2 Човек е като приятеля си, затова всеки да внимава кого взима за приятел

Хората са създания, които винаги са имали нужда от приятели. Голяма част от живота си ние прекарваме в общуване с хората около нас. Безспорно ние, мюсюлманите, сме малцинство в обществото, в което живеем. Въпросът с подбора на приятели е съществено важен за запазването и съхранението на нашата религия. За да не се отклоняваме от правия път, е достатъчно да се сприятеляваме с праведни и добродетелни мюсюлмани.
Всички знаем, че сме създадени с определена цел. Знаем, че Всевишният Аллах ни е предоставил този живот, за да ни изпита. Никой не би отрекъл, че сме тук за съвсем кратък период от време и че един ден, рано или късно, ще се срещнем с Аллах. Знаем кои са целите ни в този живот и трябва да търсим начини да ги постигнем и осъществим, така че да облагодетелстваме самите себе си. Всички ние вярваме, че Аллах ни е изпратил Пратеник и е низпослал най-доброто слово – Корана.
В едно предание Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Човекът е като приятеля си, затова всеки да внимава с кого се сприятелява." Ние трябва да допускаме до себе си хора, които следват принципите на нашата религия и да отбягваме тези, които не се съобразяват с нормите на Исляма. Няма нищо добро в това да се сприятелим с човек, който не ни желае доброто. Безсмислено е също да се сприятелим с човек, който ни желае това, което иска за себе си, ако то е разврат и път към попадане в Ада.
Хората, които следват пътя на Сатаната, са пропаднали. Действията им са породени единствено от поквара и безчестие. Те не влагат никакъв смисъл в това, което вършат. Делата им са напълно безстойностни пред Аллах. В Свещения Коран се казва: „И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах." (25:23) Дори ако сметнем делата на неверниците за праведни и благородни, те са напълно безполезни за тях. А от каква полза могат да бъдат за самите нас тогава? Истински приятели могат да бъдат наречени тези, които мислят за хората около себе си и им съчувстват както в радостни, така и в тъжни моменти. Ако се сприятелим с двуличник, чиито дела са безполезни и породени от лицемерие и подлост, несъмнено ще последваме примера му и ще тръгнем по неговия път. Сприятеляването с несподелящи възгледите ни може да доведе дори до страничене и отбягване от праведните мюсюлмани. Общуването с тях често води до промяна в поведението и нрава ни. Ако ни допаднат и се сближим с тях, ще придобием техните навици и ще започнем да им подражаваме. Понякога под влиянието на немюсюлмани се стига и до приемане на тяхната религия. Ако един мюсюлманин се събере с хора, които пренебрегват и презират Исляма, би се опитал да скрие религията си от тях. Това пък би довело до отделяне от вярващите мюсюлмани. Вярващият би изпаднал в положение, в което почти няма да се различава от приятелите си. Такова приятелство води до болест в човешкото сърце и изгубване на вярата. Добре е да внимаваме в подобни дружби и да се стремим към приятелство с вярващи. Да подаваме ръка на отклонилите се от пътя на Аллах с добър подход, любезност и внимание. Необходимо е да стоим настрана от тях, но се изисква и да им влияем по най-добрия начин.
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) ни съветва да не се събираме с хора, вървящи по пътя на Сатаната, които правят прегрешения и вършат неблагочестиви дела. Друг учен казва: „Общуването и сприятеляването с религиозни и благочестиви хора води до получаване на полезни знания и вършене на праведни дела, докато приятелството с отричащите и съдружаващите води до противоположните на тези неща."
Често пъти, подтикван и насърчаван от приятелите си, мюсюлманинът прави прегрешения и забравя задълженията си. Така той тръгва по лошия път, защото срамувайки се да остави приятелите си, пропуска и задължителните молитви.
Всевишният Аллах казва в Корана:
„В Деня, когато угнетителят ще хапе ръцете си, казвайки: „Ах, да бях поел път с Пратеника! Ах, горко ми, да не бях взимал такъв за приятел! Той ме отклони от споменаването, след като бе дошло при мен. Сатаната за човека е предател." (25:27-29) Затова трябва да обърнем внимание на този проблем преди да е настъпил Часът, когато ще бъде направена равносметка на делата ни.
Премъдрият Аллах казва още: „В този Ден приятелите ще са врагове един на друг освен богобоязливите." (43:67)
Тълкувайки това знамение от Свещения Коран, Хафъз ибн Кадир казва, че всяко приятелство ще се превърне в недоброжелателство и вражда, освен това, което е в името на Могъщия и Всесилен Аллах. Той разказва една случка, предадена от Али ибн Абу Талиб. В нея се разказва за двама, които били приятели заради Аллах, но единият от тях починал и бил известен с приятната новина, че ще бъде в Рая. Спомняйки си за своя приятел, той решил да се помоли за него, като казал: „О, Аллах, приятелят ми ме съветваше да ти се подчинявам и да се покорявам на Твоя Пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Той вършеше добро и ме наставляваше да не върша неблагочестиви дела. Казваше ми, че ще Те срещнем. О, Аллах, не му позволявай да се отклони от правия път, докато не му покажеш това, което показа на мен, докато не спечели задоволството Ти, както го спечелих аз." Тогава му било казано: „Ако знаеше какво е предопределено за приятеля ти, щеше да си щастлив, щеше да се смееш много и да плачеш малко." Когато и приятелят му починал, техните души били събрани заедно и всеки от тях бил попитан какво мисли за другия. Тогава двамата приятели си казали един на друг: „Ти беше най-добрия брат, събеседник и приятел." Имало други двама, които били невярващи. Когато умрял единият от тях, той бил известен, че ще пребивава в Ада. Спомняйки си за своя приятел в Земния живот, той казал: „О, Аллах, приятелят ми ме съветваше да не Ти се подчинявам и да не слушам Твоя Пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Подтикваше ме към вършенето на зло и не ми позволяваше да върша праведни дела. Казваше, че никога няма да се срещна с Теб. О, Аллах, не го напътвай по правия път, докато не му покажеш това, което показа на мен и докато не се разочароваш от него, както се разочарова от мен. „Когато и вторият приятел починал, душите им били събрани заедно в Ада. Било поискано да кажат какво мислят един за друг. Всеки от тях казал на приятеля си: „Ти беше най-лошия брат, събеседник и приятел."
