Тълкуване на сура Фатиха
"Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!"
В хадис-и кудси, тълкуващ тези айети на Фатиха, се казва, че този е пътят на раба, който ще му даде онова, което той пожелае. Тоест най-голямата помощ, която бихме искали от Всевишния Аллах, е да ни насочи и поведе по безпрепятствения път, до който са стигнали ползващите се от благоволението Му щастливи люде, и ние никога да не се отклоняваме от него. Защото за вярващия човек това е гаранция за истинското щастие тук на земята и в отвъдното (ахирета). Затова помощта, която един човек ще поиска първо и завинаги от Всевишния Аллах е напътствието (хидайетът) и наставлението (иршадът).
Още повече, че за човека, лишен от хидайета на Аллах, не могат да бъдат спасение нито материалното богатство, нито славата, нито приятелите и близките му. Може би в земния живот изброеното ще даде някакви временни облаги, но в ахирета, в отвъдния и вечен живот, тези неща не значат нищо. Ето и част от сура Шуара:
„в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце." (26: 88-89)
Под "прав път" в случая се разбира пътят, посочен в Свещената Книга на Аллах и в житието на Неговия Пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Често се случва човешкият разум да остане подвластен на чувствата и страстите. Човешкият ум може да обърка правилната посока. За да следва винаги и никога да не се отклонява от правия път, определен му от Всевишния, човек е длъжен да поиска помощ от Него. Следващият свещен айет по този въпрос е отделен за тези, които са заслужили радостта от благоволението на Всевишния и не са се отклонили от пътя на правата вяра.
"... пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!"
Онези, които следват правия път, посочен им от Всевишния, са тези, които се ползват от Неговото благоволение и всички други добрини.
Такива са изброените в 69. айет на сура Ниса пейгамбери, правдиви (съддик), героични личности (шехид) и благочестиви (салих). Всевишният Аллах ги е възнаградил в отговор на искрените им ибадети и ги е взел в лоното на своите избраници. От другата страна са тези, които са отвърнали лице от Аллах, не са изпълнявали ибадетите и са заслужили гнева Му. Пейгамберът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) на едно място обявява евреите за заслужили гнева на Аллах, а християните – за заблудени. Ето как са окачествени евреите в Корана:
"Кажи: "Да ви известя ли за по-голямо зло от това – като възмездие при Аллах?" Които Аллах прокле и им се разгневи, и направи от тях маймуни и свине, служещи на сатаната – тези са най-злочестите по място и най-отклонените от правия път." (Маиде, 5: 60)
"Кажи: "О, хора на Писанието, не прекалявайте в религията си, като надхвърляте истината, и не следвайте страстите на хората, които вече се заблудиха и заблудиха мнозина, и изгубиха правия път!" (Маиде, 5: 77)
Според тези айети и тълкуването на Пейгамбера Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) заслужилите гнева на Аллах и заблудените са евреите и християните. Но заблудените и заслужилите Неговия гняв не се ограничават само с тях. Смисълът и значението на айета са по-широко обхватни и се отнасят за всички онези, които действат като тях, не следват "правия път" на последния пратеник на Аллах Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и не зачитат Свещеният Коран. Според това онези, които устроят живота си, като съблюдават сунната на последния Пратеник на Аллах, като следват повелите на последното послание от Аллах в лицето на Корана, ще бъдат в редиците на споменатите избраници – пейгамберите, шехидите и салихите. А тези, които също като християните и евреите се отклоняват от този прав път, неминуемо ще понесат наказанието и гнева на Всевишния.
Както става ясно, тези айети ни запознават и ни дават знания относно устройването на живота ни, така че да достигнем вечното щастие тук и в отвъдния свят, те ни напътстват, сочат ни как с достойнство да черпим от материалните и духовните блага, с които Всевишният дарява вярващите.
След като се изчете сурата Фатиха, е от сунната да се изрече "амин". Защото Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) в един от хадисите е повелил следното:
"Когато имамът по време на намаз изрече "гайрил магдуби алейхим велед далин", вие (джемаатът) кажете "амин". Когато вие изречете "амин " едновременно с меляикетата, и гласовете се съединят, вашите грехове от миналото ще бъдат опростени." (Бухари. Езан, 111).
Амин значи: "О, Създателю, Ти, който приемаш дуата на рабите си, приеми и моята дуа!"
След всичко казано дотук, разбираме, че сура Фатиха представя есенцията, сбито предава основната идея на Свещения Коран. Но нека да цитираме и известния теолог Ахмед Хамди Аксеки и да проследим по-широкото значение на сурата, излязло изпод неговото перо:
"Възхвалата, възхваляването, издигането до най-висока почит е право единствено на Аллах. Той, именно Аллах, е Създателят на видимото и невидимото, на всичко живо и неживо, на знайното и непознатото. Той е Създателят на всичко от нищото. Той е притежателят на тази мощ и воля, с които е вдъхнал живот от нищото на всичко, лека-полека ги е възпитал, отгледал, и е направил така, че да достигнат зрялостта си.
Той, Аллах, е Рахман и безмерно милостив! Всичко, което е създадено от Него, пак от Него поравно е дарено с всички необходими качества, за да се запази и продължи родът и видовете му. Дарявайки ги с тези особености, Той не е подходил по различен начин към умния и неразумния, към вярващия и невярващия, към трудолюбивия и мързеливия, не е ощетил никого, а се е отнесъл еднакво към всички. Всичко съществуващо, без да полага усилия за това, е в състояние да живее и да продължи рода си благодарение на Него.
Той, Аллах е Рахим. Той е отредил съответното място за човека, дарил го е с разум и воля сред другите същества и в зависимост от труда, усилията, вярата и съвестта му е съотнесъл благата в ахирета.
Той, Аллах, е притежател на силата и властта да възнагради в ахирета онези, които в земния си живот следват пътя на доброто, и да даде възмездие за стореното лошо. Той ще отсъди в ахирета живота ни и полагащото ни се в зависимост от стореното на този свят. Той е Този, който е в състояние да опрости греховете на сгрешилите спрямо Него. Ето, Аллах е такъв.
О, Аллах, Притежател на всички тези добродетели! Ти си един, Ти си единствен, само на Теб служим и само към Теб се обръщаме за помощ! Насочи ни и ни води по правия път, по пътя на тези щастливи хора, които не са се заблудили, не са се отклонили от него и не са предизвикали Твоя гняв. Нека не се отклоняваме от хидайета, нека напредваме само по него!
(Приеми нашите молитви, о, Аллах!)
д-р Адем Йеринде
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (118), Юни, 2003 година
Портал 
