Тълкуване на сура Феляк

Тълкуване на сура Феляк

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Кажи [о, Мухаммед]: "Опазил ме Господарят на разсъмването
2. от злото на онова, което е сътворил,
3. и от злото на тъмнината, когато настъпи,
4. и от злото на духащи по възлите [магьосници],
5. и от злото на завистник, когато завиди!"

1. Кажи [о, Мухаммед]: "Опазил ме Господарят на разсъмването
Всевишният Аллах, повелявайки на своя пратеник със заповедта "кажи", в негово лице повелява на всички хора.
Човек в състояние на заплаха се осланя на някакъв предмет или същество; при нападение от страна на врага се подслонява в крепост, от изстреляния куршум се укрива в окоп, или зад някаква стена, от гнета на угнетителя търси убежище при някакъв човек, народ или държава.
Или се осланя на някакво свръхестествено същество. Когато човек не може да предотврати с материални средства сполетелите го големи беди, той изпитва нужда да бъде защитен от сили, за които вярва, че властват над природата. Това не може да се обясни само с теорията на безизходицата (безнадеждността). Това е отражение на заложения в натурата на човека стремеж да повярва в някакво висше същество. Според Корана и Суннета, такъв вид осланяне може да има само към Всевишния Аллах. В този смисъл идолопоклониците се осланяли на други същества освен Аллах. В джахилиета (епоха на невежеството) хората зовели за помощ джиновете, жреците, различни богове и богини. Днес някои също търсят защита от подобни същества. Материалистите разчитат на материалните сили и средства, защото те не вярват в свръхестествени сили. Но при беда вярващият се обръща към Аллах и от Него очаква помощ.
За арабските идолопоклонници Коранът разкрива следното: "Някои хора търсеха убежище при някои джинове, а [хората] им надбавиха безразсъдство." (Джинн, 72: 6). Според предание на Ибн Аббас, когато арабите - идолопоклоници били принудени да пренощуват в някаква долина, изричали следните думи: "Осланям се на Господаря на тази долина (т. е. на духа, който е владетел и властелин на тази долина).
Когато Мерйем, която е една от избраните раби на Аллах, видяла меляикето във вид на непознат човек, промълвила: "Всемилостивият да ме опази от теб! Ако си богобоязлив..." (Мерйем, 19: 18). Нух алейхисселям  е казал: "Господарю, моля Те, опази ме да не Те питам за нещо, за което нямам знание!" (Худ, 11: 47). Муса алейхисселям пък е казал: "Опазил ме Аллах да съм от невежите!" (Бакара, 2:67).
Пейгамберът ни салляллаху алейхи уе селлем в своите дуи (молитви) се осланял на Аллах. Например в една дуа казва: "О, Аллах, опази ме от безполезното знание, безстрашното сърце, ненаситната душа и неприемливата дуа. " (Муслим, Зикр, 73), А в друга: "О, Аллах! Опази ме от немощта, мързела, страха, старостта, скъперничеството, мъченията на гроба, от фитнето (изпитанието) живота и смъртта." (Муслим, Зикр, 50).
Изразът "феляк", който е използван в арабския текст на айета, обозначава разсъмването и всички същества. Според първото значение айетът може да се разбере по следния начин: Осланям се на Аллах, Той е Господарят, Който ни изведе от тъмнината на нощта в светлината на деня, т. е. Този, Който ни дарява със сигурност чрез светлината и пази от злото на явните и скритите неща. Защото разпростирането на утринната светлина след нощната тъмнина прилича на спокойствието, което настъпва след отегчение или неприятност. Човек очаква да премине неприятността и отегчението, така както очаква да настъпи сутринта. Според второто значение на думата "феляк" айетът може да се разбере така: Осланям се на Владетеля на всички същества, т. е. на Аллах, Който ни пази от злото на всички същества. Този смисъл е в унисон и със следващия айет.

2. От злото на онова, което е сътворил
Тоест в общия и тесния смисъл от злото на всички твари. Тук се повелява да се търси убежище при Аллах само от злините на тварите. Това няма да засенчи техните добрини. Аллах, който е сътворил тези същества, е всесилен да създаде обстоятелствата, при които техните добрини ще проличат, както и да ги насочи по този път!
Думата "шерр" се използва в смисъл на вреда, недостатък, мъчение и тъга. Болестта, гладът, нараняването, изгарянето, ухапването на скорпион, смъртта на дете и подобни неща, които са причина за това, физически навреждат на човека и го измъчват. Обаче липсата на вяра, съдружаването, грехът, насилието и подобни състояния вредят на духовността на човека. Дори и да не безпокоят човека в началото, те в крайна сметка са истинските злини за него. Защото са препятствия по пътя към вечното щастие. И от двата вида зло трябва да се търси убежище при Аллах. Ето защо човек трябва да зове за помощ Всевишния Владетел както против злините, причинени от природните бедствия, така и против всякакви неща, които ще навредят на човека – хищните животни, насекомите, микробите, нефса, джиновете, греховете, сладострастията, лошите думи и постъпки и др. В айета злото не е адресирано (приписано) към Аллах. Защото Аллах не е сътворил нито едно същество само и само като зло. Напротив Аллах Субханеху уе Теаля винаги желае доброто. Но за да се постигне мъдростта на сътворението, Аллах е създал и дал в ръцете на творенията злото.
В свещения айет след като е споменато за злото въобще, специално са споменати и злините на някои същества, тъй като човек изпитва повече нужда от помощта на Аллах срещу тях.
Най-ефикасният начин за опазване от злините на съществата е да се призове за помощ техният Творец. Защото Аллах е всемогъщен повелител на всички същества и знае злините, за които ние нямаме понятие. Ние, призовавайки на помощ Всемогъщия Аллах, търсим убежище при Него от всички злини, които знаем, и тези, за които не знаем.

