Религиозният закон – изпит по пътя за Европа
Както е известно, на първо четене бе приет закон за вероизповеданията взаимстван от трите законопроекта, по които имаше и пресконференции и конференция на религиозни дейци и правозащитници на 08.07.1999 г. в НДК организирана от фондация „Толерантност" в сътрудничество с Българския хелзински комитет, в която участваха около 300 активисти.
За съжаление беше отхвърлен предложения от ОНС законопроект, в който бяха залегнали предложенията, които Главно мюфтийство официално направи до Народното събрание.
Главно мюфтийство беше представено от районният мюфтия А. Хайраддин, ректора на ВИИ И. Ялъмов. От ОНС участва депутата А. Хюсеин, И. Татарлъ.
Законопроектите сериозно бяха разкритикувани, както от българските участници, така и от Марис Верфаи, международен правозащитник, доктор по право – Швейцария.
Г-н Верфаи:
„Хубаво е, че параграф 7 (1) предвижда едно разделяне на църквата от държавата. Но малко по-късно се казва, че православната църква е поддържана от държавата. Тогава можем да си поставим въпроса: Какво е това разделение между църква и държава? Много други въпроси можем да си поставим върху текста, който е пред нас."
На г-н Верфаи бяха зададени няколко въпроса, от които ще спрем само на един:
„Няколко въпроса, които ми бяха зададени и които чувствам персонално отправени към мене. Ще се спра на два от тях, които смятам за важни. Първият е за международните закони – такива, каквито съществуват, и доколкото те са с приоритет над местните закони. Когато една страна стане член на Обединените нации, тя поема задължението да придава на международните закони и актове приоритет над вътрешното право. Така че, когато една страна пожелае да влезе в Обединените нации, а това е същото и за Европа, когато искаме да станем членове на Съвета на Европа, това автоматически означава, че националните закони са подчинени на международните закони. И така, всяка страна трябва да намери начин, по който да приложи международните закони, които е приела, в собственото си законодателство.
А. Хайраддин: Уважаеми организатори, уважаеми участници,
Поласкан от факта, че на този дебат имаме възможността да коментираме един такъв болезнен въпрос, т.е. въпроса със Закона за вероизповеданията. Разбира се, и оттук трябва да оценим степента на демократизирането на българското общество, и на второ място, както това беше подчертано, факта, че българският народ нееднократно е доказал като цялост толерантността, помежду религиозните общности. Вярвам, че това ще продължи и в бъдеще, и тази дискусия представлява доказателство в тази насока. Главно мюфтийство счита, че има доста засилени правомощия на Дирекцията по вероизповеданията, от което като цяло всички ние се опасяваме. Аз искам да коментирам един основен момент, който вече беше споменат – строителството на храмовете – т.е. това, че Дирекцията трябва да решава къде да се строи и къде да не се строи. Ние сме определено пряко засегнати в случая и казваме, че начинът, по който е уредено строителството на храмове, не отговаря на демократичния принцип. Смятаме, че тук не става въпрос за някакво разрешение от Дирекцията, а строителството да стане съгласувано с централното ръководство на вероизповеданието. Още един път искам да подчертая, че тепърва ще предстоят дискусиите, разбира се, тепърва ще има обсъждания, и особено след първото четене на закона. Надявам се, както каза г-н Сугарски, че законът в крайна сметка ще излезе във вид много по-различен от този, който се предлага. Така че ние като малцинство искрено се надяваме на една такава промяна, защото тук не става въпрос и не искаме да коментираме проект, внесен от Дирекция или такъв на БСП, а изобщо закон, който ще бъде подходящ, независимо откъде ще бъде предложението.
И. Ялъмов: Аз съм съгласен с извода, които направиха докладчиците сутринта, че общата философия на законопроектите не ни доближава до европейските стандарти. Основните принципи, философията на човешките права и на религиозните права, принципите „свобода на съвестта и на религиите", принципът „равнопоставеност на религиозните изповедания" и т.н., не са проведени последователно в законопроектите. Според мен законопроектите имат повече ограничителен характер, отколкото да разрешат проблема. И на трето място, законопроектите създават предпоставки за широка намеса на изпълнителната власт даже във вътрешно-организационната дейност на изповеданията. Изрично се иска българската държава специално да подпомага осъществяването на религиозните цели на Източното православие, т.е. осигуряват се привилегии на едно изповедание, за разлика от другите изповедания. Смятам, че това ние, религиозните малцинства, не можем да приемем.
