Ислямът и любовта
Възвишената любов
Вярващите и богобоязливи хора са се обединили около схващането, че любовта към Аллах, към Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), към победата на исляма и борбата по пътя на Аллах откъм нейната добродетелност и чудодейност стои над всички останали видове любов, и всеки здравомислещ човек е възприел това така. Любовта към Аллах, към Пророка, към борбата по пътя на Аллах и издигането на неговото слово на най-висш пиедестал е както една от потребностите на вярата, така и необходим дълг, издигнат от исляма. Нещо повече, превръщането на религията на Аллах в свещена, известяването на пророческата мисия на исляма на земята е камъкът, който стои в основата на построяването по всички краища на света на цивилизация от ислямски дворци.
Несъмнено един вярващ, който е усетил в сърцето си вкуса на вярата, тъй като е повярвал с непоклатимо убеждение, че Аллах Теаля е най-висшата форма на съвършенство, красота и величие, с цялото си същество се посвещава на любовта към него. Всъщност нито един човек не е способен да вникне и обхване същността на Аллах посредством представите си за него и описанието на неговите качества. И отново, понеже е повярвал твърдо в съществуването на един божествен метод, на който съвсем естествено следва да се подчинява, тъй като Аллах е достигнал най-върховната точка на извисеност, съвършенство и величие, цялата същност на вярващия е обхваната от любовта към Аллах.
Ето поради това вярващият се стреми да прилага този божествен метод с убеденост, искреност и желание. Защото:
1. Вярващият знае категорично, че Аллах Теаля е единственият господар на тази вселена. Поради това собственикът притежава правото да се разпорежда със своето имущество, така както желае. А задължението на човека, който е раб на притежателя на вселената Аллах Теаля, е да се подчинява без колебание на разпоредбите, които той е пожелал и повелил.
Ето какво е разпоредил Аллах Теаля в Свещения Коран:
Твоят Господ сътворява каквото пожелае и Той избира. Не е техен изборът. Пречист е Аллах, превисоко е над онова, с което Го съдружават! (Касас - 68).
А в едно друг свещено знамение е казал така:
И когато Аллах, и Неговият Пратеник, отсъди някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело. А който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда. (Ахзаб - 36).
2. Вярващият е без съмнение със съзнанието, че Аллах Теаля притежава безкрайно познание. Той е Всезнаещ, Премъдър.
При това положение отново Той е този, който познава най-добре законите и разпорежданията, които ще изпрати на Своите раби, и къде се намират техните дела. Ето какво е повелил Аллах Теаля в сура Бакара:
„Вие ли знаете повече, или Аллах? (Бакара - 140)
Аллах знае, вие не знаете! (Бакара - 216)
И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах всяко нещо знае! (Бакара - 231)
3. Вярващият знае със сигурност и това, че Аллах Теаля проявява мъдрост във всичко, което прави. Мъдростта на Аллах се състои в това, че осигурява делата на Своите раби и поставя всичко на мястото му в подходящ вид, като ги предпазва от щети и загуби.
В тази връзка ето какво е повелил в сурата Анфал:
Аллах е всемогъщ, премъдър. (Анфал - 10)
Аллах е всезнаещ, премъдър. (Анфал - 71)
4. Вярващият знае със сигурност, че човекът е безсилен да си изработи закони, тъй като, колкото и да е велик, ще бъде повлиян от своята среда, чувства, страсти и желания, придобитите навици и принципи, събитията, които ще му размътят ума, а дори и групите и партиите, с които е обвързан.
Ето какво е разпоредил по този повод Аллах Теаля:
„Нима друг, а не Аллах ще потърся за съдник? Той е Онзи, Който ви низпосла Книгата, подробно разяснена. Онези, на които дадохме Писанието, знаят, че то е низпослано с правдата от твоя Господ. И никога не бъди от съмняващите се! (Анам - 114)
А в едно друго свещено знамение е повелил така:
Не виждаш ли онзи, който взима за божество своите страсти ? И го остави Аллах в заблуда, знаейки, и запечата слуха и сърцето му, и сложи преграда пред погледа му. Кой ще го напъти подир Аллах? Не ще ли се поучите? (Джасия :23)
Ето че вярващият изцяло се увлича от любовта към Аллах, тъй като той е единственият Всезнаещ, Премъдър и Всемогъщ Господар и Създател. Освен това тъй като вярва, че съвършенството на личността му и изграждането на човешката му същност ще се осъществят със спазване на пътя на Аллах Теаля, който няма равен на Себе Си по съвършенство, непогрешим е и е облечен във величие и слава, с вяра и желание се старае да прилага в живота божествения метод на Аллах. Ето какво повелява Аллах:
И рече: „Напуснете двамата оттук – всички! Вие сте [със сатаната] врагове един на друг! И щом ви се яви напътствие от Мен – който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада. А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението. (Таха: 123-124)
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (93), Март, 2000 година
Портал 
