Тълкуване на сура Феляк
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Кажи [о, Мухаммед]: "Опазил ме Господарят на разсъмването
2. от злото на онова, което е сътворил,
3. и от злото на тъмнината, когато настъпи,
4. и от злото на духащи по възлите [магьосници],
5. и от злото на завистник, когато завиди!"
1. Кажи [о, Мухаммед]: "Опазил ме Господарят на разсъмването
Всевишният Аллах, повелявайки на своя пратеник със заповедта "кажи", в негово лице повелява на всички хора.
Човек в състояние на заплаха се осланя на някакъв предмет или същество; при нападение от страна на врага се подслонява в крепост, от изстреляния куршум се укрива в окоп, или зад някаква стена, от гнета на угнетителя търси убежище при някакъв човек, народ или държава.
Или се осланя на някакво свръхестествено същество. Когато човек не може да предотврати с материални средства сполетелите го големи беди, той изпитва нужда да бъде защитен от сили, за които вярва, че властват над природата. Това не може да се обясни само с теорията на безизходицата (безнадеждността). Това е отражение на заложения в натурата на човека стремеж да повярва в някакво висше същество. Според Корана и Суннета, такъв вид осланяне може да има само към Всевишния Аллах. В този смисъл идолопоклониците се осланяли на други същества освен Аллах. В джахилиета (епоха на невежеството) хората зовели за помощ джиновете, жреците, различни богове и богини. Днес някои също търсят защита от подобни същества. Материалистите разчитат на материалните сили и средства, защото те не вярват в свръхестествени сили. Но при беда вярващият се обръща към Аллах и от Него очаква помощ.
За арабските идолопоклонници Коранът разкрива следното: "Някои хора търсеха убежище при някои джинове, а [хората] им надбавиха безразсъдство." (Джинн, 72: 6). Според предание на Ибн Аббас, когато арабите - идолопоклоници били принудени да пренощуват в някаква долина, изричали следните думи: "Осланям се на Господаря на тази долина (т. е. на духа, който е владетел и властелин на тази долина).
Когато Мерйем, която е една от избраните раби на Аллах, видяла меляикето във вид на непознат човек, промълвила: "Всемилостивият да ме опази от теб! Ако си богобоязлив..." (Мерйем, 19: 18). Нух (а.с.) е казал: "Господарю, моля Те, опази ме да не Те питам за нещо, за което нямам знание!" (Худ, 11: 47). Муса (а.с.) пък е казал: "Опазил ме Аллах да съм от невежите!" (Бакара, 2:67).
Пейгамберът ни (салляллаху алейхи уе селлем) в своите дуи (молитви) се осланял на Аллах. Например в една дуа казва: "О, Аллах, опази ме от безполезното знание, безстрашното сърце, ненаситната душа и неприемливата дуа. " (Муслим, Зикр, 73), А в друга: "О, Аллах! Опази ме от немощта, мързела, страха, старостта, скъперничеството, мъченията на гроба, от фитнето (изпитанието) живота и смъртта." (Муслим, Зикр, 50).
Изразът "феляк", който е използван в арабския текст на айета, обозначава разсъмването и всички същества. Според първото значение айетът може да се разбере по следния начин: Осланям се на Аллах, Той е Господарят, Който ни изведе от тъмнината на нощта в светлината на деня, т. е. Този, Който ни дарява със сигурност чрез светлината и пази от злото на явните и скритите неща. Защото разпростирането на утринната светлина след нощната тъмнина прилича на спокойствието, което настъпва след отегчение или неприятност. Човек очаква да премине неприятността и отегчението, така както очаква да настъпи сутринта. Според второто значение на думата "феляк" айетът може да се разбере така: Осланям се на Владетеля на всички същества, т. е. на Аллах, Който ни пази от злото на всички същества. Този смисъл е в унисон и със следващия айет.
2. От злото на онова, което е сътворил
Тоест в общия и тесния смисъл от злото на всички твари. Тук се повелява да се търси убежище при Аллах само от злините на тварите. Това няма да засенчи техните добрини. Аллах, който е сътворил тези същества, е всесилен да създаде обстоятелствата, при които техните добрини ще проличат, както и да ги насочи по този път!
Думата "шерр" се използва в смисъл на вреда, недостатък, мъчение и тъга. Болестта, гладът, нараняването, изгарянето, ухапването на скорпион, смъртта на дете и подобни неща, които са причина за това, физически навреждат на човека и го измъчват. Обаче липсата на вяра, съдружаването, грехът, насилието и подобни състояния вредят на духовността на човека. Дори и да не безпокоят човека в началото, те в крайна сметка са истинските злини за него. Защото са препятствия по пътя към вечното щастие. И от двата вида зло трябва да се търси убежище при Аллах. Ето защо човек трябва да зове за помощ Всевишния Владетел както против злините, причинени от природните бедствия, така и против всякакви неща, които ще навредят на човека – хищните животни, насекомите, микробите, нефса, джиновете, греховете, сладострастията, лошите думи и постъпки и др. В айета злото не е адресирано (приписано) към Аллах. Защото Аллах не е сътворил нито едно същество само и само като зло. Напротив Аллах Теаля винаги желае доброто. Но за да се постигне мъдростта на сътворението, Аллах е създал и дал в ръцете на творенията злото.
В свещения айет след като е споменато за злото въобще, специално са споменати и злините на някои същества, тъй като човек изпитва повече нужда от помощта на Аллах срещу тях.
Най-ефикасният начин за опазване от злините на съществата е да се призове за помощ техният Творец. Защото Аллах е всемогъщен повелител на всички същества и знае злините, за които ние нямаме понятие. Ние, призовавайки на помощ Всемогъщия Аллах, търсим убежище при Него от всички злини, които знаем, и тези, за които не знаем.
3. И от злото на тъмнината, когато настъпи
Специално е препоръчано да се иска помощ срещу злото на тъмнината. Тук целта не е тъмнината, а онова, което се прикрива с нея. Защото най-често големите престъпления се извършват на тъмно, опасните и отровните животни излизат през нощта. Нощта със своя мрак всява в сърцата страх, съмнения и поражда мнителност и опасения. Животното, което ще нападне, опитният крадец, който ще краде, врагът, който е устроил засада и отровното влечуго чакат нощта, за да действат. Чувствата и съвестта се отегчават в тъмнината. Разумът и знанията не функционират пълноценно. Тъмнината е удобно време за действията на шейтана (сатаната) и за лошите помисли, които се нашепват на сърцето. Когато тишината, породена от тъмнината обхване света, всичко, което е явно и скрито, както и всичко, което ходи и пълзи, приема ужасяващ вид!
Когато се низпосла тази сура в Арабия цареше анархия и смут. Затова тъмнината била ужасяваща. Тогава разбойниците излизали през нощта и нападали и ограбвали селищата. Поради това и онези, които целели да нападнат и убият пратеника на Аллах (с.а.с.), са го сторили през нощта, за да не се знае кой е извършителят на злодеянието. Затова в айета е повелено да се иска помощ от Аллах Теаля срещу всички беди и злини, които възникват през нощта.
Друг е въпросът, че състоянието на онези, които са лишени от светлината на истината и са затънали в бездната на неверието, е като живота в тъмнината. Това е причината за всякакви духовни злини. За да не се изпадне в такова състояние е нужна помощта на Всевишния Аллах.
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (119), Юли, 2003 година
Портал 
