Сияйната градина в житието на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)
(продължение от бр. 5)
Прекъсване на откровението и възобновяването му
Както вече споменахме, след първото низпославане в пещерата на планината Хира, Божественото откровение прекъснало и това продължило дни наред. Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) изпаднал в голямо униние и тъга. Ала това прекъсване било полезно, защото тогава той престанал да се страхува, укрепил вярата в делото си и се подготвил да понесе отново подобно нещо; то породило у него копнеж и той започнал да очаква Откровението да му се яви втори път.
След посещението при Варака ибн Невфал, Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) се върнал в Хира, за да продължи уединението си в пещерата. Останал тук до края на месец рамазан. Месец рамазан изтекъл, усамотението му приключило и на сутринта в началото на месец шеввал слязъл от планината, за да се върне в Мекка, както правел обикновено.
Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) разказва: "Когато влязох в долината, тоест озовах се по средата й, бях повикан. Погледнах надясно и не видях нищо, погледнах наляво и не видях нищо, погледнах пред себе си и не видях нищо, погледнах зад себе си и не видях нищо. Повдигнах глава и видях как от Хира към мен идва ангел, седнал върху трон между небето и земята. Разтреперих се от ужас при тази гледка и паднах на земята. После отидох при Хадидже и извиках: "Загърнете ме, загърнете ме, завийте ме и ме облейте със студена вода". Завиха ме и ме обляха със студена вода. Тогава ми бяха низпослани знаменията:
„О, ти, който се обвиваш [в своите одежди], стани и предупреждавай, и твоя Господар възвеличавай, и дрехите си почиствай, и скверността отбягвай." (74:1-5)
Това се случило преди намазът да стане задължителен. После Откровението продължило.
Тези знамения са началото на неговата мисия като расул (пратеник). Те са низпослани по-късно от знаменията, които го обявяват за неби (пророк), т. е. когато се низпослават първите айети. Тези знамения съдържат два вида отговорности и съобщават какво да се прави:
Първото му задължение е да възвестява и предупреждава. Това произтича от думите на Всевишния: "Стани и предупреждавай!“ Значението им е да предупреждава хората за наказанието на Аллах, ако не се отвърнат от заблудата, от грешния път и не спрат да се прекланят пред други, освен пред Всевишния Аллах, ако Го съдружават по същност и качества, по права и действия.
Второто задължение е да прилага повелите на Преславния и Всевишен Аллах, самият да се придържа към тях, за да заслужи милостта на Аллах и да стане пример за онзи, който вярва в Него. Това проличава от останалите знамения. Думите на Всевишния: "И твоя Господар възвеличавай", означават, Аллах да се обособява чрез възвеличаване и да не Го съдружава с никого. Думите Му: "и дрехите си почиствай", ясно показват, че дрехите и тялото трябва да бъдат чисти, защото който възвеличава Аллах и стои пред Него, не бива да бъде омърсен. Думите Му: "И скверността отбягвай" означават да се страни от онова, което причинява гнева на Аллах и Неговото наказание. Това ще стане чрез покорство и отхвърляне на неподчинението. Думите на Аллах: "И давайки, не се стреми да получиш в повече", означават да не искаш в този свят онова, което е добро, да бъде по-добро.
В последното знамение се посочва какво страдание ще причини на народа му, това, че Мухаммед (с.а.с.) ще се различава от тях по вяра и ще започне да ги призовава единствено към вяра в Аллах. Затова казва: "И в името на твоя Господар бъди търпелив!" (74:7)
Призивът:
След низпославането на тези знамения, Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) започнал да призовава към Преславния и Всевишен Аллах. Хората от неговия народ били невежи – нямали религия, а се прекланяли пред идоли и кумири. Оправдавали се, че правят онова, което са правили и дедите им; липсвал им морал – следвали само себелюбието и гордостта; за решаването на споровете виждали само по един начин: да се хванат за меча. Аллах избрал Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) да започне да призовава тайно и да се обръща само към онзи, когото познавал като добър човек, който обичал истината, на когото можел да разчита и да му се довери и най-напред да се обърне към членовете на своето семейство, роднините и приятелите.
Първите мюсюлмани:
Когато Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) отправил своя призив, първи му повярвали хората, предопределени от Аллах да получат щастие и благодат.
1. Най-първа сред тях била майката на вярващите Хатидже бинт Хувейлид радияллаху анха. Тя научила за благовещението, чула предзнаменованията и видяла белезите на пророчеството, станала свидетел на първите признаци на мисията му на пейгамбер. Хатидже очаквала Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) да се превърне в пейгамбер на този уммет (общност). Разговорът с Варака я убедил, че в пещерата на Хира свише се е явил Джибрил алейхисселям и е донесъл Откровението за пророчеството. Освен това със собствените си очи видяла какво се случило с Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) при низпославането на първите знамения от сура Муддессир. Затова било естествено тя да е първата от вярващите.
2. Пейгамберът ((салляллаху алейхи уе селлем) побързал да отиде при скъпия си приятел Ебу Бекир ес-Съддик радияллаху анху, за да му съобщи, че Аллах го е удостоил да бъде пророк и пратеник. После го призовал към вяра в Аллах. И той повярвал в Него без колебание и объркване, бързо потвърдил и засвидетелствал, че изповядва Божествената истина. Той бил първият вярващ сред мъжете. Бил с две години по-млад от Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), негов отколешен другар и знаел всичките му съкровени и явни желания. Затова вярата на Ебу Бекир е най-безпристрастното свидетелство за истинността на твърдението, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е пратеник на Аллах.
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (119), Юли, 2003 година
Портал 
