CXXIX. РАЗДЕЛ ЗА КУЛТУРАТА ПРИ СЪБИРАНИЯ 829- عن ابنِ عمر رضي الله عنهما قال : قال رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم « لايُقِيِمَنَّ أحَدُكُمْ رَجُلاً مِنْ مَجْلسهِ ثم يَجْلسُ فِيه ولكِنْ تَوسَعُّوا وتَفَسَّحوا » وَكَان ابنُ عُمَرَ إذا قام َ لهُ رَجُلٌ مِنْ مجْلِسه لَمْ يَجِلسْ فِيه . متفق عليه .
829. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Нека никой от вас не вдига другиго от мястото му, та да седне той, а се поразширете и направете място“. Когато някой ставаше заради сина на Омар, той не сядаше на мястото му (всепризнат хадис).
830- وعن أبي هريرة رضي الله عنه أن رسول لله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « إذا قاَم أحَدُكُمْ منْ مَجْلسٍ ثُمَّ رَجَعَ إلَيْهِ فَهُوَ أحَقُّ بِه » رواه مسلم .
830. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато някой от вас е станал от мястото си и после се е върнал, негово е правото пак да седне там“ (разказан от Муслим).
831- وعن جابر بنِ سَمُرَةَ رضي اللَّه عنهما قال : « كُنَّا إذَا أَتَيْنَا النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم جَلَسَ أَحَدُنَا حَيْثُ يَنْتَهي » . رواه أبو داود . والترمذي وقال : حديث حسن .
831. От Джабир ибн Самура, Аллах да е доволен от него, се предава: „Когато отивахме при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, сядахме накрая“ (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
832- وعن أبي عبدِ الله سَلْمان الفارِسي رضي الله عنه قال : قال رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم :«لاَ يَغْتَسِلُ رَجُلٌ يَوْمَ الجُمُعة وَيَتَطهّرُ ما اسْتَطاعَ منْ طُهر وَيدَّهنُ منْ دُهْنِهِ أوْ يَمسُّ مِنْ طيب بَيْته ثُمَّ يَخْرُجُ فَلاَ يُفَرِّقُ بَيْنَ اثْنينْ ثُمَّ يُصَلّي ما كُتِبَ له ُ ثُمَّ يُنْصِتُ إذَا تَكَلَّمَ الإمامُ إلا غُفِرَ لهُ ما بَيْنَهُ وَبَيَْن الجمُعَةِ الأُخْرَى » رواه البخاري .
832. От Абу Абдуллах Салман Перса, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Винаги щом човек извърши обредно изкъпване за петъчния ден, погрижи се за хигиената си, колкото е възможно, намаже се с наличните мазила или с благовонията вкъщи, после излезе [и седне в джамията], като не се настанява между двама души [без тяхното разрешение], после отслужи предписаните му молитви, после мълчаливо изслуша думите на имама, на този човек се опрощават [греховете] между предходния и настоящия петък“ (разказан от ал-Бухари).
833- وعن عمرو بن شُعَيْب عن أبيه عن جده رضي الله عنه أن رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: «لايحَلُّ لِرَجُل أن يُفَرِّقَ بَيْنَ اثْنيْنِ إلا بإذْنِهِمَا » رواه أبو داود، والترمذي وقال : حديث حسن .
وفي رواية لأبي داود : « لايَجلِسُ بَيْنَ رَجُليْن إلا بإذْنِهمَا ».
833. От Амр ибн Шуайб, от баща му, от дядо му, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „На никого не е позволено да се настанява между двама души без тяхното разрешение“ (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
Във варианта на Абу Дауд се казва: „... да сяда между двама човека освен с тяхно разрешение“.
834- وعن حذيفة بن اليمان رضي الله عنه أن رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم لَعَنَ مَنْ جَلَسَ وَسَطَ الحَلْقَةَ . رواه أبو داود بإسناد حسن .
وروى الترمذي عن أبي مِجْلزٍ أن رَجُلاً قَعَدَ وَسَطَ حَلقْة فقال حُذَيْفَةُ : مُلْعُونٌ عُلَىَ لِسَانِ مُحَمَّدٍ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أوْ لَعَنَ الله عَلَى لِسَانِ محُمَدٍ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مَنْ جَلَسَ وَسَطَ الْحَلْقةِ. قال الترمذي : حديث حسن صحيح .
