Тълкуване на сура Фатиха
Скъпи читатели,
В предишната статия се спряхме накратко на значението на бесмеле и тълкуванието на това понятие. Сега ще разгледаме първата сура на Свещения Коран, Фатиха и нейното тълкуване и тълкуването на късите сури, наречени още сури за намаз.
1. В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
2. Хвала на Аллах - Господа на световете,
3. Всемилостивия, Милосърдния,
4. Владетеля на Съдния ден!
5. Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.
6. Насочи ни по правия път,
7. пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!
Тази сура е спусната в свещения град Мекка след сура Муддессир. Наречена е Фатиха, тъй като е първата сура от Корана и означава откриване, въведение и започване. В същото време представя основните положения на Корана в синтезирана форма, достъпна за разбиране от здравомислещите, поради което още се нарича Умму'л-Китаб (Майка на Книгата), Ел-Вафийе, Ел-Есас, Ел-Кафийе, Ел-Кенз и Др. :
Сурата Фатиха се чете при всеки вид кланяне на намаз, т. е. и при фарз, и при нафиле. Именно затова нашият Пейгшбер повелява: "Намазьт на този, който не чете Фатиха, не е намаз." (Муслим)
Затова Фатиха се чете във всеки рекят на намаза. По този начин всеки мюсюлманин, който изпълнява петте намаза, заедно със сюннетите прочита сурата Фатиха четирийсет пъти на ден, а този, който изпълнява само намаза фарз – седемнайсет пъти на ден. Ислямската мисъл, ислямските чувства и ориентации са синтезирани във Фатиха. Затова е заповядано тя да се прочита във всеки рекят на намаза.
Предвид значението, вложено в сурата Фатиха, тя представлява едва ли не резюме и въведение в Свещения Коран, в което се съдържат основите на Корана. Сурата, започваща с "в името на Всевишния Алах", ни учи как започването на нещо с името на Аллах е традиционно
присъщо за исляма. Във Фатиха отделно се подчертава, че достоен за възхвала и слава е единствено Всевишния Аллах, тъй като Той е истинският съдник (хаким) и единствен бог (ма'буд) на всички светове. Научаваме как трябва да служим на вярата на Аллах, посочва се пътят към земното и отвъдното щастие. Посочват се също и основните постулати, как само и единствено на Него трябва да се служи и само към Него трябва да се обръщаме за помощ. Разяснява се поемането по пътя на правата вяра и липсата на друга сила, на която човек да се опре – единствено Аллах го води по правия път.
В същото време сура Фатиха представлява много ценна молитва и пожелание. Още повече че Пратеникът на Аллах е изрекъл: „Най-доброто изричат е Ля иляхе илляллах, най хубавата молитва е Елхамду лиллях.“
Отново в един хадис срещаме следното: Заклевам се в Аллах, че Всевишния не е спуснал нито в Стария Завет, нито в Новия Завет (в Библията), нито в Евангелието, нито в Корана друго, подобно на Фатиха. Защото Фатиха е повтарящи се седем айета и самият Свещен Коран, а той ми е даден на мен.
В един друг хадис Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
Всевишния Аллах: Разделих намаза между Мене и вярващия на две. Половината намаз е мой, другата половина е на моя раб. Всичко, що пожелае рабът, ще му бъде дадено.
Когато рабът произнася: Слава на Господаря на световете!
Всевишния Аллах казва: Моят раб Ме прослави.
Рабът: Той е всемилостив и всемилосърден!
Тогава Всевишния Аллах отговаря : Моят раб ме възхвали!
Рабът: Той е Господар на Съдния Ден!
Всевишния Аллах произнася: Моят раб ме възвеличи!
Рабът: Само на Тебе служим, само към Теб се обръщаме за помощ.
Всевишния Аллах произнася: Ето това е нещо лично между мен и моя раб. И това, що пожелае той, ще му бъде дадено.
Рабът: Води ни по пътя на правата вяра. По пътя на тези, които даряваш с насъщни блага, а не този на съгрешилите и заслужили Твоя гняв.
