Закон за вероизповеданията – гаранция за кого?
Тече обществена дискусия по трите проектозакона, внесени в парламента, които в крайна сметка ще дадат облика на един нов закон за вероизповеданията.
На 08.07.1999 г. в НДК се проведе конференция за обсъждане на предложените в НС проектозакони. Конференцията бе организирана от фондация „Толерантнст", „Български хелзински комитет" и „Български център по правата на човека".
Наша делегация, начело с ректора на ВИИ доц. Ибрахим Ялъмов, зав. отдел образование към Главно мюфтийство Али Махмуд, Районния Мюфтия А. Хайраддин, и секретаря на председателя на ВМС Ридван Юмеров който официално представляваше Главно мюфтийство на мюсюлманите в Р. България. На конференцията участваха също проф. Ибрахим Татарлъ, нар. представител A. Xюceин, М. Бейтуллов и др. представители на мюсюлманската общност.
форумът беше уважен от председателя на комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите към НС г-н Сугарски, директора на Дирекцията по вероизповеданията г-н Младенов и от други официални гости.
Оказа се, че голяма част от забележките и предложенията, които Главно мюфтийство иска да предложи са направени и от представителите на другите малцинствени вероизповедания.
Конференцията приключи с подписването на общо становище по предложените три законопроекта в НС.
Главно мюфтийство изготви официално становище, в което са отразени моментите за коригиране и допълнения към трите проекта.
Основното, което привлича вниманието и в трите проекта е, че в началото се говори за равнопоставеност, а по-нататък се дават, предимства на Българската православна църква (БПЦ).
В законопроекта на групата вносители начело с Пламен Славов в началото се казва: „Вероизповеданията са равни пред закона" (чл. 5 ал.2) по-нататък в., чл.8 ал.2 се казва: „БПЦ има исторически заслуги към българската нация, поради което се ползва с особено внимание и грижи от страна на държавата."
В проектозакона на Пиндиков подкрепен от Дирекцията на вероизповеданията в чл. 6 ал.1 се споменава:
„Вероизповеданията са свободни. Те са равнопоставени пред законите на страната," По-нататък в чл.8 ал. 2 се казва: „Държавните институции подкрепят и отделят специално внимание на източното православие като традиционно вероизповедание на българския народ."
В проектозакона на ВМРО чл. З Сдруженията на вярващите са отделени от държавата. Същите са равнопоставени пред закона, ако са надлежно регистрирани по установения от законите на Република България ред. В чл.5 ал.2 се казва: „Всички държавни, общински и административни органи са длъжни да оказват съдействие и да подпомагат дейността на традиционното вероизповедание, а също така да съдействат за утвърждаване авторитета, традициите и значението на българската православна църква и нейния свети синод."
Тук е необходимо да си зададем въпроса какво означава равнопоставеност?
Накъде ще гледа подобен закон, ако бъде приет, към Европа или другаде? Ще зададем и още един въпрос: След като източното православие е традиционно за българския народ чий народ сме ние, мюсюлманите? Можем да задаваме много подобни въпроси.
Разбира се, ние оценяваме възможността, да дискутираме върху тях като демократично постижение и отдаваме заслугата на тези, които са работили и работят в тази насока, но това не означава че можем да кажем на черното, бяло.
И още нещо, кому е било нужно това повторение в закона за вероизповеданията на това „традиционно" изповедание след като този термин вече е употребен в един по-висшестоящ законов акт конституцията, където в чл. 13 ал. 3 е казано: Традиционна религия е източно-православното вероизповедание.
В така подготвените проекти са дадени големи правомощия на Дирекцията на вероизповеданията. На нея в проекта на Пиндиков се дават правомощията да разрешава строителството на молитвени домове. Ние разбираме волята на вносителите. Да се ограничи неправомерно и самоцелно строителство на молитвени храмове, но сме против това Дирекцията по вероизповеданията да издава разрешения за целта, а по скоро централните ръководства да упражняват контрола и …..?
Към законопроекта, подкрепян от Дирекцията по вероизповеданията предлагаме да бъде направено уточнение към т.7 на понятието „други функции"
В чл. 11 на Славов публичните обреди, се обвързват със специално разрешение на администрацията. Това противоречи на ислямския принцип, тъй като те се изпълняват публично и по домовете.
В така предложените законопроекти са предвидени клаузи, според които за груби нарушения „Дирекцията може да изисква от централните органи уволнения на свещенослужители, което дава възможност за намеса на държавните органи във вътрешните работи на религиозните институции. Какво ще означава „груби нарушения"?
Главно мюфтийство в официалното си становище е направило всички необходими допълнения, които липсват в проектозаконите, като например кои документи трябва да бъдат изисквани за регистрация, предложение за разграничаване на първична регистрация на изповедание и пререгистрация на ръководни органи. Предложение за разумни срокове след подаване на документите за регистрация.
Място в предложенията заемат също въпроси, засягащи религиозните училища, като равнопоставеност между Висшия ислямски институт и богословските факултети, а също така разкриването на такива да става не чрез разрешение, а с постановление или разпореждане на МС и др.
Имайки предвид основния тон, който диктуват проектозаконите, ние се питаме за кого е гаранция такъв закон за вероизповеданията?
Дано парламентаристите се вслушат в гласа на хората, които пряко са заинтересувани от гаранциите на този закон и дано се сбъднат думите на председателя на комисията за правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите към НС г-н Сугарски, че никога не е приеман закон във вида, в който е предложен, иначе по- добре да си остане стария.
Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (85), Юли, 1999 година
Портал 
