Тълкуване на сура Фатиха
(продължение от бр. 1)
3. Той е повелител на Съдния ден.
Друг важен принцип на ислямската религиозна система е вярата в Съдния ден, в Ахирета. В Ахирета хората ще бъдат заставени да отчетат пред Всевишния Аллах стореното на този свят и извършеното добро ще бъде възнаградено, а за лошото ще получат съответното наказание. Единствен съдник и властник на Ахирета е Всевишният Аллах. В този ден никой няма да може нито да говори (Небе 78: 38), нито да посредничи за опрощението на други (Бакара, 2: 255). Тази почти ужасяваща истина за Съдния ден в един друг айет на Корана е изразена така:
Но, откъде да знаеш ти какво е Съдният ден? И пак откъде да знаеш ти какво е Съдният ден? Денят, в който никой не ще е от полза на друг, повелята в този Ден принадлежи на Аллах. (Инфитар, 82/17-19)
В друг айет е повелено:
Деня, в който ще се покажат и нищо от тях не ще бъде скрито от Аллах. На кого е Днес владението? На Аллах, Единосъщия, Покоряващия. (Гафир, 40: 16)
Следователно, действително разумен е този човек, който като знае, че в Ахирета ще бъде подложен на този изпит, сам се подлага на разпит и равносметка, преди да настъпи този ден.
Вярата в Ахирета има голямо значение за преместване на човешкия поглед от ограничеността на земния живот към следващия след него безкраен свят на Ахирета. Тази вяра спасява хората от натиска на притеснителните и трудни обстоятелства на земния живот, спомага за преодоляването на тези негативни условия и ги издига над тях. Благодарение на тази вяра хората се освобождават от страха и притеснението, че резултатът от труда и цялата им дейност се ограничава в рамките само на един човешки живот. Затова, водени от надеждата да бъдат достойни за безпределните възнаграждения на Аллах, стимулирани от това доверие и привързаност към Всевишния, те се стараят винаги да следват пътя на справедливостта, действията им са в синхрон със съвестта и гласа на сърцата им; те се съревновават помежду си по отношение на свършеното добро, старателно и последователно развиват правилни и добри модели на взаимоотношения в земния си живот. Този принцип в същото време предпазва човека от превръщането му в роб на своите страсти и плът, издига го до свободата, която подхожда на човека, на личността. Казано с други думи, вярата в Ахирета е своеобразен вододел между човека, роб на човешката идеология и материалистическата ценностна система, и идеалния човек, достоен да заслужи безпределните награди и честен живот, подготвени му от Всевишния Аллах. Докато този принцип не пусне корени в съзнанието на хората, докато те, разполагащите с определен земен живот, не повярват, че трудът и дейностите им не са само за този свят, че резултатът от тях е и за Ахирета; докато личностите не се самоусъвършенстват и положат усилия и труд с вярата за наличието на по-добър живот; докато не застанат трайно на страната на правото, справедливостта и доброто; докато не се покаже необходимата жертвоготовност за установяването на изконното добро и справедливост, не е възможно да се установи и живот, в който властват споменатите добродетели. По отношение на мисъл и разбиране, уважение към етиката и правото, поведение и начин на разсъждаване онези, които отричат Ахирета, и тези, които вярват в него, се различават коренно едни от други. Тези два типа хора нямат нищо общо помежду си нито по отношение на начина им на живот тук на земята, нито по отношение на очакванията си от Ахирета – те са противоположни типове.
Тази част от Сурата Фатиха, разгледана дотук, представлява разделът, който съответства на свещения хадис, споменат преди и в който Всевишния Аллах е повелил "На мен принадлежи!" (Дотук е за мен!)
След като в началото на сурата е казано: "Възхвалата (Хамдът) е нарочено (присъщо) за Аллах!", следват четирите качества на Всевишния Аллах – Господар на световете, Рахман, Рахим и Повелител (Господар) на Съдния ден. По този начин се изяснява и защо Всевишния Аллах е достоен за най-искрена възхвала, за най-възвишена почит. Затова Всевишният Аллах е идеалното същество и по отношение на личността, и по отношение на качествата си. Той е притежател на безмерна сила и мощ и като Такъв е изчистен и далеч от всякакви недостатъци и несъвършенства. Същността на казаното в тези айети е следната: "Най-високата почит и уважение, слава и възхвала е право на Всевишния Аллах. Защото Той е Бог на всички същества. Той е Рахман, Рахим. Единствен съдник на Съдния Ден."
В следващия брой ще се опитаме да разясним втората част на сурата Фатиха, частта, която е наречена "За рабите".
Адем Йеринде
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (115), Февруари, 2003 година
Портал 
