Ислямът и любовта

Ислямът и любовта

Що е любов?
Любовта е съвкупност от чисто човешки чувства, сърдечни вълнения и трепети на съвестта, в резултат на които сърцето на влюбения, озарено от ласка, приветливост и смелост се увлича по възлюбения.
Основанието за разделянето на любовта на три нива е следното свещено знамение на Аллах Теаля:
Кажи: „Ако вашите бащи, синове, братя и съпруги, и родът ви, и имоти, които сте придобили, и търговия, за която се плашите от застой, и жилища, които харесвате, са ви по-любими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от борба по Неговия път, то чакайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах не напътва нечестивите хора.“
(Тауба, 24).
В знамението Аллах Теаля е представил следните видове любов:
висша – любовта към Аллах, Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и усилието по пътя на Аллах;
средна – любовта към баща, деца, братя, съпруга и род;
обикновена – любовта към потомството, рода, имотите и жилището.
Всевишният е изложил, че предпочитанието към обикновената любов пред любовта към Аллах, Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и пътя на Аллах представлява низшата любов.
Ислямската религия приема твърдението, че любовта е неотменимо чувство за човешката природа, тя е повеля на Великия Създател:
И обърни своето лице към религията – правоверен, - към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора не разбират.
(30: 30)

Какъв е съкровеният смисъл на любовта?
Несъмнено, чувството любов, заложено от Аллах Теаля в човешката природа, има изключително важен смисъл, който разбират хората, надарени от Аллах с познание, съобразителност и проницателност.

Първият смисъл се състои в следното:
Несъмнено любовта е сурово и горчиво изпитание поставено, за да се изпита човешкото поведение. Изпитанието се поставя заради вида на обичта, която човекът ще определи да проявява в своя живот. Дали в своята любов ще избере възвишения и достоен път, или пътя на низостта и мерзостта? Ще съумее ли да устои на привличането от страна на възлюбения или ще допусне да се увлече? Отговорът на всички тези въпроси ще се появи след като човек премине през фазата на изпитанието.

На второ място смисълът е следният:
Обичта, която е чувство, заложено в човешката природа, е един от най-големите фактори за благоустрояването на земята, за цивилизоването и уреждането на обществения живот. Ако не беше любовта, хората нямаше да се стремят да постигат целите си в живота, да печелят слава и почести в процеса на историческото развитие, цивилизациите нямаше да градят и да се стараят да се увенчаят със слава.
Накратко, ако човек не изпитваше това чувство, на земята нямаше да има цивилизация, благоустройство, строителство или какъвто и да било подем.

На трето място смисълът е:
Чувството любов е основният източник за продължаването на човешкия род, за взаимното опознаване на хората, за ползване плодовете на цивилизацията на другите народи, за изучаване на истините за живота и вселената.

Четвъртият по ред смисъл е заложен в следното:
Ако се насочва хубаво и се полагат усилия да се извлече полза от нея, любовта е най-голямата и най-силната връзка в семейните отношения, обществената солидарност, в другарската взаимопомощ между хората, в издигането на знамето на мира, стабилността и сигурността във всички краища на света и в посяването по цялата земя на семената на обичта, състраданието и братството.

На пето място смисълът е:
Ако обичта, която се опира на вярата, извира наистина от сърцето, ще настъпят чудесни събития, ще се промени ходът на историята, на земята ще бъдат издигнати кулите на честта и достойнството като онези, които все още се споменават като образец на подражание и се възпяват от поколенията, и ще бъде построена една велика държава, подобна на създадената от нашите славни деди, в която слънцето никога не залязва.
Освен всичко гореизброено, за разумните и проницателни хора има още редица значения, в които могат да изтълкуват любовта. Но засега ще се ограничим със споменаването на тези.

Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (92), Февруари, 2000 година

Ислямът и любовта

Възвишената любов
Вярващите и богобоязливи хора са се обединили около схващането, че любовта към Аллах, към Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), към победата на исляма и борбата по пътя на Аллах откъм нейната добродетелност и чудодейност стои над всички останали видове любов, и всеки здравомислещ човек е възприел това така. Любовта към Аллах, към Пророка, към борбата по пътя на Аллах и издигането на неговото слово на най-висш пиедестал е както една от потребностите на вярата, така и необходим дълг, издигнат от исляма. Нещо повече, превръщането на религията на Аллах в свещена, известяването на пророческата мисия на исляма на земята е камъкът, който стои в основата на построяването по всички краища на света на цивилизация от ислямски дворци.
Несъмнено един вярващ, който е усетил в сърцето си вкуса на вярата, тъй като е повярвал с непоклатимо убеждение, че Аллах Теаля е най-висшата форма на съвършенство, красота и величие, с цялото си същество се посвещава на любовта към него. Всъщност нито един човек не е способен да вникне и обхване същността на Аллах посредством представите си за него и описанието на неговите качества. И отново, понеже е повярвал твърдо в съществуването на един божествен метод, на който съвсем естествено следва да се подчинява, тъй като Аллах е достигнал най-върховната точка на извисеност, съвършенство и величие, цялата същност на вярващия е обхваната от любовта към Аллах.
Ето поради това вярващият се стреми да прилага този божествен метод с убеденост, искреност и желание. Защото:
1. Вярващият знае категорично, че Аллах Теаля е единственият господар на тази вселена. Поради това собственикът притежава правото да се разпорежда със своето имущество, така както желае. А задължението на човека, който е раб на притежателя на вселената Аллах Теаля, е да се подчинява без колебание на разпоредбите, които той е пожелал и повелил.
Ето какво е разпоредил Аллах Теаля в Свещения Коран:
Твоят Господ сътворява каквото пожелае и Той избира. Не е техен изборът. Пречист е Аллах, превисоко е над онова, с което Го съдружават! (Касас - 68).
А в едно друг свещено знамение е казал така:
И когато Аллах, и Неговият Пратеник, отсъди някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело. А който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда. (Ахзаб - 36).
2. Вярващият е без съмнение със съзнанието, че Аллах Теаля притежава безкрайно познание. Той е Всезнаещ, Премъдър.
При това положение отново Той е този, който познава най-добре законите и разпорежданията, които ще изпрати на Своите раби, и къде се намират техните дела. Ето какво е повелил Аллах Теаля в сура Бакара:
„Вие ли знаете повече, или Аллах? (Бакара - 140)
Аллах знае, вие не знаете! (Бакара - 216)
И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах всяко нещо знае! (Бакара - 231)
3. Вярващият знае със сигурност и това, че Аллах Теаля проявява мъдрост във всичко, което прави. Мъдростта на Аллах се състои в това, че осигурява делата на Своите раби и поставя всичко на мястото му в подходящ вид, като ги предпазва от щети и загуби.
В тази връзка ето какво е повелил в сурата Анфал:
Аллах е всемогъщ, премъдър. (Анфал - 10)
Аллах е всезнаещ, премъдър. (Анфал - 71)
4. Вярващият знае със сигурност, че човекът е безсилен да си изработи закони, тъй като, колкото и да е велик, ще бъде повлиян от своята среда, чувства, страсти и желания, придобитите навици и принципи, събитията, които ще му размътят ума, а дори и групите и партиите, с които е обвързан.
Ето какво е разпоредил по този повод Аллах Теаля:
„Нима друг, а не Аллах ще потърся за съдник? Той е Онзи, Който ви низпосла Книгата, подробно разяснена. Онези, на които дадохме Писанието, знаят, че то е низпослано с правдата от твоя Господ. И никога не бъди от съмняващите се! (Анам - 114)
А в едно друго свещено знамение е повелил така:
Не виждаш ли онзи, който взима за божество своите страсти ? И го остави Аллах в заблуда, знаейки, и запечата слуха и сърцето му, и сложи преграда пред погледа му. Кой ще го напъти подир Аллах? Не ще ли се поучите? (Джасия :23)
Ето че вярващият изцяло се увлича от любовта към Аллах, тъй като той е единственият Всезнаещ, Премъдър и Всемогъщ Господар и Създател. Освен това тъй като вярва, че съвършенството на личността му и изграждането на човешката му същност ще се осъществят със спазване на пътя на Аллах Теаля, който няма равен на Себе Си по съвършенство, непогрешим е и е облечен във величие и слава, с вяра и желание се старае да прилага в живота божествения метод на Аллах. Ето какво повелява Аллах:
И рече: „Напуснете двамата оттук – всички! Вие сте [със сатаната] врагове един на друг! И щом ви се яви напътствие от Мен – който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада. А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението. (Таха: 123-124)

Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (93), Март, 2000 година

Ислямът и любовта

Средната любов

А сега нека да разтълкуваме понятието „средна любов".
Що е това „средна любов"?
Според шериата тя счита ли се за възвишена любов?
Играе ли някаква роля във формирането на индивида, семейството и обществото? Могат ли да се скъсат връзките на тази любов? Докъде най-далеч може да се разпростре?
Сега, с позволението на Аллах ще отговорим подробно на всички тези въпроси.
Молим Аллах да ни подкрепи. Впрочем, Той е, Който ни насочва към правия път.
1. Какво представлява средната любов?
Това е онази сила, която поражда силните чувства, благодарение на които човек се привързва по-силно към обичания човек, поради връзките на вярата, на семейството, на родството, на рода или на приятелството. Между обичащия и обичания се пораждат чувства като обич, приятелство, състрадание, нежност и вярност, които свързват хората.
Братската обич между вярващи, обичта на детето към бащата, обичта на родителите към техните деца, любовта на съпруга към съпругата си и обратно, обичта на един човек към роднини и приятели, любовта между приятелите, любовта на индивида към родината и дома си. Всички те произхождат от тези лични чувства и сърдечни усещания, които Аллах Теаля е заложил в човешката природа.
Несъмнено ислямското законодателство е поставило всички от гореизброените от нас видове любов на нивото на достойната любов, изброило ги е сред чистите и праведни чувства. Само че съвсем естествено този вид любов идва на второ място след любовта към Аллах, Пророка и борбата за вярата. Причината е, че както споменахме по-горе, няма друга любов равна на тази към Аллах, Пророка и борбата за вярата, и тя не може да бъде поставяна на второ място по достойнство и добродетелност.
В случай, че социалните отношения, житейският ред и всичко това бъдат издигнати върху основата на чувствата на обич и приятелство, как обичта между хората да не влезе в категорията на възвишената любов и достойните чувства?

2. Каква е ролята на средната любов във формирането на личността, семейството и обществото?
Без съмнение ролята на тази любов в създаването на семейството и обществото е твърде очевидна. Не е възможно всеки човек, който притежава ум и интелигентност, да не разбере това. Тъй като:
1. Ако не беше любовта, която Аллах Теаля вдъхва в сърцата на съпрузите, нямаше да бъде възможно да се създават семейства, да се съхрани поколението, нито пък да се опазят децата и те да бъдат възпитавани.
2. Ако я нямаше любовта, която Аллах Теаля поставя в сърцето на детето, у него нямаше да се прояви духът на семейството, нямаше да укрепнат семейните връзки, нямаше да съществува солидарност, сътрудничество и състрадание между роднините и членовете на семейството.
3. Ако липсваше любовта, която Аллах Теаля насажда в човешката природа, не би бил възможен културния обмен при изграждането на цивилизациите, използването на постиженията на науката и техниката на другите народи, както и постигането на щастие от страна на човечеството, не биха били възможни социалните контакти между народите въз основа на взаимното опознаване.
Според това средната любов е задължителна за осъществяването в личен план на делата на индивидите и семействата и в общ план на народите и човечеството.
Следователно, не е учудващ фактът, че в организацията, постановките, и насоките на ислямския шериат виждаме задълбочаване на любовта на родителите към детето, на детето към майката и бащата, на съпруга към жена си, на съпругата към мъжа си, на мюсюлманина към брата мюсюлманин, на човека към приятеля си, съседите и близките и по същия начин към всички хора в името на ползата и верния път на човечеството.

Характеристиката на Исляма за средната любов
1. „Никой от вас не може да е повярвал, докато не поиска за брата си (мюсюлманин) това, което иска за себе си." Бухари и Муслим
2. „Вярващите по отношение на ласката, приятелството и състраданието един към друг са като тяло на един човек. С усещането за болка в която и да е част от тялото на този човек цялото тяло усеща тази болка." Бухари и Муслим
3. „Никой вярващ да не изпитва омраза към вярваща жена заради едно лошо от нейния характер. Защото, ако той не е доволен от него има други неща от които ще е доволен."
4. „Този, който е повярвал в Аллах и Неговия пророк, да върши добро на съседа си, да уважи гостенина си.“ Бухари и Муслим
5. „Всички творения са раби на Аллах. Най-любимият измежду вас за мен е този, който принесе най-много полза на рабите на Аллах." Табарани - Байхаки и Баззар
6. „А които дойдоха след тях, казват: „Господи наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господи наш, Ти си състрадателен, милосърден." (Хашр: 10)
7. „Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани!“ (Худжурат: 10)
8. „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.“ (Худжурат: 13)
9. „Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите.“ (Мумтахана:
Освен всичко това в Исляма съществуват още редица принципи и насоки за този вид любов. Но ние ще се ограничим само с тези.

Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (94), Април, 2000 година

Ислямът и любовта
Порядъчната любов

Порядъчната любов, както разбираме от поезията на поетите ашъци, е обич към една жена от разстояние, далеч от похотливостта и намерението за флирт. Накратко, това означава да се обича една жена без сладострастие и определена цел, а само заради красотата на характера й.
Според повечето литературоведи факторът, който подтиква човека към този вид любов, е богобоязливостта. Освен това, определена роля има и влиянието на разбирането за любовта в Исляма. На страница 232 от книгата си „Развитието на любовта от епохата на невежеството (джахилията) до Исляма" доктор Шюкрю Файсал казва така:
„Порядъчната любов не е нищо друго освен назоваване на състоянието на една мюсюлманска общност, която избягва греха, поела е по пътя на богобоязънта и е избрала вместо авантюристичния и опасен живот този, който е здравословен и безопасен. Знаем, че страстите винаги диктуват порока."
„И не оневинявам себе си. Наистина душата повелява злото, освен онази, която моят Господ помилва. Моят Господ е опрощаващ, милосърден." (Юсуф: 53)
Както се е изразил Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем): „Адът е обхванал отвсякъде похотта." Но Коранът е препоръчал на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) да проявява търпение към този род хора и да бъде непреклонен в своето дело.
И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено! (Кахф: 28)
Отново, общността на поетите ашъци предпочита да се придържа към това, което Аллах е заповядал да се спазва.
В стремежа ви към благата на земния живот не принуждавайте слугините си да развратничат – те желаят целомъдрие! (Нур:33)
Поради това тези хора не са превърнали в цел своите страсти. Съчетали са по малко от порядъчността, която повелява религията, и от обичта, към която подтикват човешките чувства, и са поели по един такъв път. Това наричаме порядъчна любов. Разбира се, порядъчните вярващи е трябвало да изразят по някакъв начин тази обич, от която са били обхванати. Те откриват възможността да изразяват чувствата си чрез изкуството на словото и поезията и са възприели този вид изкуство.
В такъв случай бихме могли да кажем следното: порядъчната любов е такъв вид любов, която открито проявява едновременно високата нравственост и любовните чувства. Може би този техен подход е бил най-подходящият начин да погасят по най-целомъдрения начин, да потиснат целомъдрено огъня на любовта, който пламтял вътре в тях.
Но всички ли поети ашъци са били порядъчни и богобоязливи? Кусаййир и Азза; Джамил и Бусайна, Кайс и Лубна, Маджнун и Лайла, Саллама и Кае и т.н., нима всички те са обичали възлюбените си с порядъчна любов? Във връзките си с любимата си били ли са порядъчни и да ли са изпитвали боязън от Аллах?
Отговорът е: категорично не. След като са развели знамето на високата нравственост, колко измамници са се подслонили под него. Под прикритието на това знаме са влизали в чужди домове, прекарвали са много нощи там и са разговаряли с възлюбените си до сутринта. Понякога се срещали в пустинята насаме, друг път на специално уговорени места, а понякога е имало и срещи по повод на определени дни. Може би положението, в което са се намирали, ги е въвличало в ситуации, несъвместими с нравствеността и религията. Но независимо каква е била ситуацията, в крайна сметка е било извършвано нещо, което е забранено. Тъй като всичко това изцяло си противоречи с принципите на Исляма за боязънта от Аллах и дори не съответства на това, което налагат Вярата и Ислямският морал.
Например, въпреки че е бил много боязлив човек, за това, което е ставало между Абдуррахман бин Аммар Ал Джашами, известен като Кас, и любимата му Саллама, се разказват неща, които нямат нищо общо нито с богобоязънта, нито с Исляма. В 8 том на книгата „Агани" на страница 6 се разказва следното: „Един ден Саллама рече на любимия си Кас:
„Аллах ми е свидетел, че те обичам." Кас отвърна:
„Аллах ми е, свидетел, че и аз те обичам."
Саллама каза:
„Искам да положа устните си върху твоите."
„Ей богу, и аз искам същото" – рече Кас.
„Тогава какво те възпира да сториш това? Тук няма никой друг освен нас." – попита Саллама.
Отговорът на Кас беше:
„Аз чух Аллах Теаля да повелява следното: В този Ден приятелите ще са врагове един на друг освен богобоязливите. (Зухруф: 67). И аз не желая да превърна дружбата между нас във вражда."
После напусна любимата си и отново се върна към служене на Аллах."
Що за богослужение е това? Що за богобоязливост? Смесил е една красива постъпка с нещо грозно. Постъпил е прекрасно, защото е отклонил желанието на любимата си за целувка. Постъпил е грозно, защото е останал насаме с нея на скришно за останалите място. Освен това е разговарял с възлюбената си на теми като обич и целувки. Макар и да е негова любима, все пак за него тя е чужда жена.
А богобоязливостта налага да се затварят очите за чуждите жени, защото Аллах Теаля повелява така в Свещения коран:
Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си.... (Нур: 30-31)

Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (95), Май, 2000 година