Нашият дълг към еманета
Който злоупотреби с еманета (повереното) в Съдния ден, ще се яви пред Всевишния Аллах с греха си.
Речниковото значение на арабската дума "еманет" е "доверявам се" и като съществително име означава обратното на предателство и изневяра. Освен това се използва в инфинитивна форма в значението "да бъда уверен". "Еманет" означава и нещо, поверено за временно съхранение или като дар, залог, даден на някой доверен човек. В това си значение думата е получила по-широко разпространение.
В Свещения Коран се казва: „Ние предложихме на небесата и на земята, и на планините отговорността, но те се възпротивиха да я носят и се уплашиха от нея. А човекът я понесе, той бе угнетител, невеж..." (Ахзаб. 33:72)
Тази отговорност никога не бива да подценяване и всяко нещо, което ни е поверено за съхранение, трябва да се стремим да върнем на собственика му така, както сме го получили. Защото за да живеем като истински мюсюлмани, не бива да злоупотребяваме с еманета. По този начин ние също можем да заслужим званието "ел емин" – доверен, с което се славеше нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем)
Еманетът освен това си материално значение, което включва и правото на заплащане, на наем, на сдружение, на намерена вещ и т.н., включва и такива религиозни задължения като вяра и служене, телесно и духовно здраве, богатство, длъжност и обществено положение, което изисква способности и дарование, договореност, уважение към домашни и семейни тайни, благодарност за милостта и добрия прием, отвръщане на поздрава, опазване на тайните и други религиозни, нравствени и обществени правила и задължения.
Ибн Омер разказва следното: "Расулюллах ни повели, че когато Всемилостивият Аллах реши да унищожи даден човек, първо му отнема чувството за срам. Изчезне ли обаче чувството за срам у човека, всеки ще го намрази. А на този, когото мразят всички, никой не би доверил нещо, защото той вече е съмнителен човек, човек, на когото не може да се има доверие. А човек, на когото не може да се има доверие, ще си остане вечно предател. А щом всеки ще го знае, че е предател, от това следва, че му липсва чувството за милосърдие. А когато му отнеме и чувството за милосърдие, смятай го за лишен от състраданието на Аллах, за прокълнат от Него. А видиш ли го лишен от състраданието на Аллах и прокълнат от Него, смятай, че той вече не е обвързан с исляма.“
В хадисите, достигнали до нас, се изтъква, че публичното съобщаване на дадените обещания, на темата на разговорите в поверителните срещи, споделените тайни, интимните страни от живота на една омъжена жена и семейните тайни също така влизат в обсега на еманета и с тях не бива да се злоупотребява.
Разрастването на подобни злоупотреби от какъвто и да е вид и загубата на доверие води до обществени бедствия.
Човешкият род, общо взето, е склонен към предателство и непостоянство. Ето защо ние трябва да се опитаме да попречим на това обществено зло, да се излекуваме от тази болест и да опазим онова, което са ни доверили: да се стараем да върнем на собственика му вещта така, както сме я приели от него.
А ето какви примери ни предлага ежедневието.
Отива един човек и иска от съседа си коня му, за да изоре и засее нивата си. Човекът, верен на добросъседските си задължения, не може да му откаже и му дава животното. Мъжът цял ден безспирно оре, сее, без дори да се сети да напои и нахрани животното, да го остави да си почине. След работа той го оставя изпотено да изстине и го връща на собственика му късно вечерта гладно и жадно. На следващия ден намират коня мъртъв...
Или пък друг пример. Някой отива и иска от приятеля си колата му за един ден. В нея има 20 литра бензин и съседът не се сеща нито да зареди, нито пък нещо друго. По невнимание той се удря в друга кола или в крайпътно дърво и чупи фаровете и стъклата на колата. Накрая я връща на собственика й, като че ли нищо не се е случило... Това ли трябва да бъде нашето разбиране за опазване на еманета? В Свещения Коран е повелено: „И които повереното на тях, и техния обет съблюдават.“ (70: 32)
Сакине Ариф,
възпитаничка на Висшия ислямски институт в София
Портал 
