Сияйната градина в житието на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)
(Продължение от бр. 6)
3. От първите, повярвали в него, бил Али ибн Ебу Талиб (нека Аллах е доволен от него!). Пейгамберът (с.а.с.) бил негов настойник – Али живеел при него. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) го хранил, поил и се грижил за него, защото глад сполетял курайшите. Ебу Талиб имал много деца и обеднял, затова помолил ал-Аббас да се грижи за сина му Джаафер, а Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) – за Али. За него той бил като роден син. Когато получил Откровението за пророчеството, Али бил вече пълнолетен. Според някои бил на десет години. Той следвал Пейгамбера във всичките му дела и когато го призовал да приеме исляма, веднага се съгласил. Той бил първият младеж, който му повярвал.
4. Сред първите, повярвали в него, бил и освободеният му роб Зейд ибн Харисе ибн Шерахил ел-Келби. Той бил пленен през Джахилийета и продаден. Купил го Хаким ибн Хизам, после го подарил на леля си Хатидже. Тя пък го подарила на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем). Бащата и чичото на Зейд научили за това, дошли при Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и помолили за благоволението да го откупят. Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повикал Зейд и му казал да избира: или да си тръгне с баща си и чичо си, или да остане при него. Зейд го предпочел пред роднините си. Тогава Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) отишъл при големците на курайшите и казал: «Засвидетелствайте, че това е мой син, той е наследник и ще бъде наследен.
Това станало преди низпославането на пророчеството. Затова до идването на исляма той се казвал Зейд ибн Мухаммед (Зейд син на Мухаммед). Осиновяването обаче било отменено и той бил наречен Зейд ибн Харисе.
И четиримата приели исляма в един ден – деня, когато на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) му било повелено да предупреждава и той започнал да призовава към Аллах. За всеки от четиримата се твърди, че именно той пръв е приел исляма. След това Ебу Бекир (радиаллаху анху) започнал да призовава активно към Аллах и станал най-верният помощник на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) в мисията му на пратеник. Ебу Бекир бил добродетелен, дружелюбен и обичан, благороден, щедър, великодушен и достоен. Просвещавал хората относно родословието и историята на арабите. От неговото племе му подражавали заради благия му характер и добрините му, заради знанията и благородството му, заради успешната му търговия и щедрост, заради отношението му към другите. Той призовавал към исляма всеки свой съплеменник, който се отличавал с добрина и в когото имал доверие. На този призив откликнали мнозина знатни люде начело с Осман ибн Аффан ел-Емеви, ез-Зубейр ибн ел-Аввам ел-Есади, Абдуррахман ибн Авф ез-Зухри, Саад ибн Ебу Ваккас ез-Зухри, Талха ибн Убейдуллах ет-Тейми, Ебу Бекир (радиаллаху анху) им обяснил същността на исляма, завел ги при Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) и всички станали мюсюлмани. Последвали ги Ебу Убейде Амир ибн ел-Джеррах, който бил довереният на този уммет, Ебу Селеме ибн Абдулесед и жена му Умму Селеме, ел-Еркам ибн Ебу ел-Еркам, Осман ибн Мазун и двамата му братя Кудаме и Абдуллах, синове на Мазун, Убейде ибн ел-Харис ибн ел-Мутталиб ибн Абд Менаф, Саид ибн Зейд ибн Амр ибн Нафил и жена му Фатима бинт ел-Хаттаб, сестра на Омер ибн ел-Хаттаб, Хаббаб ибн ел-Ерет, Джаафер ибн Ебу Талиб и жена му Есма бинт Умейс, Халид ибн Саид ибн ел-Ас, жена му Амине бинт Халеф и брат му Амр ибн Саид ибн ел-Ас, Хатиб ибн ел-Харис, жена му Фатима бинт ел-Муджеллел, брат му Хуттаб ибн ел-Харис с жена му Факихе бинт Ясер, другият му брат Муаммер ибн ел-Харис, ел-Мутталиб ибн Езхер и жена му Ремле бинт Ебу Авф, Нуайм ибн Абдуллах ибн Асид ен-Нуххам. Всички те са от различни родове и колена на племето Курайш.
Сред първите мюсюлмани извън курайшите били Абдуллах ибн Масуд ел-Хезли, Месуд ибн Рабиа ел-Кари, Абдуллах ибн ел-Джахш и брат му Ебу Ахмед ибн Джахш, Сухейб ибн Синан ер-Руми, Аммар ибн Ясир ел-Унси, баща му Ясир, майка му Сумейе, както и Амир ибн Фухейре.
Едни от първите жени, приели исляма, освен вече споменатите, са Умму Еймен Бераке ел-Хабешийе – някогашната бавачка на пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), и негова освободена робиня; Умму ел-Фадл Лубабе ел-Кубра, дъщеря на ел-Харис ел-Хилалийе, съпруга на ел-Аббас ибн Абдулмутталиб и Есма, дъщеря на Ебу Бекир, Правдивия, (нека Аллах е доволен от него!).
Тези хора са известни като първите предшественици. Проучванията показват, че те са наричани още ветерани на исляма, или известни още като първите предшественици наброяват около сто и тридесет сподвижници на пророка. Не се знае със сигурност обаче дали всички са приели исляма преди Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) да започне открито да проповядва, или след това.
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (120), Август, 2003 година
Портал 
