Религиозният ни дълг пред болните

Религиозният ни дълг пред болните

"Човекът е сътворен слаб” (ен-Ниса, 28). Затова винаги може да се разболее. Ето защо той трябва ла се храни, да се облича, да спазва хигиенните правила и да знае цената на своето здраве. Здравето е първостепенен фактор за човешкото щастие. "Има две блага, които хората не ценят достатъчно: здравето и свободното време". (Тирмизи)
Цената на всяко нещо се разбира едва когато го изгубим. Затова, докато не се разболее, човек не знае цената на здравето си. Болестите са своеобразно изпитание за човека. Те идват да ни докажат цената на здравето, да ни напомнят за нашия Създател, засилват състрадателността у човека.
Въпреки всичките мерки, които е взел, човек пак може да се разболее. При това положение освен че болният трябва да се подложи на лечение и близките му са длъжни да проявят внимание и грижи към него.

Лечението на болния
Независимо от каква болест се е разболял, човек непременно трябва да се лекува. Според исляма в такъв случай болният трябва да направи две неща: Да подложи на лечение тялото си като спазва диета, приема лекарства и ако е необходимо да се подложи на операция. Освен това той не бива да губи кураж, а да се моли на Аллах да му върне здравето. Защото лекарствата се извличат от растенията, а тях ги е създал Аллах.
Отправянето на молба към Аллах за лечение и четенето на такива молитви при болния от гледна точка на съвременната медицина укрепва духа и психиката и подпомага възстановяването му.
Но решително не е правилно човек да се задоволява само с молитви. Такова поведение противоречи на Корана и сюннета. Болният непременно трябва да прибягва и до лечение с медицински средства.
Веднъж попитали Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем): "О, Пратенико на Аллах, трябва ли да се лекуваме?" Той отговорил: "О, раби на Аллах! Лекувайте се! Защото Всевишният Аллах не е сътворил нито една болест, за която да няма лек". (Ебу Давуд) "За всяка болка има билка." (Муслим). Лечението е наш религиозен дълг. Който не изпълни този свой дълг, е виновен пред себе си.
Недостойна и неправилна е постъпката на болен, който плаче, отчайва се и призовава смъртта.

Посещенията при болни
Болестите причиняват страдания и мъка на човека. В такова състояние той иска да види при себе си близките и приятелите си и да се нуждае от тяхната утеха и помощ.
Посещенията при болни са препоръчвани от нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Лично той е посещавал болните и повелявал на приближените си да правят същото. В такива случаи той не правел разлика между мюсюлмани и немюсюлмани. "Който отиде да посети и да се поинтересува от състоянието на един болен в името на Аллах, меляикето му нашепва следните слова: "Ти свърши едно прекрасно дело. Осигури си място в рая" (Тирмизи). С тези и подобни слова той поощрявал посещенията при болните. Защото това е задължение на един мюсюлманин спрямо друг. (Муслим)
Тези посещения както за болния, така и за посетителя. По такъв начин се изпълнява един дълг към нашия събрат мюсюлманин, дава утеха, споделят се болките му, той не се чувства изолиран от света, доставя му се радост и утеха и така укрепват социалните контакти и се печели награда. (Тирмизи).
Този, който отива на посещения при болен, все едно споделя болката и мъката му и така те се облекчават. В тази връзка нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: "От взаимната обич, състрадание и милост усещаш, че вярващите са като едно цяло, единен организъм. Когато някой орган в тялото ни боледува, то и другите органи споделят страданието му под формата на безсъние, повишена температура". (Бухари)
Посещението при болен е нравствена постъпка, която доближава мюсюлманина до благоволението на Аллах. Затова то е неотменен дълг на мюсюлманина, при чието изпълнение трябва да се спазват някои

ПРАВИЛА И ИЗИСКВАНИЯ
Ако не се изпълняват тези правила, не може да се очаква някаква полза от посещението.
За посещение се избира подходящ час. И ако е възможно предварително се известява за това. Отива се с чисти, спретнати дрехи.
Ако болният се намира в дома си, звъни се или се чука на вратата, иска се разрешение да се влезе и се отправя поздрав. Ако е в болница, отива се в часовете за свиждане. На болния се пожелава скорошно оздравяване, пита се какво е състоянието му, как се чувства. Говорят му се насърчаващи и обнадеждаващи думи.
При болния не бива да се остава дълго. Не е редно да влизат едновременно много хора при него, защото могат да го заразят с други болести. Избягват се изрази и постъпки, които биха причинили болка и мъка на болния. Трябва да се говори за приятни неща, да се разведрява обстановката. Трябва да се узнае дали болният има някакво желание. Може да му се занесе някакъв подарък - книга за четене, цветя или шише одеколон, като се внимава подаръкът ла подхожда на болестта.
Тези, които кашлят, кихат, имат висока температура, не трябва да отиват при болни. Не трябва да се посещават също така болните, които се намират в интензивното отделение, страдащите от заразни болести: болни, чиято имунна система е отслабнала; които се лекуват от рак и тези, на които лекарите не препоръчват общуване с външни лица.
Молете се за болния. Нашият Пейгамбер насърчавал това. В един свещен хадис, предаден от Хз. Айше, се казва, че когато се разболявал някой от членовете на семейството, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) погалвал болния с дясната си ръка и произнасял словата: "О, Аллах мой и на всички хора, прекрати страданието на този болен и го излекувай. Само Ти доставяш лек и няма друг лек, по-различен от твоя. Дай на болния такъв лек, че у него да не остане никаква следа от болестта". (Бухари)
При посещения в болници не бива да се говори на висок глас, да се яде и пие, да се обезпокояват останалите болни, да се пипат различни уреди и прибори; да се носят храни, които са забранени от лекуващия лекар и да се уважават тайните на болния.
Някои болни през цялото време мислят за смъртта. Те трябва да се утешават с подходящи думи и да им се вдъхва вяра и надежда. Ако болният е на смъртно легло, трябва да се изрича келиме-и шехадет.
Ако болният се намира далече и не можете да го навестите, изпратете му поздрави чрез други хора, писма, телеграми и др.
В заключение ще повторим, че за да оздравеят по-бързо болните телесно и душевно нашата религия препоръчва те да бъдат посещавани. Ако се спазват съответните правила, тези посещения носят полза не само на болния, но и на неговия посетител, който получава награда.

Доц. д-р Исмаил Карагьоз

Източник