Закон на благонравствеността
"Изучавайте благонравствеността, защото ако сте богати, чрез нея ще се увеличи почитанието към вас, ако сте от средната класа, ще възхождате, а ако сте бедни, ще живеете с благочестието си."
Едеб (благонравственост), или добрият морал, всъщност е смисълът на разграничаване на доброто от злото и полезното от вредното; той е знание за търсене на истината и изпълняване на дълга; както и е спасение на нефса чрез пречистване от злите намерения и украсяване с добродетели, в резултат на което да получава възхвала за делата и думите си, да става пример за подражание със своите добродетели и мъдрост.
Принципите на благонравствеността (едеб) са:
1. Изпълняване на дълга към себе си, т. е. към своето тяло и към своя дух. Те са два вида:
Първо: Задълженията към тялото, които се изпълняват чрез строго спазване на хигиеничните правила.
Второ: Задълженията към духа, които се изпълняват чрез облагородяване на духа с наука, просвещение и добри нрави.
2. Изпълняване на задълженията към другите. Те са три вида:
Първо: Пожелаване за своя брат онова, което пожелава за себе си.
Второ: Предпазване от правене на друг онова, което не желае да му се прави.
Трето: Да направи на друг онова, което сам желае да му се направи.
3. Изпълняване на задълженията към родината. Те също са три вида:
Първо: Да е изпълнен с обич към родината.
Второ: Да служи искрено на родината.
Трето: Да работи според възможностите си в полза на родината.
4. Изпълняване на религиозните задължения. Те са два вида:
Първо: Смирено изпълняване на религиозните канони и предпазване от забранените неща.
Второ: Стриктно спазване на религиозните норми.
5. Възпитание означава пречистване на душата от лоши навици и порицавани качества и украсяването й с добри навици и прекрасни качества. Целта е постигане на щастие в двата свята, съблюдаване повелите на Свещената книга на Аллах Теаля (Всевишния), отбягване на забранените от Него неща, постигане на доброто и полезното чрез най-сигурния и най-добрия начин, да бъде полезен на своите братя, сънародниците си и на цялото човечество. "Най-любимият сред хората за Аллах е най-полезният за рабите Му и най-възпитаният."
6. Възхваляваните навици (ахляк-и хамиде) са много. Истикамет (правота), съдк (правдивост), еманет (довереност), иффет (чест и достойнство) и хая (свян) са част от тях. Тези качества се пораждат от мъдростта на разума и непорочността на натурата. Този, който привиква с възхвалените качества още от малък, добрите дела са лесни за него, когато порасне. "Мен шеббе аля шей'ин шаббе алейхи." "Човек, какъвто е като малък, такъв е и като порасне."
7. Порицаваните качества (хисал-и земиме) също са много. Кизб (лъжа), хиянет (измяна), фитне (интрига, раздор, смут) и немиме (злословене) са някои от тях. Тези качества се пораждат от сляпото преследване на желанията и страстите. За премахването на такива порицавани качества е необходимо системно следване на наставленията на ерудирани, компетентни и умни хора, доказани учители и опитни лица; създаване на среда от сериозни и искрени приятели, които да наставляват доброто; вслушване в критиките на враговете и имайки предвид това, полагане на усилия за подобряване на поведението; общуване с хората, но чрез отбягване на порицаваните качества и усвояване на възхваляваните.
Ю. Зияеддин Езхери
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (112), Октомври, 2002 година
Портал 
