На кого се раздава фитрата и зекята?
Хората, на които е разрешено да им се раздава фитрата и зекята са осем групи:
• Най-бедните (фукара), които не притежават нищо за живот, или имат много малко. На тях се дава колкото ще им стигне за една година.
• По-бедните (месакин), които притежават нещо, но се считат за бедни, и тяхното състояние е по-добро от предишната група. На тях се допълва колкото да им стигне за една година.
• Работещите със зекят. Те са онези, които събират зекята от хората, пазят го и го раздават на които заслужават - със заповед на ръководното религиозно лице. На тях им се дава от зекята определена сума, като заплата за тяхната работа.
• На хора, за да им се привлекат сърцата. Те са два вида: неверници и мюсюлмани. На неверника се дава от зекята, когато има вероятност, че ще приеме Ислям, или ако му се даде от зекята, ще се спре злите му деяния срещу мюсюлманите и други. А на мюсюлманина се дава от зекята, за да се засили неговата вяра и Ислям, или да приеме Ислям, който е като него и други.
• Робите. Те са поробените, които имат подписан договор с техния господар, но нямат пари за да се откупят. На тях се дава толкова, с колкото могат да се освободят от робството. А някои учени казват, че с парите от зекята могат да се закупят роби, за да се освободят.
• Хората,които имат дългове. Те са два вида:
- които имат дълг за себе си
- които имат дълг за друг човек.
Тези, които имат дълг за себе си, заради своите нужди, му се дава от зекята толкова, колкото да си върне дълга.
А този, който има дълг за друг човек, като за да подобри между двама от вярващите, на него му се дава от зекята толкова, колкото е взел за да ги подобри, дори да е богат.
• В името на Аллах (борба в името на Аллах). На доброволните борещи се дава от зекята, които нямат заплата от бюджета на мюсюлманската държава.
• Пътникът, който не може да намери пари, които да му помогнат, за да се прибере до дома си. На него се дава от зекята толкова, с колкото може да се прибере до дома му.
Всички тези групи, Всевишния Аллах ги споменава в следното знамение:
“Милостинята зекят е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата (към Исляма), и за (откуп на) робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника (в неволя) – задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.”
(сура ат-Теубе-60)
На кого се дава зекят
С предпочитания зекят се дава на нуждаещия се брат, чичо, вуйчо и др. роднини. След това на комшии, колеги, на бедняците от града (за тях в сила са както зекята, така и садака-и фътър).
Даването на зекят на бедняците от друг град, когато в техния град има нуждаещи се, е мекрух.
Защото садаката (милостинята) обхваща първо собствения кръг и след това влиза в общия ред за подпомагане. Така, че зекятът, който се дава на роднини и съграждани, може да се даде и на други, ако се прецени и е видно, че има по-нуждаещи се от тях.
Най-голям севаб е зекятът, който се дава на нуждаещи се роднини. В това се състои съдържанието на садака, което е най-голямо благодеяние, което обединява роднините.
Вместо да се раздробява зекята и да се дава по малко на един бедняк в определено от шериата количество нисаб. Тъй като даването в повечето, отколкото е нисаба, е пренебрежение към останалите бедняци и се счита за мекрух.
Но ако се даде в повече от нисаба на някой, който има дългове и семейството му е многочленно и зекята се разпредели между тях без принудителни действия, е подходящо действие.
На бащата, дядото, майката, бабата, внуците зекят не се дава.
(нисаб - това е количеството на стоката, отнасяща се за зекята).
От среброто е 200 дирхема (620 гр.), от златото – 20 мискала (96 гр.). Нисабът на търговските стоки възлиза на количеството на нисаба от среброто и златото. От животните, които се отглеждат на къра: за камилите е пет глави, за биволите и говедата е 30, за овцете – 40. За стоката, която не е в количеството на нисаб, зекят няма.
При благоприятно нарастване на нисаба, повече от борчовете и основните нужди (дрехи, къща, покъщнина, кон, книги) е задължително условие да измине една година.
За да се даде зекят за дадена стока, тя изцяло трябва да е своя собственост. Ако 40 глави овце са собственост на двама души, тъй като частта на всеки един не достига 40, то нито един от тях не подлежи на зекят.
Портал