Сияйната градина в житието на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)
СЪЮЗЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА (хилфу'л-фудул):
След тази война през месец зу'л-кааде пет клана от племето Курейш сключили споразумение. Това са бену Хашим, бену Мутталиб, бену Есед, бену Зухре и бену Тейм.
Причината е следната: един търговец от племето Зебид пристигнал в Мекка със стока. Ас ибн Ваил ес-Сехми я изкупил, но го ощетил при плащането. Човекът се обърнал за помощ към бену Абдуддар, бену Махзум, бену Джемах, бену Сехм и бену Ади. Те обаче не му обърнали внимание. Тогава той се качил на планината Ебу Кубейс и в стихове описал проявената към него несправедливост, като призовал извършителя да му даде каквото му се полага. С тази работа се заел Зубейр ибн Абдулмутталиб. Събрал гореспоменатите кланове в дома на Абдуллах ибн Джудан, глава на бену Тейм. Сключили съюз и се споразумели никой в Мекка да не става жертва на несправедливост – бил той местен жител или не. В противен случай всички те ще застанат на негова страна, докато не се поправи сторената му несправедливост. После отишли при Ас ибн Ваил ес-Сехми, взели от него полагаемото се на търговеца от Зебид и му го изплатили.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) присъствал заедно с чичовците си при сключването на това споразумение. По-късно, след като Аллах му оказал честта да бъде Негов Пратеник, той разказвал: „В дома на Абдуллах ибн Джудан бях свидетел как се сключи споразумение, на което се зарадвах повече, отколкото ако аз самият бях собственик на червени камили. Ако ме поканят да участвам в него и сега, по времето на исляма, пак щях да се съглася.
ВРЕМЕ, ПРЕКАРАНО В ТРУД
Известно е, че Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) е роден сирак и е израснал под опеката на дядо си, а след това – и на чичо си. От баща си не наследил нищо, което да го направи богат. Достигайки възрастта, когато – според обичая – трябвало да се захване с работа, започнал да пасе овцете заедно с млечните си братя от бену Саад. Завърнал се вече в Мекка, продължил да пасе овцете на хората от своя род срещу дребни пари (кърат). По онова време къратът бил част от динара: равнявал се на половината на десетте му части или на една трета от него. Стойността на кьрат тогава била равна на около десет реала.
В началото на живота си Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) пасял овцете, както правели пророците. Веднъж, след като Аллах вече го приел за Свой пейгамбер, той казал: „Няма пейгамбер, който да не е бил пастир."
През юношеството си Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) вероятно се занимавал с търговия. Цитират се източници, че търгувал заедно с ес-Саиб ибн Ебу'с-Саиб. Бил му добър съдружник, не са си съперничели и не се съмнявали един в друг.
Известно е, че в делата си Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) бил изключително честен, справедлив и добродетелен. Това го е водело по правия път във всички области на живота. Затова е получил прозвището „Доверения" (Емин).
ПЪТУВАНЕТО МУ ДО ШАМ И ТЪРГОВИЯТА МУ С ПАРИТЕ НА ХАДИДЖЕ (радиаллаху анха)
Хатидже, дъщерята на Хувейлид (радиаллаху анха), била една от най-благородните и заможни жени в племето Курейш. Давала пари на търговци, за да търгуват срещу част от печалбата. Чула Хадидже за Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) и му дала пари да отиде в Шам да търгува. Но му дала много повече, отколкото давала на другите.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) заминал с нейния слуга Мейсере. В Шам продавал, купувал и изкарал голяма печалба. Извлякъл чрез парите и непостигана дотогава благодат. После се върнал в Мекка и върнал доверените му пари.
БРАКЪТ С ХАТИДЖЕ (радиаллаху анха)
При вида от върнатите пари и печалбата, на Хатидже им секнал дъхът. Мейсере й разказал за благородните качества и прекрасния характер на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), както и за някои чудеса, например как в горещината два ангела пазели сянка на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Хатидже (радиаллаху анха) оценила неговите преимущества и го харесала. Изпратила своя приятелка да му предаде, че желае да се омъжи за него. Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) се съгласил и съобщил на чичовците си. Те я поискали за негова жена от чичо й Амр ибн Есед, който ги оженил в присъствието на рода Бену Хашим и първенците сред Курейшите. За садак били определени двайсет млади камили. Според някои камилите били шест.
Сватбената реч произнесъл чичото на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) – Ебу Талиб. Той възхвалил Аллах и Му благодарил, после разказал за благородното потекло и заслугите на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), след това припомнил съдържанието на договора и обявил садака.
Сватбата се състояла два месеца и няколко дни след връщането на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) от Шам. Тогава той бил на двайсет и пет години, а Хадидже (радиаллаху анха) – най-вероятно на четирийсет. Говори се, че била на двайсет и осем; твърдят се и други неща. Първо била омъжена за Атик ибн Аиз ел-Махзуми, но останала вдовица. После за нея се оженил Ебу Халя ет-Тайми, който – след като я оставил с един син – също починал. След неговата смърт мнозина видни вождове на Курейшите искали да се оженят за нея, но тя отказвала, докато не харесала Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) и не се омъжила за него. Била щастлива с него и всички се радвали на това щастие.
Хатидже е първата съпруга на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). До смъртта й той не се е женил за друга. Всичките му деца са от нея, с изключение на Ибрахим, чиято майка е Мария от коптите.
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (116), Април, 2003 година
Портал 
