7д Всеки трябва да празнува Байрям

Беше една байрамска сутрин. Джамиите се препълниха с хора, които бяха дошли да кланят празничния намаз. Малкият Сами също беше в джамията заедно с баща си, брат си и дядо си. След намаза Сами целуна ръцете на баща си и дядо си, и прегърна брат си, като си честитиха Байрама. Малкият Сами гледаше дядо си, който караше колата и го попита:
-Дядо, накъде отиваме?"
Дядо му се усмихна и каза:
- Спомняш ли си колко много се натъжи миналогодишния Байрам, когато разбра, че ще заколим къносания овен?"
Сами отговори:
- Да, татко ми каза да не се натъжавам и добави: "Животните ги колим не за да се нахраним, а да изпълнят задачата, която Аллах им е поставил."
- Да, така и твоята мъка се превърна в радост и ти прегърна къносания овен му каза: "Честит Байрам".
- Да дядо, спомням си.
- Днес всеки празнува и курбаните празнуват, а с тяхното месо могат да празнуват и бедните. Но въпреки това има хора, които не могат да празнуват Байрама пълноценно, нали Сами?
- Да, дядо – каза малкият Сами и сещайки се за Рамазан Байрам му домъчня.Тогава занесоха храна и подаръци на едно бедно семейство. Сами се сприятели с едно от момчетата там. Момчето нямало никакви пари, а той се сетил, че всяко дете трябва да празнува Байрам и му дал всичките си пари.
Докато малкият Сами мислеше за всичко това не усети кога колата спря. Той се опомни, когато чу гласа на дядо си, който каза:
- Ето пристигнахме.
Сами погледна навън. Бяха спрели пред някаква историческа сграда. На нея пишеше "Лечебница."
Докато минаваха през градината в двора на сградата дядо му оглеждаше прозорците. На един от тях възрастен човек, който гледаше навън привлече вниманието му. Влязоха вътре. Навсякъде беше пълно с възрастни хора, по лицата на които се четеше радост, когато видяха посетителите. Спряха пред стаята на стареца, който гледаше през прозореца. При него не идваха посетители. Дядото на Сами каза:
- Детето ми, това е място, където остават възрастните хора, които си нямат никого и нямат къде да отидат. Виж, на всеки е дошъл посетител, но при този възрастен човек никой не идва. Искаш ли да го зарадваш?
- Разбира се, че искам, дядо! – развълнува се малкият Сами.
Възрастният човек се казваше Осман. Когато Сами и дядо му влязоха вътре, дядо Осман гледаше замислено навън през прозореца.
Изведнъж чу детския глас на Сами, изпълнен с обич:
- Селям алейкум, дядо, честит Байрам!
Дядо Осман се зарадва много.
- Алейкум селям, синко – отговори той.
След дълъг разговор малкият Сами и дядо му си тръгнаха от лечебницата. Когато излязоха отвън, се обърнаха назад и видяха дядо Осман да им маха с ръка от прозореца доволен и щастлив.
Дядото каза на малкия Сами:
- И този Байрам зарадва някого!
Малкият Сами се усмихна, погледна дядо си и отговори:
- Всеки един трябва да празнува Байрам дядо, нали?
После се качиха в колата и се отправиха към къщи.