Сияйната градина в Житието на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)
(продължава от бр. 6)
Племето на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем)
Племето на Мухаммед, (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), е Курейш, известно като знатно и високопоставено племе със славен корен и свято място сред останалите араби. Курейш е прозвището на Фихр ибн Малик или на ен-Наддар ибн Кинане.
Всеки един от изявените хора на това племе е бил един от управниците и от знатните люде за времето си. Сред тях се отличава Кусайй, чието истинско име е било Зейд. Той е бил първият от племето Курайш, който поема покровителството над храма Кябе. Кусайй става пазител на светинята. Това означава, че той е съхранявал ключовете на Кябе, като е отварял храма за когото и когато той пожелае. Кусайй е накарал курейшитите да слязат в долината на Мека и да се заселят в нея. Преди това те обитавали покрайнините и околностите на града, смесени и разпръснати сред другите племена. Кусайй е създал почетните длъжности на снабдяване на поклонниците в Мека с вода и храна (сикайе и рифада). Водата, която поклонниците са получавали, е била сладка, извлечена от вино от фурми, мед или грозде, или нещо подобно. Съхранявала се е в кожени мехове, от които поклонниците са пиели. Храната, с която са ги хранили, е била подготвяна за тях според сезона. Северно от Кябе Кусайй е построил дом, който става известен като „дома на събранието" - дар-ун-недве. Това е било мястото, където се е събирал съветът на курейшите. То е било център на обществената дейност на племето, тъй като тук са ставали всички бракосъчетания и тук са били взимани всички важни решения. Кусайй е ръководил племето и е носил знамето. Само той е издигал знамето във време на война. Бил е благороден и мъдър човек и всички от племето му са признавали авторитета му.
Семейството на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем)
Семейството на Пейгамбера, (салляллаху алейхи уе селлем), е известно като Хашимити. Те носят името на Хасан, прадядото на Пейгамбера от второ коляно. Той наследява от Кусайй почетните длъжности да снабдява поклонниците с вода и храна, които пък след него наследява, брат му ел-Мутталиб. След ел-Мутталиб ги наследяват потомците на Хашим, които се ползвали с тези привилегии до идването на исляма. Хашим е бил един от най-великите мъже на своето време. Веднъж, когато храната не достигала, за да се нахранят поклонниците, той начупил на късове [хашеме) самуните хляб, които имал, и направил от тях попара, която дал на хората. Затова прозвището му е Хашим, а името му – Амр. Хашим е онзи, който въвежда обичая да се пътува два пъти в годината, за да се търгува: едното пътуване било през зимата към Йемен, а второто – през лятото към Сирия. Бил е известен и като управник на онези родове от племето Курейш, които са се заселили в центъра на долината на Мека.
За него се разказва, че докато пътувал към Сирия с търговския си керван, минал през Йесриб (Медина) и там се оженил за Селма, дъщерята на Амр от рода бену Ади ибн ен-Неджар. Останал с нея известно време. Когато продължил пътя си към Сирия, тя вече била бременна. Хашим умрял в Газа в Палестина, а в Медина жена му родила син, когото нарекла Шейбе, заради белия кичур коса, който имал по рождение. Детето пораснало сред роднините на майка си в Медина и неговите чичовци в Мека не знаели за съществуването му докато той не станал седем-осем годишен. Тогава чичо му ет-Мутталиб научил за него и го довел в Мека. Когато меканците ги видели, помислили че детето е негов роб (абд) и казали: „Абд ел-Мутталиб" (робът на ел-Мутталиб). Той станал известен с това име.
АбДул-Мутталиб бил най-личния сред хората, най-красивият и най-заможният. За времето си той достигнал такава степен на благородство и до тайнство, каквато не познавал никой преди него. Бил е управник на племе Курейш, притежавал е керваните на Мека, бил е знатен, благочестив и великодушен човек. Заради щедростта си е бил наричан „Преливащия". Отделял от залъка си и раздавал на бедните, на зверовете и птиците. Затова получил прозвището „онзи, който храни хората в долината зверовете и птиците в планината. Абдул-Мутталиб имал честта да разчисти кладенеца Земзем, след като племето Джурхум, когато напускало Мека, го затрупапо и заличило. В съня си Абдул-Муталиб получил заповед да изкопае па кладенеца и описание на мястото, където той се намирал.
По негово време се случило събитието със слона. Етиопският владетел Ебрехе ел-Ешхем дошъл от Йемен начело на 60 000-на войска абисинци. Те водели със себе си слон, с който искали да разрушат храма Кябе. Когато Ебрехе стигнал до долината Мехсар между ел-Музделифе и Мина и се подготвял да нападне Мека, Аллах изпратил срещу войската му ята птици, които замеряли войниците с камъни от печена глина и ги сторили да приличат на проядени листа. Това се случило по-малко от два месеца преди рождението на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем).
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (112), Октомври, 2002 година
Портал 