3. И от злото на тъмнината, когато настъпи
Специално е препоръчано да се иска помощ срещу злото на тъмнината. Тук целта не е тъмнината, а онова, което се прикрива с нея. Защото най-често големите престъпления се извършват на тъмно, опасните и отровните животни излизат през нощта. Нощта със своя мрак всява в сърцата страх, съмнения и поражда мнителност и опасения. Животното, което ще нападне, опитният крадец, който ще краде, врагът, който е устроил засада и отровното влечуго чакат нощта, за да действат. Чувствата и съвестта се отегчават в тъмнината. Разумът и знанията не функционират пълноценно. Тъмнината е удобно време за действията на шейтана (сатаната) и за лошите помисли, които се нашепват на сърцето. Когато тишината, породена от тъмнината обхване света, всичко, което е явно и скрито, както и всичко, което ходи и пълзи, приема ужасяващ вид!
Когато се низпосла тази сура в Арабия цареше анархия и смут. Затова тъмнината била ужасяваща. Тогава разбойниците излизали през нощта и нападали и ограбвали селищата. Поради това и онези, които целели да нападнат и убият пратеника на Аллах салляллаху алейхи уе селлем, са го сторили през нощта, за да не се знае кой е извършителят на злодеянието. Затова в айета е повелено да се иска помощ от Аллах Теаля срещу всички беди и злини, които възникват през нощта.
Друг е въпросът, че състоянието на онези, които са лишени от светлината на истината и са затънали в бездната на неверието, е като живота в тъмнината. Това е причината за всякакви духовни злини. За да не се изпадне в такова състояние е нужна помощта на Всевишния Аллах.
(следва)

Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (119), Юли, 2003 година

(Продължение)

4. И от злото на духащи по възлите [магьосници]
"Духащите по възлите", които са споменати в айета, са магьосниците и хората със зли духове, които омайвайки възприятията и въздействайки на нервната система на човека, изпращат някакви сигнали в душата, както и чрез различни зловредни внушения психологически му въздействат. Хората, които попаднат в техните клопки, биват заставени да живеят в мрак като им се пречи да видят светлината на истината. Тези мошеници чрез амулети и внушения, се представят за избавители и лечители и демонстрират всезнание, но в същото време развалят отношенията между членовете на семейството или изобщо между хората като всяват омраза. Попадането в техни ръце е по-опасно от попадането в лапите на лъва или в устата на отровно животно. Затова е нужно да се търси помощ срещу тях.
Магията не променя същността на нещата, а само се омайват възприятията на човека и се пренасочват в желана от магьосника насока. Магията, представена в разказа за Муса, алейхисселям е от същия вид. Магьосниците хвърлили на земята своите въжета и тояги и чрез магьосническите си умения ги представили като пълзящи змии. Тогава Муса алейхисселям се уплашил, но тогава Аллах му повелил: "Не се страхувай, ти си превъзхождащият! И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях." (Та-ха, 20: 68-69) И наистина, след като тоягата на Муса алейхисселям се превърнала в змия, погълнала представените чрез магия и омайване за змии въжета и тояги на магьосниците. Така истина излязла наяве.
Становището на исляма за магията бе изложено в предишния брой. Само искаме да подчертаем отново, че магията, състояща се от думи, които носят елементи на ширк (съдружаване), е кюфюр (неверие). Дори и да не съдържа ширк, правенето на магия е харам (забранено). Пейгамберът салляллаху алейхи уе селлем е причислил магията сред седемте големи гряха, които са спирачка за отвъдния живот.
5. И от злото на завистник, когато завиди!
Хасед (завист) е да гледаш с лошо око на някой, който е дарен от Аллах с блага и добродетели или да искаш тези блага да се отнемат и да ти се дадат, а ако не се отнемат, да не се дадат на никого, т. е. да не принадлежат на никого, освен на тебе. Когато завистникът завиди на някого и огънят на завистта, обзела душата му, излезе наяве, тогава той може да направи всякаква злина, която е по силите му. Той не се спира пред нищо. Затова срещу такъв човек е нужно да се търси помощ от Аллах Теаля. За предпазване от злото на завистника трябва да се вземат мерки, като упованието (тевеккюл) в Аллах, вярата, че никой не може да извърши зло без позволението на Аллах, и постоянното спазване на заповедите и забраните на Аллах (таква). Освен това не трябва да се мисли много за завистника и да се проявява търпение към неговите деяния, за да не се слезе на неговото ниво. Напротив, ако има възможност, да му се окаже почит и прояви любезност. Да не се отдава значение на помислите на завистника. Най-важното е обектът на завист да не се изневерява на принципите на тевхида (единобожието). Защото когато тевхидът се вкорени в сърцето на някого, то той не се страхува от нищо, освен от Аллах.
В заключение можем да кажем, че сура Феляк ни учи да зовем на помощ Всевишния Аллах срещу гореизброените злини и беди, както и винаги да Му се молим и да търсим Неговата подкрепа. Защото дуата (молитвата) е сърцевината на ибадета, както и същността на вярата. Истинска дуа е онази, която се отправя непосредствено към Всевишният Творец. В тази сура Аллах ни повелява да отправим нашите молитви директно към Него, за да ни опази от злините. Затова търсенето на помощ от други, очакване на помощ от Аллах посредством молитвите на други хора или от муските, заклинанията и магиите на шарлатаните не е повеля на религията. Напротив, това е израз на невежеството и е най-големият грях.
д-р Адем Йеринде

Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (120), Август, 2003 година