Сияйната градина в житието на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)
(продължава от бр. 7)
Бащата на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) – Абдуллах, бил най-добрият син на Абдулмутталиб, най-милосърдният и най-обичаният от баща си. Бил нарочен да го принесат в жертва. Историята е такава: След като Абдулмутталиб разчистил кладенеца Земзем, между него и курайшите избухнала разпра. Тогава той дал обет: ако Аллах го дари с десет сина, които да пораснат, та да го защитават, той ще Му принесе в жертва един от тях. Желанието му се изпълнило и той хвърлил жребий за синовете си. Жребият паднал върху Абдуллах. Абдуллах отишъл в Кябе, за да бъде принесен в жертва. Ала курайшите, най-вече братята и вуйчовците му, възпрели Абдулмутталиб и го откупили със сто камили. Затова Пейгамберът (салляллаху алейхи вe селлем) е потомък на двамина, нарочени да бъдат пренесени в жертва: Исмаил (алейхисселям) и Абдуллах, син на двамина, откупени: Исмаил (iалейхисселям) с агнец, и Абдуллах – със сто камили.
За жена на своя син Абдуллах, Абдулмутталиб избрал Амина, дъщеря на Вехеб. Сред племето Курайш тя била най-благородната и знатна жена. Баща й Вехеб, управникът на рода Бену Зехра, бил със знатен произход. Абдуллах се сгодил за нея и се оженили в Мекка. Тя вече носила в утробата си Пейгамбера (салляллаху алейхи вe селлем), когато Абдулмутталиб изпратил Абдуллах в Медине или Шам по търговия. Връщайки се от Шам, той починал в Медина. Погребали го в дома на Набига ез-Зубиани. Това вероятно станало преди раждането на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем).
Раждането на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем):
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) се родил в Мекка в утрото на 9-я ден, а според някои в 12-я ден, от месец рабиулеввел в "годината на слона". Първата дата е по-точна, но втората е по-популярна. Тази дата отговаря на 22 април 571 година след Христа.
Акушерка му била еш-Шифа, дъщеря на Амр и майка на Абдуррахман ибн Авф (радиаллаху анха). Когато Амина го родила, от нея излязла светлина, която осветила чак дворците на Шам. Тя изпратила да благовес- тят дядо му Абдулмутталиб за раждането му. Абдулмутталиб пристигнал зарадван и весел, взел го, въвел го в Кяабе, благодарил на Аллах и Го призовал, като се помолил да възхвали детето, което нарекъл Мухаммед, отрязал от косата му според ритуала и на седмия ден го обрязал, после угостил хората, какъвто бил обичаят на арабите.
Бавачката на Мухаммед, Умму Еймен била от ел-Хабеше. Наричала се робиня на баща му Абдуллах. След време приела исляма, а по-късно се преселила. Починала пет-шест месеца след Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем).
Кърменето на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем)
След майка му, Сувейбе го кърмила, робиня на Ебу Лехеб. Кърмела го заедно със сина си Месрух. Преди това тя кърмила Хамза ибн Абдулмутталиб, а след него – Ебу Селма ибн Абдулесед ел-Махзуми. Те са млечни братя на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем).
Когато се родил Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) Ебу Лехеб с радост я освободил, но по-късно, призован да приеме исляма, той станал един от най-непримиримите врагове на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем)
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (113), Ноември, 2002 година