Сияйната градина в житието на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)
(продължение от бр. 1)
При нежната му майка
След тази случка Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) се върнал в Мекка, където останал около две години при майка си и семейството си. После майка му го отвела в Медина, където били погребани баща му и вуйчовците му от рода на дядо му Ади ибн ен-Неджджар. Придружавали ги Абдулмутталиб като неин опекун и слугинята му Умм Еймен. Там останали един месец. По пътя на връщане болест повалила майка му, състоянието й се влошавало и тя починала в местността Ебва между Мекка и Медина, където е и погребана.
При любящия го дядо
Дядо му Абдулмутталиб се върнал с него в Мекка. Новата загуба съкрушила момчето. Дядо му обаче се отнасял към него с нежност, каквато не е проявявал към нито едно от децата си; приемал на сериозно неговото предопределение и го предпочитал пред собствените си деца; оказвал му изключително уважение; настанявал го да седи на специална постеля, където не сядал никой друг и му триел гърба. С радост наблюдавал какво прави и смятал, че го очаква велико бъдеще. След две години обаче починал. Тогава Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил на осем години, два месеца и десет дена.
При състрадателния му чичо
Тогава неговият чичо Ебу Талиб го взел под опеката си, брат на баща му. Отнасял се с изключително милосърдие и обич. Ебу Талиб бил беден, ала Аллах го благословил и в малкото, което имал, та храната за един засищала цялото семейството. Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) бил пример за непридирчивост и търпение и се задоволявал с отреденото му от Аллах.
Пътуването до Шам и монахът Бахира
Ебу Талиб искал да отиде с керваните на Курайшите по търговски дела в Шам. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) вече дванайсетгодишен (някои казват дванайсет години, два месеца и десет дена), се натъжил от тази раздяла, затова чичо му го взел със себе си. Керванът спрял близо до град Бусра на възвишенията в Шам. Там ги посрещнал един известен християнски монах – Бахира. Обходил той целия керван и най-накрая спрял пред Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), хванал ръката му и казал:
- Това е господарят на световете. Това е Пратеникът на Господаря на световете. Него Аллах проводи като милост за световете.
Попитали го:
- Как разбра това?
Той им отвърнал:
- След като се зададохте откъм ал-Акаба, не остана ни камък, ни дърво, което да не падне в дълбок поклон. Те се кланят единствено на пророк. А аз го познах по печата на пророчеството, който е като ябълка и се намира под плешката му. За него съм чел в нашите писания.
После Бахира ги уважил с гостоприемството си и помолил Ебу Талиб да не продължават към Шам, а да върне Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), защото се страхувал да не ги нападнат юдеите и византийците. Ебу Талиб го върнал в Мекка.
Светотатствената война
(харб ел-фиджар)
Когато Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) станал на двайсет години, на тържището в Указ избухнала война между племената Курайш и Кинане, от една страна, и племената Кайс и Айлан, от друга. Било показано голямо безстрашие. И от двете страни паднали убити много мъже. После племената сключили примирие, за да преброят убитите. Който имал повече убити, щял да получи по-голяма кръвнина. Войната свършила, а враждата и злото между тях били изличени.
В тази война взел участие и Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем). Той подавал на чичовците си стрели, по-точно подготвял им стрелите за стрелба.
Тази война е наречена "светотатствена", защото била нарушена светостта на свещената територия на Мекка и сраженията се водили в свещен месец. По време на светотатствената война имало четири битки: по една на година. Споменатата била последната от тях. Другите три завършили след незначителни спречквания и кавги. Само в четвъртата имало жертви.
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (115), Февруари, 2003 година
Портал 
