да чуят Свещения Коран, докато Мухаммед се молил със сподвижниците си. Щом свършил, те се върнали при другите джинове, предупредили ги и повярвали в него. Но Пратеника на Аллах не доловил присъствието им, докато Аллах не му низпослал Свещения Коран. Това са знаменията от сура “Пясъчните хълмове”(42) и сура “Джиновете”(72).
След няколко дена Пратеника на Аллах напуснал Нахла и се отправил към Мекка. Той се молил Аллах да му даде утеха, да му посочи изход и същевременно се страхувал от злините и насилието на курайшите. Затова предпорецитирал да се предпази и когато наближил Мекка, отишъл в пещерата Хира и проводил един човек при ал-Ахнас ибн Шарик да го помоли за покровителството му. Ал-Ахнас отказал, защото бил съюзник [на курайшите] и като такъв не можел да му даде закрила. Тогава Мухаммед изпратил човек при Сухайл ибн Амр. И той отказал, защото бил от рода Амир ибн Луай, а те не могат да закрилят клана на рода Кааб ибн Луайй. Пратеникът на Аллах изпратил своя човек при ал-Мутим ибн Адий, от рода на Науфал ибн Абдуманаф, брата на дядото на Мухаммед – Хашим ибн Абдуманаф. Абдуманаф били най-силният род в племето курайш. Ал-Мутим се съгласил, въоръжил себе си и синовете си и после изпратил да повикат Пратеника на Аллах . Той дошъл и влязъл в свещената територия на Кааба, обиколил храма и изършил две части молитва. После се прибрал в дома си, а през цялото време ал-Мутим ибн Адий и синовете му бдели над Пратеника на Аллах с оръжие в ръка. Ал-Мутим обявил пред курайшите, че Мухаммед е под негова закрила и те приели решението му.
Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."
Портал