Тълкуване на сура Феляк
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Кажи [о, Мухаммед]: "Опазил ме Господарят на разсъмването
2. от злото на онова, което е сътворил,
3. и от злото на тъмнината, когато настъпи,
4. и от злото на духащи по възлите [магьосници],
5. и от злото на завистник, когато завиди!"
4. И от злото на духащи по възлите [магьосници]
"Духащите по възлите", които са споменати в айета, са магьосниците и хората със зли духове, които омайвайки възприятията и въздействайки на нервната система на човека, изпращат някакви сигнали в душата, както и чрез различни зловредни внушения психологически му въздействат. Хората, които попаднат в техните клопки, биват заставени да живеят в мрак като им се пречи да видят светлината на истината. Тези мошеници чрез амулети и внушения, се представят за избавители и лечители и демонстрират всезнание, но в същото време развалят отношенията между членовете на семейството или изобщо между хората като всяват омраза. Попадането в техни ръце е по-опасно от попадането в лапите на лъва или в устата на отровно животно. Затова е нужно да се търси помощ срещу тях.
Магията не променя същността на нещата, а само се омайват възприятията на човека и се пренасочват в желана от магьосника насока. Магията, представена в разказа за Муса (алейхис селям) е от същия вид. Магьосниците хвърлили на земята своите въжета и тояги и чрез магьосническите си умения ги представили като пълзящи змии. Тогава Муса (алейхис селям) се уплашил, но тогава Аллах му повелил: "Не се страхувай, ти си превъзхождащият! И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях." (Та-ха, 20: 68-69) И наистина, след като тоягата на Муса (алейхис селям) се превърнала в змия, погълнала представените чрез магия и омайване за змии въжета и тояги на магьосниците. Така истина излязла наяве.
Становището на исляма за магията бе изложено в предишния брой. Само искаме да подчертаем отново, че магията, състояща се от думи, които носят елементи на ширк (съдружаване), е кюфюр (неверие). Дори и да не съдържа ширк, правенето на магия е харам (забранено). Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) е причислил магията сред седемте големи гряха, които са спирачка за отвъдния живот.
5. И от злото на завистник, когато завиди!
Хасед (завист) е да гледаш с лошо око на някой, който е дарен от Аллах с блага и добродетели или да искаш тези блага да се отнемат и да ти се дадат, а ако не се отнемат, да не се дадат на никого, т. е. да не принадлежат на никого, освен на тебе. Когато завистникът завиди на някого и огънят на завистта, обзела душата му, излезе наяве, тогава той може да направи всякаква злина, която е по силите му. Той не се спира пред нищо. Затова срещу такъв човек е нужно да се търси помощ от Аллах (Джелле Джелялуху). За предпазване от злото на завистника трябва да се вземат мерки, като упованието (тевеккюл) в Аллах, вярата, че никой не може да извърши зло без позволението на Аллах, и постоянното спазване на заповедите и забраните на Аллах (таква). Освен това не трябва да се мисли много за завистника и да се проявява търпение към неговите деяния, за да не се слезе на неговото ниво. Напротив, ако има възможност, да му се окаже почит и прояви любезност. Да не се отдава значение на помислите на завистника. Най-важното е обектът на завист да не се изневерява на принципите на тевхида (единобожието). Защото когато тевхидът се вкорени в сърцето на някого, то той не се страхува от нищо, освен от Аллах.
В заключение можем да кажем, че сура Феляк ни учи да зовем на помощ Всевишния Аллах срещу гореизброените злини и беди, както и винаги да Му се молим и да търсим Неговата подкрепа. Защото дуата (молитвата) е сърцевината на ибадета, както и същността на вярата. Истинска дуа е онази, която се отправя непосредствено към Всевишният Творец. В тази сура Аллах ни повелява да отправим нашите молитви директно към Него, за да ни опази от злините. Затова търсенето на помощ от други, очакване на помощ от Аллах посредством молитвите на други хора или от муските, заклинанията и магиите на шарлатаните не е повеля на религията. Напротив, това е израз на невежеството и е най-големият грях.
д-р Адем Йеринде
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (120), Август, 2003 година