Ислямът и любовта
Порядъчната любов
Порядъчната любов, както разбираме от поезията на поетите ашъци, е обич към една жена от разстояние, далеч от похотливостта и намерението за флирт. Накратко, това означава да се обича една жена без сладострастие и определена цел, а само заради красотата на характера й.
Според повечето литературоведи факторът, който подтиква човека към този вид любов, е богобоязливостта. Освен това, определена роля има и влиянието на разбирането за любовта в Исляма. На страница 232 от книгата си „Развитието на любовта от епохата на невежеството (джахилията) до Исляма" доктор Шюкрю Файсал казва така:
„Порядъчната любов не е нищо друго освен назоваване на състоянието на една мюсюлманска общност, която избягва греха, поела е по пътя на богобоязънта и е избрала вместо авантюристичния и опасен живот този, който е здравословен и безопасен. Знаем, че страстите винаги диктуват порока."
„И не оневинявам себе си. Наистина душата повелява злото, освен онази, която моят Господ помилва. Моят Господ е опрощаващ, милосърден." (Юсуф: 53)
Както се е изразил Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем): „Адът е обхванал отвсякъде похотта." Но Коранът е препоръчал на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) да проявява търпение към този род хора и да бъде непреклонен в своето дело.
И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено! (Кахф: 28)
Отново, общността на поетите ашъци предпочита да се придържа към това, което Аллах е заповядал да се спазва.
В стремежа ви към благата на земния живот не принуждавайте слугините си да развратничат – те желаят целомъдрие! (Нур:33)
Поради това тези хора не са превърнали в цел своите страсти. Съчетали са по малко от порядъчността, която повелява религията, и от обичта, към която подтикват човешките чувства, и са поели по един такъв път. Това наричаме порядъчна любов. Разбира се, порядъчните вярващи е трябвало да изразят по някакъв начин тази обич, от която са били обхванати. Те откриват възможността да изразяват чувствата си чрез изкуството на словото и поезията и са възприели този вид изкуство.
В такъв случай бихме могли да кажем следното: порядъчната любов е такъв вид любов, която открито проявява едновременно високата нравственост и любовните чувства. Може би този техен подход е бил най-подходящият начин да погасят по най-целомъдрения начин, да потиснат целомъдрено огъня на любовта, който пламтял вътре в тях.
Но всички ли поети ашъци са били порядъчни и богобоязливи? Кусаййир и Азза; Джамил и Бусайна, Кайс и Лубна, Маджнун и Лайла, Саллама и Кае и т.н., нима всички те са обичали възлюбените си с порядъчна любов? Във връзките си с любимата си били ли са порядъчни и да ли са изпитвали боязън от Аллах?
Отговорът е: категорично не. След като са развели знамето на високата нравственост, колко измамници са се подслонили под него. Под прикритието на това знаме са влизали в чужди домове, прекарвали са много нощи там и са разговаряли с възлюбените си до сутринта. Понякога се срещали в пустинята насаме, друг път на специално уговорени места, а понякога е имало и срещи по повод на определени дни. Може би положението, в което са се намирали, ги е въвличало в ситуации, несъвместими с нравствеността и религията. Но независимо каква е била ситуацията, в крайна сметка е било извършвано нещо, което е забранено. Тъй като всичко това изцяло си противоречи с принципите на Исляма за боязънта от Аллах и дори не съответства на това, което налагат Вярата и Ислямският морал.
Например, въпреки че е бил много боязлив човек, за това, което е ставало между Абдуррахман бин Аммар Ал Джашами, известен като Кас, и любимата му Саллама, се разказват неща, които нямат нищо общо нито с богобоязънта, нито с Исляма. В 8 том на книгата „Агани" на страница 6 се разказва следното: „Един ден Саллама рече на любимия си Кас:
„Аллах ми е свидетел, че те обичам." Кас отвърна:
„Аллах ми е, свидетел, че и аз те обичам."
Саллама каза:
„Искам да положа устните си върху твоите."
„Ей богу, и аз искам същото" – рече Кас.
„Тогава какво те възпира да сториш това? Тук няма никой друг освен нас." – попита Саллама.
Отговорът на Кас беше:
„Аз чух Аллах Теаля да повелява следното: В този Ден приятелите ще са врагове един на друг освен богобоязливите. (Зухруф: 67). И аз не желая да превърна дружбата между нас във вражда."
После напусна любимата си и отново се върна към служене на Аллах."
Що за богослужение е това? Що за богобоязливост? Смесил е една красива постъпка с нещо грозно. Постъпил е прекрасно, защото е отклонил желанието на любимата си за целувка. Постъпил е грозно, защото е останал насаме с нея на скришно за останалите място. Освен това е разговарял с възлюбената си на теми като обич и целувки. Макар и да е негова любима, все пак за него тя е чужда жена.
А богобоязливостта налага да се затварят очите за чуждите жени, защото Аллах Теаля повелява така в Свещения коран:
Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си.... (Нур: 30-31)
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (95), Май, 2000 година
Портал 
