Сияйната градина в житието на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)
(продължение от бр.
Сред племето Бену Саад
Арабите имали обичай да търсят сред бедуините кърмачки за младенците си, за да ги изолират от болестите в градовете, да укрепнат физически и още от люлката да овладеят до съвършенство арабския език.
По волята на Аллах жени от Бену Саад ибн Бекр ибн Хавазен търсели кърмачета; предложили им Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем). Те обаче отказали да го кърмят, защото бил сирак. Ала една от жените – Халиме бинт Ебу Зуейб – не намерила кърмаче и взела Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем). Чрез него спечелила благоразположение, за което другите й завиждали.
Името на Ебу Зуейб, бащата на Халиме, било Абдуллах ибн Харис, а на мъжа й – Харис ибн Абдулузза. И двамата били от племето Саад бин Бекр бин Хавазен. Децата на Харис ибн Абдулузза са млечни братя и сестри на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем). Това са Абдуллах, Анисе и Джудаме, известна повече с прозвището си Шейма. За Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) се е грижила тя.
Благодатта в дома на дойката:
По времето, когато Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) живял в този дом, благодат се сипела върху цялото семейство. За тази благодат се разказва следното: Халиме пристигнала в Мекка в дни на голяма суша и глад. Водела магарица, която поради немощ и слабост била най-бавното животно в кервана; водела и камила, от чието виме не се процеждала и капчица мляко. Дойката имала рожба, която плачела и ревяла по цели нощи от глад. Нито детето можело да спи, нито оставяло родителите си да мигнат.
Отнесла Халиме Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) в шатрата и му поднесла гръдта си, той започнал да суче – сукал на воля, докато не се заситил. С него сукал и малкият син на дойката, който също се заситил. После и двамата заспали.
Съпругът на Халиме отишъл при камилата и що да види? Вимето й натежало от мляко. Издоил я и млякото стигнало да се нахранят и двамата с жена си. После спали спокойно през цялата нощ.
Тръгнали да се връщат в пустинята при Бену Саад. Халиме яхнала магарицата, а на ръце носела Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем). А онази магарица така се забързала, че изпреварила целия керван и никое от магаретата не смогвало да я стигне.
Прибрали се у дома, в земите на Бену Саад, а те били най-безплодните земи на Аллах. Заварили обаче овцете си сити, охранени и с натежали от мляко вимета. Започнали те да ги доят и да пият мляко до насита.
Продължили двамата да се радват на изобилните блага, които Аллах им изпращал, още две години, докато Халиме отбила младенеца, който вече бил заякнал и силен.
Престоят на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) при Бену Саад след кърменето му:
Всеки шест месеца Халиме водела Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) при майка му и семейството му, после се връщали в пустинята при Бену Саад. След като го отбила, го завела при майка му, но искала той да остане при нея, заради благодатта и доброто, на които се радвала. Помолила майката на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) да го остави при нея, докато поотрасне. А майка му се страхувала за него, защото в Мекка върлувала чума, и затова се съгласила. Радостна, Халиме се върнала с него в дома си и Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) останал при нея още около две години. После обаче се случило удивително събитие, което изпълнило Халиме и мъжа й със страх, и те го върнали на майка му. Става дума за разтварянето на гръдта му (салляллаху алейхи ве селлем).
Разтварянето на гръдта:
Енес ибн Малик (нека Аллах е доволен от него) предава: Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) си играел с децата, при него дошъл Джибрил. Хванал го, повалил го и като разцепил гръдта му, изтръгнал сърцето му и извадил от него съсирек. Това е делът на Сатаната от теб – казал той, и го измил в златен съд с вода от кладенеца Земзем. После съединил и събрал гръдта му, и го върнал на предишното място.
Децата дотичали при майка му, тоест при дойката, и казали:
- Мухаммед е убит.
Но момчето като отишло при тях, само цветът на лицето му бил променен.
Енес твърдял:
Виждал съм белега на гръдта му.
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (114), Януари, 2003 година
Портал 
