Предпазването е наш дълг
Според едно предание, достигнало до нас чрез един от представителите на енсара, веднъж Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) отишъл на посещение на ранен мъж и повелил: „Повикайте еди кой си лекар!“ Повикали го. Дошъл лекарят. Попитали Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) дали лечението ще помогне. Тогава Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) повелил: „Субханеллах! Дал ли е Аллах на земята болест, на която да не е създал лек?“ (Ахмед б.Ханбел, Муснед, 5/371)
Болестите и възможността живите същества да боледуват е реалност. Всевишният Аллах, освен че направил всяко живо същество да познае смъртта, направил възможното тези същества да се разболяват под въздействието на други. Ако имаше възможност да се премахнат причинителите на болестите, можеше да се говори и за възможността изобщо да не се разболяват. Но като се има предвид практиката на миналото и реалностите на настоящето време, спокойно можем да кажем, че винаги и навсякъде съществува риска да се разболеем. Ето защо, за да не се разболяваме, трябва да вземем необходимите предпазни мерки, а когато се случи, възможно най-бързо да потърсим лечение.
Тъй като Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е придавал особено голямо значение и отблизо се интересувал както от своето, така и от здравословното състояние на другарите си, използвал всички лечебни методи на своето време и лекарствата им. Значението, което нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) придавал на здравеопазването проличава и от разделите „Медицина“ и „Болести“ в книгите по хадиси, където са застъпени широко.
Възползвайки се от науката и опита на обществото, в което живял, при необходимост прилагал сам или препоръчвал на разболелите си приятели било като лечение, било като профилактика достиженията на медицината на онова време. Така например, при различни неразположености прибягвал до даване на кръв като същото препоръчвал и на други. (Бухари, Тъб, 11-12)
Известен е фактът какво голямо значение е придавал Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) на хигиената на човешкото тяло (Муслим, Тахарет) и често препоръчвал да се изчеткват зъбите. А за предпазване от разпространението на болестите, особено заразните, като чумата, препоръчвал болните да не напускат района, където се намират, а другите да не посещават тези места. (Бухари, Тъб, 30) Той настоявал хранителните съдове да се затварят, а хората да не замърсяват водните басейни.” (Муслим, Тахарет, 68)
В епохата на зараждането на исляма в Арабия е имало хора, прочути с лечебните си знания и умения. Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) високо ценял техните знания и опит като се възползвал лично от уменията им и препоръчвал на приближените си. Един от тези лекари бил Ебу Римсе ет-Тейми (?-669). Според преданието Ебу Римсе заедно с баща си, който също бил лекар, отишъл при Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). Когато баща му видял на гърба на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) парче месо с големината на гълъбово яйце, казал: „Аз съм най-добрият лекар сред хората. Искаш ли да те лекувам?“ Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) му отговорил: „Не! Неговият лекар е създателят му!“ (Ибн Саад, Табабат), с което показал, че не искал да се подложи на риск с премахването на този израстък.
Както разбираме от хадиса, който коментирахме и примерите, които приведохме на тема болести и тяхното лечение, поведението и постъпките на Аллаховия Пратеник напълно съответстват както препоръките на Корана, така и на човешкия разум и практика. Това идва да ни покаже, че Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) не е стоял със скръстени ръце без да вземе някакви мерки, когато се случвало той или другарите му да се разболяват и не давал абстрактни препоръки като търпение и смирение. Именно от това ние трябва да се поучим. Сиреч не толкова да следваме методите и начините на лечение на онова време, колкото поведението му относно опазването на здравето и лечението на болестите, защото някои от тогавашните методи и начини на лечение днес може и да не се практикуват, дори може да са противопоказни. Така например скоро след преселението Есад б. Зюраре се разболял от дифтерит или скарлатина и Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) наредил да бъде обгорено гърлото му. Според друго предание, сам той два пъти е прилагал този метод. През това време евреите казвали: “Ако Мухаммед наистина е пророк, нека да излекува другаря си!” Тогава Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) заявил, че „не би могъл нито да му помогне, нито да му навреди”, с което искал да подчертае, че не владее никакви сили, надхвърлящи човешките възможности. След като в днешно време се поставят точните диагнози на тези болести и лекарствата за лечението им, ние не бихме казали: “Хз. Пейгамбера ни тогава е препоръчвал и прилагал това и това!” и да следваме неговия път като го вземем за пример. Както Ибн Халдун изтъква, Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) е изпратен не да ни учи на медицина, а на религия. (Ибн Халдун, Мукаддиме) В тази религия има място за всякакви принципи, които са от полза за материалното и духовното благо на хората. Такива именно са принципите, които Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) ни препоръчвал за лечението на болните.
Проф. д-р И. Хаккъ Юнал
Портал 