Този разказ ясно посочва какъв е краят на тези, които не се сприятеляват в името на Аллах. Несъмнено Той ни е уведомил за истината и ние трябва да осъзнаем и проумеем това, за което сме информирани. Чрез добрия приятел Всевишният Аллах може да напъти и избави заблудените, отстранилите се от Неговия път. Огромна е ползата от приятелство с праведни хора, но едно такова приятелство ще ни бъде от полза най-вече в отвъдното.
Един от първите мюсюлмани в историята казва: „От благодатта на Аллах е мюсюлманинът да има до себе си брат, който да го подкрепя и напътства. Той трябва да е щастлив, защото е облагодетелстван от Всевишния Аллах."
Хората, които са приятели в името на Аллах, получават Неговата подкрепа и защита. Както Ибн Аббас казва: „Никой няма да усети вкуса на истинската вяра (дори ако се моли и говее много), освен онези, които се сприятеляват в името на Аллах. Хората се сприятеляват с тези, от които имат изгода в земния живот, но това по никакъв начин не е от полза за тях". Един учен казва: „Да заздравиш приятелство в името на Аллах показва задължителността да изграждаме приятелства от доверие и любов заради Него. Също така показва, че в едно приятелство не е достатъчно да изпитваме само привързаност, а и любов, породена от близостта.
От своя страна това изисква подкрепа, благородство и уважение. Това означава да си с тези, които обичаш и да ги подкрепяш както с думи, така и с дела". Верността и предаността в името на Аллах действително означават да обичаме Аллах и да работим в полза на Исляма. Да обичаме и помагаме на тези, които Му се подчиняват. Още повече, че Ислямът изисква от всички нас да се сплотим, да се обединим с останалите мюсюлмани, без значение къде се намират.
В други две предания Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) ни съветва да се сприятеляваме единствено с вярващи и ни казва, че човек ще бъде с хората, които обича. Ако ние обичаме напусналите пътя на Аллах, то тогава трябва сериозно да се замислим за това, което ни очаква. Мъдрият и проницателен човек се подготвя за живота след смъртта и не пренебрегва вярата си. Той се предпазва и не попада в клопките на Сатаната, който му нашепва, че ще бъде опростен и може да прави каквото пожелае.
Ако ние наистина вярваме, че най-доброто слово е словото на Аллах и че най-доброто водачество е това на Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), то тогава трябва да се съобразяваме с тях. Али (радиаллаху анху) казва: „Събирайте се с праведни и благочестиви хора и ще станете едни от тях. И странете от злите хора, за да се предпазите от злините им."
Ако ние наистина сме заинтересовани за съдбата си, трябва да осъзнаем, че тези, които ни отдалечават от Аллах, от покорството пред Него и Неговия Пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), не са наши приятели. Трябва да проумеем, че хората, заради които ние забравяме задължителната петкратна молитва, и които не ни съветват искрено по отношение на религията ни, са наши противници. От друга страна, вярващият е огледалото на неговия брат и ако той вижда грешки и недостатъци у своя брат, трябва да му обърне внимание, да му помогне да се поправи и да се предпази от всякакво зло, което може да му навреди. Ибн Хазм казва: „Ако един човек те критикува, това означава, че той се тревожи за вашето приятелство. Ако някой омаловажава и се отнася пренебрежително към твоите грешки и недостатъци, него въобще не го е грижа за теб. „Как може ние да очакваме съвет във връзка с религията ни от хора, които нямат нищо общо с нея или просто са безразлични? Могат ли да помогнат в постигането на целта ни в този живот или по-скоро ще ни отдалечат от нея? Ще се молят ли те за опрощението ни от Аллах, или това е нещо, което изобщо не ги засяга? Към Рая или към Ада ни отвеждат те? Това са въпросите, които трябва да си зададем преди да сме умрели, защото после ще е твърде късно.
„О, вярващи, ваш дълг е да пазите душите си. Не ще ви навреди онзи, който се е заблудил, ако сте на правия път. При Аллах всички ще се върнете и Той ще ви извести какво сте вършили." (5:105)
Молим Аллах да отреди да сме от сполучилите Негови раби, да ни дава приятели, които ще ни отдалечат от Неговия гняв и ще ни помогнат в спечелването на задоволството Му и влизането в Рая!