Ислямът и любовта
Средната любов
А сега нека да разтълкуваме понятието „средна любов".
Що е това „средна любов"?
Според шериата тя счита ли се за възвишена любов?
Играе ли някаква роля във формирането на индивида, семейството и обществото? Могат ли да се скъсат връзките на тази любов? Докъде най-далеч може да се разпростре?
Сега, с позволението на Аллах ще отговорим подробно на всички тези въпроси.
Молим Аллах да ни подкрепи. Впрочем, Той е, Който ни насочва към правия път.
1. Какво представлява средната любов?
Това е онази сила, която поражда силните чувства, благодарение на които човек се привързва по-силно към обичания човек, поради връзките на вярата, на семейството, на родството, на рода или на приятелството. Между обичащия и обичания се пораждат чувства като обич, приятелство, състрадание, нежност и вярност, които свързват хората.
Братската обич между вярващи, обичта на детето към бащата, обичта на родителите към техните деца, любовта на съпруга към съпругата си и обратно, обичта на един човек към роднини и приятели, любовта между приятелите, любовта на индивида към родината и дома си. Всички те произхождат от тези лични чувства и сърдечни усещания, които Аллах Теаля е заложил в човешката природа.
Несъмнено ислямското законодателство е поставило всички от гореизброените от нас видове любов на нивото на достойната любов, изброило ги е сред чистите и праведни чувства. Само че съвсем естествено този вид любов идва на второ място след любовта към Аллах, Пророка и борбата за вярата. Причината е, че както споменахме по-горе, няма друга любов равна на тази към Аллах, Пророка и борбата за вярата, и тя не може да бъде поставяна на второ място по достойнство и добродетелност.
В случай, че социалните отношения, житейският ред и всичко това бъдат издигнати върху основата на чувствата на обич и приятелство, как обичта между хората да не влезе в категорията на възвишената любов и достойните чувства?
2. Каква е ролята на средната любов във формирането на личността, семейството и обществото?
Без съмнение ролята на тази любов в създаването на семейството и обществото е твърде очевидна. Не е възможно всеки човек, който притежава ум и интелигентност, да не разбере това. Тъй като:
1. Ако не беше любовта, която Аллах Теаля вдъхва в сърцата на съпрузите, нямаше да бъде възможно да се създават семейства, да се съхрани поколението, нито пък да се опазят децата и те да бъдат възпитавани.
2. Ако я нямаше любовта, която Аллах Теаля поставя в сърцето на детето, у него нямаше да се прояви духът на семейството, нямаше да укрепнат семейните връзки, нямаше да съществува солидарност, сътрудничество и състрадание между роднините и членовете на семейството.
3. Ако липсваше любовта, която Аллах Теаля насажда в човешката природа, не би бил възможен културния обмен при изграждането на цивилизациите, използването на постиженията на науката и техниката на другите народи, както и постигането на щастие от страна на човечеството, не биха били възможни социалните контакти между народите въз основа на взаимното опознаване.
Според това средната любов е задължителна за осъществяването в личен план на делата на индивидите и семействата и в общ план на народите и човечеството.
Следователно, не е учудващ фактът, че в организацията, постановките, и насоките на ислямския шериат виждаме задълбочаване на любовта на родителите към детето, на детето към майката и бащата, на съпруга към жена си, на съпругата към мъжа си, на мюсюлманина към брата мюсюлманин, на човека към приятеля си, съседите и близките и по същия начин към всички хора в името на ползата и верния път на човечеството.
Характеристиката на Исляма за средната любов
1. „Никой от вас не може да е повярвал, докато не поиска за брата си (мюсюлманин) това, което иска за себе си." Бухари и Муслим
2. „Вярващите по отношение на ласката, приятелството и състраданието един към друг са като тяло на един човек. С усещането за болка в която и да е част от тялото на този човек цялото тяло усеща тази болка." Бухари и Муслим
3. „Никой вярващ да не изпитва омраза към вярваща жена заради едно лошо от нейния характер. Защото, ако той не е доволен от него има други неща от които ще е доволен."
4. „Този, който е повярвал в Аллах и Неговия пророк, да върши добро на съседа си, да уважи гостенина си.“ Бухари и Муслим
5. „Всички творения са раби на Аллах. Най-любимият измежду вас за мен е този, който принесе най-много полза на рабите на Аллах." Табарани - Байхаки и Баззар
6. „А които дойдоха след тях, казват: „Господи наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господи наш, Ти си състрадателен, милосърден." (Хашр: 10)
7. „Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани!“ (Худжурат: 10)
8. „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.“ (Худжурат: 13)
9. „Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите.“ (Мумтахана:
Освен всичко това в Исляма съществуват още редица принципи и насоки за този вид любов. Но ние ще се ограничим само с тези.
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (94), Април, 2000 година
Портал 
