Сияйната градина в житието на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)
(следва от бр.2)
Второ: Пречели на хората да слушат Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем):
Курайшите решили да предизвикват смут, да вдигат шум и да разгонват хората, щом видят Пейгамбера (с.а.с.) да се готви да ги призове към Аллах; решили да не му оставят възможност да обяснява към какво призовава. Такава била уговорката им. По този повод са думите на Всевишния Аллах: И казаха неверниците: "Не слушайте този Коран и вдигайте глъчка там, [където го четат], за да надвиете вие!" (41: 26). Продължавали упорито и ожесточено да постъпват по този начин, затова Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) успял за пръв път да чете от Корана пред събралото се множество чак през месец рамазан на петата година след като му била низпослана мисията на пророк. Това била сура Неджм (53).
Чуели ли Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) да чете Корана по време на намаз – най-често в нощния – започвали да хулят Корана и Онзи, Който го низпослал и който го донесъл. Тогава Всевишния Аллах низпослал знамението: И не отслужвай гръмогласно своята молитва, нито я шепни, а потърси среден път в това! (17: 110).
Ен-Надр ибн ел-Харис заминал за ел-Хира и еш-Шам. Там научил народни приказки за тамошните царе и принцове като Рустем и Исфендияр. Когато се върнал, започнал да ус-ройва сбирки, на които ги разказвал и така отклонявал хората да слушат Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем). Чуел ли, че някъде са се събрали и там е и Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), за да славослови Аллах, той събирал на-бързо хората и им разказвал приказки, а после питал:
- С какво Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е по-добър разказвач от мен?
След това предприел и други мерки. Купил една робиня – певица. И щом чуел, че някой искал да приеме исляма, тутакси му я изпращал с поръчението:
- Нагости го, напои го и му попей! Това е по-добро от призивите на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). По този повод Всевишният Аллах низпослал знамението: А някои от хората купуват слова за забавление, за да отклоняват в неведение от пътя на Аллах и да го взимат на присмех. За тях има унизително мъчение. (31: 6).
Трето: Предизвиквали съмнения и усилено разпространявали лъжливи слухове:
Курайшите правели това много често и съвсем се усъвършенствали. Понякога твърдели, че Коранът представлява объркани, т. е. лъжливи сънища (12: 44), които Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) виждал през нощта и разказвал през деня. Друг път, че сам си го е измислил. Или че някакъв човек го обучава (16: 103). Казвали също: "това е само лъжа, която той си е измислил. И са му помогнали за нея други хора" (25: 4), тоест, че той и неговите другари са участвали в създаването на Корана: И казват: "Легенди на предците! Накарал е да му ги препишат и му се диктуват сутрин и вечер" (25: 5).
Понякога твърдели, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е обсебен от джин или от сатана, който му спуска Корана, както джиновете и сатаните слизат при гадателите. Отговорът на Всевишния Аллах на това е: Кажи: "Да ви известя ли при кого слизат сатаните? Слизат при всеки клеветник, грешник" (26: 221-222). Тоест, слизат при лъжеца, нечестивеца, омърсения с грехове. "Никога не съм ви лъгал, никога не сте откривали в постъпките ми нечестивост. Защо тогава казвате, че Коранът е спуснат от сатаната?".
Твърдели още, че Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) е обзет от лудост. Идвали му на ум някакви идеи, след това ги обличал в красиви, изящни слова, както правят поетите; че е поет и словото му е поезия. Отговорът на Всевишния Аллах е: "Поетите ги следват заблудените. Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина? И говорят, каквото не правят." (26: 224- 226). Нито една от тези три особености, с които се описват поетите, не е присъща на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Напротив, онези, които го следват, са водачи, съвършени и праведни във вярата, в морала, делата, поведението и отношението си към другите. В делата им няма и следа от заблуда. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) не бродел из долините, както бродели поетите, а призовавал към един Господар, към една религия и един път. Казвал само онова, което прави, и правел само онова, което казвал. Какво общо имал той с поезията и поетите? Къде били поезията и поетите в сравнение с него?
Четвърто: Разисквания и спорове:
Три въпроса озадачавали езичниците, което било в основата на споровете между мюсюлманите относно религията. Това са: единобожието (тевхид), посланието (рисалет) и съживяването след смъртта (ба'су ба'де'л-мевт). Тях обсъждали и имали различия.
Съживяването след смъртта предизвикало у тях единствено учудване. Смятали го невъзможно от гледна точка на разума и питали: Нима, като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени? А нима и древните ни предци? (37:16-17). Твърдели също, че такова завръщане е невероятно. (50:3). Добавяли: Да ви посочим ли човек, който ще ви съобщи, че след като напълно бъдете разложени, ще бъдете отново сътворени. Той лъжа за Аллах ли измисля, или пък е луд? (34:7-8).
Казвали: "Умираш, съживяваш се и после се сбираш в едно. О, Умму Амр, суеверие е това!"
Аллах им е отговарял по различен начин, чийто смисъл е, че хората са свидетели как на този свят угнетителят умира, без да е наказан за своя гнет; угнетеният умира, без да получи възмездието си от своя угнетител; праведният добротворец умира, преди да получи награда за добрината и праведността си; лошият умира, преди да е наказан за злините си. Ако след смъртта няма ден, в който хората ще се съживят, за да се вземе от угнетителя и да се въздаде на угнетения, за да бъде награден праведникът добротворец и да бъде наказан лошият и нечестивият, за да се изравнят двете групи и да няма между тях разлика, то тогава угнетителят и лошият ще са по-щастливи от угнетения и от богобоязливия добротворец. А това е напълно нелогично и никак не е справедливо. И не може да се допусне, че Преславният Аллах ще построи системата на Своето творение върху подобен гнет и развала. Всевишният е казал: Нима отдадените на Аллах ще сторим да са като престъпниците? Какво ви е, така да отсъждате? (68:35-36). Казал е също: Нима онези, които вършат злини, смятат, че в живота им и в смъртта им ще ги сторим равни с онези, които вярват и вършат праведни дела? Колко лошо отсъждат! (45:21).
От гледна точка на разума това е невъзможно и отговорът е: Вие ли сте по-трудни за сътворяване или небето... (79:27). Не виждат ли, че Аллах, Който сътвори небесата и земята, и не се умори от тяхното сътворяване, има сила да съживи мъртвите? Да, Той над всяко нещо има сила. (46:33). И също: И узнахте вече първото сътворяване. Не ще ли се поучите? (56:62). Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим – обещание от Нас. Ние непременно ще го направим. (21:104). Да се поучат не е нещо обичайно за тях Те трябва да се поучат, че повторното сътворяване е още по-лесно за Него (30:27). Той е казал: Нима ни затрудни първото сътворяване? Ала се съмняват те в новото сътворяване. (50:15).
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (123), Август, 2004 година
Портал 