834. От Хузайфа ибн ал-Яман, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, проклел онзи, който седне в средата на кръг от хора (разказан от Абу Дауд чрез добри първоизвори).
Ат-Тирмизи разказва от Абу Миджлаз, че някакъв мъж седнал в средата на кръг от хора. Хузайфа казал: „Прокълнат е с езика на Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари[1], онзи, който седне в средата на кръг от хора“. Ат-Тирмизи е определил хадиса като достоверен и добър.
835- وعن أبي سعيد الخدريِّ رضي الله عنه قال سمعت رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول «خَيْرُ الْمَجَالِسِ أوْسَعُهَا » رواه أبو داود بإسناد صحيح على شرطِ البخاري .
835. От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предава: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Най-добрите събирания са най-широките“ (разказан от Абу Дауд чрез авторитетни първоизвори според условието на ал-Бухари).
836- وعن أبي هريرة رضي الله عنه قال : قال رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَنْ جَلَسَ في مَجْلس فَكثُرَ فيهِ لَغطُهُ فقال قَبْلَ أنْ يَقُومَ منْ مجلْسه ذلك : سبْحانَك اللَّهُمّ وبحَمْدكَ أشْهدُ أنْ لا إله إلا أنْت أسْتغْفِركَ وَأتَوبُ إليْك : إلا غُفِرَ لَهُ ماَ كان َ في مجلسه ذلكَ » رواه الترمذي وقال : حديث حسن صحيح .
836. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който е седял на събиране, където се е вдигал много шум[2], да изрече, преди да стане: „Слава на Теб, о, Аллах, и хвала на Теб! Свидетелствам, че няма друг бог освен Теб. Моля Те за прошка, о, Аллах, и разкайвам се пред Теб[3]!” Тогава ще му бъде опростено онова, което се е случило на събирането (разказано от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).
837- وعن أبي بَرْزَةَ رضي الله عنه قال : كان رسول صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقولُ بآخرة إذَا أرَادَ أنْ يَقُومَ مِنَ الْمَجِلسِ « سُبْحَانَكَ اللَّهُمَّ وبَحَمْدكَ أشْهدُ أنْ لا إلهَ إلا أنْتَ أَسْتَغْفِرُكَ وأتُوبُ إِلَيْكَ » فقال رَجُلٌ يارسول الله إنَّكَ لَتَقُولُ قَوْلاَ مَاكُنْتَ تَقُولُهُ فِيَما مَضَى ؟ قال : «ذلكَ كفَّارَةٌ لِماَ يَكُونُ في الْمجْلِسِ » رواه أبو داود ، ورواه الحاكم أبو عبد الله في المستدرك من رواية عائشة رضي الله عنها وقال :صحيح الإسناد.
837. От Абу Барза, Аллах да е доволен от него, се предава, че в края на живота си, когато искал да си тръгне от някое събиране, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казвал: „Слава на Теб, о, Аллах, и хвала на Теб! Свидетелствам, че няма друг бог освен Теб. Моля Те за прошка, о, Аллах, и разкайвам се пред Теб!“ Някакъв човек казал: „Пратенико на Аллах, ти изричаш думи, които в миналото не си изричал“. Отговорил: „Това е изкупление за случилото се на събирането“ (разказан от Абу Дауд. Ал-Хаким Абу Абдилллах го разказва в Ал-Мустадрак (Поправено) по версия на Аиша, Аллах да е доволен от нея, и го определя като хадис с авторитетни първоизвори).
838- وعن ابن عمر رضي الله عنهما قال : قَلَّمَا كان رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقوم من مَجْلس حتى يَدعُوَ بهؤلاَءِ الَّدعَوَاتِ « الَّلهمَّ اقْسِم لَنَا مِنْ خَشْيَتِكَ ما تحُولُ بِه بَيْنَنَا وبَينَ مَعٌصَِيتِك، ومن طَاعَتِكَ ماتُبَلِّغُنَا بِه جَنَّتَكَ، ومِنَ اْليَقيٍن ماتُهِوِّنُ بِه عَلَيْنا مَصَائِبَ الدُّنيَا . الَّلهُمَّ مَتِّعْنا بأسْمَاعِناَ، وأبْصَارناَ، وِقُوّتِنا ما أحييْتَنَا ، واجْعَلْهُ الوَارِثَ منَّا ، وِاجعَل ثَأرَنَا عَلى مَنْ ظَلَمَنَا، وانْصُرْنا عَلى مَنْ عادَانَا ، وَلا تَجْعلْ مُِصيَبتَنا في دينَنا ، وَلا تَجْعلِ الدُّنْيَا أكبَرَ همِّنا ولا مبلغ عِلْمٍنَا ، وَلا تُسَلِّط عَلَيَنَا مَنْ لا يْرْحَمُناَ » رواه الترمذي وقال حديث حسن .
838. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, рядко напускаше събиране, без да изрече следните призиви: „О, Аллах, отреди ни да получим от страха пред Теб щит срещу греха, и от покорството пред Теб – средство да достигнем Твоя рай, и от твърдата вяра – облекчение за земните ни беди! О, Аллах, позволи ни да се възползваме от слуха си, от зрението си, от силата си докогато си ни отсъдил да живеем, и стори това да бъде наш наследник! Стори да отдадем възмездие на онзи, който ни е угнетил, и ни подкрепи срещу онзи, който е бил враждебен към нас, и не сторвай бедата ни да е във вярата ни, и не сторвай най-голямата ни грижа да е земният живот, и той да бъде крайна цел на знанието ни, и не ни оставяй под властта на такъв, който не ще е милостив към нас![4] “ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис)
839- وعن أبي هريرة رضي الله عنه قال : قال رسول صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم « مَا مِنْ قَوْمٍ يَقومونَ منْ مَجْلسٍ لا يَذكُرُون الله تعالى فيه إلا قَاموا عَنْ مِثلِ جيفَةِ حِمَارٍ وكانَ لَهُمْ حَسْرَةً » رواه أبو داود بإسناد صحيح .
839. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Винаги щом хора си тръгнат от събиране, където не се споменава името на Аллах Всевишния, те са си тръгнали сякаш от труп на магаре и ги очаква скръб“ (разказан от Абу Дауд чрез авторитетни първоизвори).
840- وعنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « مَا جَلَسَ قَومٌ مَجْلِساً لم يَذْكرُوا الله تَعَالَى فيه ولَم يُصَُّلوا على نَبِيِّهم فيه إلاَّ كانَ عَلَيّهمْ تِرةٌ ، فإِنْ شاءَ عَذَّبَهُم ، وإنْ شَاءَ غَفَرَ لَهُم » رواه الترمذي وقال حديث حسن.
840. Пак от него се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Винаги щом хора са седели някъде, без да споменат там Аллах Всевишния и без да отправят благослов за своя Пророк, за тях ще има последствие. Ако пожелае, Той ще ги измъчва, а ако пожелае, ще им прости“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
841- وعنه عن رسول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم « مَنْ قعَدَ مَقْعَداً لم يَذْكُرِ الله تعالى فِيهِ كَانَت عليه مِنَ الله ترَة، وَمَن اضطجَعَ مُضْطَجَعاً لايَذْكرُ الله تعالى فيه كَاَنتْ عَليْه مِنَ الله تِرَةٌ َ» رواه أبو داود .
841. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който седне някъде, без да спомене Аллах Всевишният, за него ще има последствие от Аллах. Който легне на постеля, без да спомене Аллах Всевишния, за него ще има последствие от Аллах“ (разказан от Абу Дауд).
[1] Или „Аллах е проклел с езика на Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари…”
[2] Говорили са се безполезни думи, за които не се предвижда награда в отвъдния живот.
[3] Субханака-ллахумма уа би хамдика, ашхаду ан ля иляха илля анта, астагфирук аллахумма уа атубу илейк.
[4] Аллахумма иксим лена мин хашятик ма тахулу бихи байнана уа байна маасиятик уа мин таатика ма тубаллигуна бихи джаннатук уа мина л-якийни ма туахаууину бихи алейна масаиба д-дуня, аллахумма маттиана би-асмаина уа абсарина уа кууатина ма ахяйтана уа-джалху л-уариса минна уа-джал саарана аля мен заламана уа-нсурху аля мен адана уа ля таджал мусийбатана фи дийнина уа ля таджали д-дуня акбара хаммина уа ля маблага илмина уа ля тусаллит алейна мен ля ярхамуна.
<--- Върни се на съдържанието на -
РИЯДУ-С-САРИХИН