7д Изпитът с любовта

Най-много трябва да обичаме Всевишния ни Създател Аллах, деца! Пророкът Ибрахим най-много е обичал Великия Творец Аллах. Поради тази причина нашият Създател също много е обичал Ибрахим, наричал го "Халилуллах". Мехмед каза:
- Какво означава "Халилуллах", дядо?
- Означава "Приятел на Аллах", деца. Поради това, че Всевишният Аллах много обичал Ибрахим го нарекъл приятел.
Айше попита:
- Дядо, тази степен ще бъде ли дадена и на нас? Той отговори:
И ние, ако обичаме Аллах, колкото Ибрахим, Той ще ни направи Свои приятели. Но това не е толкова лесно. Защото след като Аллах направил Ибрахим свой приятел, му наложил много голямо изпитание. За да прецени обичта на Ибрахим към Аллах, Той го изпитал с две неща, които човек най-много обича, мислете деца, кои са двете неща, които най-много обичате. Бихте ли ги пожертвали? Хатидже каза:
Дядо, това сигурно е много трудно нещо! Дядо Хикмет каза:
- Да, деца, това е много трудно. Трудно е да има искреност в обичта и да бъде обичан Всевишният Аллах, както подобава.
Мехмед се поинтересува:
-Дядо, Ибрахим с какво е бил изпитан?
Той каза:
- Ибрахим, деца, бил изпитан с две неща, които човек много обича – с живота и със сина му Исмаил, за когото правил дуа на Аллах десетки години. Ибрахим настоя:
- Дядо, умоляваме те, разкажи ни за това! Дядо Хикмет започна да разказва:
Ибрахим много се гневял на племето, което носело името келти. Те се молели на идоли. Поради тази причина през един празничен ден счупил повечето отидолите им. Келтите много се ядосали на това, хванали Ибрахим и го завели при господаря Немруд. Всички взели решение да го изгорят на клада. Запалили много голям огън, пламъците му се извисявали чак до небето. От горещината дори птиците не можели да го доближат.
След като приключили всички приготовления идолопоклонниците келти се събрали около огъня. Ибрахим бил доведен там със завързани ръце и вериги на краката. Сложили го на каменохвъргачка, с която щели да го хвърлят в огъня.
Мехмед попита:
- Ибрахим не се ли страхувал?
- Не детето ми, Ибрахим въобще не се страхувал. Макар да е бил в трудна ситуация, той се уповавал на Аллах. Всички ангели на земята и небесата били много възмутени. Поискали разрешение от Всевишния Аллах да спасят Ибрахим. А Аллах им позволил.
Юсуф попита:
- Успели ли са ангелите да помогнат на Ибрахим?
- Не, Юсуф – каза дядото – не могли да му помогнат, защото Ибрахим не приел тази помощ.
Мерйем се учуди:
- Но, защо!?
- Защото Ибрахим им казал: "Не се месете в работата на двама приятели! Аз съм съгласен с това, което пожелае моят Създател. Ако ме спаси, това ще е от милостта Му, ако ме изгори, това ще е от недостатъците ми.?“ Така той им се противопоставил. Когато го хвърлили в огъня казвал: "Аллах ще ми помогне, колко добър покровител е Той!"
За съвършената преданост и упование на своя приятел Великият Аллах заповядал на огъня да бъде прохладен и безопасен за Ибрахим!
Хамза попита:
- Ибрахим спасил ли се е, дядо?
Мехмед му каза:
- Ако потраеш малко, ще разбереш.
Дядо Хикмет продължи:
-С тази заповед на Аллах мястото, където Ибрахим паднал изведнъж се превърнало в градина от рози. След като станали свидетели на това чудо, една група идолопоклонници станали мюсюлмани. Юсуф каза:
- Немруд не станал ли мюсюлманин, дядо?
- Немруд бил горделив и високомерен. Затова той не станал мюсюлманин. Той казал: "Не мога да жертвам богатството си." Въпреки това от страх заклал 4 000 крави като курбан.
Мехмед попита:

-Добре, но как Ибрахим е изпитан чрез сина си, дядо?
- Възрастта на Ибрахим доста напреднала. Искал да си има син. Затова се молил много на Аллах. Той приел дуата му и така се родил синът му Исмаил. Когато Исмаил станал на 13 години, Ибрахим сънувал странен сън. В съня си видял как коли Исмаил като курбан. Същият сън се повторил три пъти. Това бил първият ден на Курбан Байрам и двата дни преди него.
Айше каза:
- Дядо, Ибрахим досетил ли се е, че сънят му е от Аллах?
