Тълкуване на сура Фатиха
1. Хамдът (възхвалата) е присъща само и единствено на Създателя на световете Аллах.
Всевишния Аллах е създател, господар на, всичко живо и неживо и първопричина за тяхното съществуване. Той е Този, който е създал всичко живо и неживо, всичко видимо и невидимо, всичко знайно и незнайно на небесата и земята. Той ги е поставил на нужните им места, Той осигурява движението им в определен порядък; храни ги с благата и благоволението си и ги възпитава. Той е този, който дава всичко в служба на човека и го дарява с толкова много блага. Всичко, което се включва в сферата на съществуващото, се нуждае от Него, за да се появи, прояви и да продължи своето съществуване. Затова Той е единственото съществуващо, което е достойно за възхвала и безмерна благодарност!
При споменаване името на Аллах, Неговото възхваляване е израз на емоционалния прилив от сърцето на мюсюлманина. В началото и завършека на всяко действие изричането на възхвала и благодарност към Всевишния и Милосърден Аллах представлява една от истинните основи на ислямската мисловна нагласа. Защото: Той е Аллах. Няма друг бог освен Него. Славата принадлежи Нему и в земния живот, и в отвъдния. Негово е отсъжданото и при Него ще бъдете върнати. (Касас, 28: 70)
Възхваляването на притежателя на безкрайна мощ и сила по начин, подобаващ на възвишените Му качества, е висока степен и възвишена добродетел в скалата на всички измерения. Тъкмо затова, когато някои от рабите на Аллах каже: „О, Всевишни, възхвалявам те така, както подобава на величието на личността и възвишеността на властта Ти!", меляикетата (ангелите), които записват добродетелността на деянията ни, не могат да определят ценността на този израз. А Всевишния Аллах в отговор на това повелява: „Запишете тези думи във вида, в който са произнесени от моя раб! Отговора, цената на тези думи Аз ще преценя в Съдния Ден, когато той ще застане пред Мене."
Аллах е Господар (Рабб) на световете. Понятието за „Абсолютен и безграничен бог" е един от основните принципи на исляма. Рабб означава притежател на власт и владения. След като е създал вселената, Всевишния Аллах не я е оставил просто така. Тъкмо напротив - Той я държи под своя власт като я развива, продължава съществуването й, възпитава и съблюдава нейната целесъобразност в рамките на определени измерения. Затова е изречено:
Всеки миг изявява Той някакво дело. Рахман (55: 29)
От тази гледна точка вселената и всички същества в нея са под закрилата и наблюдението на Всевишния Аллах – Господаря на всички светове. Както се разбира, в случая философията на Аристотел, в която се налага, тезата за един пасивен, бездействен Бог, който след сътворяването на света не прави нищо, и понятието, разбирането за Бог в исляма са несъвместими. Според Аристотел: „След като е създал вселената, Аллах я е оставил така и повече не се е намесил. Защото Аллах е твърде възвишен и величав, за да се занимава с по-нисшите от себе си. Той съществува сам за себе си!" Защитникът на този възглед – Аристотел, се смяташе за най-интелигентния човек и най-мъдрия философ на своето време!!!
Изразът Раббул-алемин (Господар на световете) е основата; изходната точка на ислямската мисъл. Според това принципно разбиране във вселената съществува само един Рабб, само и единствен Аллах! Всички други същества са подвластни Нему и тяхното появяване и по-нататъшно съществуване е абсолютно зависимо от Неговата благосклонност и добрина.
Рубубиййет (букв. господарство) е едно от персоналните и специфични качества на Всевишния Аллах. Затова Той е достоен за хамд. Основно качество на всички други същества е тяхното състояние на раби. А хората притежават качеството убудиййет (служене). Във всеки един момент, всеки миг те се нуждаят от благоволението, добрината и възпитанието на Аллах и са отговорни да Му служат. Всяка една грешка, даже и най-малка, по отношение на притежателите на споменатите две качества (рубубиййет и убудиййет) може да доведе до аномалии в един честен, добродетелен живот на земята, което ще значи, че вътрешните динамики на религиозния, юридическия, моралния ред са се преобърнали и дегенерирали.
2. Той е Рахман, Рахим (милосърден и милостив).
Тези две качества, които се повтарят в Сурата във вид на отделен айет, включват всички значения, всички състояния и степени на обичта, милостта. Понятието рахмет съдържа безгранична милост към всички същества на земята; то обхваща и доброто, и злото, и вярващия, и неверника. А милостта, която се включва в качеството Рахим, е онази милост, която ще бъде отредена за вярващите в Ахирета, но в същото време съдържа намек за мъките, които очакват неверниците.
Чрез израза „Господар на световете" в предишния айет Всевишния Аллах обявил своето абсолютно надмощие над другите същества. Нормално е тази абсолютна власт да всее някаква тревога и страх в сърцето на човека. Но последващите ги веднага изрази Рахман и Рахим, които значат безпределна милост и милосърдие, превръщат първоначалните безпокойства и тревога в надежда и радост. В този случай човек със сигурност стига до следния извод – Аллах непрекъснато държи човека под надзор, под наблюдение. Но този надзор не довежда до безнадеждни мисли, че Аллах е едва ли не само надзираващ и търсещ пропуските на човека или пък, че е само прощаващ, закрилящ, и затова да се счита извън Неговото полезрение. Тъкмо напротив, човек, като съзнава, че е под непрекъснатия контрол на Всевишния Аллах, в стремежа си да се предпази от евентуални изтезания ще се старае да живее така, че да спечели опрощение.
Както става ясно от тези две качества, Аллах в исляма не е като боговете на Олимп, познати ни от древногръцката философия, които биват подвластни на своите страсти и ядове и затова преследват и наказват хората, Аллах в исляма не е и като този в Стария завет, където в единайсетия раздел, на главата Теквин (Сътворяване) се разказва импровизираната легенда за Вавилонската кула и откъдето научаваме, че подготвял отмъстителни капани за своите раби.
Точно напротив, а именно: ...Моето милосърдие обхваща всяко нещо – ще го пиша на онези, които са богобоязливи и дават милостинята зекят, и на онези, които вярват в Нашите знамения. (Араф, 7: 156)
А в хадиса е казано: Няма съмнение, че милостта ми надделя над мъченията. (Бухари, Бедул-халк, 1).
Както се разбира от цитираните редове в исляма, Всевишния Аллах е притежател на широка, безгранична милост.
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (114), Януари, 2003 година
Портал 
