Сияйната градина в житието на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)
(Продължение от бр. 7)
Служенето на вярващите и посвещаването им във вярата
След началото на сура Муддессир Откровението продължило. Твърди се, че след тази сура първо била низпослана сура Фатиха. Тя съчетава възхвалата на Бога и зова; съдържа всички важни цели на Корана и исляма; указва, че първото от служението, което Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) повелява, е намазът. Намазът включвал два рекята сутрин и два – вечер. Това било низпослано от Джибрил и той научил Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) как да извършва абдест и намаз.
Чистотата (тахарет) е отличителен белег на вярващите. Абдестът е условие за намаза. Сура Фатиха е основа на намаза. Източници на намаза са възхвалата и прославата на Аллах. Намазът е бил ибадет (служение), което вярващите спазвали и го изпълнявали далеч от хорските погледи. Те вероятно са ходели в пресъхналите русла на реките и планинските проходи.
Не е известно през първите дни на исляма те да са имали други ибадети, повели и указания. Единствено Откровението им е разяснявало всички страни на единобожието (тевхид) и е разпалвало желанието им да пречистят душите си, подтиквало ги е към добродетели, описвало им е Дженнета и Джехеннема, поучавало ги е с красноречиви наставления, които хранят душите. Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) ги пречиствал и ги учил на Писанието и на мъдростта, подбуждал ги към състояние на сърдечна и морална чистота, към духовни добродетели, към искрени отношения. С една дума – извел ги от мрака към светлината. Водил ги по правия път, възпитавал ги да се придържат към вярата в на Аллах и да се привържат за въжето на Аллах, да бъдат непоколебими в повелята на Аллах и честно да я изпълняват.
Така изминали три години. Призивът все още се отправял само към отделни хора. Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) не говорел публично по събрания и срещи. И въпреки това курайшите научили за него. Някои се отнасяли отрицателно и се настроили враждебно към част от вярващите, но, общо взето, не обръщали внимание, защото Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) не пречел на религията им и не говорел срещу техните божества.
Призив към най-близките роднини
Три години пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) отправял призива към отделни хора и установил, че в него внимателно се вслушват и праведници от самите курайшити, и от други племена; че този призив открива пътищата за тях. Тогава възникнала възможност да се обяви публично низпосланото от Всевишния Аллах на Неговия пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем):
"Предупреди и най-близките си роднини, и спусни крилото си над вярващите, които те последват! А ако ти се противят, кажи: "Далеч съм от онова, което вършите." (26: 214 - 216). Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) събрал най-близките си роднини от бену Хашим и неколцина от бену ел-Мутталиб и след като възхвалил Аллах и изрекъл свидетелството за единобожие, казал: "Предводителят не лъже народа си. Кълна се в Аллах! Ако съм излъгал всички, вас не съм излъгал. Ако съм подмамил всички, вас не съм подмамил. Кълна се в Аллах – Този, освен Когото друг Бог няма, че аз съм Пратеник на Аллах както при вас, така и при хората изобщо. Кълна се в Аллах: ще умрете както спите и ще бъдете съживени, както се събуждате; ще ви бъде потърсена сметка за това, което правите и ще бъдете възнаградени за доброто с добро и за злото – със зло. Раят е вечен и огънят е вечен.
Хората започнали да говорят кротко помежду си, само чичо му Ебу Лехеб извикал:
- Хванете го, преди всички араби да се съберат срещу него. Ако го оставите, ще се унижите. Ако го защитите, ще бъдете убити.
Тогава Ебу Талиб казал:
- Кълна се в Аллах, ще го защитаваме, докато сме живи – и после добави – Прави каквото ти е повелено. Кълна се в Аллах: ще продължавам да те пазя и защитавам, но не съм готов да се разделя с религията на Абдулмутталиб.
На планината ес-Сафа:
В това време били низпослани думите на Всевишния: "Извести онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите!" (15: 94).
Същия ден Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) се изкачил на най-високото място в планината ес-Сафа и високо извикал: - Я, сабаха! С тази дума курайшите предупреждавали за предстоящо нападение или известявали, че ще се случи нещо велико.
После започнал да се обръща към родовете на племето Курайш и да ги призовава род по род:
- О, синове на Фахр! О, синове на Ади! О, синове на еди кой си! О, синове на Абд Менаф! О, синове на Абдулмутталиб!
Курайшите го чули и попитали:
- Кой вика така?
Отвърнали им:
- Мухаммед.
Хората побързали да отидат при него. Който не можел, изпращал някого, за да види какво става.
Когато се събрали, Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) попитал:
- Как мислите? Ако ви кажа, че в долината, в подножието на планината има конници, ще ви измамя ли? Ще ми повярвате ли?
Отвърнали му:
- Да. Досега не си ни лъгал. Досега си ни казвал само истината.
Тогава продължил:
- Наистина ви предупреждавам. Пред мен е голямо страдание. Вие и аз сме като човека, който вижда врага и се втурва да се изкачи по-високо от другите – тоест застава на по-високо място и наблюдава дали врагът няма да ги нападне и страхувайки се да не го изпреварят, започва да вика: "Я, сабаха!"
След това ги призовал да свидетелстват, че няма друг бог, освен Аллах и Мухаммед е пратеникът на Аллах. Обяснил им, че това изречение е основа за този свят; спасение за отвъдния. След това ги предупредил и им съобщил, че Аллах ще ги накаже, ако продължат да Го съдружават, ако не повярват в онова, което Той им е низпослал и че макар той да е Негов пратеник, няма да ги спаси от наказанието и с нищо не може да ги избави от Аллах.
Известил на всички това предупреждение, после го повторил поотделно за всеки род:
О, курайши! Изкупете душите си от Аллах! Спасете се от огъня, защото нито мога да ви навредя, нито да ви бъда от полза и с нищо не мога да ви избавя от Аллах.
О, синове на Кяаб ибн Люей! Спасете се от огъня, защото нито мога да ви навредя, нито да ви бъда от полза!
О, синове на Мурре ибн Кяаб! Спасете се от огъня!
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (121), Януари, 2004 година
Портал 