- Да, детето ми, след като Ибрахим видял този сън три последователни нощи, разбрал, че той е от Аллах. Казал на съпругата си, че ще заведе Исмаил при негов приятел. А Исмаил накарал да вземе въже и нож. Казал му: "Синко, ще заколя курбан за одобрението Аллах."
Ибрахим и Исмаил заедно се отправили към планината Арафат. Докато вървели, шейтанът се преобразил като човек и казал на Исмаил: "Знаеш ли къде те води баща ти?" Исмаил отговорил: "Да знам, на гости при негов приятел." Тогава шейтанът рекъл: "Не, той ще те заколи. Въобразява си, че Всевишният така му е наредил." Тогава Исмаил отговорил: "Ако Аллах е заповядал това, ще го изпълним с драго сърце."
Шейтанът бил твърдо решен. След като не успял да измами Исмаил, се опитал да излъже баща му Ибрахим. Но и Ибрахим изгонил шейтана, като го замерил с камъни.
Айше възкликна:
-Дядо, баща ми също е захвърлял шейтана с камъни по време на хадж.
- Традицията да се хвърлят камъни, деца – каза дядо Хикмет – започнала именно от тогава. Когато Ибрахим и Исмаил вървели от Мина към Арафат ангелите били много възторжени. Учудени те си казвали едни на други: "Пречист е Аллах, един пророк води друг пророк да го заколи за курбан." Хатидже попита:
- Исмаил изобщо ли не се уплашил?
Исмаил казал: "О, татко, ти изтърпя, когато Немруд те хвърли в огъня. Аллах остана доволен от теб. Аз също ще изтърпя. Когато се разделя с теб, ще отида при Аллах. Моята мъка е, че цял живот няма да забравиш болката от това да заколиш сина си за курбан със собствените си ръце."
След като чул тази преданост на Исмаил, Ибрахим рекъл: "О, Аллах! Това е моят син. Той е плод на сърцето ми. Той е най-обичаният за мен от хората." Тогава чул следните думи: "Помниш ли нощта, в която поиска Мой човек да бъде унищожен. Не знаеш ли, че както ти си състрадателен към твоя син, така и Аз съм състрадателен и милостив към хората. Ти поиска от Мен да унищожа Моя човек. И сега аз искам от теб да заколиш за курбан сина си!" Юсуф попита:
- Дядо, а Ибрахим кой е искал да бъде унищожен?
Веднъж Ибрахим видял един грешник и казал: "О, Аллах! Този човек яде от Твоята прехрана, ходи по Твоята земя и въпреки това не изпълнява Твоите заповеди, унищожи го!" Когато видял друг грешник направил същата дуа. А Всевишният Аллах му казал: "О, Ибрахим! Престани да правиш лоша дуа за Моите хора. Дай им време и се отнасяй добре с тях. Защото Аз непрекъснато виждам техните грехове и не ги унищожавам."
Хамза каза:
-Дядо, след това какво е станало, Ибрахим заколил ли е Исмаил?
Ибрахим направил дуа: "О, Аллах! Дари ме с търпение, помилвай ме заради старостта ми!“ И Исмаил се помолил: "О, Аллах! Дай ми търпение да понеса това!" После рекъл на баща си: "Татко, условието на обичта е да не отлагаш повече изпълнението на заповедта. Изпълни това, което ти е повелено!" Ибрахим му отвърнал: "Синко, в Съдния ден отново ще можем да се видим!" – и посегнал с ножа към гърлото на Исмаил. Два пъти замахнал Ибрахим с ножа си, но той не режел. Защото Аллах казал: "Ибрахим изрази признателността си!" и заповядал на Джебраил: "Отиди и обърни ножа!"
След това по заповед на Аллах Джебраил произнесъл три пъти текбир: "Аллаху Екбер" и донесъл един овен от Рая.
Когато Ибрахим чул този текбир казал: "Ля иляхе илляллаху валлаху екбер" (Няма друг Бог освен Аллах и Аллах е най-велик). А Исмаил, казал: "Аллаху екбер ве лилляхил хамд" (Аллах е най-велик и за Аллах е прославата).
Мехмед каза:
- Дядо, аз чух това в джамията по време на Байрамския намаз.
- Да, детето ми, това се нарича "тешрик текбир". И ние като израз на обичта и радостта към Аллах на Курбан Байрам колим курбан. Раздаваме го на нуждаещите се, роднините и съседите ни. От това честито месо ядем и ние.
Юсуф попита:
- Какво да правим, ако нямаме пари да заколим курбан, дядо?
- Когато нямаме пари можем да не колим курбан, деца. Ако нямаме, но искаме да колим, получаваме севаб сякаш сме заколили. Нека да помислим до следващата ни беседа, обичаме ли достатъчно Аллах!