Сияйната градина в житието на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)
Езичниците приели много тежко призива на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) да признаят, че Аллах е един, и да отхвърлят всичко, което те приемали за бог, освен Аллах. Смятали го за нещо сериозно и го отричали. За тях това било заговор, с който се цели не това, което се казва. Повтаряли:
"Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително. И си тръгнаха знатните от тях: Вървете и отстоявайте вашите богове! Именно, това се възнамерява. Не сме чували за това в последната религия. То е само измислица." (38:5- 7).
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) продължил да призовава. Езичниците решили да защитят своето съдружаване и подхванали спорове, разисквания и обсъждания с мюсюлманите, за да преустановят по този начин призива към Аллах и да отстранят въздействието му върху мюсюлманите. Тогава срещу тях бил издигнат многостранен довод: "Откъде знаете, че Всевишния Аллах е дал на най-близките си раби да разполагат със света и те имат силата да задоволяват потребностите и да предсказват мъките? Запознати ли сте с неведомото? Или пък сте открили това в писание, което сте наследили от пророците или от хората на знанието?"
Всевишният е казал: Или при тях е неведомото и те записват? (52:41, 68:47).
Казал е също: "Донесете ми книга отпреди тази или остатък от знание, ако говорите Божествената истина!“ (46:4).
И още: Кажи: "Имате ли знание, та да го изявите пред нас? Вие следвате единствено догадката и само предполагате." (6:148).
Било естествено езичниците да признаят, че не са запознати с неведомото, че не са го открили в никое от писанията на пророците, нито пък са го взели от хората на знанието. Затова казали: "Не, ще следваме онова, с което заварихме бащите си". (31:21) и още: "Заварихме предците си с религия. И ние по техните стъпки вървим." (43:22).
Този отговор ясно показвал и тяхното безсилие, и тяхното невежество, защото им е казано, че "Аллах знае, а вие не знаете". Слушайте какво казва Преславния и Всевишния и какво ви известява за Божествената истина относно вашите съдружници. Всевишният е казал: "Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас." (7:194). Това означава, че те не са способни да направят нещо, което е присъщо на Преславния и Всевишния Аллах. По същия начин и вие не сте способни да го сторите и затова и вие, и те в еднаква степен сте неспособни и безсилни. Затова Той ги предизвиква с думите Си: "Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите Божествената истина!" (7:194).
Всевишният е казал още: "А онези, които зовете освен Него, не владеят дори люспица от фурма", тоест, не са способни да сътворят дори най-тънката ципа върху костилката. Призовете ли ги, те не чуват вашия зов, а дори да са чули, не ви откликват. И в Деня на възкресението те ще отрекат съдружаването им от вас. И няма никой сведущ [като Него], който да ви извести. (35:14). Всевишният е казал също: Онези, които [неверниците] ги зоват вместо Аллах, нищо не могат да сътворят, а и самите те са сътворени - безжизнени мъртъвци. И не ще усетят кога ще бъдат възкресени. (16:20-21). И още: Нима съдружават с Него такива, които нищо не творят, а самите те са сътворени? И не могат да им помогнат, нито на себе си помагат. (7:191-192). И е казал: А вместо Него [неверниците] приеха божества, които нищо не творят, а те са сътворени, и не владеят за себе си нито вреда, нито полза, и не владеят нито смърт, нито живот, нито възкресение. (25:3).
След това изложил немощта на тези божества и тяхната неспособност да сторят това, което твърдят; призивът им и очакваната от тях надежда са напълно безполезно пустословие. По този повод Той дава някои ярки примери: Онези, които [езичниците] зоват вместо Него, не им отвръщат с нищо, подобно на човек, протягащ дланите си към водата, за да стигне до устата му, ала не стига тя до нея. Зовът на неверниците е само заблуда. (13:14).
След това езичниците били призовани да размислят поне малко, защото признавали, че Всевишния Аллах е Творец на всяко нещо, а техните богове не са създали нищо и не могат да създадат нищо, дори самите те са създадени от Аллах. Затова им е казано: "Как така сравнявахте Аллах, Всемогъщия, Твореца, с онези немощни създания? Как сравнявахте Него и тях в преклонението и призива?
Отговорили им, че те не са следвали правия път, не са знаели пътя на Божествената истина и не са я следвали. Значи са били заблудени, не са разбирали нищо и не са вървели по правия път. Понякога им казвали с метафора и намек; друг път – съвсем открито, каквито например са думите на Всевишния: Те завариха бащите си заблудени и въпреки това се спуснаха по техните следи. (37:69-70).
От друга страна, обаче, езичниците започнали да плашат Пророка (с.а.с.) и мюсюлманите със своите божества: "Вие се отнесохте лошо с нашите богове като обявихте, че са немощни. Но те ще ви се разгневят и ще ви погубят или ще ви навредят."
В отговор Аллах накарал езичниците да си припомнят и да потвърдят какво са виждали и нощем, и денем: а то е, че техните божества не можели да се помръднат от мястото си, да преместят напред или на зад нещо, камо ли да се защитят от зло. Как тогава ще навредят на мюсюлманите и ще ги унищожат? Нима те имат крака, с които ходят, или ръце, с които хващат, или очи, с които виждат, или уши, с които чуват? Кажи: "Призовете вашите съдружници, после ме надхитряйте и не ме изчаквайте!" (7:195).
По този повод Аллах им дал и други ясни примери. Ето думите на Всевишния: О, хора, пример ви се дава, чуйте го! Онези, които зовете вместо Аллах, и муха не могат да сътворят, дори да се обединят за това. И мухата да им грабне нещо, не могат да си го възвърнат. Слаб е както молителят, така и моленият. (22:73). Такива са и думите Му: Онези, които взимат за покровители други освен Аллах, приличат на паяка. Той си прави дом, но най-слабият от домовете е домът на паяка, ако проумяват. (29:41).
Езичниците пък решили да провалят призива и с груба сила да препречат пътя към Аллах. Големците и вождовете започнали да измъчват вярващите от своето племе. Група големци отишла при Абу Талиб с искането той да спре Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) да призовава към Аллах.
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (125), Декември, 2004 година
Портал 