Всевишния Аллах: И това желание принадлежи на моя раб, и то ще се изпълни.
Основни понятия в сура Фатиха
Хамд. Представлява благодарене и възхвала в знак на уважение за някакво добро състояние, за получена благодат или дар. В същото време в сравнение с понятието благодарност (шюкюр), което се употребява в знак на благодарене при определено добро, е по-обхватно, по-общо. Хамд изразява една по-обща възхвала – на всички осезаеми и неосезаеми блага, на всички хора по света.
Единствен Всевишния Аллах притежава всички идеални качества; далеч е от всички недостатъци; създал е и е дал живот на всичко в цялата вселена; защото Той е Господар на световете и дарява с благодат, закриля и възпитава! Затова Той единствен е достоен за възхвала и благодарност от страна на всичко сътворено.
Аллах. Понятието Аллах също беше разяснено в тълкуването на бесмеле. Затова само ще повторим, че понятието Аллах обхваща и изразява всички идеални, възвишени, съвършени качества и е със статут на съществително собствено име, и поради това няма форма за множествено число. Нито едно същество на земята не може да се назове с това име. Също понятието Танръ, което се ползва за истински и за неистински божества, в никакъв случай не може да се постави на мястото на понятието Аллах.
Рабб. Като израз на едно от качествата на Всевишния Аллах означава: Създава и възпитава цялата вселена, храни и развива живота в нея; свободно и по своя воля променя нещата в нея; повеляващ и забраняващ, обичащ, а на моменти и плашещ, постепенно развива всичко и дарява всичко с достигане до зрялост или завършеност. Накратко, най-съвършеният и най- здравият възпитател, притежаващ всички необходими за възпитанието качества – следователно Той е притежател на всичко и сам разполага с него; вселената и всичко, което е на нея, е притежание на Всевишния Аллах и е под Неговата закрила.
Алемин. Означава свидетелстване за съществуването и единството на Всевишния Създател. С понятието се маркира всичко, което знае за Него, и е повод за утвърждаването Му от страна на всичко създадено. Накратко, алемин се нарича вселената, с всичко живо и неживо на нея, с изключение на Аллах. Коренът на понятието предполага поделянето. на различни категории – алем (свят) на животните, алем на растенията, духовете, и т. н.
Рахман. Това качество на Всевишния Аллах в предишното тълкуване на бесмеле също беше разяснено. Но нека съвсем накратко да отбележим, че Рахман означава много милостив, притежаващ безкрайно чувство за милост към всичко, Създател на всичко живо и неживо; дал им живот, даряваш ги с блага; независимо лош или добър е човек, мюмин (вярващ) ли е или (неверник) кяфир, докато са тук на земята Той дарява всичко и всички със своята милост, добрина и благодат. А това означава Рахман!
Рахим. И това качество на Всевишния означава също всемилостив, всемилосърден, но съдържа значение на милост в по-конкретизирана, по-определена форма. Според него в отвъдния свят Аллах ще бъде милостив само към вярващите, само към тях ще отправя благата си и само тях ще закриля. Докато в земния живот дарява с блага всички, без изключение, то на другия от Неговите добрина, благодат и възнаграждения ще черпят само вярващите и служещите Нему. Понятията Рахман и Рахим в Корана са използвани все в този смисъл и включват значението и всички смислови звена на понятието милост.
Йевмуддин (Деня на наказанието), Означава ден за равносметка, за отплата, Т. е. ахирет, ден на наказанието, за което всеки човек на този свят трябва да знае, че всичко, сторено от него, ще бъде преценено и за доброто ще бъде възнаграден, а за лошото ще бъде наказан.
Ибадет. Означава точно изпълняване на повелите на Всевишния Аллах с почит и уважение, служене в Негово име.
Хидайет. Посочвано на принципите и основите на вечното щастие; насочване на хората към пътя и начина на живот, водещи към това щастие.
д-р Адем Йеринде
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (113), Ноември, 2002 година
Портал 