Ахмед Юсеин: От законопроектите, които се представят, силно съм притеснен от етикета, който е възможно да се залепи на някой свещенослужител, когато става въпрос за националната сигурност. Много лесно сега със законите (за Министерството на външните работи, за пребиваването на чужденците), които бяха приети, се даде на шефовете на РДВР и на прокуратурата да залепят етикет на един свещеник, че той е страшилище за националната сигурност и много бързо може да бъде осъден или екстрадиран или експулсиран. Тази думичка много ме притеснява. Притеснява ме (и си казах мнението, когато обсъждахме законопроектите на Каракачанов и на колегите от БСП – на Пламен Савов) въпросът за традиционните и нетрадиционните вероизповедания. В законопроектите на Каракачанов има такива членове, в които се казва, че кметовете ще разрешават на някои религиозни общности дали да си правят обредите или не. А в друг член, за общинските съвети, че ще трябва да дадат това разрешение.
Притеснява, ме, макар че съм с най-добри чувства към Източното православие, неравностойното положение на малките религиозни общности и Българската православна църква. Издръжката на училищата и на висшите учебни заведения също така ме притеснява. Разрешенията за строителство – това е един болен проблем и аз ще направя 2-3 предложения тук пред организаторите, ако имат възможност – да проведат и други срещи. Сега в момента разрешения за строителство на молитвени домове се издават с решение на Общинския съвет, съгласно закона за Общинската собственост. Но аз, завършвайки ви моля за едно. Вижте какво стана със Закона за детето. От две години този закон се лута. Ние се нуждаем от Закон за вероизповеданията. Трябва да има различни мнения. Дайте си мненията, още веднъж ви моля, аргументирани, ясни, стабилни, а не да се получи така, че да се повтори тази хубава българска приказка и поговорка: „Много баби - хилаво дете!" Да не се получи един хилав закон, който да е във вреда на вас, във вреда на нас като представители на отделните религиозни общности.
Ибрахим Татарлъ: Накратко искам да се спра върху две групи от въпроси.
1. Сегашната правна уредба на материята по вероизповеданията в Република България.
В конституцията от 12 юли 1991 г. на Република България са провъзгласени правата и свободите на гражданите, между които важно място заема свободата на вероизповеданията (чл. 13). Религиозните институции са отделни от държавата, което е една от гаранциите за свободата на вероизповеданията. Източното православие е обявено за традиционна религия в страната.
Трябва да кажем, че повечето от другите изповедания са също традиционни за значителна част от населението на Република България.
Чл. 133 (а), който беше добавен към Закона за лицата и семейството, сериозно нарушава и ограничава свободата на вероизповеданията. За съжаление той беше приет с единодушие от Народното събрание от левицата, десницата и центъра. Единственият народен представител, който аргументира¬но излезе срещу това предложение, бях аз. С тази добавка беше отменена съдебната регистрация на духовните фондации с разрешителен режим от изпълнителната власт – Дирекцията по вероизповеданията, респ. Министерският съвет. С това беше открит пътят за намесата на държавата в религиозни дела и евентуален административен произвол и лишаване на гражданите от съдебна защита при нарушаване на техните права. Чл. 133 (а) е в противоречие с новата Конституция и международните договорености на Република България.
II. Представените досега три законопроекта по вероизповеданията в Народното събрание са несъстоятелни и са негодни за изработването на една демократична правна уредба на статута на вероизповеданията и свободата на човека. Нещо повече – те са антиконституционни. Това се отнася включително за Законопроекта за вероизповеданията, внесен от A. X. Пиндиков и Н.Й. Христов. Те влизат в противоречие с принципа, че религиозните институции се отделени от държавата. Направен е опит за пълно подчинение на вероизповеданията на изпълнителната власт в лицето на Дирекцията по вероизповеданията и Министерския съвет (гл. I, II и следващите), като се почне от статута на религиозните институции и се стигне до откриването на храмове и осъществяването на религиозно образование (чл. 10 и следващите). Предвижда се пълен надзор от страна на изпълнителната власт. Тези законопроекти не се отличават съществено от законодателството от времето на тоталитаризма. Предлагам да бъдат публикувани материалите на конференцията и да бъдат предоставени на Народното събрание, за да се имат предвид в по-нататъшната работа на Народното събрание върху законопроектите по вероизповеданията.
Тепърва предстои второ гласуване на законопроекта. Оформилите се настроения подсказват бурни дебати задължително е да бъде така, защото неминуемо този закон ще бъде или стъпка към Европа, или отстъпване от демократичните процеси. Отхвърлянето на законопроекта на ОНС ни кара да бъдем песимисти, но дано в случая нашият песимизъм бъде опроверган. Както винаги, така и сега, ние сме доброжелатели и пожелаваме разум на парламентарната дискусия и добър завършек.
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (93), Март, 2000 година
Портал 
