Ислямът и любовта
Що е любов?
Любовта е съвкупност от чисто човешки чувства, сърдечни вълнения и трепети на съвестта, в резултат на които сърцето на влюбения, озарено от ласка, приветливост и смелост се увлича по възлюбения.
Основанието за разделянето на любовта на три нива е следното свещено знамение на Аллах Теаля:
Кажи: „Ако вашите бащи, синове, братя и съпруги, и родът ви, и имоти, които сте придобили, и търговия, за която се плашите от застой, и жилища, които харесвате, са ви по-любими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от борба по Неговия път, то чакайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах не напътва нечестивите хора.“
(Тауба, 24).
В знамението Аллах Теаля е представил следните видове любов:
висша – любовта към Аллах, Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и усилието по пътя на Аллах;
средна – любовта към баща, деца, братя, съпруга и род;
обикновена – любовта към потомството, рода, имотите и жилището.
Всевишният е изложил, че предпочитанието към обикновената любов пред любовта към Аллах, Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и пътя на Аллах представлява низшата любов.
Ислямската религия приема твърдението, че любовта е неотменимо чувство за човешката природа, тя е повеля на Великия Създател:
И обърни своето лице към религията – правоверен, - към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора не разбират.
(30: 30)
Какъв е съкровеният смисъл на любовта?
Несъмнено, чувството любов, заложено от Аллах Теаля в човешката природа, има изключително важен смисъл, който разбират хората, надарени от Аллах с познание, съобразителност и проницателност.
Първият смисъл се състои в следното:
Несъмнено любовта е сурово и горчиво изпитание поставено, за да се изпита човешкото поведение. Изпитанието се поставя заради вида на обичта, която човекът ще определи да проявява в своя живот. Дали в своята любов ще избере възвишения и достоен път, или пътя на низостта и мерзостта? Ще съумее ли да устои на привличането от страна на възлюбения или ще допусне да се увлече? Отговорът на всички тези въпроси ще се появи след като човек премине през фазата на изпитанието.
На второ място смисълът е следният:
Обичта, която е чувство, заложено в човешката природа, е един от най-големите фактори за благоустрояването на земята, за цивилизоването и уреждането на обществения живот. Ако не беше любовта, хората нямаше да се стремят да постигат целите си в живота, да печелят слава и почести в процеса на историческото развитие, цивилизациите нямаше да градят и да се стараят да се увенчаят със слава.
Накратко, ако човек не изпитваше това чувство, на земята нямаше да има цивилизация, благоустройство, строителство или какъвто и да било подем.
На трето място смисълът е:
Чувството любов е основният източник за продължаването на човешкия род, за взаимното опознаване на хората, за ползване плодовете на цивилизацията на другите народи, за изучаване на истините за живота и вселената.
Четвъртият по ред смисъл е заложен в следното:
Ако се насочва хубаво и се полагат усилия да се извлече полза от нея, любовта е най-голямата и най-силната връзка в семейните отношения, обществената солидарност, в другарската взаимопомощ между хората, в издигането на знамето на мира, стабилността и сигурността във всички краища на света и в посяването по цялата земя на семената на обичта, състраданието и братството.
На пето място смисълът е:
Ако обичта, която се опира на вярата, извира наистина от сърцето, ще настъпят чудесни събития, ще се промени ходът на историята, на земята ще бъдат издигнати кулите на честта и достойнството като онези, които все още се споменават като образец на подражание и се възпяват от поколенията, и ще бъде построена една велика държава, подобна на създадената от нашите славни деди, в която слънцето никога не залязва.
Освен всичко гореизброено, за разумните и проницателни хора има още редица значения, в които могат да изтълкуват любовта. Но засега ще се ограничим със споменаването на тези.
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (92), Февруари, 2000 година
Портал 
